РЕШЕНИЕ
№2281
гр. Пловдив, 09.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1729 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „Ориентал
меню1“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул.“Златарска“ № 4, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-351-0073753 от 23.06.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед, издадена на основание
чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – ресторант „Ориентал меню“, находящ се в гр. Пловдив,
ул.“Златарска“ № 4, стопанисван от дружеството-жалбоподател, както и забрана за
достъп до търговския обект за срок от четиринадесет дни на основание чл.186,
ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
обосновано най-общо на допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно
съдържанието на обжалвания акт и по-специално липса на конкретни мотиви за
определения срок на принудителната мярка, излагане на формални и погрешни
такива, които не съответстват на установените факти при проверката. Претендират
се разноските, направени в производството. В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя адв. Х. поддържа жалбата, като излага становище
за издаване на обжалваната заповед при допускане на съществено процесуално
нарушение. Оспорва се размера на претендираното от другата страна
юрисконсултско възнаграждение по представения от нея списък в последното
съдебно заседание. В предоставения срок за писмени бележки такива не са
постъпили.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт С.моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като
претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на основание чл.24 от
НЗПП. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт П., който
оспорва жалбата и моли да се остави в сила оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка. Претендира разноски от 500 лева за
юрисконсултско възнаграждение по представен списък на основание чл.8, ал.3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и
становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на ЗНПАМ. Същата изхожда и от лице, за което обжалваният
административен акт е неблагоприятен и за което съответно съществува правен
интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „Ориентал
меню 1“ ООД се явява неоснователна.
На базата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от фактическа страна съдът
намери за установено следното:
Дружеството - жалбоподател стопанисва търговски обект,
съставляващ ресторант, находяща се в гр. Пловдив, ул.“Златарска“ № 4, предлагащ
асортимент от различни по видове и големина дюнери, дюнери на порция, както и
безалкохолни напитки. На 14.06.2020 г. в обекта била извършена проверка от инспектори
по приходите в отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол сер.АА № 0073753. При проверката била осъществена контролна
покупка на два дюнера, всеки на цена от 5,49 лева, както и напитки - кока кола и минерална вода с обща стойност
на напитките от 3 лева, като така общата стойност на покупката била в размер на
13,98 лева, която сума била заплатена изцяло и наведнъж на работещата като
касиер свидетелка Асма Р., дъщеря на управителя на дружеството. За извършената
покупка обаче били издадени два отделни фискални бона от фискалното устройство
в обекта с № 048400 и № 048401, всеки от тях на стойност от 5,49 лева, или за
всеки от двата поръчани дюнера бил издаден отделен фискален бон, но за
закупените безалкохолни напитки изобщо не бил издаден фискален бон от
работещото в обекта фискално устройство, или от кочан с ръчни касови бележки.
При извършената проверка след осъществената контролна покупка била проверена и
касовата наличност, която била сравнена с изведения отчет от фискалното
устройство и била установена отрицателна касова разлика. За периода преди
проверката, а именно от 01. до 31.05.2020 г. и съответно за месеца, в който
била извършена проверка в обекта на контрол /от 01.06. до 30.06.2020 г./ там
били реализирани обороти съответно от 7029,18 лева и 11 544,92 лева.
За установеното
при проверката нарушение, квалифицирано като такова по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС била издадена и обжалваната
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 351-0073753
от 23.06.2020 г. В същата, освен това, било посочено, че издадените два
фискални бона от датата на проверката не съдържат и реквизитите по чл.26 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно количество, единична стойност и
наименование на закупената стока. Като мотиви относно продължителността на
определената принудителна административна мярка се посочило в заповедта, че са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като в
тази връзка било отразено, че неотчитането на приходите чрез неиздаване на фискална
касова бележка препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания обект.
Като мотиви за срока на мярката били посочени и местоположението на търговския
обект – на оживено място в центъра на гр. Пловдив, с постоянен и интензивен
човекопоток, големината на обекта – ресторант на три етажа, възможност за
реализиране на значителни обороти, предвид множеството потенциални клиенти,
както и богатият асортимент на предлаганите стоки-традиционна турска кухня,
супи, салати, дюнери и др., широк диапазон на цените, търсенето и бързата
ликвидност на предлаганите в обекта стоки. Отчетено било, пак във връзка със
срока на ПАМ и установеното друго нарушение
по чл.26 от Наредба Н-18/2006 г., като било счетено, че с двете
нарушения се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява
пълна отчетност на извършените от лицата продажби и и тяхната регистрация,
както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.
