РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502586 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на от „Вилад Груп“ ООД, ЕИК
*********, гр. Съединение, чрез адв. Ч., АК Пловдив, срещу решение №
262192/09.08.2021 г. по гр.дело № 7566 по описа на РС Пловдив за 2019 г.
С обжалваното решение РС Пловдив отхвърля предявения от „Вилад Груп“ ООД
гр. Съединение, против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив,
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5444,10 лева - главница,
представляваща стойност на заплатена на 26.05.2016 г., без правно основание сума по
анулирана (сторнирана) с кредитно известие № **********/15.05.2018 г., фактура №
**********/30.04.2016 г., за отчетен период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., с която сума
е прихваната без основание част от стойността на новоиздадената фактура №
**********/15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 2440/21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4404/2019 г. по описа на РС– Пловдив, ХІІ гр.с.
1
Осъден е „Вилад Груп“ ООД за заплащане на разноските в производството.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя „Вилад Груп“ ООД го
обжалва изцяло, като счита постановения съдебен акт неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. Твърди, че съдът е постановил обжалваното решение при напълно
погрешно и превратно тълкуване на фактите по делото и събраните доказателства, при
неправилно прилагане на материалните норми, уреждащи основни институти на
гражданското право като „договорна отговорност“ и „неравноправни клаузи“. Твърди,
че съдът не се е съобразил изцяло с установените правопораждащи факти и
обстоятелства по влезли в сила решения между страните. Излага съображения, че
съдът неправилно е възприел, че процесната сума е начислена от въззиваемото
дружество за реално доставена енергия, като твърди, че същата е начислена на
основание едностранна корекция на сметка. Счита, че съдът не се е съобразил и със
задължителната практика на ВКС относно частичния иск по тълкувателно дело 3/2016
г. на ОСГТК на ВКС. Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно не е
приел довода в исковата молба за извънсъдебно признание на иска с анулиране на
фактурата, въз основа на която е направено плащането, не е отчел посочените
нарушения на ЗДДС, както и довода му за незаконосъобразно новиране на
задължението.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното съдебно решение, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да бъде постановено ново, с което да
бъде уважен изцяло предявения иск. Претендира и присъждане на разноски за двете
инстанции.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД. В писмени бележки, приложени към делото в
съдебно заседание, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно и да му бъдат заплатени разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Предвид
горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението, съобразно направените оплаквания във въззивната
2
жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 55, предложение трето от ЗЗД.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които са приети от съда и за
които липсват оплаквания от страните, или настоящата инстанция не може да приеме
за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
От приложеното по делото заповедно производство се установява, че със Заповед
№ 2440 от 21.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.
гр.дело 4404/2019 г. по описа на РС Пловдив, е разпоредено „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя „Вилад Груп“
ООД, сумата от 5444,10 лева - главница, представляваща стойност на платена на
26.05.2016 г. без правно основание сума по анулирана (сторнирана) с кредитно
известие № **********/15.05.2018 г., фактура № **********/30.04.2016 г., за отчетен
период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., с която сума е прихваната без основание част от
стойността на новоиздадената фактура № **********/15.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда –
20.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу така издадената
заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника. По указания на
съда е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
настоящия иск за установяване на вземането.
Не е спорна между страните приетата от РС Пловдив фактическа обстановка,
като още с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка за доставка и
ползване на ел. енергия, както и, че ищцовото дружество е потребител на услугите на
ответника по доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обект с ИТН *** със заявено
предназначение – Сграда за производство на строителни материали, находящ се в с.
****, като за „Вилад Груп“ ООД бил открит клиентски номер **********. Прието е за
безспорно и обстоятелството, че „Вилад Груп“ ООД е заплатил на
електроснабдителното дружество сумата от 5444,10 лева на 26.05.2016 г. по фактура
№ **********/30.04.2016 г.
