Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 22/17.02.2014 г. по гр. д. № 1607/2013 г. по описа на ГОРС е допусната съдебна делба между В. Т. Р. от гр. В. и Р. И. Г. от гр. Л., на следния недвижим имот: УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О., с обща площ от 1170 кв. м, в която са включени поземлени имоти с планоснимачен № 1119а с площ 600 кв. м и с построените в него зимник, плевник и сайвант, намиращи се в гр. Д. О., община Г. О., и поземлен имот планоснимачен № 1118, отреден за празно дворно място с площ от 570 кв. м при права 600/1170 ид. ч. за В. Т. Р. и 570/1170 ид. ч. за Р. И. Г.. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Р. И. Г., в която се излагат съображения за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е преценил статута на процесния УПИ и на съставящите го два имота. Твърди се, че не е налице съсобственост между страните, а всяка една от тях притежава правото на изключителна собственост върху един от двата имота. В случая според жалбоподателя не се касае до приложението на пар. 8 от ЗУТ, като в тази насока са развити подробни доводи. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жÓлба от адв. Д. Б. като пълномощник на В. Т. Р.. В отговора са заема становище за неоснователност на жалбата, като се развиват подробни доводи в насока правилността на първоинстанционното решение. Отправя се молба до съда да потвърди обжалваното решение. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е неправилно, по следните съображения. Предявен е иск по чл. 34,ал. 1 от ЗС. С исковата си молба В. Т. Р. твърди, че с ответника Р. И. Г. са съсобственици на недвижим имот УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О., с обща площ от 1170 кв. м, в която са включени поземлени имоти с планоснимачен № 1119а с площ 600 кв. м и с построените в него зимник, плевник и сайвант, намиращи се в гр. Д. О., община Г. О., и поземлен имот планоснимачен № 1118, отреден за празно дворно място с площ от 570 кв. м. Сочи се, че съсобствеността помежду им е възникнала поради това, че имот пл. № 1119а, който е собственост на ищцата и имот № 1118, собственост на ответника – двата имота по плана на гр. Д. О., са част от процесния новообразуван УПИ с обща площ 1170кв.м. Според ищцата страните се явяват съсобственици на този имот, като съсобствеността между тях е принудително наложена по административен ред. Отношенията между страните не позволявали уреждането на въпроса със съсобствеността им да стане доброволно, поради което се претендира да бъде допусната делба между тях на УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О., с обща площ от 1170 кв. м, в която са включени поземлени имоти с планоснимачен № 1119а с площ 600 кв. м и с построените в него зимник, плевник и сайвант, намиращи се в гр. Д. О., община Г. О., и поземлен имот планоснимачен № 1118, отреден за празно дворно място с площ от 570 кв. м … при квоти съобразно площта на имотите, собственост на всеки един от съделителите, а именно 7 За В. Т. Р. 600/1170ид. Части, а за Р. И. Г. – 570/1170 идеални части. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за недопустимост на делбата. Твърди, че в конкретния случай се касае за два обособени имота с определени граници, за които са отредени отделни парцели, но и двата имота попадат в един и същ УПИ. Според ответника това е напълно възможно и допустимо, доколкото обособяването на процесния УПИ е станало при действието на ЗТСУ, който допускал подобно групиране в изключителни случаи. Настоящият случай бил такъв, защото имотът на ответника нямал излаз и лице към улица. От данните по делото се установява по категоричен начин, че В. Т. Р. е собственик на имот пл. № 1119а в кв. 108 по плана на гр. Д. О., а Р. И. Г. е собственик на имот пл. № 1118 в кв. 108 по плана на същия град, като двата имота са съседни и към момента попадат в процесния УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О. Съгласно писмо № РД 1100-1394/02.12.2013г. на Община Г. О. действащият ПУП на гр. Д. О. е одобрен със заповед 212/1984г. на Председателя на ОНС В. Т. По този план всички имоти в кв. № 108 са попадали в парцели за обществено жилищно строителство. Със Заповед № 158/1993г. на Кмета на Община Г. О. на основание чл. 32,ал.1 т. 1 и ал. 2 от ЗТСУ е одобрен проект за промяна на Застроителен и регулационен план на града за квартал 108. Всеки имот се отрежда за индивидуално жилищно застрояване. За имоти пл. № 1118 и 1119а се отрежда един съсобствен парцел. Съгласно писмото УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О. е с неприложена улична регулация по отношение на улица с о.т. 326б- о.т. 352- а. Част от имот пл. № 1119а се придава към улица. С акт от 18.03.1993г. е констатирано, че при обявяването на заповедта с № 158/1993г. на Кмета на Община Г. О. не са постъпили възражения. Съгласно приложените скици на спорния УПИ, същият е съставен от два отделни имота с пл. № 1119а и 1118. Видно от скица № 680/20.06.2012г. двата имота, от които е съставен посоченият УПИ са посочени с техните имотни граници, които съвпадат с тези на дворищната регулация / синя и черна линия върху скицата съвпадат, включително и между двата имота вътре в самия УПИ/. Отделно от това върху самата скица е удостоверено, че в кадастъра и регулацията на двата имота не са настъпили промени. При това положение съдът счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил статута на имота, предмет на иска за делба. Ако в конкретния случай се касаеше до промяна в ЗРП, водеща до сливане на два имота в един общ парцел, съгласно разпоредбата на чл.29,ал.3 от ЗТСУ, действащ към момента на изменението на ЗРП, касаещо спорния имот, съсобствеността щеше да възникне по силата на самата регулация, а частите на съсобствениците в образувания общ парцел щяха да са равни /чл.31,ал. , от ЗТСУ/. Съгласно приложените към делото писмо на Община Г. О. и скица на процесния имот, издадена от същата община, изясняващи статута на имота, става ясно, че не се касае за такъв случай, тъй като всеки от двата имота, образуващи общия парцел е бил отреден за индивидуално жилищно застрояване. От тук следва, че промяната в ЗРП относно двата имота касае тяхното групиране по реда на чл. 23 от ЗТСУ. При тази хипотеза съсобственост по отношение на парцела не възниква и регулацията няма вещно действие, а собствеността върху включените в обединения парцел имоти се запазва. Индиция за именно такъв статут на спорния УПИ е и обстоятелството, че към момента е налице висящо производство за учредяване право на преминаване на ответника, който е собственик на имот 1118 през имот 1119а- собственост на ищцата. В тази хипотеза приложението на цитирания от жалбоподателя §8 от ПЗР на ЗУТ е неприложима. При това положение въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд за наличието на съсобственост между страните по отношение на спорния УПИ са неправилни. Всяка една от страните се явява индивидуален собственик на имот, част УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О. Това прави делбата му недопустима. Като е допуснал делбата, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което подлежи на отмяна, както в частта му относно допускане на делбата, така и в частта му относно разноските. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 22/17.02.2014 г. по гр. д. № 1607/2013 г. по описа на Г. Районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба на УПИ ХVІІІ-119а, 118 в кв. 108 по плана на гр. Д. О., с обща площ от 1170 кв. м, в която са включени поземлени имоти с планоснимачен № 1119а с площ 600 кв. м и с построените в него зимник, плевник и сайвант, намиращи се в гр. Д. О., община Г. О., и поземлен имот планоснимачен № 1118, отреден за празно дворно място с площ от 570 кв. м., предявен от В. Т. Р.,ЕГН * ПРОТИВ Р. И. Г.,ЕГН*. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |