Р Е Ш Е Н И
Е № 260315
гр. Пловдив, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6769 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „ОФЕРТА МС“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
ул. „Водолей“ № 17 против „БРАВО МЕБЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 16, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 286 и
чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3600 лв. – главница, представляваща неплатено
възнаграждение по договор от 01.05.2017 г. за счетоводно обслужване, за което
са издадени фактура № **********/20.12.2017 г. ; ф-ра №**********/30.01.2018
г.,ф-ра № **********/28.02.2018 г.; ф-ра №
**********/31.03.2018 г., ф- ра №
**********/30.04.2018г.; ф-ра №**********/31.05.2018 г.; ф-ра № **********/30.06.2018 г., ф-ра № **********/31.07.2018 г., ф-ра №
000000112331.08.2018 г., ф-ра № **********/30.09.2018 г. и сумата от общо 796.84
лв. – обезщетения за забава по всяка от фактурите за периода от 04.01.2018 г.
до 16.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Ищецът посочва, че на 01.05.2017
г. в качеството си на изпълнител е сключил с ответника в качеството на
възложител договор за счетоводно обслужване. По силата на договора изпълнителят
е поел задължението да извършва счетоводно обслужване на търговската дейност на
възложителя, срещу задължението на възложителя да заплаща парично
възнаграждение за извършените счетоводни услуги, съгласно чл. 3 от
договора. Твърди, че е изпълнявал
договорните си задължения точно и в определения срок, за което е издал и
гореописаните фактури, в които са отразени извършените счетоводни услуги за
всеки от месеците, включени в исковата претенция. Твърди че, всички общо 10 бр.
фактури за извършени счетоводни услуги не са заплатени от ответника. Посочва,
че в счетоводните регистри на „БРАВО МЕБЕЛ” ЕООД остойностените счетоводни услуги по фактура №
**********/20.12.2017 г. се отчитат по сметки 602- Разходи за външни услуги и
401/1- Доставчици /разходи свързани с основната дейност на дружеството/, като
по този начин дружеството намалява финансовия си резултат /печалба/ за 2017 г.
с 1440 лв. Съответно и намалява дължимия корпоративен данък със сумата от
144.00 лв. По същия начин ответникът е осчетоводил и останалите фактури, като е
намалил печалбата си за годината с 2160 лв.Сочи, че е налице намален корпоративен данък в размер на 216.00 лв.
Посочва, че от негова страна фактурите
са включени и отчетени по сметки 411/1 - Клиенти - с/ка 703 - Приходи от
услуги, като по пози начин незаплатените счетоводни услуги се отчитат в печалбата
на дружеството за 2017 г. и съответно за 2018 г. Общата сума на печалбата,
отразена в дружеството увеличава данъка с 360 лв., която надлежно е платена от
фирмата.
Ищецът посочва, че в периода, в който
ответното дружество е било обслужвано от „ОФЕРТА МС” ООД, за него ежемесечно са
подавани данни за осигурените липа с Декларация образец № 1 “Данни за
осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., както и
Декларация образец N 6,Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ”,
съдържаща данни за дължимите осигурителни вноски, както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО, публикували са ГФО.
Посочва, че едноличното дружество
е било регистрирано й по ЗДДС, което създава за счетоводството ежедневни
дейности по документиране, осчетоводяване и деклариране на извършени облагаеми
доставки. Ежемесечно за „БРАВО МЕБЕЛ” ЕООД са подавани справки декларации по
ДДС, като декларациите се подават и когато не следва да се внася или
възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки.
Всичко това сочи, че показва, че
ответното дружество се е ползвало в пълна степен от правата си по договора за
счетоводно обслужване, като по отношение на задължението му да заплаща парично
възнаграждение за извършените услуги, остава неизпълнено.
През месец октомври 2018 г. договорът за
счетоводно обслужване посочва, че прекратен, от страна на изпълнителя „ОФЕРТА
МС” ООД. тъй като възложителят „БРАВО МЕБЕЛ” ЕООД, не е изпълнил задълженията
си по чл. 7 т. 1 от договора и не е заплащал фактурираните възнаграждения за
извършените счетоводни услуги. Твърди, че на ***я на дружеството е връчено
предизвестие за прекратяване на договора, в което му е посочена и дължимата
сума по договора в размер общо на 3600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/.
Посочва, че на 29.02.2020 г. на „БРАВО
МЕБЕЛ” ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, с която дружеството е
поканено доброволно да заплати дължимата по договора за счетоводно обслужване
от 01.05.2017г., сума в размер на 3600 лв., ведно с изтеклите лихви до
19.2.2020 г., в размер общо на 693.85 лв.
Сочи, че дружеството „БРАВО
МЕБЕЛ” ЕООД и до момента не е изпълнило задълженията си за ползваните
счетоводни услуги, поради което за „ОФЕРТА МС” ООД, не е останала друга
възможност освен да търси защита на правата си по съдебен ред и да събере
вземанията си принудително. Моли исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва събраната държавната
такса, като твърди, че не е събрана държавна такса по предявения иск за
заплащане на обезщетение за забава, което възражение е неоснователно, доколкото
по делото са представени доказателства за заплатена държавна такса, както по
иска за главница, така и по иска за обезщетение за забава.
Оспорва исковете по основание и
размер, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка. Твърди, че
ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора, като договорът не е
започнал да действа, тъй като в него липсва съществен елемент, а именно:
цената. Оспорва да са извършени действия по договора от страна на ищеца, като
сочи, че тези действия не са и подробно описани в исковата молба. Оспорва
прекратяване на договора, тъй като сочи, че същият не е започнал да действа.
Сочи, че издаването и осчетоводяването на фактури не е основание за заплащане
на суми по тях. Оспорва да е възлагал на ищеца отразените в договора действия.
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
На 01.05.2017 г. между ищеца в
качеството на изпълнител и ответника в качеството на възложител е сключен
договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
извършва счетоводно обслужване на дейността на възложителя, според Закона за
счетоводството на Република България. В
чл. 2 от договора са описани задълженията на изпълнителя, а именно: да
разработи и внедри организация на счетоводната отчетност, съобразена с
нормативните изисквания, характера на дейността и статута на възложителя;
ежемесечно съставя и осчетоводява, на база приетите и обработени първични
документи, вторични счетоводни документи и регистри; ежемесечно изготвя
оборотна ведомост, отчет за приходите и разходите, справка декларация по ДДС и
годишна данъчна декларация с баланс за цялостната дейност на възложителя;
предоставя на възложителя извлечение от салдата на счетоводните сметки,
използвани за отразяване на обектите в счетоводната отчетност на дейността на
възложителя; уведомява възложителя до 10-то число на месеца, следващ отчетния
за вида и размера на дължимите данъци, подлежащи на внасяне в Републиканския и
местния бюджет на общината и в други бюджетни организации, определени със
закон; контролира верността на съставените счетоводни записвания на база на
извършените стопански операции по първични документи, влизащи към и излизащи от
възложителя; представлява възложителя по негово желание пред данъчни,
статистически, митнически, акцизни и други държавни органи, учреждения и
организации; изпълнява добросъвестно и точно възложените с договора действия и
спазва условията за конфиденциалност на информацията, станала му известна при
изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 3 изпълнителят има право
да получи възнаграждение, според количеството на извършените счетоводни
операции и броя на направените справки и други счетоводни документи. В чл. 5 е предвидено, че изпълнителят
осъществява зададената му от възложителя работа в законоустановените срокове за
счетоводна обработка на информацията при ненормирано работно време. Съгласно
чл. 7 от договора възложителят се задължава да изплати на изпълнителя
договореното в чл. 3 възнаграждение за извършената работа, както и да осигури
достъп на изпълнителя до оригиналните първични документи, до помещенията,
където се съхраняват и обработват, както и възможност за работа с техника и комуникациите във
връзка с изпълнението на договорените задължение. Уговорено е при добро
изпълнение и еднократно допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 9 срокът на
договора е до 31.12.2017 г., като е предвидено в чл.11, т.5, че ако след
изтичане на срока на договора нито една от страните не възрази писмено,
договорът се счита за сключен за неопределено време до настъпване на останалите
клаузи за прекратяване. В чл. 11 е предвидено прекратяване с изтичане на срока,
с писмено предизвестие от 1 месец, при ликвидация, несъстоятелност или спиране
на дейността на възложителя, както и при смърт, запрещение, изпадане в
несъстоятелност и ликвидация на изпълнителя. Съгласно чл. 14 договорът влиза в
сила в деня на подписването му.
Във фактура №
**********/20.12.2017 г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено сумата
от 1440 лв. за счетоводна услуга за м.07-12.2017 г.
Във фактура №**********/30.01.2018 г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено сумата
от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/28.02.2018 г. с доставчик ищеца и
получател ответника е отразено сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/31.03.2018 г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено
сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/30.04.2018г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено
сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/31.05.2018 г. с доставчик ищеца и
получател ответника е отразено сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/30.06.2018 г. с доставчик ищеца и
получател ответника е отразено сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
000000112331.08.2018 г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено
сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/31.07.2018 г. с доставчик ищеца и получател ответника е отразено
сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
Във фактура №
**********/30.09.2018 г.с доставчик ищеца и получател ответника е отразено
сумата от 240 лв. за счетоводна услуга.
На 06.10.2018 г. е връчено на ***я
на ответното дружество предизвестие за прекратяване на договора от 01.05.2017
г. поради неспазване на чл. 7 от договора и липса на плащане на дължимото се
възнаграждение. Заявено е, че се оттегля уведомлението за електронно
представителство в НАП и за м. 09.2018 г. е заявено, че се спира подаването на
справки – декларации и обработка на документацията на фирмата – възложител.
Отразено е, че към датата на предизвестието ответникът дължи на ищеца сумата от
3600 лв. по приложения опис на фактури, отразени по – горе.
На 06.10.2018 г. между Г. Г. – *** на
ответното дружество в качеството на приел
и С.С. – *** на ищцовото дружество в качеството на предал е подписан
приемо- предавателен протокол, с който са предадени следните документи, а
именно: покупки- м. януари – м. септември 2018 г., продажби м. януари – м.
септември 2018 г., банка – извлечения до м. 07.2018 г.; неизползвани фактури по
опис; акт за регистрация по ДДС; заявление Г2- търговски регистър; договор за
наем; папка фирмени документи; справка издадени фактури и декларации обр. 1,
обр. 6, ведомости заплати – м. януари – м. август 2018 г.
В справка за контрагенти за
периода месец януари до месец декември 2018 г.
е отразено, че описаните по – горе фактури са осчетоводени. Същите са
включени и в Дневник на синтетични и аналитични сметки за периода от месец
януари до месец декември 2018 г. за всички партиди.
На 19.02.2020 г. на ответника е
връчена покана за доброволно изпълнение на сумите, предмет на настоящото
производство за главница и обезщетение за забава.
По делото са приети като писмени
доказателства писмо от ТД на НАП – Пловдив от 09.12.2020 г., ведно с приложени
заверени разпечатки от ИС на НАП на подадени по електронен път
справки-декларации за периода 12.07.2017 г. – 08.11.2018 г., както и справка,
съдържаща данни на КЕП и имейл на подаване за периода 01.05.2017 г. –
31.10.2018 г., заверени разпечатки на подадени по електронен път Годишни
данъчни декларации и разпечатки на подадени по електронен път Декларации
Образец 6.
Установява се, че дружеството
Браво Мебел ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС на 08.06.2017 г. по
инициатива на задълженото лице – регистрация по избор, независимо от облагаемия
доход. В периода от м.06.2017 г. до м.10.2018 г. са подадени по електронен път
справки – декларации по ЗДДС, ведно с протокол за приемане.
За отчетната 2017 г. е подадена
декларация по чл. 92 ЗПКО за ответното дружество, като в нея е отразено, че
съставител на годишния финансов отчет е ОФЕРТА – МС ООД. Видно от приложеното към нея съобщение същата
е подадена от С. С..
За отчетната 2018 г. е
подадена декларация по чл. 92 ЗПКО
за ответното дружество, като в нея е отразено, че съставител на годишния
финансов отчет е ***, като видно от приложеното към нея съобщение, същата е
подадена от С.Ж.Р..
За периода от юли 2017 г. до септември 2018 г.
***ят на ищцовото дружество в качеството на упълномощено лице е подавал справки
– декларации за данък върху добавената стойност за ответното дружество. За
отчетния период от юни до август 2018 г. декларациите са подавани от ищцовото
дружество. След този за отчетен период 09.-10.2018 г., съответна на 10.10.2018
г. и на 08.11.2018 г. декларациите са подавани от упълномощено лице С.Р..
В приетото като писмено
доказателство писмо от ТД на НАП – Пловдив е отразено, че декларации образец №
1 „Данни за осигурено лице“ и декларации образец 6 „Данни за дължими
осигурителни вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ са подавани за периода от 18.07.
2017 г. до 20.09.2018 г. по електронен път с клалифициран електронен подпис от С.
Мартинов С. – автор на КЕП с титуляр ОФЕРТА МС ООД. За периода от 11.10.2018 г.
до 03.12.2018 г. декларациите са подавани по електронен път от С.Р. – автор на
КЕП с титуляр ЕТ ***.
В открито съдебно заседание,
проведено на 09.11.2020 г. ***ят на ищцовото дружество С. С., който е и автор на
КЕП, с който са подавани горепосочените документи към ТД на НАП – Пловдив, е
дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК. С. посочва, че е подавал документите към
НАП по електронен път с електронен подпис, за което е получил нотариално
заверено пълномощно от клиента, което се представя и в НАП и се оставя
там. Описва и подаваните в НАП
документи- Декларация образец 1, Декларация образец 6, ДДС декларации, чл. 62 –
назначаване на служители и освобождаване, Годишни данъчни декларации по чл. 92
и от данъчно осигурителната сметка да знаем какви задължения има фирмата.
Потвърждава, че тези декларации лично ги е подавал за периода 2017 г. – 2018 г. Относно начина,
по който са се осъществявали отношенията между ищеца и ответника, по отношение
на фактурите как са осчетоводявани, как са подавани декларациите и как са
контактували с БРАВО МЕБЕЛ ООД С.
посочва, че фактурите, които той е
пускал винаги са по електронен път по имейл, сканирани. Изпращани са от
имейла на БРАВО МЕБЕЛ в GMAIL и после на
Г. имейла. Посочва, че г-н Г. живее срещу него, тъй като той е на ***, а той на ***, като и лично сочи, че
са говорили, тъй като се виждат по пет пъти на ден. Посочва, че нищо не
решават, каквито документи им дадат това
пускат като ДДС, като може да го
уведомят колко му е ДДС-то съответния месец по имейл, по телефона и като се видят вечерта като се
прибира С. С..
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да се уважат исковете следва да се установи, че между
страните е налице облигационно правоотношение, като ищецът е изпълнил поетите
към ответника задължения, с оглед на което има основание да иска насрещна
престация от ответника. По отношение на претенцията за обезщетение за забава
следва да се установи, че ответникът е изпаднал в забава, както и размера на
претенцията.
Съдът
счита, че от приетия по делото като писмено доказателство договор се
установява, че на 01.05.2017 г. между ищеца в качеството на изпълнител и ответника
в качеството на възложител е възникнало облигационно правоотношение по договора
за изработка. По силата на сключения договор възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извършва посочените в договора услуги, включени в общия
предмет на договора – счетоводно обслужване на дейността на възложителя.
