Р Е Ш Е Н И Е
№ 334 17.11.2017г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 17.10.2017г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Петя Георгиева
мл. с-я Ивета Иванова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно
гражданско дело № 536 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното :
С решение № 406 от 19.05.2017г.,
постановено по гр. д. № 22/2017г. по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено
„ГРАНД СЕКЮРИТИ” ЕООД София, да заплати на Й.П.Й. от *** :
-сумата 7900лв., представляващи
претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от *** година,
заедно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от датата на
злополуката - *** година, до
окончателното им заплащане, то за разликата до пълния предявен размер от 23 700
лв. неимуществени вреди, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
-сумата 1220.64лв. – имуществени
вреди за закупени лекарства и медицински консумативи съгл.представени фактури,
като за разликата до пълния предявен размер 1260.64лв. искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан,
-650лв. разноски по делото,
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
С решението е осъдено „ГРАНД
СЕКЮРИТИ” ЕООД гр. София, да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса 316 лева, както и сумата от 300
лева, изплатен хонорар на 3 вещи лица от
бюджета на съда, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
С решението е осъден Й.П.Й. да
заплати на „ГРАНД СЕКЮРИТИ” ЕООД гр. София, сумата 100лв. разноски за вещи лица
и 650лв. адвокатско възнаграждение по делото,
изчислени съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Недоволни от решението са останали и двете страни :
- Макар и непрецизно формулирано, „Гранд Секюрити“ ЕООД го е обжалвало като
неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, в частта, с която е уважена исковата претенция за обещетението за
неимуществени вреди в размер на 7 900лв. Моли същото да бъде отменено в
тази част, като бъде съобразена допуснатата груба небрежност от страна на
ищеца, изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. Моли да му се присъдят
направените разноски по делото.
Й.П.Й. в срок е подал писмен
отговор, чрез адвокат В.П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна
и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да му се присъдят направените разноски.
- Й.П.Й.,
чрез адвокат В.П., в срок е подал насрещна въззивна
жалба. С нея го е обжалвал в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
7900лв. до 23 700лв., както и в частта, с която е осъден за заплати разноски в
размер на 650лв. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано, като бъде присъден пълния претендиран размер на обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 23 700лв., ведно със законните лихви за
забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и адвокатски
хонорар.
В съдебно заседание всяка от страните оспорва въззивната жалба на противната страна. Й.Й., чрез адвокат П., моли да му се присъди пълния
претендиран размер на главницата от 23 700лв., ведно със законните лихви
за забава, считано от датата на трудовата злополука – ***г. до окончателното й
изплащане.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Приел е, че ищецът е работил в ответното дружество, по силата на сключен
трудов договор № 47/*** г., на
длъжността „ ***”.
От
приложеното Разпореждането № 18 214/*** г. от ТП на НОИ – Перник, както и от свидетелските
показания, съдът е приел следното :
Че на
*** г. ищецът е изпълнявал трудовите си
задължения на *** при ответника на обект рудник „Република” в
гр. Перник,
съгласно утвърдения график за нощна смяна, когато
към 19.50ч. неизвестни лица се опитали да извършат кражба, поради което ищецът се затичал по неравния терен, за да ги залови,
но стъпил накриво с левия крак и паднал на земята.
Приел е, че колегата му
Е. Л. успял с подпиране го отведе до автомобила, като след позвъняване по телефона от
страна на ищеца, след 15 минути дошла приятелката му Д. А.
Д. заедно с брат й Д. А. Д. и те го транспортирали до болница “Пирогов” в гр. София. Приел е, че там му е била направена рентгенография, а впоследствие и скенер, от които се установило счупване на лявото коляно, като от болницата същият бил изписан на 26.06.2015г. с
трудно придвижване с помощни средства.
Приел е, че
ищецът е отишъл на преглед в СБАП по ортопедия,
където му правят още изследвания – ЯМР и ЕМГ, от които се установява тежка
периферно-стволова увреда на нервус перонеус в ляво и неврогенна атрофия на
перонеалните мускули. Приел е че ищецът отишъл и в Университетска болница “Лозенец” – където му била поставена същата диагноза и назначено лечение с хапчета, три процедури по 10 дни, няколко месеца пил “Нивалин”. Приел е, че една година след това ищецът започнал да чувствува болки и в здравия крак, поради което отишъл при професор Г., който му
препоръчал втора ревизионна операция, което за
ищеца е било стресиращо. Приел е, че на 11.11.2016г. след
направени изследвания отново е опериран, при
което се установило, че нервът е увреден и прекъснат, заради което го
зашилри. Приел, е че нова операция му била направена на 17.11.2016г. за поставяне пластика на нерва –
изрязване част от друг нерв и поставяне на проблемното място, което не е
било безусловно успешно, но е извършено
със съгласие на близките и след тази операция лекарите уведомили ищеца, че може да
се очаква подобрение, но може и да куца до края на живота.
Съдът е обсъдил претото заключение
на комплексната съдебно – медедицинска експертиза :
Отбелязал е, че поред вещото лице травматолог д-р А. П., както по време на контузията, така и при лечението и
възстановяването, ищецът е изпитвал болки, защото е получил комбинирана травма със засягане на опорно -двигателния апарат с фрактура
на медиалния бедрен кондил и скъсване на предна костна връзка, както и травма
на периферен нерв – посттравматична лезия на нервус-перонеус в ляво. Отбелязал е, че изходът от лечението е портиворечив – фрактурата е
зарастнала, но с лего вгъване на костта
навътре, което нарушава приплъзването на кондила при сгъване на коляното и е
предпоставка за късна артроза на ставата, нервът остава невъзстановен трайно и
увредата е пареза.
Отбелязал е, че ищецът е положил максимални усилия при стриктно спазени предписания за
лечение и възстановяване, физиотерапии и прегледи, като за в бъдеще може да прави физиопроцедури, с които да подобрява трофиката и състоянието на мускулатурата и
глезена, но не може да очаква трайно излекуване.
Приел е, че има трайна
увреда на перонеалния нерв в ляво и единствено могат да се направят
вторични операции без гарантиран успех.
Отбелязал е, че двигателната функция на ляв долен крайник не е възстановена към момента,
има дефицит при повдигането на ходилото и глезена и походката е типична с
натъртване. Отбелязал е, че има малък козметичен дефект- цикатрикс
на коляното, че при промяна на времето е възможен
появата на болки и дискомфорт, както и че при тази походка се натоварва гръбначния стълб и десния крак поема по-голяма тежест, което може
да доведе до артрозни промени.
Отбелязал е, че поред вещото лице
невролог д-р Р., съгласно медицинските изследвания и след операциите –
опит за възстановяване на перонеалния ляв нерв – предвид нефункционалната част
на нерва от началото на разклоненията около 15-17 см. и
давността на алезията - около 17 месеца – е преценено, че няма възстановяване. Приел е, че съществува теоретична възможност за възстановяване на
нерва, за няколко години, за в бъдеще може да се увеличи хипотрофията на
инервираната от този нерв мускулатура на лява подбедрица, да остане слабостта в
лявото стъпало и да продължи да се спъва при ходене. Отбелязал е, че има нарушена походка и неправилно натоварване на
гръбнака, като за в бъдеще са необходими
балнеолечение и рехабилитация. Приел е, че към настоящия момент, лицето е
ползувало продължителен болничен отпуск, след което се върнал на работа, след това ползвал платения си годишен отпуск и до настоящия момент е в
отпуск по болест.
Отбелязал е, че претърпените болки и страдания се
потвърждават и от показанията на свидетелите.
При така установената фактическа
обстановка съдът е намерил, че предявеният иск е доказан по
своето основание, тъй злополуката е станала по време,
когато ищeцът е изпълнявал трудовите си
задължения в ответното дружество, което по смисъла на чл.55 ал.1 КСО, е трудова
злополука и същата е била призната за такава с Разпореждане № 18 214/*** г. изд. от ТП на НОИ – Перник на основание чл. 60,
ал. 1 от КСО. Отбелязал
е, че тя е причинила
временна нетрудоспособност, както и настъпили от нея вреди за ищеца.
Приел е, че е налице хипотезата на чл.200, ал.1
от КТ и отговорността на ответното дружество за настъпилата трудова злополука
следва да бъде ангажирана.
Въз основа заключението на вещите лица, съдът е отбелязал, че вследствие на трудовата злополука ищецът е претърпял
силни болки и страдания по време на инцидента, както и впоследствие, при
проведеното лечение, както и че по време
възстановително-оздравителен период е търпял допълнителни болки и страдания, а
през цялото време е търпял неудобства, поради което са налице причинени неимуществени вреди.
Изхождайки от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и от степента на причиненото увреждане, съдът е приел, че сумата 7900 лева, справедливо ще обезщети ищеца за
претърпените от него болки и страдания,
поради което искът следва да се уважи уважи до този размер, а за разликата до пълния предявен от
23 700 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При определяне на това обезщетението, съдът е отчел и обстоятелството, че ищецът сам се е върнал на работа за периода м.09. до м.11.2016г. и е работил наравно с другите колеги, както и че от петък 24.03.2017г. той е
включен в графика т.е. моментното му здравословно
състояние му позволява да изпълнява трудовите си
функции в пълен обем, не е трудоустроен, нито е на специален режим.
Съдът е посочил, че на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху тази сума
следва да се присъди законната лихва за забава, считано от датата на трудовата злополука.
Съдът е приел, че така определеното
обезщетение не следва
да бъде намалявано по реда на чл.201, ал.2 от КТ, тъй като не е налице груба небрежност от страна на
работника - да е
съзнавал
/предвиждал/ настъпването на вредоносните последици - увреждането на здравето
му, но да е мислил и самонадеяно да се е надявал да ги предотврати.
В тази насока е отбелязал е, че по делото не са ангажирани доказателства от ответната страна, ищецът да е съзнавал, че може да се увреди, изпълнявайки
трудовите си функции, но самонадеяно да е смятал да предотврати
неблагоприятните последици за себе си.
Съдът е приел, че нараняването е в следствие
престъпно поведение на трети лица, спрямо които е трябвало ищецът да реагира
бързо, заради което се е затичал по неравния терен на обекта, охраняван от
дружеството ответник.
Въз основа на свидетелските
показания, съдът е приел, че такива набези е имало многократно и ако ищецът бездействува в охранявания
обект, то такова негово поведение би
било в разрез с основните му трудови функции по ***.
Съдът е приел за неоснователни и възраженията на
ответната страна, че ищецът е допринесъл за настъпване на
злополуката, като не е ползвал дадените му и полагащи му се предпазни средства, тъй като от свидетелските показания се установява, че са спазвани правилата на труда.
Посочил е, че съгласно длъжностната характеристика ищецът е *** и следва да охранява, а не да стои на място при опит
на трети лица да крадат от обекта, поради което е неоснователно твърдението, че
действувал в разрез със задълженията си или без изрично нареждане, напротив ако е бездействувал – то е щял да понесе санкции за
нарушение на трудовите задължения.
Приел е, че ищецът не
е
пренебрегнал елементарни правила на трудовата безопасност, нито че е бил
невнимателен или небрежен, тъй като увреждането е станало при
тичане по неравен терен, едновременно с насочено внимание към нарушителите и за
маневриране по неравностите на местността.
С оглед изложеното съдът е приел, че в случая не е налице съпричиняване на
вредоносните резултати, настъпили поради причинената на ищеца трудова
злополука.
Съдът е приел, че искът за
обезщетение за имуществени вреди е частично основателен, но в тази част
решението не е предмет на въззивен контрол, тъй като няма подадена въззивна
жалба.
Съдът е определил разноските,
съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции, какво и
дължимата държавна такса.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по
реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивните жалби се явяват
процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имащи
правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на
разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд
намира следното :
Обжалваното решение не се явява
нищожно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Обжалваното решение се явява
процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно
компетентен да разгледа делото, се е явявал Пернишкия районен съд. При
предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за
неговото предявяване и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по
предявения иск.
Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата,
респективно в жалбите. В жаблата на
ищеца се твърди, че определения размер от 7900лв. е завишен, а в жалбата на
Й.Й. се твърди, че определеният размер е занижен. В тази насока Пернишкият
окръжен съд намира следното :
Видно от приложения трудов договор №
47/*** г., Й.Й. е работил в ответното дружество на длъжността „ ***”.
От свидетелските показания на Е. Г.
Л., Д. А. Д. и Я. Б.Й., се установява следната фактическа обстановка :
На
*** г. ищецът изпълнявал трудовите си задължения на *** при ответника на
обект рудник „Република” в гр. Перник,
съгласно утвърдения график за нощна смяна, заедно с другия *** Е. Г. Л..
Двамата извършвали обход на обекта и към 19.50ч. установили две неизвестни лица, които се
опитали да извършат кражба на железа. Свидетелят Е. Л. уведомил
по мобилен телефон ръководителя на мобилната група за охрана свидетеля Я. Б.Й.,
който се намирал на същия обект, но на около 2км. разстояние. Последният
разпоредил да ги хванат, ако могат и уведомил полицията. При затичване на Й.Й.
по неравния терен, към двете неизвестни лица, за да ги залови, той стъпил
накриво с левия крак, паднал на земята и започнал да крещи от болки. Свидетелят
Е. Л. успял с подпиране го отведе до автомобила, като след позвъняване по
телефона от страна на ищеца, след 15 минути дошла приятелката му Д. А. Д.
заедно с брат й Д. А. Д. и те го транспортирали
до болница “Пирогов” в гр. София. Там му е била направена
рентгенография, а впоследствие и скенер, от които се установило счупване на
лявото коляно, като от болницата същият бил изписан на 26.06.2015г. с трудно
придвижване с помощни средства.
От свидетелските показания на Д. А.
Д., приложените писмени доказателства и най – вече от заключението на комплексната
съдебно - медицинска експертиза на вещите лица д-р А. В. П. и д-р Л. В. Р. и
заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р Л. В. Р.,
както и от устните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание на
21.03.2017г. се установява следното:
Правилната диагноза на уврежданията
на Й. е комбинирана травма на ляв крак със засягане на опорно – двигателния
апарат, с 1.получаване на фрактура на медиалния бедрен кондил, 2.скъсване на
предна кръстна връзка на коляното и 3.травма на периферен нерв – постравматична
лезия на нервус-переонеус в ляво.
1.По отношение фрактурата на
медиалния бедрен кондил. Първоначално на пострадалия е била поставена гипсова
шина на ляв долен крайник за период от 30 дни. Впоследствие същата е била
заменена с по – лека и съвременна колянна ортеза. След тридневен престой в
„Пирогов“ е изписан за амбулаторно лечение. Към настоящия момент бедрената кост
е възстановена откъм фрактурата, макар и с известен костен дефект и дефицит на
хрущяла. Фрактурата е зарастнала, но с леко вгъване на костта навътре, което
нарушава гладкото приплъзване на кондила при сгъване на коляното и е
предпоставка за късна артроза на ставата.
2.По отношение на скъсаната предна
кръсна връзка на лявото коляно. Същата е игнорирана на този етап, но едиствения
начин за възстановяването й е чрез извършване на операция.
3.По отношение на травма на
периферен нерв – постравматична лезия на нервус-переонеус в ляво. Още по време,
когато левия крав бил гипсово имобилизиран, Й. почуствал изтръпване на
ходилото. След многократни посещения на различни болници и при различни
доктори, проведени изследвания, в това число чрез ядрено магнитен – резонанс и
три електромиографии, проведено медикаментозно лечение /невротопна терапия с
изчаквателно поведение/, физиотерапия и рехабилитация, състоянието на
пострадалия не се подобрило. Това наложило посещение при проф. Г. – водещ
специалист в областта на неврологията и престой в клиника по неврохирургия в
УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ за периода 07.11.2016г. до 21.11.2016г. Там били
извършени две операции на перонеалния нерв в ляво на левия крак. При първата
операция – при отварянето на левия крак, се установила нефункционираща част от
нерва от началото до разклоненията около 15 - 17 см. С оглед на това
обстоятелство и при давност на лезията – около 17 месеца, се наложило
преустановяване на операцията. При втората операция близките не дали съгласие
за извършване примоставящ графт-техника за възстановяване целостта на нерва,
тъй като операцията не давала гаранции за успех, а дори напротив имало
възможност и за допълнителни усложнения на дясната подбедрица. Била извършена
демаркация на крайните зони на увреда на нерва
с клипсиране, с цел да се даде възможност за израстване на нов нерв. Според
двете вещи лица травматолог и невролог, теоретично това би могло да доведе до
подобряване състоянието на болния, но и двамата са категорични, че досега на
практика такова нещо не се е случвало. Нервът е останал невъзстановен и
увредата е пареза. Единственото което може да се направи е да се правят
вторични операции, състоящи се в мускулни транспозиции с цел преразпределение
на вектора на силата на отделните групи
мускули с оглед техния баланс и второ при поява на тежки рани по плантарната повърхност на ходилото и пръстите да се
извърши дефинитивна артродеза на глезена с невъзможност за движение. Ще се
налага провеждането на курсове физиотерепия и рехабилитация – неколкократно
през 3 месечен престой от време, както и проследяването на състоянието от
невролог.
Въз основа на тези увреждания и най
– вече от увредата на нерва, Й. е със степажна походка на ляв глезен и ходило
/куца с левия крак/, което пък товари десния крак и е довело до появата на
болки и в него, като е възможно такива да се появят в кръста и в гърба. Вещите
лица констатират намаляване мускулната маса на левия крак. При получаване на
контузията и по време на лечението Й. е изпитвал силни болки и страдания.
