Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На четвърти
юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4205 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж.Н.С., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 19-0442-000797/05.08.2019 год. на Началника на 04
РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за допуснато нарушение
по чл. 20, ал.2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, като с еоспорва
изцяло възприетата в него фактическа обстановка. Моли се по същество за отмяна на
издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва издаденото наказателно
постановление, като посочва, че скоростта на жалбоподателя не е била засичана,
поради което и няма как да се приеме, че е била висока, като ПТП е било
допуснато в резултат на лошите атмосферни условия, предпоставящи
намалена видимост и на внезапно спрелия автомобил на пътното платно, който не
бил обозначен съгласно изискванията като аварирал.
Въззиваемата страна, редовно
призована, изпраща представител, който сочи, че са налице основания за
потвърждаване на издаденото НП и моли да й бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Излага, че съобразената скорост в случая е всяка различна от
нула, която да осигури възможност на водача да спре при наличието на внезапно
появила се опасност на пътя и на влошена метеорологична обстановка, като
предвид изложеното водачът е дължал още по-голямо внимание при движението си.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 25.06.2019г. жалбоподателят Ж. С. управлявал
собствения си лек автомобил „БМВ 523“ с ДК № В 2300 ВА, на територията на
община Варна по път първи клас № I-9 (стария път) в посока АМ Черно море, когато на 117 км. при излизане от
десен завой забелязал спрели на пътното платно автомобили – леки автомобили
РЕНО с ДК № ОВ 1435 ВВ, с водач св. Н.К. и лек автомобил МЕРЦЕДЕС с ДК № В8401
ВТ, но не успял да спре навреме в резултат на което се ударил в лекия автомобил
Рено, който от своя страна ударил лекият автомобил Мерцедес. В резултат на
възникналото ПТП били реализирани материални щети и имало пострадало лице, като
непосредствено преди него бил валял дъжд – асфалтът бил мокър, а видимостта намалена.
На място бил извикан екип на ОД на МВР, сред който бил и
св. А., който съставил на С. АУАН за нарушения по чл.20, ал.2 и по чл. 100 ЗДвП
доколкото при поискване водачът не предоставил контролния талон от СУМПС.
Впоследствие въз основа на него било издадено и процесното
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя А., който макар и да не помнеше с
необходимата конкретика описаните факти, потвърди
изцяло описаното в акта за установяване на административно нарушение, както и
от показанията на другия участник в ПТП св. К..
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна
в законоустановения срок за обжалване и е приета от
съда за разглеждане, а по същество е основателна.
Наказателно постановление № 18-0442-000797/05.08.2019
год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган,
надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП предвижда, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В случая следва да се отбележи, че несъобразената скорост
няма конкретни физически параметри и не може да бъде изчислявана в километри в
час, като за всяка конкретна пътна ситуация съобразена е онази скорост, която
позволява на водача на конкретното пътно превозно средство да го владее и
управлява така, че с движението си да не стане причина за настъпване на ПТП.
Ако скоростта на въззивника в
настоящия казус е била съобразена с конкретните пътни условия – мокър асфалт с
недостатъчна видимост, както и с конкретния релеф на местността – дясна крива
или завой, в това число и възникналата внезапна опасност на пътя спрели два боя
други моторни превозни средството в рамките на тази скорост, той би спрял и не
би настъпило ПТП.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че спрелия
първи автомобил – л.а. Мерцедес не бил обозначен по съответния начин като
аварирал, съдът не счита, че това обстоятелство дори и истинно (доколкото няма
доказателства в обратния смисъл) е в състояние да освободи от отговорност
жалбоподателя, тъй като той е бил длъжен да поддържа такава скорост, която би
му позволила при точно тези характерни пътни условия да възприеме спрелите в
неговата лента за движение автомобили и на свой ред да преустанови движение без
да ги удря.
Поради изложеното съдът намира, че следва да потвърди
издаденото НП що се отнася до т.1.
Досежно второто нарушение и доколкото същото не се
оспорва от жалбоподателя съдът следва да кредитира показанията на актосъставителя и да потвърди издаденото НП и в тази му
част.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече не се отличава с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №
19-0442-000797/05.08.2019 год. на Началника на 04 РУП при ОД МВР - Варна, с
което на Ж.Н.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за допуснато нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж.Н.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 80/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: