№ 1194
гр. С.я, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 5677/01.06.2022 г. по гр. д. № 73303/2021 г. по описа на
СРС, 157 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Топлофикация С.я“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, че М. К. Ц. дължи на „Топлофикация С.я“ ЕАД на основание чл. 150
от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4039,27 лева – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 64,37 лева за дялово разпределение
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.06.2021 г. до окончателното им плащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 486,34 лева – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
31.05.2021 г., както и сумата от 11,89 лева – законна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. – 31.05.2021 г., за които суми по гр.д. № 35429/2021 г. по описа
на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 от ГПК.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 131364/24.06.2022
г. (пощенско клеймо от 24.06.2022 г.), в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът посочва, че
между страните не съществува облигационно правоотношение, тъй като не е
сключен писмен договор с ответника. Цитираните от първоинстанционният
съд разпоредби – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и §42 от ДР на ЗЕ са неотносими към
заключението на съда, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Разпоредбата
на чл. 153 от ЗЕ създавала задължение за клиентите да монтират средства за
дялово разпределение и за заплащат цена за топлинна енергия при условията
и по реда на наредба, която не съществува. Неправилността на решението
произтичала от това, че районният съд произтичала от това, че неправилно е
приложен закона. Неправилно първоинстанционният съд бил основал
изводите си на доказателства, които изхождали от ищеца и от третото лице –
помагач, които били оспорени от ответника. Оспорва дължимостта и на
сумите за дялово разпределение, тъй като по делото не се установявало, че
клиентите в сградата са избрали начин на отчитане и заплащане на
консумираната топлинна енергия, както и че са възложили тази дейност на
трето лице – помагач. Поддържа възражението си за нищожност на
представените по делото договори за възлагане на услугата дялово
разпределение. Оспорен бил и списъкът към протокол от общо събрание.
Неотносимо било и Заявлението декларация, тъй като в нея липсвал подипис
на ответницата. Посочва, че без да направи собствен анализ съдът е възприел
изводите на вещото лице от допусаната съдебно – техническа експертиза. Не
било взето предвид направеното оспорване, както и обстоятелството, че в
банята до 07.09.2020 г. е имало електрическа лира и едва след тази дата
банята била свързана към топлоснабдителна мрежа в сградата и бил поставен
топломер. Именно поради това неправилно за банята били начислявани суми
за мощност в по-голям размер от сумите, които са отчетени след поставяне на
ИРРО в банята. Поддържа, че било установено, че ответникът не е ползвал
топлинна енергия. По делото не били представени фактури, не били
съобразени представените от ответника доказателства, поради което и
приетите експертизи не били обективни. Посочва, че исковете не били
доказани по своето основание и размер. Поддържа, че не дължи и разходи за
2
сградна инсталация или поне не ги дължи в пълен обем, тъй като неправилно
е начислявана топлинна енергия за отопление на банята. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
„Топлофикация С.я“ ЕАД.
С.ЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 73303/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация С.я“ ЕАД против М.
К. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. С.я, ж.к. Лозенец, ул. ****, аб. №
202552. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата
на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация С.я“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
С.я, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия
се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия
са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия
било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-
3
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.. Твърди, че
сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. В исковата
молба се сочи също, че за периода от м. 05.2018 г. - м. 04.2020 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответника
не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 4039,27 лева - главница
за топлинна енергия, както и сумата от 64,37 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода
от 15.09.2019 г. – 31.05.2021 г. ответникът изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на
486,34 лева и 64,37 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018-31.05.2021 г. Твърди, че по гр.
д. № 35429/2021 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , с който
оспорва исковата молба. Поддържа, че между страните няма облигационно
правоотношение и не е клиент на топлинна енергия, както и не било
възникнало правоотношение с дружеството за дялово разпределение. Оспорва
твърдението, че е потребявала топлинна енергия в твърдяното количество и
стойност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и гр.д. № 35429/2021 г. по
описа на СРС, 157 състав. По заявление от 21.06.2021 г., подадено от
“Топлофикация С.я” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на М. К. Ц. да заплати на заявителя сумата
от 4039,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 486,34
лева за периода от 15.09.2019 до 31.05.2021 г., сумата от 64,37 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
4
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,89 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г. и разноски в заповедното производство.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответницата е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от него
имот е доставяна топлинна енергия. Въз основа на установената главница е
определен и размерът на задължението за заплащане на обезщетение за
забава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 35429/2021 г.
