Решение по дело №1495/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№    260794                                                 26.05.2021 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На двадесет и шести април                              през  две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Зинаида Монева,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 495  по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „ чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника М.Й.С. ЕГН **********, с адрес: ***/, че дължи на ищеца сумата 460,93лв., представляваща незаплатена цена за електрическа енергия, доставена за периода 16.12.2018г. - 15.3.2019г., сумата 30,81 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2019г. - 18.10.2019г., законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 18.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3923 от 21.10.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 8893 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и заповедното производство.

            Ищецът конкретизира, че представляваното от него дружество, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.О6.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

            В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на ответника за периода, посочен в исковата молба електроенергия на посочената обща стойност, която не е платена от ответната страна. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.

Предвид изложените факти и по посочените правни доводи ищецът предявява посочените искове.

            В исковата молба са посочени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба особеният представител на ответника – адвокат А., назначен на основание чл. 47 от ГПК, е дала писмен отговор, в който е оспорил предявения иск. Излага, че от извършеното по делото призоваване на М.Й. се установява, че имота, до който е доставяна ел. енергия, е собственост на Община Бургас. Посочва, че от справка от сайта на общината се установява наличие на публично обявление от 17.06.2015 година, в което се съдържат данни за започнато административно производство по издаване на заповед за прекратяване на наемно правоотношение за общинско жилище, находящо се на посочения адрес. По тази причина процесуалният представител на ответната страна излага, че тя не е страна по договора за продажба на ел. енергия, тъй като няма качеството на клиент или мрежов клиент по смисъла на чл.1, т.4 и т.5 от ОУ и §1, т.27г от ДР на ЗЕ. Посочено е още, че липсват данни за приложението на чл.6, ал.2 от ОУ за допускане възможността правата и задълженията на клиента да се упражняват от друго лице, с което е солидарно задължен, но той следва да е заявил това пред дружеството ищец. На следващо място в писмения отговор е изложен правен довод, че заплащането на цена се дължи за реално доставена ел. енергия и оспорва извършване на реална доставка, оспорено е и спазването на ПИКЕЕ при изчисляване на цената за доставена ел. енергия. На следващо място е посочено, че липсват доказателства за изпълнение на задължението по чл. 17 от ОУ за уведомяване на клиента за дължимите суми. По тези подробно изложени в писмения отговор суми процесуалният представител на ответника е поискал предявените искове да бъдат отхвърлени.

            По повод материално правната квалификация на исковете:

            Исковете са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже, че по силата на общите условия ищцовото дружество е поело задължение да доставя електрическа енергия  до обект на ответника, както и, че ответникът е клиент на дружеството за посочения в исковата молба недвижим имот  като битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно който клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,  климатизация и  горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Алтернативно ищецът следва да установи, че е налице хипотезата на чл.6 от ОУ. Ищецът следва да установи и че е изправна страна по договора като е доставил ел. енергия до обекта на ответника за периода, посочен в исковата молба и на посочената стойност.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и предвид приложимия материален закона, се установява следната фактическа обстановка и се налагат следните правни изводи:

            По възражението за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на ответното дружество настоящият състав приема следното:

            В случая  по повод направено възражения от процесуалния представител на ответника и с оглед изясняване на спора от фактическа страна е установено, че ответната страна е наемател на  апартамента, находящ са на посочения адрес, който е общинска собственост. Видно от изисканите по реда на чл.192 от  ГПК книжа  в периода от 16.12.2018 година до 15.03.2019 година М.Й.С. е наемател на общинско жилище на посочения адрес, на което Община Б е собственик, съгласно акт за частна общинска собственост. Ответната страна е наемател на основание настанителна заповед № 2924 от 23.10.2015 година на Кмета на Община Б, и договор за наем, сключен на 30.10.2015 година. Уточнено е по повод направено от ответната страна възражение, че административното производство за прекратяване на наемното правоотношение е прекратено и договора продължава да действа между страните по него. В придружителното писмо е посочено, че клиент и потребител на ел. енергия за посочения в исковата молба период е била единствено М.Й., като е направено позоваване на чл.46, ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост относно задължението и да заплаща   цена за ел. енергия.