Доколкото
и двете страни по договора са търговци, то приложими са разпоредбите на ТЗ, а
за неуредените случаи ЗЗД. В тази връзка съдът счита за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ответника, че договорът не е
започнал да действа поради липса на съществен елемент от него, а именно цена.
Съгласно чл. 326. (2) ТЗ Ако цената не е определена в договора и не е
уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с
цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за
същия вид стока при подобни обстоятелства. В случая страните са договорили, че
се дължи заплащане на възнаграждение, като същото се определя според
количеството на извършените счетоводни операции и броя на направените справки и
други счетоводни документи. Тъй като и двете страни са търговци, то те си
дължат възнаграждение, дори и да не е уговорено. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 37 ТЗ, съгласно която когато размерът на възнаграждението не е уговорен, смята се, че той е
равен на обичайния размер за този вид дейност. Ако обичайният размер не може да
се установи, възнаграждението се определя от съда по справедливост.
На
основание гореизложените доводи и доколкото не се установява договорът да прекратен преди връчване на предизвестие за
прекратяването му на 06.10.2018 г., то съдът счита, че се установява наличието
на съществуващо към процесния период правоотношение между страните.
Следва
да се разгледат възраженията на ответника, че е налице неизпълнение на договора
от страна на ищцовото дружество.
От
приетите по делото като писмени доказателства документи от ТД на НАП се
установява, че през периода юли 2017 г. до септември 2017 г. ***ят на ищцовото
дружество в качеството на автор на КЕП с титуляр ищцовото дружество е подавал
по електронен път декларации, свързани с изпълнение на възложените му с
договора от 01.05.2017 г. задължения за счетоводно обслужване на дейността на
дружеството. В официалната страница на
НАП изрично е посочено, че при подаване на „Заявление за подаване на документи
по електронен път и ползване на електронните административни услуги,
предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице“ със заявен пълен достъп, когато
лицето - автор на сертификата не е законен представител на задълженото лице -
титуляр на сертификата, задължително се изисква представяне в компетентния офис
на НАП на нотариално заверено пълномощно, което дава права, както за
представителство пред НАП, така и за
пълен достъп до информацията, отнасяща се до задълженото лице. В случая от
обясненията по реда на чл. 176 ГПК, както и от приетите по делото документи от
ТД на НАП следва да се приеме, че ищецът е бил надлежно упълномощен от
ответника да го представлява пред НАП и да има пълен достъп до информацията за
него. Не се установи през периода 07.2017г.-09.2017 г. ответникът да е оттеглял
пълномощията си, което също представлява формален акт и се осъществява чрез
подаване на уведомление до НАП.
Приетия
по делото като писмено доказателство подписан от представителя на ответното
дружеството приемо – предавателен протокол от 06.10.2018 г. също свидетелства
за изпълнението на задълженията на ищеца
по сключения договор за счетоводно обслужване. Видно от описаното в него,
ищцовото дружество не само е подавало необходимите декларации и справки пред ТД
на НАП, но е и осъществявало цялостното счетоводно обслужване на ответното
дружество, като е водило дневник за покупки и за продажби, осчетоводяване на
плащанията по банков път, осъществяване на регистрация по ЗДДС, подаване на
годишен финансов отчет в търговския регистър, като е разполагало с цялата
необходима и предоставена от ответника документация за осъществяване на
счетоводното обслужване на дружеството.
От
изложеното може да се направи извод, че ищецът е изправна страна по договора и
е изпълнявало изцяло поетите с договора от 01.05.2017 г. задължения, поради и
което на основание чл. 3 от договора и разпоредбите на ТЗ, е възникнало и
правото му да получи възнаграждение за свършената работа.
Още
повече, че процесуалният представител на ответника в съдебно заседание посочва,
че ответникът е склонен да плати възнаграждение за 2017 г., но не и за 2018 г.,
тъй като са подавани нулеви декларации.
От приетата по делото, съхранявана в ТД на НАП – Пловдив документация,
както и предадените документи от ищеца на ответника, съгласно приемо –
предавателния протокол може да се направи извод, че през 2018 г. до септември
месец, ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си, съгласно договора.
Данните отразени в депозираните декларации не представляват обстоятелство,
зависещо от изпълнителя, а отразяват предоставената му от ответното дружество
информация, съдържаща се в предадената документация, съответстваща на
извършваната през отчетния период дейност.
На
основание гореизложените съображения съдът счита, че предявеният иск за
заплащане на възнаграждение за периода от юли 2017 г. до септември 2018 г. се
явява основателен. При определяне на размера на дължимото се за съответните
услуги възнаграждение следва съдът на основание чл. 162 ГПК във вр. с чл. 37 ТЗ
да определи същият по справедливост, с оглед липсата на събрани в хода на
производството данни за обичайния за този вид дейност. Съдът счита, че
претендираното възнаграждение в размер на 240 лв. месечно напълно съответства
на предоставените от ищцовото дружество услуги всеки месец от исковия период,
поради и което искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
общо 3600 лв.- сбор от месечни възнаграждения по договор от 01.05.2017 г. за периода
от юли 2017 г. до септември 2018 г. следва да се уважи изцяло. Доколкото главницата е за лихвоносно вземане,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане.
В
сключения между страните договор от 01.05.2017 г. не е уговорен падеж на
плащане на дължимото се за съответните услуги възнаграждение, поради и което
ответникът изпада в забава, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД след отправена от ищеца
покана. Съдът счита, че с връченото на 06.10.2018 г. ответникът е поканен да
изпълни задълженията си по договора за услуги, поради и което е изпаднал в
забава, считано от 07.10.2018 г. Искът за присъждане на обезщетение за забава
следва да се присъди до размера от 618,05 лв. за периода от 07.10.2018 г. до
15.06.2020 г., а за периода от 04.01.2018 г. до 06.10.2018 г. и за сумата от 178,79 лв., представляваща
разлика между претендирана и уважена сума следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски, съразмерно на
уважената претенция. Ищецът претендира и е представил доказателства за
направени разноски в общ размер от 544 лв., от които сумата от 194 лв.-
държавна такса и сумата от 350 лв.- платено адвокатско възнаграждение. В полза
на ищеца, съразмерно на уважената претенция следва да се присъдят разноски в
общ размер от 522 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да се присъдят разноски и в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената претенция, като ответникът е представил доказателства и претендира
разноски в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. В полза на
ответника, съразмерно на отхвърлената претенция следва да се присъдят разноски
в размер от 16 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „БРАВО МЕБЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 16 да
заплати на „ОФЕРТА МС“ ООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 17
сумата от 3600 лв. – главница, представляваща неплатено възнаграждение по
договор от 01.05.2017 г. за счетоводно обслужване, за което са издадени фактура
№ **********/20.12.2017 г. ; ф-ра №**********/30.01.2018 г.,ф-ра №
**********/28.02.2018 г.; ф-ра №
**********/31.03.2018 г., ф- ра
№ **********/30.04.2018г.; ф-ра №**********/31.05.2018 г.; ф-ра № **********/30.06.2018 г., ф-ра № **********/31.07.2018 г., ф-ра №
000000112331.08.2018 г., ф-ра № **********/30.09.2018 г. и сумата от общо 618,05 лв. – обезщетения за забава по всяка от
фактурите за периода от 07.10.2018 г. до
16.06.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 522 лв.- разноски по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ОФЕРТА МС“ ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Водолей“ № 17 против
„БРАВО МЕБЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 16 иск
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 178,79
лв. – обезщетения за забава по всяка от фактурите, издадени за периода от
20.12.2017 г. до 30.09.2018 г. по Договор от 01.05.2017 г. за периода от 04.01.2018 г. до 06.10.2018 г.
ОСЪЖДА „ОФЕРТА МС“ ООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 17 да
заплати на „БРАВО МЕБЕЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Водолей“ № 16 сумата от 16 лв.- разноски по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