Решение по дело №1414/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-  182                                                      Година 2020,03.08                                       град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На    тринадесети юли      две  хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                мл.с.Александър МУРТЕВ                                                             

                                                              

Секретар   Тодорка Стоянова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 1414 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№802/11.03.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника- юрисконсулт Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №25/02.03.2020г., постановено по гр.д.№756/2019г. по описа на Районен съд- Средец.

С посоченото решение, съдът е осъдил ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ да заплати на Д.М.С., ЕГН ********** ***,,Д. Кичев“№2, сумата от 1629.85 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.12.2016г.-06.12.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 219.51 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019г., както и направените по делото разноски в размер на 360 лева.

Със същото решение, ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Средец  държавна такса в размер на 115.19  лева и 150 лева-разноски за експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на 12- часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане  на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение. Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.

                  Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от  МВР, законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.

Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.                    

                   Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

                   Навеждат се доводи, че по отношение полагането на нощен труд за периода 01.06.2016г.-29.07.2016г., се прилагали правилата на Наредба №8121з- 592/25.05.2015г.; за периода  29.07.2016г.-02.08.2016г.-  Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г, отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР.

        Твърди се, че за останалата част от процесния период, се прилагали  Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016  и  Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г.

                    Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

         Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността  на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми

Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.

                    Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСл, ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи  държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).

                   Оспорват се  изводите на първоинстанционният съд, че предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на окръжните съдилища.

                    Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови   ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се направените в производството пред двете инстанции  разноски. Направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил  отговор от въззвиаемия, чрез  адв. Митко Димитров – АК - Хасково с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Развиват се подробни съображения. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика на районни и окръжни съдилища.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в производството пред въззивната инстанция разноски. Представя списък на разноските.

Страните не се явяват и не се представляват в с.з.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв.Димитров представя писмени бележки.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

В исковата  молба ищецът С., чрез адв.Димитров, е предявил срещу ГД „Гранична полиция“ МВР, искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1530,22 лв., от които 1394,25 лв. представляваща допълнително възнаграждение за 214,5 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 06.12.2016 г. - 06.12.2019 г. и 135,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от момента от който сумите са станали изискуеми до предявяване на исковата молба,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото.

Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжност „ст. полицай“ в ГОДГ към ГПУ-Средец към РДПГ-Елхово, което е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Твърди, че през процесния период е положил общо 1500 часа нощен труд, който след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 1714,5 часа дневен труд, съответно води до наличие на извънреден труд в размер на 214,5 часа, за които му се следва възнаграждение в размер на 1394,25 лв., но същото до момента не му е платено. Претендира обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 137,97 лв. от 31.01.2017г. до датата на предявяване на исковата молба. В съдебно заседание на 25.02.2020г. искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1629,85 лв.  лева възнаграждение за извънреден труд  и 219,51 лв.  обезщетение по чл.86 ЗЗД.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

По делото няма спор, че за периода от 16.12.2016 г. до 16.12.2019 г. ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба длъжност. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд на  12-часови смени, равняващ се общо на 1631 часа. Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1864,23 часа. Разликата между двете величини /1864,23-1631/ е 233,23 часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1629,85 лв. Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г /действала през процесния период/ сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,  (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение  държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано по-горе, 1631 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143, възлизат на 1864,23 часа и разликата между двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени –233,23 часа в размер на 1629,85 лв.

По гореизложените  съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.

 Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни периоди, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до предявяването на исковата молба, което е в общ размер от 219,51лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

      При този изход на спора, във въззивното производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият Стаматов. Предвид направено възражение за прекомерност от страна на въззивника съдът намира следното:

       Съобразно нормата на чл.7, ал.2 от Наредба №1  от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 15.05.2020 г., минималния размер е 250,96 лв. на основание чл.7, ал.2,т.2 при интерес от 1000 лв. до 5000 лв.- 100 лв. +6 % за горницата над 1000 лв.

      Следователно заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020 г. следва да бъде намалено до 250,96 лв.

На основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 25/02.03.2020г., постановено по гр.д.№756/2019г. по описа на Районен съд- Средец.

ОСЪЖДА ГД,,Гранична полиция“-МВР на РБ да заплати на Д.М.С., ЕГН ********** ***,,Д. Кичев“№2 сумата от 250,96 лв./двеста и петдесет лв. и 96 ст./, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.

               Решението  не подлежи на обжалване.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: