Решение по дело №9677/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5891
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 2 август 2019 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20191100509677
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                   гр.  София,  02.08.2019 г.

 

                                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание на втори август две хиляди и  деветнадесета година, в състав:

                                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА                                                                                         

                                                                      мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов ч.гр.д.№ 9677 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:        

  

           Производството е по чл. 435 -чл. 438 от ГПК, във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

         Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнително дело № 20198440401322,  по описа на ЧСИ С.Я.– с рег. 844 в КЧСИ, с район на действие СГС „Б.“ ООД срещу действия на ЧСИ С.Я.– с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС по горепосоченото изпълнително дело, изразяващи се в налагане на запор върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.   

В жалбата са изложени твърдения, че на 18.06.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която съдебния изпълнител го уведомил за наложен запор върху вземане на „Б.“ ООД по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски Апелативен съд. Поддържа се, че горепосоченото вземане представлява „друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение“ по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че запорираното вземане не представлява изискуемо вземане, за което Софийски апелативен съд се явява трето задължено лице, както и че същото вземане представлява обезпечение със залог в пари, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД за замяна на обезпечителна мярка на оценим в пари иск, извършена по реда на чл. 398 ГПК. Излагат се съображения, че Софийски апелативен съд не представлява трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК по отношение на суми, внесени като гаранция по сметка на съда.

Моли се за отмяна на обжалваното изпълнително действие на ЧСИ С.Я.– с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС.

В срока за възражение не е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя „С.М.“ ООД.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа, че жалбата е недопустима, доколкото със същата не се атакува изпълнително действие, попадащо в приложното поле на чл. 435, ал. 2 ГПК, алтернативно се излагат и съображения за неоснователност на жалбата, както и становище, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени доводите на длъжника за твърдяни пороци на обжалваното изпълнително действие, във връзка с данните по делото и съобрази мотивите на ЧСИ № 844, намира следното:

Изпълнително дело № 20198440401322,  по описа на ЧСИ С.Я.– с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба на „С.М.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2019 г., издаден от СРС, I ГО, 25 състав, по силата на който „Б.“ ООД е осъдено да заплати на „С.М.“ ООД сумата от 16 601,87 лева /шестнадесет хиляди шестстотин и един лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща разноски пред три съдебни инстанции. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано да бъде наложен запор върху сума, внесена от длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск.

Съдебният изпълнител е изпратил съобщение за запор върху вземането на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск, както и запор върху всички банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми предоставени на доверително управление на длъжника в Общинска банка АД.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 029150/17.06.2019 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в КЧСИ, получена от представител на „Б.“ ООД на 18.06.2019 г., съдебният изпълнител е уведомил длъжника за образуваното срещу него изпълнително производство и за предприетите до момента изпълнителни действия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна старна:

Жалбата е допустима, като подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК лице - длъжник по изпълнението, срещу обжалваемо действие на съдебния изпълнител – насочване на изпълнение върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума в размер на 45 770,11 лева, внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск, с искане за отмяна и на наложения върху същото вземане запор от страна на съдебния изпълнител.

Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Предвид изложеното и доколкото жалбата е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнението върху вземане на длъжника, за което се твърди, че е такова, върху което не се допуска принудително изпълнение, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалба срещу действие на съдебен изпълнител, изразяващо се в насочване на изпълнение върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума в размер на 45 770,11 лева, внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск, с искане за отмяна и на наложения върху същото вземане запор от страна на съдебния изпълнител.

Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявил иск за обезщетяването им /чл. 403, ал. 2 и чл. 282, ал. 4 ГПК/. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл. 403, ал. 2 ГПК – и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК, срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. В този смисъл са разрешенията дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая изпълнението е насочено върху вземане, върху което е изключено да се проведе принудително изпълнение, поради което и това действие е незаконосъобразно. Следва да се отмени обжалваното действие на съдебния изпълнител – насочване на изпълнение върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума в размер на 45 770,11 лева, внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск, както и наложения запор върху същото, доколкото последният е несъвместим със забраната да се проведе принудително изпълнение върху процесното вземане на длъжника.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата срещу действия на ЧСИ С.Я.– с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС по горепосоченото изпълнително дело е основателна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Б.“ ООД действие на ЧСИ С.Я.– с рег. № 844 в КЧСИ, с район на действие СГС по изпълнително дело № 20198440401322 - насочване на изпълнение върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума в размер на 45 770,11 лева, внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск.

ОТМЕНЯ наложения запор върху вземане на длъжника по ч.гр.д. № 2921/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, представляващо сума в размер на 45 770,11 лева, внесена като гаранция за допуснато обезпечение на бъдещ иск.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

 

                                                                                     2.