Не се оспорва от страните в настоящата инстанция и приетото от РС Пловдив, че
от представените по делото писмени доказателства се установява, че фактура №
**********/30.04.2016 г. е издадена за сумата от 5444,10 лева за доставка на ел.
енергия и мрежови услуги, за обекта на ищеца, находящ се в с. ****, за отчетен период
от 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., като с кредитно известие № **********/15.05.2018 г.
към фактура № **********/30.04.2016 г. е сторнирана и е издадена нова фактура №
3
**********/15.05.2018 г., за сумата от 7153.03 лева - за доставка на ел. енергия и
мрежови услуги, за горепосочения обект на ищеца, за отчетен период от 01.04.2016 г. -
30.04.2016 г., като е начислена допълнително за същия период за ел.енергия сума в
размер на 1708,93 лв. Тази сума от 1708,93 лв. е призната за недължима от съда, като с
Решение № 3404/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 8308/2018 г. по описа на ПРС,
потвърдено с Решение № 250/27.02.2019 г. по в.гр.д. № 2603/2018 г. описа на ПОС, е
признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че
„Вилад груп“ ООД не му дължи сумата от 1708,93 лева, представляваща допълнително
начислена стойност за електроенергия, потребена в периода 01.04.2016 г. – 30.04.2016
г., за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в с. ***, сграда за производство на
строителни материали и издалия, кл. № ****, за заплащане на която е съставена
фактура № **********/15.05.2018 г. След постановяване на решението отново „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД издава кредитно известие на основание съдебно
решение към издадената фактура № **********/15.05.2018 г. и издава нова фактура №
**********/30.04.2019 г., за стойността на доставената енергия преди едностранната
корекция на сметка за месец април 2016 г., като се посочва, че сумата е заплатена,
поради което е посочено общо задължение за плащане в лева 0,00.
Така установената от районен съд фактическа обстановка не се оспорва. Спорно е
между страните дали сумата от 5444,10 лева представлява цена за доставка на ел.
енергия и мрежови услуги, или е начислена при едностранна корекция на сметка, както
и, дали със сторниране на фактурата отпада основанието за заплащането и, в какъвто
смисъл са възраженията във въззивната жалба.
Процесната сума е начислена по фактура от 30.04.2016 г., за доставена ел.
енергия, потребена в обект на жалбоподателя през месец април 2016 г., за отчетен
период от 01.04.2016 г.- 30.04.2016 г., както е записано в самата фактура. Така
заплатената от жалбоподателя сума по тази фактура е за изразходвана от него
ел.енергия, доставена до производствения му обект в с. ****, по силата на
съществуващия между страните договор за доставка на ел.енергия. От заключението на
вещото лице по допусната СТЕ, което не се оспорва, се установява, че посоченото във
фактурата количество ел.енергия е действително доставено до обекта на
жалбоподателя, което е измерено точно от изправно техническо средство, одобрено и
преминало технически проверки. Поради нерегламентирана намеса в техническото
средство – променена тарифна таблица по часови зони, точно измереното количество
ел.енергия, потребено от обекта, не е разпределено правилно по часови зони, за
нуждите на фактурирането по цени за енергия по нощна и дневна тарифи. Това е била
и констатацията на БИМ в приетия по делото констативен протокол по метрологичната
експертиза на електромера. Поради това и е издадена нова фактура, за същия отчетен
период, за същото количество потребена ел.енергия, след корекция на сметката и
преизчисляване на потребената енергия по регламентираните часови тарифни зони на
4
денонощието, съобразени с установеното от метрологичната експертиза, а не с
отчетеното от техническото средство. Така е била начислена допълнителна сума от
1708,93 лв. при едностранна корекция на сметката на жалбоподателя за изразходваната
енергия за месец април 2016 г. за обекта в с. ****. Горното е отразено счетоводно, като
с кредитно известие № **********/15.05.2018 г. към фактура № **********/30.04.2016
г. последната е сторнирана и е издадена нова фактура № **********/15.05.2018 г., за
сумата от 7153.03 лева, отново за доставка на ел. енергия и мрежови услуги, за същия
обект, за месец април 2016 г. За допълнително начислената сума за ел.енергия в размер
на 1708,93 лв. е признато от съда, с решение, постановено по гр. д. № 8308/2018 г. по
описа на ПРС, потвърдено от ПОС, че не се дължи от „Вилад груп“. След влизане в
сила на съдебното решение е издадено кредитно известие на основание съдебно
решение към фактура № **********/15.05.2018 г. и съответно нова фактура №
**********/30.04.2019 г., за стойността на доставената енергия преди едностранната
корекция на сметка за месец април 2016 г., като е посочено, че не се дължи плащане.