            Предвид направеното оспорване настоящият състав приема, че съгласно чл.46, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост основание за прекратяване на наемното правоотношение с общината е неизпълнение на задължението за заплащане на наемна  цена и консумативни разноски за повече от 3 месеца.  Видно от приложения препис от писмен договор за наем от 30.10.2015 година, сключен между община Бургас, като наемодател, и М.Й.И., като наемател, тя поема задължение в чл.  14  да заплаща  за своя сметка всички консумативни разноски, свързани с използването на имота, които са изброени и сред които е и заплащане на цена за ел. енергия.  Предвид изложеното настоящият състав приема, че  М.Й.И. е била битов клиент на дружеството за посочения период, което е обусловено от нормативно и договорно задължение за заплащане на ел. енергия за ползвани от нея имот, за което, видно от приложените фактури е била открита партида в дружеството. Поради изложеното настоящият състав приема, че възражението за това, че ответната страна не е материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск е неоснователно.  Настоящият състав приема, че в производството не може да бъде обсъждана валидността на договора с оглед довода за липса на представителна власт на пълномощника, който е представлявал М.Й.И. при подписване на договора, посочена като нейна майка – Минка Ангелова И.,  тъй като по спора не са  страни  всички участници в посоченото правоотношение, а и за нуждите на настоящия процес от книжата, посочени по – горе може да бъде направен извод, че волята е била именно тя да бъде наемател на имота и съответно задължено лице за заплащане на консумативите.

            За изясняване на спора от фактическа страна  е изслушано заключение на вещо лице, изготвило допуснатата съдебно  - техническа експертиза, което съдът приема, че е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите на съда от фактическа страна. Експертът е посочил, че доставените количества ел. енергия съвпадат с отчетените такива за периода от 16.12.2018 година до 15.03.2019 година. През посочения процесен период електромера се отчита дистанционно и данните за отчетния период съвпадат с данните, за които са издадени фактури. Вещото лице е посочил още, че електромера, по който са извършвани отчитанията е монтиран на 07.04.2014 година и за периода е имал всички знаци и пломби.

             По делото е допуснато извършване и на съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която е дал заключение, че дължимите суми за ел. енергия и достъп до мрежата са правилно изчислени, съгласно решенията на ДКЕВР за всеки  ценови период.  Заключението е  обосновано и не е оспорено от страните.

            Предвид изложеното настоящият състав приема още, че дружеството е изправна страна като е доставило ел. енергия в посочените в исковата молба количества и на посочената стойност.

            С горните мотиви съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответната страна дължи  на ищеца сумите, плащане на които  е разпоредено със заповедта по чл.410 от ГПК като главница. Следва да бъде посочено, че по делото липсват твърдения задълженията да са погасени от името на потребителя.

            В чл.18 от Общите условия на който също се позовава  ищеца е посочено, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия  и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. В ал.2 е посочено, че периодът на плащане по всички фактури е 10 дни, с изключени на издадените по чл.17, ал.4.

            Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

            Основателността на главния иск обуславя основателност и на претенцията за заплащане на лихви с материално правно основание чл. 86 от ЗЗД, тъй като е установено неизпълнение на задължението за заплащане на цена в сроковете, посочени в общите условия. Размерът на задължението е определен от вещото лице и съвпада със стойността, посочена в исковата молба от 10,07 лева.

            В тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото по правилото на чл. 78 от ГПК. От името на ищеца е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което по правилото на Наредбата за изплащане на правната помощ следва да бъде определено в размер от 100 лева, предвид цената на иска. Ответникът следва да плати и сумата 100 лева, представляваща възнаграждение, внесено от ищеца, за назначаване на особен представител, както и възнагражденията за вещите лица, които са в размер от по 150 лева и 150 лева. Той дължи и сумата 75 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса. Общо задължението е в размер от 575 лева.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Разноските, определени в заповедното производство са в размер от  75 лева и  следва да бъдат присъдени.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.С. ЕГН **********, с адрес: ***/, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „“ № , представлявано от М. М. М-Д и Ж. П. С, сумата 460,93лв. /четиристотин и шестдесет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща незаплатена цена за електрическа енергия, доставена за периода 16.12.2018г. - 15.3.2019г., сумата 30,81 лв. /тридесет лева, осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.02.2019г. - 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 18.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3923 от 21.10.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 8893 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОСЪЖДА М.Й.С. ЕГН **********, с адрес: ***/,  да плати  на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „, представлявано от М. М. М-Д и Ж. П. С, сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в настоящото производство и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова

                                                                                  Вярно с оригинала: З.М.