№ 11350
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110143610 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с
чл. 49 от Семейния кодекс СК) за прекратяване на брака.
Ищецът А. П. К., твърди, че с ответницата Х. С. Д. са сключили граждански брак на
10.09.2021г., като от брака нямат деца. Посочва, че живее в САЩ и по време на лятна
отпуска срещнал ответницата и два месеца по-късно сключили брак. Твърди, че искал да
живее със съпругата си в САЩ, но тя непрекъснато измисляла оправдания и така и не
отишла. Изпращал парични суми всеки месец на съпругата си. Твърди, че ответницата
вдигала скандали. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, по изложените
съображения. Иска от съда да прекрати брака с развод.
Ответницата не оспорва, че бракът е непоправимо разстроен. Твърди, че ищецът е сключил
брак с нея единствено, за да подобри положението си пред властите в САЩ, тъй като срещу
него се води разследване. Посочва, че ищецът не се е връщал често в България, за да
прекарват време заедно. Ето защо иска от съда да прекрати брака по изключителна вина на
ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак от 117.07.2022г. се
установява, че страните са сключили граждански брак на 10.09.2021г., като съпругата не е
променяла фамилното си име.
От показанията на св. К.а се установява, че по време на съжителството на съпрузите, е
имало скандали между страните. Съпрузите са живели около три седмици заедно за целия
период на брака. Ищецът живее в САЩ, а ответницата в Република България. Миналата
1
година ищецът е отишъл при съпругата си, но тя не го е поканила да влезне. Между
страните е имало спор, тъй като А. К. е искал да отиде на море с дъщеря си от предишния
брак, но ответницата не е била съгласна.
От показанията на св. Х. Д., които съдът кредитира и преценява по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че страните никога не са живели заедно. Установява се, че Х. Д. не е имала
намерение да живее в САЩ заедно с ищеца.Видно от показанията на свидетелката, съпругът
е поканил съпругата си да живее заедно с него, но тя не е искала. Изпращал е редовно
парични суми на ответницата за задоволяване на нуждите й.
При така установената фактическта обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Съпрузите не са
живели заедно по време на брака. Не поддържат отношение и към настоящия момент. А. К.
живее в САЩ, а Х. Д. в България. Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават
основание да се направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим
разстроен и съществува само формално. Дълбоко е това разстройство на брака, при което
между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само
формално и в нея няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално
съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не
може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е
налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва
възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната
привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящето
дело.
Искането на ищеца за произнасяне по вината е направено след приключване на съдебното
дирене. По арг. от чл. 322, ал.1, изр.2 ГПК не се касае за новооткрити или новоузнати
основания, поради което и искането не може да се разгледа.
Ответницата е поискала с насрещната искова молба произнасяне относно вината за
разстройството на брака. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни.
Още при сключване на брака съпрузите са знаели, че ищецът живее в друга държава и, че ще
живеят от разстояние. Не се доказва твъ5рденията на съпругата, че А. К. е сключил брака, за
да избегне разследване срещу себе си. Напротив от свидетеля, доведен от ответната страна,
се установи, че ищецът е искал съпругата му да замине при него в САЩ, но тя не е
поискала. Установи се, че той й е изпращал редовно парични средства.
2
Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено по
отношение на страните по настоящoто дело, поради което същият следва да бъде прекратен
по взаимна вина.
По разноските:
Ищецът с исковата молба претендира направените по делото разноски.
На основание чл. 329, ал. 1, изр.2 ГПК: „Когато няма вина или недобросъвестност или и
когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили.“
Ето защо не следват да се присъждат разноски в полза на страните.
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК съдът намира, че следва да бъде определена държавна такса в размер на 50 лв. по
иска за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 3 СК гражданския брак,
сключен на **** между А. П. К., ЕГН:****** и Х. С. Д., ЕГН:********** с акт за
граждански брак №******, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по
взаимна вина.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК А. П. К., ЕГН:****** да заплати на а СРС
окончателна държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК Х. С. Д., ЕГН:********** да заплати на
СРС окончателна държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3