Поради изложеното съдът намира, че издадената и заплатена фактура №
**********/30.04.2016 г., за сумата от 5444,10 лева, е за доставена ел. енергия и
мрежови услуги, за обект на ищеца, находящ се в с. ****, за отчетен период от
01.04.2016 г. - 30.04.2016 г.. Съгласно приетата и неоспорена ССЕ правилно е
остойностена отчетената ел.енергия по дневна и нощна тарифа, така, както е отразена
във фактура № **********/30.04.2016 г., съгласно утвърдени от КЕВР цени за
електроенергия за процесния период.
Или основанието за заплащане на сумата е доставена ел.енергия и мрежови
услуги, потребена от жалбоподателя през месец април 2016 г. Как е отразена
счетоводно във въззиваемото дружество е без значение за основанието за заплащането
и. Сумата се дължи на основание наличие на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на ел.енергия, по която
електроснабдителното дружество е изпълнило задължението си, като е доставило
отчетената от годно техническо средство ел.енергия, за която се дължи заплащане, по
силата на договорните отношения, по нормативно регулирани и определени цени от
КЕВР. Издаването на фактура не е основание за заплащане на цената, а извършената
доставка, поради което и с издаване на кредитно известие и осчетоводяване в нова
фактура на същото задължение не отпада задължението за заплащането на цена за
потребената ел. енергия и доставката и, нито се новира това задължение, тъй като
същото е отразено като погасено със заплащането му. Дали са извършени нарушения
на ЗДДС и ЗС от доставчика е извън предмета на производството и не се отразява на
възникналото по силата на облигационното отношение задължение за заплащане на
цена на доставената енергия, по договор, който не се доказва с вписвания в
счетоводните книги.
5
Не е налице и твърдяната неправилност на обжалваното решение, поради
несъобразяване от съда с установените правопораждащи факти и обстоятелства по
влязлото в сила решение за недължимост на сумата от 1708,93 лв., както и със
задължителната практика на ВКС в решение по т.д. 3/2016 на ВКС. Не се касае до
разрешен със сила на пресъдено нещо спор по предявен частичен иск, тъй като такъв
не е бил разглеждан от съдилищата. Предмет на разрешената искова претенция е била
недължимост на сума, допълнително начислена при едностранна корекция на сметка,
поради неправилно отчитане на потребена ел.еренгия по дневна и нощна тарифа.
Поради това цитираното тълкувателно решение във въззивната жалба се явява
неотносимо към спора, а съдът се е съобразил със силата на пресъдено нещо, с която се
ползва диспозитива на постановеното решение. Същото, както бе посочено, касае
допълнително едностранно начислената сума за доставена, но неправилно отчетена
ел.енергия, отразена счетоводно във фактура № **********/15.05.2018 г., а не до
сумата, платена от жалбоподателя по първоначално издадена фактура за потребена
ел.енергия.
С оглед изложеното не се доказва по делото да е отпаднало основанието за
заплащане на процесната сума, дължима за потребена ел.енергия и мрежови услуги за
посочения период, поради което и не се установява да е налице хипотезата на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като правилно.
При този изход на спора въззиваемия има право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 3,
вр. с ал. 8 от ГПК, претендирани за възнаграждение на юрисконсулт, което се определя
от съда в размер на 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262192/09.08.2021 г., постановено по гр. дело №
7566/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав.
ОСЪЖДА „Вилад Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. Съединение, обл. Пловдив, ул. „****, представлявано от А. Н.
К. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район Централен, ул. „*****, сумата от 100 лв.
(сто лева) възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7