Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр.Сливница 08 октомври 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното
от съдия Гергинска гр. дело № 140 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищeцът, Т.Г.И.,*** иск, с който моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът, са собственик на
дворно място в с.Я., общ.Д., с площ от 350 кв.м., при съседи : Д.Р.от две
страни, Т.Г.И. и земеделска земя, което
дворно място, представлява западната част на имот пл.№ 261 от кадастралния план
на селото и е идентично с имот № 0006027 от КВС.
В исковата си молба, твърди че притежава в село Я.,
община Д., С.област, дворно място с площ от 833 кв.метра, при съседи : Д.Р., Т.И.,***-тупик,
К.Г.и А. Г.,което дворно място представлява част от имот с кадастрален номер
261 в квартал 8 от одобрения през 1985 г. план на селото. Твърди, че целият
имот 261, с площ от около 2,5 декара, първоначално е бил на майка му, С.Д.,
която го получила в наследство от своя баща през 1945 година и от тогава до смъртта
си го е владяла непрекъснато, явно и безспорно, като към 1955 г. е била негов
собственик по наследство и давност. Твърди, че в имота се намирало жилището на
дядо им- бащата на С.Д., в което тя се е родила и отраснала и в което живяла до
смъртта си . Заявява, че имотът е заснет в регулационния план на село Я., като
имот пл.№261, като за него били отредени по плана - УПИ ***-261 с площ от 483
кв.метра, УПИ **-261 с площ от 579 кв.метра и УПИ **-261 с площ от 580
кв.метра. Твърди, че западната част от
имота, с площ от 350 кв.метра, останал извън регулационния план на селото, но е
заснета в кадастралния план като част от имот пл.№***. Твърди, че за имота,
наследниците на С.Д. Д., се снабдили с нотариален акт, чрез извършване на
обстоятелствена проверка, а именно- Нотариален акт №136, том II, дело 718/1992
г. на Сливнишки районен съдия. Твърди, че през 1997 г., с договор за доброволна
делба, с нотариална заверка на подписите, надлежно вписан в службата по
вписванията, извършил заедно с останалите наследници на С.Д. делба на имот
пл.№262. При делбата ищеца получил в дял крайната западна част на имота, а
именно: УПИ ***-261 с площ от 483 кв.метра , както и частта от имота, попадаща
извън регулационния план, като тази част изрично е описана както в нотариалния
акт, така и в договора за доброволна делба. Твърди, че от 1997 г. до днес владее
непрекъснато, явно и безспорно целия получен при делбата от мен имот,
включително и частта от него, попадаща извън регулация. Твърди, че целия имот е
ограден с трайна ограда, местоположението на която не е местено от 1945 г. до
днес. Твърди, че след делбата, той само поставил източната ограда на имота, за
да го отграничи от останалата част, която получили в дял другите наследници.
Западната част от имота , с площ от 350 кв.метра, макар и заснета в
кадастралния план, е останала извън чертите на регулацията на селото, но тази
част е в рамките на оградите и винаги е била част от дворното ми място. Твърди,
че целият имот пл. 261 , включително и частта му извън регулация , от 1945
година до днес има селищен характер, тъй като там се е намирало жилището и
стопанските постройки на дядо ни, а след
това и на майка ни. Твърди, че при образуване на ТКЗС през 1957 г. имотът не е
внесен в ТКЗС, тъй като е бил жилищен имот и по силата на Примерния устав на
ТКЗС майка му е запазила собствеността си върху имота в реални граници. Целият
имот винаги се е намирал в селищната, застроена част на село Я. , никога не е
влизал в блок на ТКЗС и не е обработван от ТКЗС, никога не е имал земеделски
характер по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Твърди, че разбрал наскоро, че в картата на
възстановената собственост, западната част от имота му с площ от 350 кв.метра, намираща
се извън строителните граници, е заснета като част от имот №006014, който е
записан на община Д. като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. От ОСЗ Д. заснели тази част
като имот №006027 и изработили скица-проект №К00320/29.01.2018 г., но от община
Д. го уведомили, че макар и да нямат претенции към имота му, без съдебно
решение не можели да го отпишат от актовите книги на общината, респективно да
го изключат от списъка на земите по чл.19 ЗСПЗЗ.
В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства,
прави доказателствени искания.
Ответникът, Община гр.Д., е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК, не представя доказателства не прави доказателствени искания, правят признание на исковата претенция от ищците, молят да не се присъждат разноски, предвид направеното признание на иска. Редовно призован пред настоящата инстанция ответникът не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който признава исковата претенция на ищцовата страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на ищецът, прие за установено следното от
фактическа страна:
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение
на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение.
Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.
От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да
доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото
на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/.При размяната
на книжата, след получаването на представеният от ответника писмен отговор, с
който признава иска, ищците са депозирали писмено , че предвид направеното от
ответника признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този
случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да
обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи,
че постановява решение си само въз основа на направеното
признание.
Съдът намира,
че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.
237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично изявление за
признание на иска по чл.124 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил
в присъствието на страните за приетия от него ред за разглеждане на делото,
които не са възразили.
С оглед
направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова претенция по
чл.124 от ГПК е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена. По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Предвид
направеното изявление от ищцовата страна, че не претендира направените
разноски, предвид направеното признание на иска от ответната страна, то
сторените по производството разноски следва да останат така както са направени.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Община Д., че Т.Г.И. с ЕГН **********, e собственик
на дворно място в с.Я., общ.Д., с площ от 350 кв.м., при съседи : Д.Р.от две
страни, Т.Г.И. и земеделска земя, което дворно място, представлява западната
част на имот пл.№ 261 от кадастралния план на селото и е идентично с имот № ****
от КВС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: