РЕШЕНИЕ
№ 344
Шумен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА |
При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20237270700332 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закон за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.М.В. с ЕГН ********** ***.С.
№24 против Заповед №372з-3771/01.11.2023г. за налагане на дисциплинарно
наказание „порицание“ на държавен служител от сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР - Шумен, издадена от директор на ОДМВР – Шумен.
Оспорващият счита заповедта за незаконосъобразна и твърди, че не е извършил
нарушение на служебната дисциплина. Сочи, че в заповедта няма ясно посочени
фактически и правни основания, неправилно се приема наличието на настъпили
вредни последици. Счита, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.205 – 207 от ЗМВР; не е разкрита обективната истина по
случая; при определяне вида и размера на наказанието не са отчетени
обстоятелствата, посочени в чл.206, ал.2 от ЗМВР; не е отчетена разпоредбата на
чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР. Заявява, че заповедта е издадена тенденциозно и при
несъответствие с целта на закона. Въз основа на изложеното настоява за отмяна
на акта. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен
процесуален представител адв. К. К.. Заявява, че поддържа жалбата и излага
допълнителни доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт.
Сочи, че заповедта е издадена след изтичане на двумесечният срок по чл.195,
ал.1 от ЗМВР, считано от датата на откриване на нарушението. Твърди, че
ответният орган не е изложил мотиви досежно тежестта на вмененото му нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, настъпилите последици и цялостното
поведение на служителя. Според жалбоподателя липсват доказателства описаното
„неизпълнение на разпоредби на ЗМВР“ да е причинило вреди на органа или за
трето лице, което е релевирано като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на заповедта. Счита наложеното наказание за несъразмерно
тежко, като в тази насока се позовава на съдебна практика за случаи на
дисциплинарни нарушения, при които е наложено по-леко по вид наказание. Въз
основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списъК.
Ответната страна – директор на ОДМВР - Шумен,
представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като
неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на посоченото в
него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. В депозирано
писмено становище излага подробни аргументи, обосноваващи искането до съда да
постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд, преценявайки събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 18.07.2023г., около 11,00 часа гражданинът Й.К.Й.
посетил гише № 2а в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ Шумен,
за да заяви извършване на административна услуга - издаване на Свидетелство за
управление на МПС.
Работещата на гишето служителка М.В.К. поискала лична
карта на лицето. Същият я представил и въз основа на данните в документа
служителката установила самоличността на заявителя, разпечатала бланка на
заявление, която лицето следвало да попълни. При установяване самоличността на
лицето, служителят извършил проверка в информационните масиви на АНД и
установила, че против Й.К.Й. има издаден фиш за превишена скорост, който не е
връчен. К. му обяснила, че следва да отиде на гише №3, за да му бъде връчен
този фиш. Лицето категорично отказало да отиде на гишето за връчване на фиша.
След като попълнил заявлението за издаване на СУМПС, Й.К.Й. подал готовите
документи на гишето, където работи св.К., като отново заявил, че няма да получи
невръчения фиш. Тогава служителката се обадила по телефон на жалбоподателя с
искане за съдействие. М.В. пристигнал в стаята, в която работи М. К.,
представил се на Й.К.Й., който отново заявил, че няма до полуши фиша и попитал
дали ще приемат документите му.
В съдебно заседание св.К. сочи, че жалбоподателят
разяснил на гражданина, че заявлението ще бъде прието. Въпреки това Й.К.Й.
напуснал гишето и се отправил към изхода на сградата. М.В. излязал от стаята, в
коридора спрял лицето, представил се и поискал документ за самоличност. В
отговор Й.К.Й. казал „Какво като си старши инспектор, няма да ти дам документ
за самоличност“ и отказал да предостави лична карта.
Жалбоподателят се обадил по мобилен телефон на своя
колега – полицейски инспектор М. Г.М.. Слизайки на първия етаж, свидетелят М.М.
установил М.В. да провежда разговор с две лица – мъж и жена и когато отишъл при
тях разбрал, че мъжът не желае да представи документ за самоличност. М.М. се
представил със звание, имена, къде служи и разяснил на гражданина, че М.В. е негов
пряк началник и в качеството им на длъжностни лица, той е длъжен да им
представи документ за самоличност. Свидетелят М.М. сочи, че през цялото време Й.К.Й.
се държал грубо и отправял обидни думи към тях, направил опит да ги заобиколи и
да излезе от сградата, отказвайки да представи документ за самоличност. Тогава М.В.
разпоредил задържане на лицето, като му съобщил часа и повода за задържане, а
именно – за установяване на самоличност. При задържането Й.К.Й. не се е
съпротивлявал, казал, че ще съдейства, независимо, че според него задържането
било неправилно. Полицейските органи М.В. и св.М.М. отвели Й.К.Й. в кабинета на
М.М. на втория етаж на същата сграда – стая 206. Там бил извършен личен обиск
на лицето, намерена е личната карта и е установена неговата самоличност. На
лицето било разяснено какъв е поводът за задържане и че следва да бъдат
оформени необходимите документи. На място са издадени две заповеди за
задържане, подписана е Декларация за правата на задържано лице, Протокол за
обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице.
По същото време, в стая 206 се е намирал и полицейски
инспектор Т.К.Й.. Същият изготвил документите за задържане и обиск на лице,
като отразил, че издател на същите е М.М.В.. Свидетелят сочи, че в хода на
процедурата задържаното лице е съобщило, че съпругата му е на първия етаж на
сградата, притеснява се за нея и желае да бъде уведомена, че всичко е наред. Т.К.Й.
слязал на първия етаж, установил лицето, придружаващо Й.К.Й., като ѝ е
съобщил, че след като изготвят всички документи, съпругът ѝ ще бъде
освободен.
Свидетелят Т.Й. сочи, че е познал задържания Й.К.Й., тъй
като една седмица преди този случай, гражданинът бил отново в сградата на
сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен с намерение да подаде документи за издаване на
СУМПС. Тогава неговото заявлението не било прието, поради наличие на неплатени
глоби. При разговор двамата установили, че са случайни познати от детските
години. Полицейският служител обяснил на Й.К.Й., че към момента законовите
промени все още не са в сила, поради което е налице изискване за липса на
неплатени глоби, но след около седмица, това основание за отказ ще отпадне и
ако иска да дойде тогава. При първото си посещение в сградата на сектор „ПП“ Й.К.Й.
не подал заявление за издаване на СУМПС.
След изготвяне на всички документи по задържане на
лицето, установяване на неговата самоличност, Й.К.Й. бил освободен. Същият бил
придружен от св.М. М., който в свободен разговор с него установил, че не е
заплатил дължимата такса за извършване на услугата, насочил го към гишето за
плащане. Установено било също, че фишът е връчен при условията на отказ на
лицето да го получи. На същия бил предоставен екземпляр от фиша.
По делото са представени докладна записка рег. №
869р-5263/18.07.2023г. и рег. № 869р-5283/18.07.2023г., изготвени съответно от
полицейски инспектор М. М. и ст.инспектор М.В., двете адресирани до началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен относно използване на физическа сила при
задържане на лица. В своята докладна записка оспорващият сочи, че при задържане
на лицето е употребена физическа сила, изразяваща се в хващане на лицето за
ръцете и отвеждането му от първия до втория етаж на сградата, където са намира
кабинетът на М..
В докладната записка, изхождаща от М.М., същият сочи,
че при задържане на лицето и воденето към втория етаж на сградата, в момента, в
който тръгнали да преминават към металната врата, за да се качат по стълбите,
лице от женски пол се хвърлило на врата на задържаното лице и се опитало с
действията си да осуети задържането. М. рапоредил на жената да се отдръпне, но
тя не го направила. Това наложило същият да хване с ръце лицето от женски пол
за раменете и да го издърпа назад, при което то седнало на земята. При опита да
затвори вратата жената се опитала да я блокира с крак, при което с десния си крак
св.М. избутал нейния крак, с който била подпряла вратата и успял да я затвори.
Впоследствие било установено, че това е Д.В.,
приятелка на Й.К.Й..
Действията на полицейските служители са заснети от
камерите за видеонаблюдение в сектор „ПП“. В хода на дисциплинарната проверка е
извършен оглед на веществено доказателствено средство, констатациите от който
са обективирани в Протокол от 16.10.2023г. Съдържанието на видеофайловете е
възпроизведено и в съдебно заседание в присъставие на страните. При извършения
оглед се установи, че изложените в Протокола фактически обстоятелства
съответстват на записите от видеонаблюдението. Същите кореспондират с
изложените по-горе факти по задържане на лицето.
Й.К.Й. подал жалба вх. № 812102-853/19.07.2023г. с
твърдение за полицейски произвол.
Със Заповед № 372з-2344/24.07.2023г. директорът на
ОДМВР – Шумен разпоредил извършване на проверка по постъпилите предварителни
данни в сигнал, подаден от Й.К.Й. с оглед извършено дисциплинарно нарушение от М.М.В..
С последващи заповеди, приложени към делото,
директорът на ОДМВР удължавал срока за разследване на дисциплинарната проверка.
Всички заповеди са връчени на оспорващия срещу подпис.
В хода на дисциплинарната проверка са събрани сведения
от лицата, които по някакъв начин са съпричастни с действията на жалбоподателя,
в това число служители на сектор „ПП“, подателят на сигнала и неговата
приятелка, както и други случайно присъствали в сградата лица.
Констатациите от извършената дисциплинарна проверка са
обективирани в справка, представена на ответния орган с рег. №
372р-23296/19.10.2023г.
С писмо рег. № 372р-23540/23.10.2023г. до М.М.В. е
отправена покана за даване на писмени обяснени. Такива са представени –
обяснение с вх. УРИ 372р-23894/26.10.2023г. В същите оспорващият заявява, че
преди извършване на личния обиск на задържаното лице и установяване на
самоличността му въз основа на намерената у него лична карта, по никакъв начин
не му е била известна неговата самоличност. Счита, че всички действия са
извършени законосъобразно.
С процесната заповед № 372з-3771/01.11.2023г.
директорът на ОДМВР – Шумен приел, че на 18.07.2023г., около 11.35 часа, в
гр.Шумен, ул.Университетска №28, в административната сграда на сектор „Пътна
полиция“ - Шумен, етаж първи, старши инспектор М.М.В. не е изпълнил точно
разпоредбите на ЗМВР и е нарушил етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, като е ограничил правото на свободно придвижване на лицето Й.К.Й.,
на фактическо основание: „невъзможност за установяване на самоличност“ и правно
основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, които е обективирал в мотивите на издадени
от него Заповеди за задържане на лице № 372зз-91/18.07.2023г. и №
372зз-92/18.07.2023г., независимо че самоличността на задържания е била
установена безспорно чрез начините по чл.70, ал.2 от ЗМВР, тъй като малко
по-рано Й.К.Й. е подал лично заявление № 3722/18.07.2023г. за издаване на
свидетелство за управление на МПС на гише № 2а в същата сграда, с представен от
него документ за самоличност - лична карта, и в хода на производството по тази
административна услуга е било служебно установено след „Справка за нарушител“ в
информационните фондове, че заявителят има невръчен Електронен фиш серия К №
3593157 за превишена скорост, който отказва да получи, т.е. към момента, в
който е ограничено правото на свободно придвижване на Й.К.Й., не е съществувала
обективна невъзможност за служителя да установи неговата самоличност,
независимо от формалния отказ на лицето да предостави отново документа си за
самоличност след отправеното от ст. инсп. М.М.В. устно разпореждане. Деянието е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 -
„неизпълнение на разпоредбите на този закон, вр. чл.200, ал.1, т.15 -
„неизпълнение на разпоредбите на този закон...“ от ЗМВР, вр. чл.72, ал.1, т.4 -
„Полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70“ и по чл.194, ал.2,
т.4 - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР - нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР; вр. т.24 - ,Държавният
служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като
носи отговорност за своите действия или бездействия; т.34 – „Държавният
служител зачита правото па свобода и сигурност на личността, като ограничава
това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин“; т.88
„Държавният служител носи отговорност за ... спазването на правата на всяко
задържано лице“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
(Етичния кодекс), за което се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 6 месеца до 1 година. Дисциплинарният орган счел за неоснователни
доводите на служителя за липса на дисциплинарно нарушение. В тази насока
посочил, че ст.инспектор М.В. е полицейски орган и в това качество има
правомощия да извършва проверки за установяване на самоличност на лица когато
съществува някоя от хипотезите по чл.70, ал.1 от ЗМВР, включително на основание
чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), според който текст -
гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени
със закон, да удостоверят своята самоличност. Според ответния орган
неизпълнението на това задължение, макар и да съставлява административно
нарушение, не е достатъчно основание за задържане на лице. Фактическият състав
по чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР дава възможност на полицейските органи да задържат
лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините,
посочени в чл.70 от ЗМВР, т.е. приложението на тази мярка предполага липса на
възможност да се идентифицира самоличността на лицето по реда и начините,
предвидени в чл.70, ал.2 от ЗМВР, а те са следните: чрез представяне на
документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на
достоверни данни. В случая разликата в двете заповеди за задържане на лице,
издадени от М.В. се свежда единствено до обема от информация за самоличността
на задържаното лице. И в двете заповеди като фактическо основание е изписан
текстът „невъзможност за установяване на самоличност“, а като правно такова -
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Описаното фактическо основание е прието за непълно и
не удовлетворяващо изискването за мотивираност, поради не посочване на
причините, наложили предприетите действия по задържане, както и защо
самоличността на лицето не може да бъде установена по някой от начините,
визирани в чл.70, ал.2 от ЗМВР. В мотивите на заповедта е обоснован извод, че
не е било невъзможно за контролните органи в сектор „ПП“, в това число и за
оспорващия да установят самоличността на лицето посредством способите по чл.70,
ал.2 от ЗМВР. Въз основа на изложените фактически и правни съображения в обжалваната
заповед директорът на ОДМВР – Шумен наложил на М.М.В. дициплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на служителя на 06.11.2023г.
Настоящата жалба е подадена на 16.11.2023г., видно от
положения върху нея рег.№ 372000-35458/16.11.2023г. по описа на ОДМВР - Шумен.
Като част от административната преписка по делото са
приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката, в това число
заявления за отпуск на оспорващия и класификатор на длъжностите в МВР –
извлечение от Приложение №1А. Извършен е оглед на веществени доказателства –
видеофайлове, съдържащи записи от камерите за видеонаблюдение в сградата на
сектор „ПП“ – Шумен. По искане на страните са разпитани като свидетели
полицейските инспектори М. Г.М. и Т.К.Й., както и служителите М.В.К. и В.В.К..
Представена е кадрова справка, видно от която М.М.В. е
назначен на работа в системата на МВР на 16.02.2004г. на длъжност „полицай“ ООР
в РПУ – Велики Преслав. През годините е преназначаван на различни длъжности,
като считано от 23.07.2021г. заема длъжността началник група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, която длъжност изпълнява и към
настоящия момент.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед №
372з-3771/01.11.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание “ за
срок от шест месеца на държавен служител от сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Шумен, издадена от Директора на ОДМВР – Шумен - индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като
жалбата е подадена от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 06.11.2023г., поради което
жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР - Шумен на 16.11.2023г., се явява
депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
формира следните правни изводи:
От приложените по делото кадрова справка се
установява, че старши инспектор М.М.В. – началник група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор „Пътна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, заема ръководна длъжност съгласно
Приложение №1А, раздел IХ, т.5 от Класификатора за длъжности в МВР. Съгласно
разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр.чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР
дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3
от ЗМВР“. Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР – Шумен, т.е.
служител на ръководна длъжност и със същата е определено дисциплинарно
наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. С оглед на това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е индивидуализирано,
като са посочени конкретните служебни задължения, чието неизпълнение/лошо
изпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина.
В унисон с разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР,
заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу
подпис, като е отбелязана и датата на връчване.
С оглед изложеното съдът приема, че при постановяване
на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.
В хода на проведеното дисциплинарно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган да
упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на
двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на
дисциплинарната отговорност с преклузивен срок налага установяването на
началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално
определение за понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ е дадено в
чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на дисциплинарно
нарушение, извършено от държавния служител се съдържат в подадения на
19.07.2023г. сигнал от гражданина Й. Б.А.. Въз основа на същия, със Заповед №
372з-2344/24.07.2023г. е възложена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР. В
рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката
дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са
отразени в Справка рег.№ 372р-23296/19.10.2023г. Видно от справката, адресирана
до директора на ОДМВР – Шумен, върху същата е сложена резолюция с дата
18.10.2023г., поради което нарушението следва да се счита за открито по смисъла
на чл.196, ал.1 от ЗМВР именно на тази дата - 18.10.2023г. С настоящата заповед
на 01.11.2023г. на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание за
деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, извършено на
18.07.2023г., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на
установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от откриване на
нарушението и едногодишен от извършването му, а наведените доводи в обтана
насока следва да бъдат отклонени като неоснователни.
В рамките на дисциплинарното производство
дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ бр.59/16.07.2021г., изм. с Решение №1254/06.02.2023г.
на ВАС, бр.55/27.06.2023г., в сила от 27.06.2023г. Видно от приложените по
делото доказателства, преди налагане на наказанието директорът на ОДМВР – Шумен
е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните
нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които
същите са счетени за неоснователни.
Гореизложеното обосновава извод, че производството по
издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при
спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в
АПК.
Предвид горното съдът приема, че Заповед № №
372з-3771/01.11.2023г. на директора на ОДМВР - Шумен е валиден акт, издаден в
надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Преценката за материална законосъобразност на
оспорената заповед е свързана с отговор на въпроса доказано ли е виновно
извършване от страна на жалбоподателя на вмененото му нарушение на служебната
дисциплина. Съдът намира, че следва да даде отрицателен отговор на този въпрос
поради следните съображения:
Като фактическо основание за налагане на
дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е посочил, че като е
ограничил правото на свободно придвижване на лицето Й.К.Й., поради невъзможност
за установяване на самоличност и правно основание 72, ал.1, т.4 от ЗМВР,
обективирани в издадени заповеди за задържане на лице, М.М.В. е извършил
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение разпоредбите
на ЗМВР, а именно – неточно изпълнение на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР, както и
неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР – нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и
релевирани нарушени правила, разписани в т.24, т.34 и т.88 от Етичния кодекс.
На първо място следва да се направи уточнението, че
преценката за наличие на извършено нарушение на служебната дисциплина се прави
на база деянието, осъществено при срещата на жалбоподателя с Й.К.Й., в коридора
на административната сграда, както и последващите действия и издадени актове.
Това е така, тъй като предхождащите събития са протекли между служителя,
работещ на гише №2а и заявителя на услугата. Действително, предвид създалата се
ситуация, свидетелят Валентина К. се е обърнала за съдействие към ст.инспектор М.В.,
но разговорът между него и явилото се лице е бил насочен към това, че е
установен невръчен фиш, съставен против Й.К.Й., приканване на лицето да се яви
за връчване на фиша, както и възможността да се извърши административната
услуга, без да бъде връчен издаденият фиш. След като Й.К.Й. е напуснал гишето и
се е отправил към изхода на сградата, същият е бил спрян от жалбоподателя.
По делото е безспорно установено, че правото на Й.К.Й.
на свободно придвижване е било ограничено, за което са били извършени всички
съпътстващи задържането фактически и правни действия – издаване на заповед за
задържане и обиск на задържано лице. Постановените от оспорващия заповеди за
задържане, както и всички останали актове, са връчени лично на лицето. Същите
съставляват административни актове, подлежащи на съдебен контрол за
законосъобразност. По делото липсват данни, а и не се релевират твърдения заповедите
за задържане да са били обжалвани, респективно – издадените актове са влезли в
законна сила. При това положение не следва да се коментира тяхната
законосъобразност, предвид забраната за инцидентен съдебен контрол върху
административните актове, произтичаща от разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК. С
оглед на това аргументите на ответния орган досежно наличие на съдебна
практика, постановена по казуси, идентични на сложилите се фактически отношения
между жалбоподателя и Й.К.Й., като лице, което е отказало при поискване да
представи личната си карта, в резултат на което за установяване на неговата
самоличност, същото е било задържано, са ирелевантни за правния спор по
настоящото дело. В случая от значение е фактът дали ст.инспектор М.В. разполага
с компетентност да поиска от гражданина да удостовери своята самоличност
съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, както и дали същият има правомощия за
постановяване на заповед за задържане на лице. Съдът намира, че действията,
осъществени от жалбоподателя, са в рамките на неговите професионални
правомощия. В процесната заповед директорът на ОДМВР – Шумен изрично е отразил,
че ст.инспектор М.В. е полицейски орган и в това качество има правомощия да
извършва проверки за установяване на самоличност на лицата, включително на
основание чл.6 от ЗБЛД. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин
установяват, че полицейският служител е бил в служебна униформа, указваща по
еднозначен начин неговия статут, когато е поискал документ за самоличност от
лицето Й.К.Й.. Действието се извършва в административната сграда на сектор „ПП“
при ОДМВР – Шумен. В тази хипотеза нормалните очаквания на държавния служител
са лицето да представи искания документ. Категоричният отказ на гражданина да
представи документ за самоличност, както и разговорът на висок тон очевидно са
довели до напрежение, обусловило последващите действия от страна на
жалбоподателя, а именно – задържане на лицето. От формална страна в заповедта
за задържане е посочено правно основание – чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР“ и
фактическо такова – „невъзможност за установяване на самоличност“. От събраните
писмени и гласни доказателства е видно, че непосредствено след установяване
самоличността на лицето въз основа на намерената у него лична карта, същият е
освободен. Разпитаните по делото свидетели сочат, че целта на задържането на
лицето е именно да се установи неговата самоличност, поради категоричния отказ
на същото да предостави документ за самоличност при поискване. В разпоредбата
на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР законодателят предвижда хипотеза за задържане на
лице с цел установяне на неговата самоличност. Действително за прилагането на
тази хипотеза следва да е налице невъзможност самоличността да се установи в
случаите и по начините, посочени в чл.70 от ЗМВР. Ответният орган поставя
въпросите какъв е поводът за искане на документ за самоличност и дали е имало
възможност самоличността да бъде установена по друг начин. Съдът намира, че
отговорът на така поставените въпроси касаят законосъобразността на издадените
административни актове - заповеди за задържане, по отношение на които (както се
посочи по-горе) по делото липсват данни същите да са били предмет на съдебен
контрол, поради което разсъжденията какво би било станало, ако заповедите са
обжалвани, са меко казано несериозни. Решаването на правния спор следва да се
основава единствено на фактите. В настоящия случай безспорно е установено, че
държавният служител – ст.инспектор М.В.М. е поискал от лице, намиращо се в
административната сграда на сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, да представи
документ за самоличност, с каквото правомощие разполага съобразно нормата на
чл.6 от ЗБЛД. След неизпълнение на даденото разпореждане и не представяне на
документ за самоличност, оспорващият е постановил заповед за задържане на лице
за установяване на неговата самоличност, правно обоснована с разпоредбата на
чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР. Полицейският служител е действал в рамките на своите
правомощия, а законосъобразността на издадените от него актове не е оспорена по
надлежен ред. С оглед на това съдът намира за недоказано твърдяното нарушение
на служебната дисциплина, изразяващо се в „неизпълнение разпоредбите на този
закон“ по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, вр. чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР.
Доколкото задържането на лицето е извършено въз основа на издадени заповеди за
задържане, които са връчени на техния адресат и по този начин е гарантирана
законовата възможност на засегнатия гражданин да реализира в пълен обем правото
си на защита, посредством обжалване на актовете / действията на полицейския
служител, за недоказано по несъмнен начин се приема и твърдяното нарушение на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, вр. чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и т.24 и т.34 от
Етичния кодекс. В тази връзка съдът намира за необходимо да акцентира още
веднъж върху обстоятелството, че издадените актове не са отменени по съответния
ред, поради което не може да се обоснове извод за тяхната незаконосъобразност,
въз основа на който да се аргументира нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в неточно прилагане на разпоредбите на ЗМВР. В тази насока не е
налице и неизпълнение на разпоредбата на т.24 от Етичния кодекс, според която
държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални
задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия. Тук е мястото
да се отбележи, че нарушенията на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР и т.24 от Етичния
кодекс са заявени общо, без да се посочва в какво се изразява конкретното
деяние, извършено от оспорващия. Липсата на описание на нарушението посредством
индивидуализиране на действия и/или актове, дата и място на извършване,
обстоятелства при които е осъществено, конкретно виновно поведение, осъществено
от държавния служител, обуславя незаконосъобразност на акта в тази му част.
На следващо място, по делото липсват каквито и да е
доказателства, че при осъществяване на действията и актовете, държавният
служител е нарушил правата на задържаното лице, каквото твърдение се релевира в
процесната заповед. В сведенията, дадени от Й.К.Й. и неговата придружителка Д.П.В.,
същите заявяват, че „държането на полицая беше грубо, което се изразяваше в
говорене на висок тон и арогантно поведение“, определено като надменно
поведение, без да сочат конкретно действие, осъществено от служителя. В
подадения сигнал от задържаното лице се твърди, че е бил „задържан в
продължение на 3 часа в не климатизирана стая на много висока вътрешна
темепература“, както и, че не му е била дадена вода. Заявява, че през цялото
време на задържането не са обяснили правата му и бил възпретятстван да вземе
телефона от раницата си. От изложеното в сигнала не се установява по какъв
начин жалбоподателят е нарушил правата на задържаното лице. Напротив в
сведението, което Й.К.Й. е дал пред членовете на проверяващата комисия, същият
сочи, че „служителят, който го е задържал, бил силно афектиран и полицаят,
който бил в помещението, му казал да излезе да изпуши една цигара, за да се
успокои“; както и че: „не си спомням да ми е казал нещо“. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание не се визира конкретно деяние, с което
оспорващият да е нарушил правата на задържаното лице. С оглед изложеното съдът
намира за недоказано дисциплинарното нарушение, изразяващо се в нарушение
разпоредбите на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР във връзка с т.88 от Етичния кодекс.
Материалната законосъобразност на заповедта се
определя от установяването на изложените в нея фактически основания. В случая
ответната страна не доказа по безспорен начин наличието на виновно действие /
бездействие на наказания държавен служител във връзка с вмененото му
дисциплинарно нарушение.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да отбележи и следното:
Дори и да се приеме, че при изпълнение на предоставените
му правомощия, оспорващият е приложил неточно разпоредбите на ЗМВР и по
конкретно – на чл.72, ал.1, т.4 от ЗДВР, то наложеното дисциплинарно наказание
не съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Съдът
намира, че при преценката не са отчетени всички факти и обстоятелства, при
които е извършено нарушението, което е довело до несъразмерност на
дисциплинарното наказание.
Изложеното обосновава извода, че като е наложил на
оспорващия дисциплинарно наказание за нарушения по посочените по-горе законови
текстове, наказващият орган е нарушил материалния закон.
В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на М.М.В.
е основателна, а Заповед №372з-3771/01.11.2023г., с която директорът на ОДМВР –
Шумен е наложил на оспорващия дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца, е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон
и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от
чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода от спора и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР - Шумен, в чиято
структура е ответната страна, следва да заплати на жалбоподателя направените
разноски по делото в размер на 630,00 лева, от които 600 лева договорено и
платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
019044/12.01.2024г.; 20 лева внесен депозит за призоваване на свидетел; 10 лева
платена държавна такса.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №372з-3771/01.11.2023г., издадена от
директор на ОДМВР - Шумен за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца на М.М.В. - държавен служител от сектор „Пътна полиция“,
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Шумен.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Шумен да заплати на М.М.В. с
ЕГН ********** *** сумата от 630,00 (шестотин и тридесет) лева, представляваща
разноски по делото.
На основание чл.211, изр.трето от ЗМВР решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните по реда
на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК, в т.ч. при възможност - на електронен
адрес.
|
Съдия: |
|