Същият е изпитвал и неудобства от санитарно – хигиенен и битов характер.
Използвал е помощни средства и помощта на свои близки за придвиждане дори на
кратки разстояния. Бил е стресиран от продължителния период, през който той е
посещавал лечебни заведения, без да може да се установи точната причина и
диагноза на нерва и обезверен след тяхното установяване и перспективите за в бъдеще.
От датата на злополуката до началото
на месец септември ищецът бил в болничиен отпуск. За периода от месец септември
до месец ноември 2016г. Й. сам се завърнал на работа и работил наравно с другите.
Както беше отбелязано за периода 07.11.2016г. до 21.11.2016г. същият бил в
клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“, като след извършване на двете
операции отново бил в болничен отпуск и с призната временна нетрудоспособност.
Същият заявил в ответното дружество, че ще се върне на работа на 24.03.2017г. и
от тази дата той бил включен в графика за ***.
С разпореждане № 18214 от ***г. на
НОИ – ТД – София г., станалата злополука на ***г., на основание чл. 60, ал.1 от КСО, е призната за трудова злополука. Следователно на основание чл. 200, ал.1
от КТ, искът се явява основателен поради което ответникът дължи обезщетение на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Изхождайки от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и изискванията
на раздел II от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от
23.12.1968г., от обстоятелството, че ищецът е
бил на 34 години /в най–трудоспособната си възраст/, от продължителността и
интензитета на търпените болки и страдания, от продължителността на търпените
неудобства и тяхното естество, от
описаните по–горе три увреждания на левия крак, от продължителния период на
неизвестност по отношение на увреденото си здравословно състояние, от
психическия шок при узнаване на диагнозата и безперспективността за излекуването
си, от настъпилите вредни последици и неблагоприятните последици, които се
очакват в бъдеще, от размера на минималната работна заплата за страната, който
към датата на трудовата злополука е била 360лв., а към настоящия момент е в
размер на 460лв., Пернишкият окръжен съд намира, че искът в размер на
23 700лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата
злополука, не се явява завишен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран
размер. Следователно решението на Пернишкия районен съд, в частта, с която е
отхвърлен иска за горницата над 7 900лв. до 23 700лв., следва да бъде
отменено и ответникът следва да бъде осъден да заплати още 15 700лв.,
ведно със законните лихви върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 05.01.2017г. до окончателното изплащане, така както е поискано във
въззивната жалба. Последващо изменение на въззивна жалба е недопустимо, поради
което не следва да се присъжда сумата, ведно със законните лихви, считано от
датата на увреждането – ***г., както е поискано впоследствие.
Следователно въззивната жалба на
„Гранд Секюрити“ ЕООД, в частта й, с която се обжалва решението на Пернишкия
районен съд, с което е определена сумата от 7900лв. като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като се твърди, че този размер е завишен, се
явява неоснователна.
Въззивната жалба на Й.Й., в частта
й, с която се обжалва решението на Пернишкия районен съд, с което е определена
сумата от 7900лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като се
твърди, че този размер е занижен, се явява основателна.
По отношение доводите в жалбата на
дружеството жалбоподател, че Й. не е действал в рамките на предоставените му
права и компетенции, както и че е проявил груба небрежност, поради което
присъденото обезщетение следва да бъде намалено с 80%.
В дадените писмени обяснения от Е.
Л. Г. и Я. Б.Й. по установяване на трудовата злополука, са описали, че падането
на Й.Й. е станало по време на обход, а в свидетелските показания дадени пред Пернишкия
районен съд те са обяснили, че това е станало по време на обход, при който
охранителите видели две непознати лица, които дърпали железа, свидетелят Г.
провел телефонен разговор с Я. Й. и последният му казал да ги хванат, ако могат
и Й.Й. се затичал към двете лица. Пернишкият окръжен съд възприема
свидетелските показания, тъй като към момента на свидетелстване и двамата
свидетели вече са не работят в ответното дружество и не са зависими от него, а
освен това свидетелските показания са дадени под страх от наказателна
отговорност. Освен това самите свидетелски показания кореспондират помежду си -
свидетелят Г. твърди, че получил инструкции да бъдат заловени двете лица, а
свидетелят Я. Й. заявява, че не си спомня какво точно е казал, но практиката е
била в такива случи охранителите да действат според ситуацията и обикновено те
първо действат, а след това съобщават за инцидент, за да не се губи време,
както и че Й. е бил с опит като ***, поради което предполага, че правилно е
преценил ситуацията и е реагирал. Свидетелят е категоричен, че след проведения
първи разговор е уведомил полицията, след което е проведен нов разговор, в
който Г. го уведомил, че ищецът е претърпял инцидент. От свидетелските
показания на двамата свидетели не се установява охранителите да са имали
задължение да уведомяват първо МВР, а след това да действат, а по–късно е
излязло разпореждане да се обаждат и на МВР. Към момента на инцидента *** са
имали задължение да уведомяват отговорника по охраната и те са сторили това, а
той пък се е обадил в МВР. В правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество
няма изискване *** първо да уведомяват МВР, а после да действат. Такова
задължение няма и в длъжностната характеристика
за длъжността „***“. Там като основни външни взаимоотношения е
предвидено взаимодействие с органите на МВР и СПАБ, а като първо задължение е предвидено – взема мерки за
недопускане и предотвратяване на кражби, разхищения, наводнения, пожари.
При това положение и с оглед единственото изискване да уведомяват отговорника
по охраната, двамата охранители са изпълнили това задължение и са предприели
действия по залавяне на двете неизвестни лица, с оглед недопускане и
предотвратяване на кражба, в рамките на своите служебни задължения.
По отношение доводите, че Й.Й. е
допуснал груба небрежност при тичането да залови двете неизвестни лица. Съдът
възприема мотивите на Пернишкия районен съд, че вниманието на Й. е било
насочено към двете лица и същият е тичал по неравен терен. Не възприема
единствено мотивите, че тогава е било тъмно, тъй като злополуката е станала към
19,50ч. на деня с най-продължително слънцестоене – 23 юни, когато слънцето
залязва около 21,30ч. За да е налице груба небрежност Й. следва да е предвиждал
настъпването на инцидента, но да е считал, че поради някакви свои качества би
могъл да го предотврати. Доказателства в тази насока няма. Цитирана от
дружеството жалбоподател съдебна практика, както пред Пернишкия районен съд,
така и пред Пернишкия окръжен съд е само в потвърждение на гореизложеното, но
не и в противния смисъл. Следователно не е налице хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, поради което определеното обезщетение от общо 23 700лв. не следва да се
намалява.
Въз основа изложеното може да се
направи извод, че въззивната жалба на „Гранд Секюрити“ ЕООД е неоснователна.
Решението на Пернишкия районен съд
следва да бъде отменено и в частта, с която Й. е осъден да заплати на „Гранд
Секюрити“ ЕООД сумата 100лв. разноски и 650лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода по делото дружеството
следва да бъде осъдено да заплати на Й. още 650лв. адвокатско възнаграждение
пред Пернишкия районен съд /до пълния размер от 1 300лв./, както и сумата
1300лв., представлящо адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Дружеството следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 632лв., представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 406 от
19.05.2017г., постановено по гр. д. № 22/2017г. по описа на Пернишкия районен
съд, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от Й.П.Й., с ЕГН **********, срещу „ГРАНД СЕКЮРИТИ“ ЕООД
гр. С., иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука от ***г., заедно със законните лихви за забава,
считано от датата на злополуката – ***г. до окончателното им изплащане за
горницата над 7 900лв. до 23 700лв. /т.е. за сумата 15 800лв./,
както и в частта му, с която Й.П.Й. е осъден да заплати на „ГРАНД СЕКЮРИТИ“ ООД
гр. С. сумата 100лв. разноски за вещи лица и 650лв. адвокатско
възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
Осъжда „ГРАНД СЕКЮРИТИ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Индустриална зона „Орион“, ул. „3020“ № 34, да заплати на Й.П.Й.,
с ЕГН **********, от ***, още 15 700лв. /т.е. горницата над 7 900лв. до 23
700лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на трудова злополука от ***г., ведно със законните лихви върху тази
сума от 15 800лв., считано от датата на предявяване на иска – 05.01.2017г.
до окончателното изплащане.
Осъжда „ГРАНД СЕКЮРИТИ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Индустриална зона „Орион“, ул. „3020“ № 34, да заплати на Й.П.Й., с ЕГН **********, от ***, още
650лв. /шестотин и петдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение
пред П. районен съд, както и сумата 1 300лв. /хиляда и триста лева/
разноски за адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда „ГРАНД СЕКЮРИТИ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,
Индустриална зона „Орион“, ул. „3020“ № 34, да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд сумата 632лв. /шестотин тридесет и два лева/, представляваща
държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.