Отразено било, че извършеното от дружеството деяние показвало поведение,
насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Записани били целите на ПАМ, както и че при определяне срока на мярката бил
съобразен принципът на съразмерност, тъй като срокът бил съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца, като целта на срока е промяна в начина на извършване на
дейностите в конкретния обект, а прекият резултат – правилното отразяване на
оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ
документи, съдържащите се в издаваните фискални касови бележки нормативно
установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният –
недопускане вреди за фиска.
По искане на жалбоподателя по делото е разпитана
свидетелят Асма Р., касиер в обекта на контрол, която е обяснила, че маркира
поръчките на касовия апарат и издава една фискална касова бележка тогава,
когато клиентът е поискал дюнер и напитка, като клиентът показва бележката на
работника, приготвящ храната, а тя предоставя на клиента напитката. Свидетелката
е обяснила и че е присъствала на извършената проверка от НАП, при която се
установила касова разлика, дължаща се на взета от касата сума за разход на
ресторанта, която не била въведена на ФУ. Свидетелката Р. е посочила също и че
в заведението вече не се предлагат артикулите, които в менюто са без цена и
грамаж. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Асма Р. само отчасти и то доколкото са съответни на
събраните по делото писмени доказателства, като ги разглежда и критично предвид
факта, че свидетелката работи в дружеството – жалбоподател и към момента на
разпита ѝ, а освен това е и дъщеря на управителя на дружеството, поради
което и се предполага заинтересоваността ѝ от изхода на делото.
От правна страна, на базата на събраните гласни и писмените
доказателства по делото и при така установените въз основа на тях факти съдът
намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка
по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. Обжалваната заповед е издадена от
компетентен за това административен орган, съгласно приложената към материалите
по делото Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, съобразно която началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на оспорената заповед,
са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата
черпи своите правомощия и директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се съдържа информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на действие и за адресата на правното
задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни, въз
основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на информация
и за дата, място на извършено нарушение, данни за търговския обект.
Допълнителни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт. В тази насока и съдът не възприема като
основателни възраженията на жалбоподателя относно липса на мотиви конкретно по
отношение на срока на действие на принудителната административна мярка,
доколкото е видно от съдържанието на заповедта, че такива са изложени конкретно
и по отношение на този елемент на ПАМ, като освен това те не са лаконични, а са
достатъчно подробни и не са общи, както се твърди, а са съобразени с
конкретиката на случая, като в тази връзка и съдът ще изложи конкретни
съображения и по-долу.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съдът намира, че в конкретния случай са
били налице основанията за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС, доколкото е било установено
при извършената проверка от органи по приходите нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, изразило се в неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В случая, не е
бил оспорен от страна на жалбоподателя протоколът от извършената проверка,
който е удостоверил надлежно неиздаването на фискална касова бележка по
отношение на закупените при контролната покупка напитки, което пък категорично съставлява
нарушение по чл.3, ал.1 от цитираната Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Жалбоподателят не е оспорил и пред съда нарушението и съответно цялата
установена от контролните органи фактическа обстановка, станала основание за
издаване на обжалваната ЗНПАМ. При установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажби чрез издаване на касова бележка, в
условията на обвързана компетентност, за административиня
орган е съществувало задължението да наложи на търговеца-нарушител посочената
ПАМ – запечатване на обекта, където именно е установено нарушението и забрана
за достъп до него. Вече, с оглед на всички факти и обстоятелства по случая и
при условията на оперативна самостоятелност, органът определя и конкретния срок
на мярката, който не може да надвишава 30 дни. Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, който включва и
преценката дали административният орган не е упражнил превратно предоставеното
му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото от него решение
на целта на закона.
Твърди се в жалбата, че изложените мотиви касателно
определяне продължителността на срока на ПАМ не кореспондират с реалната
обстановка на проверявания обект, като се оспорват конкретните констатации,
свързани с тях. Според съда, отчетеното от издателя на ЗНПАМ обстоятелство
относно местонахождението и вида на проверения търговски обект има своето
конкретно значение при преценката относно продължителността на срока и поради
това не е формално посочено, както се твърди. Действително, установява се и от
самия протокол за извършената проверка, от съдържанието на представеното от
жалбоподателя меню, както и от разпита на свидетелката Р., че асортиментът на
обекта не е бил така широк, както е прието в заповедта, като към монета на
проверката, както е видно от самия протокол, не е констатирано действително да
се предлагат супи и салати, а само различни видове дюнери, както и напитки.
Същевременно обаче, независимо от тази неточност в обжалваната заповед,
правилно е отчетено, че поради вида си и местоположението си обектът има
възможност да реализира значителни обороти. Видно е от адреса на ресторанта, че
той се намира в Централна градска част на гр. Пловдив, като локацията му е на
атрактивно от търговска гледна точка място с непрекъснат човекопоток. Видно е,
от отразеното в протокола, че обектът е практически с непрекъснато работно
време, без почивен ден, като с оглед на предлагания асортимент, който е широко
търсен и бързо реализируем, както и възможностите за
избор на клиентите на различните артикули според грамаж и съответно цена, изводите относно възможността да се реализират
значителни обороти е обоснован. В тази връзка не могат да бъдат взети предвид
като основателни възраженията на жалбоподателя относно размера на среднодневните му обороти за месеците май и юни 2020 г.,
изчислени на база на представените от него отчети, доколкото доказателствата за
това изхождат от самия жалбоподател, а освен това, констатираното именно през
единия от двата месеца нарушение, предмет на ЗНПАМ, е свързано с неотразяване
на приходи по предвидения за това ред чрез издаване на фискална касова бележка
за извършената продажба. Освен това, изводът в заповедта е за възможното
реализиране на значителни обороти и той правилно е основан на местоположението
и характера на търговския обект, като възникналата извънредна ситуация, свързана
с въведени ограничителни мерки за предотвратяване разпространение на зараза от Covid 19, естествено
би повлияла временно върху това обстоятелство, но не изключва априори правилността на посочения извод. Факт е, че
асортиментът в обекта не е твърде широк, но следва да се има предвид, че се
касае до специфичен по вид ресторант, който предлага достатъчно разнообразни
като цени и грамажи менюта и промоции, които предоставят избор и поради това и
предполагат повече клиенти с различни предпочитания и възможности, търсещи
именно такъв тип храна и такъв тип заведение за хранене. Фактът, че в обекта е
било ограничено ползването на наличните седящи места, което се изтъква в
жалбата, също не води до друг извод, защото на практика се касае до ресторант,
предлагащ храна за бърза консумация, която не предполага задължителна
необходимост от ползване на масите в заведението, съответно посуда или прибори
от клиентите. В случая, в ЗНПАМ, като обстоятелство от значение за определяне
продължителността на определения срок на мярката, административният орган е
акцентирал и върху установеното друго по вид нарушение на Наредба Н-18/2006 г.
на МФ, което, като се вземе предвид, че е и пряко свързано с нарушението,
станало основание за издаване на заповедта, правилно е отчетено като мотив при
определяне на посочения срок.
При определяне конкретния срок на действие на
принудителната мярка административният орган е съобразил и посочените изрично
от него цели на принудителните мерки, като е посочил и че срокът е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и
необходимото време за създаване на съответна организация за отчитане дейността
на търговеца. Според съда, в случая при определяне на срок от 14 дни, е
съобразен принципът на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК, като така
наложената мярка с оглед на всички съобразени при тази преценка от
административния орган обстоятелства не се явява прекомерен или несъответен на
конкретно установеното поведение на търговеца и конкретната обстановка по
извършване на нарушението, както и на целите на ПАМ, предвидени в чл.22 от ЗАНН,
съобразно с изискването и на чл.4, ал.2 от АПК. Изложените подробни и конкретни
мотиви на административния орган дават достатъчно обосновано основание за
крайния му извод относно именно тази продължителност на срока, която според
съда не засяга в по-голяма степен от необходимата за постигане целите на заповедта
интересите и правата на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено и като намери,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона
форма, при правилно приложение на материалния закон и съобразно с неговата цел,
както и при недопускане на твърдяното съществено по своя характер нарушение на административнопроизводствените правила, съдът счете, че
следва да отхвърли жалбата „Ориентал меню 1“ ООД гр. Пловдив като
неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва на
основание приложимия в случая чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ, да се уважи
претенцията на ответника, формулирана към първоначално приложеното му
становище, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Претенцията, формулирана в последното заседание, за присъждане размер на
юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, която очевидно се основава на
чл.161, ал.1 от ДОПК, препращаща към
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, не следва да се
уважи, предвид това, че настоящото производство не се развива по ДОПК, а по
АПК.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ориентал меню 1“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Златарска“
№ 4, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-351-0073753
от 23.06.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Ориентал
меню1“ ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул.“Златарска“ № 4 да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: