Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 3743 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 278486
от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти
състав К.М.Г., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
да предаде на З.А.Г., ЕГН ********** държането на следния недвижим имот,
представляващ апартамент с административен адрес: гр. София, ул. ********,
състоящ се от кухненски бокс, две стаи, баня с тоалет, отделна тоалетна, мокро
и сухо помещение, два балкона, целият с площ от 105,00 кв.м.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза
на З.А.Г., ЕГН ********** сумата от 912,20 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на К.М.Г., ЕГН **********, чрез адвокат И.И. е депозирана
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва
в цялост. В жалбата се излагат съображения, че ищецът не е представил
доказателства относно собствеността на процесния имот. Поддържа се, че по
силата на представеното по делото споразумение, сключено между страните по
спора, процесният договор за наем бил прекратен, съответно същия ден бил
предаден и имота, предмет на наемното правоотношение, като страните изрично
посочили в споразумението, че нямат претенции един спрямо друг. Сочи се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил
искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит
на свидетел, за който се твърди, че е собственик на процесния имот.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по жалбата З.А.Г., ЕГН **********
е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Излагат
се подробни съображения за неоснователност на доводите, изложени в жалбата.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът Г. не е освободил и предал процесния имот, въпреки прекратяването на
наемното правоотношение обвързващо страните в производството. Предвид
изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно
обжалваното с нея първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Депозирана е и
частна жалба вх. № 5140403/05.09.2018 г., подадена от името на К.М.Г., чрез
адвокат И.И. срещу определение № 430314/14.06.2018 г., постановено по гр. д. № 59935/2016
г., по описа на СРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата на К.М.Г. за
изменение на решение № 278486 от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. №
59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав, в частта му относно разноските. В
частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, постановено от първоинстанционния съд. Поддържа се, че обжалваното
определение не е аргументирано, респективно, че не са изложени мотиви за
законосъобразност и оправданост на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в
производството пред СРС. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за
изменение на решение № 278486 от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. №
59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав, в частта му относно разноските,
като бъде намален присъдения в полза на ищеца адвокатски хонорар до размера на
нормативния минимум.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от името на
насрещната страна – З.А.Г., чрез адв. В.Д., в който се излагат съображения за
неоснователност на доводите, релевирани от жалбоподателя в частната жалба.
Поддържат се доводи за правилност на обжалваното първоинстанционно определение.
Моли се същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 120-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите наведени във възивната жалба,
настоящият съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - за предаване на процесния имот,
представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ******** след
прекратяване на договор за наем, с предмет горепосочения недвижим имот, сключен
между страните в настоящото производство.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК),
за уважаване на иска за предаване на имота в тежестта на ищеца е да докаже:
съществуването на наемно правоотношение, по което наетата вещ е предадена на
наемателя и волеизявление от страна на ищеца за прекратяване на договора за
наем, което е достигнало до ответника. С прекратяване на договора за наем
възниква задължение на наемателя по смисъла на чл. 233, ал. 1 ЗЗД да върне
наетия имот. Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си
възражения.
От представения
по делото и неоспорен от страните Договор за наем от 21.07.2010 г. се
установява, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на който З.А.Г.,
в качеството на наемодател, предоставил за временно и възмездно ползване на К.М.Г.,
в качеството на наемател, процесния недвижим имот, представляващ апартамент №
5, находящ се в гр. София, ул. ******** срещу сумата от 440 лева, платима
ежемесечно от наемателя между 1-во и 5-то число на текущия месец.
Съгласно раздел III от процесния договор за наем от 21.07.2010 г.,
същият влиза в сила от 01.08.20210 г. и се сключва за срок от 3 години, считано
от влизането му в сила.
Между страните
не е спорно, че по силата на сключения Договор за наем от 21.07.2010 г. наетата вещ е
била предадена от наемодателя на наемателя.
Въпреки, че
ищецът не е установил собствеността на имота, настоящият състав намира за
неотносими за спора възраженията на ответника, обективирани във въззивната
жалба, че този въпрос е от значение за правния спор. Въпросът за собствеността
е ирелевантен и не подлежи на изследване, тъй като не е условие за
основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Спорните по
делото въпроси, които следва да намерят разрешение в настоящото производство са
тези относно момента на прекратяване на наемното правоотношение между страните
по спора и относно предаването на процесния имот, предмет на наемното
правоотношение, от наемателя ответник на наемодателя ищец, доколкото твърдения
в този смисъл са наведени от ответника в производството.
Видно от
твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, ответникът е продължил да
ползва процесния имот след изтичане на срока, предвиден в раздел III, т. 1 от процесния договор, във връзка с което на Г.
била изпратена нотариална покана рег. № 17822, том 5, акт 144 по описа на
нотариус Р.Д., рег. № 274 в НК за прекратяване на договора с едномесечно
предизвестие. Същата е приета като доказателство по делото, като видно от
отбелязванията върху гърба на поканата, ответникът Г. е търсен на посочения
адрес, но не е намерен, като на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК на
20.06.2016 г. е залепено уведомление, но ответникът не се явил в
законоустановения двуседмичен срок да получи поканата, поради което и на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК същата се счита връчена, считано от 03.07.2016 г.
От друга страна,
ответникът твърди, че сключения между страните договор за наем е прекратен
считано от 31.07.2013 г. на основание сключено на същата дата споразумение.
Видно от т. 1 от представеното и прието по делото споразумение по договор за
наем от 21.07.2010 г. се установява, че страните в настоящото производството са
уговорили, че сключеното между тях наемно правоотношение се прекратява по
взаимно съгласие, считано от 31.07.2013 г. Така приетото като писмено
доказателство по делото споразумение от 31.07.2013 г. по договор за наем от
21.07.2010 г. не е оспорено от страните.
Видно от
изложените по-горе обстоятелства се налага извод, че между страните не е
спорно, че процесният договор за наем от 21.07.2010 г. е прекратен преди
депозиране на исковата молба в съда, а именно най-късно считано от 04.08.2016
г. Следователно безспорно е установена по делото и втората предпоставка за уважаване
на предявения иск, а именно наличието на волеизявление от страна на ищеца за
прекратяване на договора за наем, което е достигнало до ответника. Ирелевантен
за настоящия спор е моментът, в който това прекратяване е настъпило, доколкото
не е спорно между страните, че процесния договор за наем е бил прекратен преди
депозирането на исковата молба в съда.
След
прекратяване на наемните правоотношения, същите не могат да бъдат продължени
или подновени едностранно от бившия наемател, при което положение съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД той е длъжен да върне наетата вещ, която
задържа без правно основание.
С
оглед проведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца по отношение съществуването на наемно
правоотношение, по което наетата вещ е предадена на наемателя и волеизявление
от страна на ищеца за прекратяване на договора за наем, което е достигнало до
ответника, в тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил
законоустановеното си задължение да върне вещта, предмет на наемния договор,
след прекратяването на договора.
В
тази връзка настоящият съдебен състав, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира, че от ответника не е установено обстоятелството, че след
прекратяване на сключения между страните договор за наем от 21.07.2010 г. е
изпълнил задължението си да върне вещта, предмет на договора, на наемателя –
ищец.
За установяване
на това обстоятелство по делото е представено Споразумение по договор за наем
от 21.07.2010 г., сключено между страните в производството на 31.07.2013 г.,
съгласно т. 2 от което, страните са уговорили, че имотът предмет на договора се
предава в деня на подписване на споразумението в състоянието, в което е
получен. Тълкувана буквално, цитираната разпоредба от сключеното между страните
споразумение, не позволява да се направи единствен обоснован извод, че имотът,
предмет на договора е предаден от ответника – наемател на ищеца – наемодател
към момента на сключване на споразумението. Това е така, тъй като видно от
уговорката в т. 2, страните са се споразумели, че имотът се предава в деня на
подписване на споразумението, но не и че е вече предаден към момента на подписването
му. В тази връзка следва да бъде посочено, че от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Й.Д.и Д.П.се установява, че и към
момента на провеждане на разпита им, ответникът Г. продължава да посещава
процесния имот, че отказва да напусне апартамента, както и че същия се ползва и
от семейството на Г.. Горните обстоятелства са допълнителна индикация, че ответникът
не е изпълнил задължението си да върне вещта, предмет на прекратения договор за
наем, сключен между страните.
Действително по
делото е представен и приет като доказателство протокол за въвод във владение,
изготвен по изпълнително дело 20187810400367 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
КЧСИ, от който се установява, че към датата на извършване на въвода в имота е
установено лицето Х.П.Г., която е и длъжник по изпълнителното производство.
От друга страна,
обаче, от представеното и прието по делото удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № РВЕ20-УГ1-1186/17.02.2020 г., издадено от Столична община,
район Възраждане за лицето К.М.Г. се установява, че лицето Х.П.Г., длъжник по изпълнително
дело 20187810400367 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 КЧСИ е съпруга на
ответника Г., като в тази връзка следва да бъдат взети предвид и показанията на
свидетелите Д.и П., които изрично заявяват, че Х.Г.обитава заедно с ответника Г.процесния
недвижим имот, предмет на сключения между страните договор за наем.
Същевременно при
съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства с представените по делото
документи от изпълнително дело 20187810400367 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
КЧСИ, а именно молба за образуване на изпълнителното производство, изпълнителен
лист и заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 15.05.2018 г., и договор за наем на недвижим имот от
13.04.2018 г., сключен между съпругата на ответника – Х.Г., в качеството на
наемодател и Л.К.ЕООД, в качеството на наемател /като сключването на договора
следва подаването на исковата молба/, и вземайки предвид заявеното от
свидетелите Д.и П., че ответникът е ползвал процесния и към момента на разпита
им, съвместно със съпругата си, по мнение на настоящият съдебен състав обуславя
извод, че ответникът не само не е изпълнил задължението си да върне процесния
имот след прекратяване на наемното правоотношение между страните по спора, но и
е предприел поведение, целящо осуетяване изпълнението на това свое
законоустановено задължение.
Предвид липсата
на ангажирани доказателства от страна на ответника Г. /чиято е
доказателствената тежест/ за изпълнение на задължението му предвидено в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, а именно да върне вещта, предмет на
сключения между страните в производството договор за наем, след прекратяването
на последния, то предявения иск се явява основателен и правилно е уважен от
първоинстанционния съд.
Обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По отношение
депозираната частна жалба вх. № 5140403/05.09.2018 г., подадена от името на К.М.Г.,
чрез адвокат И.И. срещу определение № 430314/14.06.2018 г., постановено по гр.
д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав, с което е отхвърлена молбата
на К.М.Г. за изменение на решение № 278486 от 27.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав, в частта му относно
разноските, настоящият съдебен състав, намира следното:
С решение № 278486
от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти
състав и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.Г., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на З.А.Г., ЕГН ********** сумата от 912,20 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС. Видно от мотивите на решението, касаещи
разпределението на отговорността за разноски между страните, с оглед
своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството пред СРС,
първоинстанционният съд е намалил дължимото на ищцовата страна адвокатско
възнаграждение от 3000 лева до размера от 594 лева.
С молба от
11.12.2017 г., подадена от името на ответника К.М.Г., чрез адвокат И. е
поискано решение № 278486 от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. № 59935/2016
г., по описа на СРС, 46-ти състав да бъде изменено, в частта му относно
разноските, като бъде съобразено своевременно направеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
С писмено
становище от 02.02.2018 г., подадено от името на ищеца З.А.Г., чрез адвокат Д.
се излагат подробни съображения за неоснователност на молбата за изменение на решение
№ 278486 от 27.11.2017 г., постановено по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на
СРС, 46-ти състав, в частта за разноските.
Настоящият
съдебен състав намира, че определение № 430314/14.06.2018 г., постановено по
гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав е правилно и следва да
бъде потвърдено. В мотивите на решение № 278486 от 27.11.2017 г., постановено
по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти, първоинстанционният съд е
взел предвид направеното от ответната страна възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК, като е намалил претендирания от ищеца адвокатски хонорар от 3000
лева на 594 лева. Настоящият съдебен състав като съобрази характера на
производството, фактическата и правна сложност на делото и активното
процесуално поведение на процесуалния представител на ищцовата страна, намира,
че така определения размер на дължимото в полза на ищцовата страна адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС не е прекомерен.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производстовото пред СГС има въззиваемата страна З.А.Г..
От името на същия своевременно е направено искане за присъждане на разноски във
въззивното производство, като са представени и доказателства за извършването на
такива.
В проведеното на
16.06.2020 г. открито съдебно заседание по делото, от името на въззивника –
ответник К.Г. е направено възражение за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, което
настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелствата, че делото е приключило след разглеждането му в три
открити съдебни заседания и са събирани нови доказателства пред въззивния съд,
както и активното процесуално поведение на процесуалния представител на въззиваемата
страна, намира за основателно. При преценката на гореизложеното, въззивният
съдебен състав намира, че претендираното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение във въззивното производство следва да бъде намалено до размера
от 600 лева.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.М.Г., ЕГН ********** следва да бъде осъден
да заплати в полза на З.А.Г., ЕГН ********** сумата от 640,40 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 278486 от 27.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 430314/14.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 59935/2016 г., по описа на СРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА К.М.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на З.А.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 640,40 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.