по описа на СРС, 157 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок
и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
5
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се от приетия по делото договор за продажба на недвижим
имот, сключен с Нотариален акт № 116, т. I, рег. № 2881, д. I 113/2007 г. на
Нотариус Ч.Б., че М. К. Ц. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент № ****, кв. Лозенец, гр. С.я, за който е открита
партида № 252552 при ответното дружество.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че въз основа на така
установените факти, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е
налице облигационно правоотношение, в чието съдържание е включено
задължение за доставка на топлинна енергия срещу заплащане на
определената цена. При постановяване на решението си съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства и е достигнал до правилни фактически и
правни изводи като е съобразил и задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователен е доводът на въззивника, че от събраните по делото
доказателства не се установявало до имота да е доставена топлинна енергия в
претендираното количество и стойност. От приетото заключение на съдебно-
техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира имотът,
6
собственост на ответника е топлоснабден. Установява се, въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, че в имота на ответницата в
процесния период е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО, а в
останалите три помещения радиаторите са демонтирани. Вещото лице е
установило, че в банята е имало радиатор без монтиран ИРРО. Показанията на
измервателните уреди били отразени в протоколи, подписани от потребител,
а за банята е имало служебно начислена топлинна енертия при максимален
разход. Установява се, че за процесния период отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия е изчислена по формула в Наредба 16-334/2007
г. на база отопляема кубатура – 371 куб.м. съгласно акт за разпределение.
Посочено е, че за процесния период няма начислявана топлинна енергия за
отопление на общи части. Топлинната енергия за БГВ била отчитана от два
водомера с дистанционен отчет, които са отразени в изравнителните сметки.
По делото са събрани писмени доказателства – протоколи за отчет на
монтираните в имота ИРРО, въз основа на които са изготвени и изравнителни
сметки от третото лице – помагач. Тези протоколи са подписани от
потребителя. Следователно количеството топлинна енергия е определено въз
основа на данните от реален отчет на измервателните уреди.
Обстоятелството, че в банята на имота не е поставен измервателен уред, не
освобождава ответницата от задължението да заплати топлинна енергия,
изчислена съобразно правилата, предвидени в приложимата към процесния
период методика. По делото липсват доказателства, от които да се
установява, че ответницата е уведомила топлофикационното дружество, че
няма радиатор/лира в помещението. Без правно значение е дали е ползван
друг вид отопление, тъй като тя не е изпълнила задължението си да монтира
измервателен уред, който да отчете липсата на потребление на топлинна
енергия, доставяна от „Топлофикация С.я“ ЕАД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са дължими и суми за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по
7
делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния
апартамент се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е
вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката. Размерът
на възнаграждението е установен от приетите по делото писмени
доказателства и съдебно – счетоводната експертиза за исковия период.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не е избрано
дружество, което да осъществява топлинно счетоводство в сградата. По
делото е приет протокол от общо събрание на етажната собственост, от който
е видно, че е избрано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. В случаите, когато
дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност,
договор се сключва между него и топлоснабдителното дружество, като топлинният
счетоводител се избира от клиентите. Договорът се сключва по реда на чл. 139б /при
Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл.
140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор,
в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Следователно
възнаграждението за услугата дялово разпределение е дължима от клиента на
продавача на топлинна енергия. Липсва правен интерес у потребителя да оспорва
действителността на договорите, сключени между „Топлофикация С.я“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД, доколкото етажната собственост е избрала това дружество и
съответно уговорките в този договор не се отразяват върху стойността на потребената
топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да обсъжда
наведените доводи за незаконосъобразност на решението на общото събрание на
етажната собственост, тъй като доколкото няма доказателства, че е оспорена
законосъобразността му по предвидения в ЗУЕС ред, то и е недопустимо инцидентно
да бъде обсъждан този въпрос в рамките на настоящото производство.
По отношение на решението, в частта, с която е уважен предявения иск
в частта относно претендираното с исковата молба обезщетение за забавено
плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
8
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. Приложими за исковия период са Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е
предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху
задълженията по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за
заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася. Размерът
на задължението е установен от съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на С.йски районен съд, 157 състав
обжалваното решение следва да бъде потвърдено
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, С.йският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5677/01.06.2022 г. по гр. д. №
73303/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация С.я“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9