Р Е Ш Е Н И Е
№
04.12.2019 г., гр. Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 06.11.2019 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Н.
Р. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско
дело № 230 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от Р.З.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
чрез пълномощника му адвокат М. ***, ПРОТИВ П.З.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
иск с правна квалификация по чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 26 500.00 лева,
представляваща подлежаща на връщане заемна сума по сключен между страните
неформален договор за паричен заем от 17.02.2014г., с банкови преводи на 17.02.2014г. и на
26.02.2014г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба
– 30.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С
исковата молба ищецът е предявил и обективно
евентуално съединен иск, с правно основание чл. 59, ал.1 във вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД, ПРОТИВ евентуалния
ответник „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление област
Разград, община Разград, гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No
51, вх. Б, ет. 2, ап. 31, представлявано от управителя П.З.П., ЕГН **********,
за осъждане на последния да заплати на ищеца от сумата от 26 500.00 лева
на основание неоснователно обогатяване за чужда сметка, ведно със законната
лихва считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: С първия ответник са братя. Първия ответник П.З.П. е регистрирал търговско
дружество в Търговския регистър „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД, с основен предмет на
дейност товарен превоз. На 17.02.2014г.
ищецът провел разговор с първия ответник в присъствието на майка им Д.Т.З. и баща им Злати П.З., в
който се разбрали, че за разширяване дейността на дружеството трябва да се
закупи товарен камион. Ищецът имал спестени парични средства. Уговорили се
парите да бъдат дадени в заем на първия ответник като физическо лице, като
същия не дължал лихва, а сумата да бъде
върната в срок до 3 /три/ месеца. Част от парите, на стойност над 15 000 лева
ищецът предал в брой на брат си, а само част от нея в размер на 26 500 лева превел по посочена от брат му
банкова сметка *** „Райфайзенбанк България", IBAN ***, с
титуляр „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД, като
извършил два превода, както следва:
- на 17.02.2014г. на сума в размер на 7000.00 /седем
хиляди/ лева;
- на 26.02.2014г. на сума в размер на 19 500.00
/деветнадесет хиляди и петстотин/ лева.
Уговорката на страните била баща им да работи във
тази фирма като шофьор и да получава трудово възнаграждение. Брат му използвал
парите, които ищецът му дал в заем и закупил на лизинг от представителството на
„СКАНИЯ" в град София на името на фирмата си товарен камион марка
„СКАНИЯ". Баща им бил назначен на работа в „ДАНИ-ТРАНС-13'' ЕООД, където
работил до лятото на 2014 година, когато бил изгонен от първия ответник.
Ответникът не върнал претендираната сума от
26 500 лв., дори и след покани от ищцовата страна, въпреки че признал
вземането.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват предявените искове по
основание. Намират исковите претенции за недопустими, а по същество –
неоснователни. Правят и евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Сочат че:
Никога не е воден разговор между първия ответник и
ищеца за предоставяне на паричен заем и то в присъствието на родителите им.
Никога не е сключван договор за паричен заем и не е
предоставян от ищеца в заем на някой от ответниците сума в размер на 26 500.00
лв. От платежните нареждания е видно, че и двете суми - 7 000.00 лв. и 19
500.00 лв. са преведени по сметка на „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД с основание „превод
за сметки", а не паричен заем.
В края на 2013г. ищецът също като първия ответник
решил и той да развива транспорта дейност. Във връзка с това помолил първия
ответник и съпругата на последния да му помогнат с покупката на първия му
автомобил на лизинг, т.к. той не разполагал с цялата сума, а и нямал
регистрирана фирма на свое име. Отделно от това нямало и фирма, която да
гарантира за цялото му задължение пред лизингодателя.
Затова първият ответник закупил на ищеца употребяван
влекач Скания, модел R 420 ЛA4x2MNA (Договор
за финансов лизинг реф. 49-00894/19.03.2014г.), но
бил записан на името на втория ответник
по горните причини. Солидарен длъжник станал „Айдо
Транс“ ЕООД и първия ответник в качеството си на физическо лице. Според
договореното занапред ищецът следвало да си плаща ежемесечно лизинговите вноски
до окончателното изплащане. Действително в началото бил изряден, но
впоследствие решил, че няма да се занимава с тази дейност и заявил, че се
отказва и спрял да плаща лизинговите си вноски. По този начин изпаднал в
забава, а лизингодателят решил да прекрати договора,
поради неизпълнение от негова страна. Тъй като „Айдо
Транс" ЕООД бил солидарен длъжник за да не плаща чуждо задължение встъпил
като нов лизингополучател (Договор за новация 49-00894.2 и Допълнително споразумение от 21.05.2015г.
към Договор за финансов лизинг реф.49-00894/19.03.22014г.)
и продължил да изпълнява неговите задължения.
В действителност ищецът не е предоставил паричен
заем, а ответниците му помогнали да си купи автомобил на лизинг от който той
впоследствие се отказал.
Безспорно Нотариалната покана им била връчена, но
това не променяло факта, че действието е извършено след изтичане на 5 годишния
давностен срок и че исковете са неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат М. ***,
който поддържа исковите претенции, претендира разноски и излага допълнителни
съображения. Сочи че предадените пари не са само от спестявания на ищеца, а
20 000 лв. бил взел на заем /л. 105/. Депозира и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването първият ответник се явява лично, като се явява и в качеството си
на управител и на втория ответник. За двамата ответници
се явява и пълномощникът им адвокат Е.И.С. ***, който поддържа отговора на
исковата молба, претендира разноски и излага допълнителни съображения и
представя подробна писмена защита.
СЪДЪТ, като прецени доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, че ищеца и
първия ответник са братя, чийто родители са Злати Метров З., ЕГН **********, и Д.Т.З.,
ЕГН ********** /л.35, 38/. Не се спори между страните, че вторият ответник е
търговско дружество, регистрирано в Агенцията по вписване-Търговски регистър с
едноличен собственик на капитала и управител първия ответник П.З.П. /л.19/. Не
се спори между страните, че с два банкови превода на 17.02.2014г. и на 26.02.2014г.,
от които първия на стойност 7 000.00 лева и втория на стойност 19 500.00 лева,
ищеца Р.З.П. е превел по банкова сметка *** „Дани-Транс-13" ЕООД, сума в
общ размер на 26 500.00 лева /л.10,11,53,54/. Страните не спорят и относно
обстоятелството, че бащата на ищеца и първия ответник Злати П.З. е бил назначен
на длъжност „Шофьор товарен автомобил (международни превози)“ в предприятието на „Дани-Транс
13" ЕООД за периода от 04.02.2014г. до 07.08.2014г. /л.165/. Не е спорно
между страните обстоятелството, че Злати П.З. е починал на 24.12.2016г. /л.38/.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че на 19.03.2014г. между
„ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД и „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД град София е
сключен Договор за финансов лизинг реф.№49-00894,
имащ за предмет един брой употребяван товарен автомобил Скания,
модел R 420 LA4x2MNA /л.55-66/. В
последствие е сключен и Договор за новация №
49-00894.2 и допълнително споразумение
към договорза финансов
лизинг № 49-00894 /л. 67-72/. Не е
спорно между страните и обстоятелството, че на 24.11.2018г. в град Сеново е
възникнал скандал между Р.З.П., П.З.П. и Д.Т.З., във
връзка с който е подадена жалба от Д.З. и проведена проверка от органите на РУ на МВР град Ветово /л.131-151/. Не се спори между
страните, че ищеца е изпратил Нотариална покана peг.№2234/11.03.2019г., том 1, акт 138 на нотариус Роска
Иванова-рег.№378 на НК град София, връчена на 13.03.2019г., ведно с Разписка за
връчване, изпратена до двамата ответници /л.16-18/.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят Д.З. - майка на ищеца и на първия ответник /л.
171-174/, сочи че П.З. искал от брат си Р. да му даде заем, за да си закупи още
един камион, на който да работи баща им З. Предоставените в заем парични
средства чрез преводи са в размер на 26 500.00 лева, дадени на два превода, които
П. е трябвало да върне без лихва на Р. до 3/три/ месеца. П. не е върнал
заемната сума, като е освободил и баща си от работа. Уговарянето на заема е
станало в началото на месец февруари 2014г.
На уговорката са присъствали само ищеца Р. Златен П., ответника П.З.П. и
родителите им Д.З. и З. З.. Ищецът търсел по телефона
първия ответник, но последният не му вдигал. През лятото на 2016г. свидетелката
Д.З. е присъствала на проведен телефонен разговор, проведен от служебен телефон
на ищеца /тъй като П. не отговарял
когато ищецът го е търсил от личния си телефон/, при който ответникът му
е казал, че ще му върне взетите на заем пари, но не бил в добро финансово
състояние. В телефония разговор е станало ясно, че Р. иска от П. сумата от 26
500.00 лева, за които има документи. П. не е оспорил задължението си. Признал
е, че дължи, по няма финансова възможност, поради което е казал, че ще се обади
допълнително на Р., за да му върне парите. След този разговор контакта между
братята е преустановен, като едва през месец ноември 2018 г. те са се срещнали
в град Сеново, като на искането на Р. да върне заемната сума П. е казал, че
няма документи и да го съди. Тогава, според свидетелката, между нея и П. е
имало конфликт при който П. я е блъснал и ударил, в резултат от което е счупил
очилата на свидетелката.
Свидетелят Р.Б.С. /л. 174-175 - без дела и родство със страните/, сочи че
живее в град Русе, но от детските години се познава с Р. и брат му П..
Свидетелят знае от Р., че брат му П. му дължи дадени на заем пари в размер па
26 500.00 лева. От тях 20 000 лв.
били взети на заем от Р. за да ги даде на брат си П., а останалите 6 500
лв. били от спестявания на Р.. Сумата била дадена през 2014г. от Р. на П. без
уговорена лихва и
трябвало да се върне в срок до 3 /три/
месеца от получаването. Свидетелят знае, че П. не е върнал парите. Този
свидетел сочи, че е присъствал заедно
със свидетеля Д.З. на телефонен разговор между Р. и П. през лятото на 2016г., в
който Р. е поискал връщане на пари от П.. Последния е казал, че трябва да
говори със счетоводителката си колко пари има да му връща и че щял да му се
обади. Р. бил провел този разговор от служебния си телефон, защото П. не му
вдигал когато Р. го търсил от личния си телефон. По време на разговора телефона
на Р. бил включен на високоговорител. Свидетелят сочи, че от Р. и от бащата на
последния знае, че тези пари били дадени в заем на П. за да купи камион, а
бащата на Р. и П. трябвало да кара този камион. Свидетелят сочи, че от Р. знае
че през 2018г. Р. и П. са се видели на улицата, като тогава П. казал на Р. че
няма да му върне парите.
Свидетелят М.С.К.
/л.
175-176 - без дела и родство със
страните/, сочи че е съсед на ищеца и неговата майка в град
Сеново, както и, че се познава с ответника П.З.П.. От бащата на двамата братя
Злати П.З., с когото били в приятелски отношения, знае за наличие на някакви финансови
отношения между двамата братя – Р. бил теглил кредит и дал парите на П.. Чувал
че щели да закупуват някакъв камион, на кой ще го купува свидетелят не знае. Според
Р.П. имал да му дава пари, а според П. той нямал да дава никакви пари на Р..
Според свидетеля сумата, за която ставало въпрос била около 20 000.00 лева.
Свидетелят не знае подробност за финансовите отношения между двамата братя.
-Свидетелят
Н.О. О. – П. /л. 176-182 – съпруга на първия ответник/, сочи че в началото на м. декември 2013г. в дома й е
присъствала на разговор между Р. и П., при който Р. искал също като брат си да
печели от извършване международни превози с камион. Тъй като ищецът работел
като шофьор във фирма „Каолин“ и нямал регистрирана фирма, помолил брат си да му закупи камион
чрез фирма «ДАНИ-ТРАНС-13» ЕООД, като печалбата от този камион, щяла да бъде за
ищеца. Така ищецът щял да се възползва от вече регистрираната фирма с лицензи
за извършване на международни превози на товари. Ищецът казал, че ще изтегли
заем от 30 000 лв., които ще предостави на фирмата на брат си за
закупуването на камиона. Според уговорката в последствие ищецът следвало да си
регистрира своя фирма за превози на която да бъде прехвърлен камиона. Р. бил
помолил брат си П. да не споделя за разговора с родителите им Д. и
З. Р. и П. са ходили заедно до представителство на «Скания»
в България и са избрали камиона, както и
са избрали по-късно и ремарке за камиона. Втория ответник сключил процесния
договор за лизинг на камиона. Към този
момент бащата на ищеца и първия ответник вече работел като шофьор при втория
ответник. След закупуването на камиона същият бил управляван от бащата на ищеца
и първия ответник. След няколко месеца обаче спрял да идва на работа и
трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът пък заявил на първия
ответник, че се отказва от процесния камион, въпреки сключения договор за
лизинг по който се дължали още суми. Ето защо, поради този отказ втория
ответник прехвърлил камиона на гаранта по договора за лизинг – Айдо Транс ЕООД. След като научил за прехвърлянето на
камиона, ищецът се обаждал на първия ответник, и му казал че след като е продал
камиона трябва да му върне парите. Първия ответник му обяснил, че не се е
облагодетелствал, не е извършил продажба. Според свидетеля, Д. и Злати искали
пари от нея и изпращали CMC
със заплашително съдържание. Д. била пуснала жалба до началника й в службата,
но всичко приключило. Свидетелката смята, че настоящото дело е образувано като
контрамярка за това, че П. е завел друго дело в Районен съд
Русе срещу прехвърляне на имот в полза на Р. по което страните чакат
решение.
СЪДЪТ, във връзка с доказателствата по делото,
съобразно чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема следното от правна страна:
1/ Предявеният главен иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД - за връщане на сумите от 19 500 лв.
и 7 000 лв., дадени на основание сключен договор за заем.
Заемът за потребление е РЕАЛЕН
ДОГОВОР и се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато
съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем парична сума, а едва
когато въз основа на това съгласие заетите пари бъдат предадени на заемателя.
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а
ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият
състав на договора за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите
ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението да "върне", а не да "даде" нещо /задължава се
да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като
получи/. Така и постановените в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 14 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
1453/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 478 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2670/2013 г., IV г. о., ГК.
По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството,
че сумата е предадена така и на обстоятелството, че е предадена въз основа
на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не освобождава
ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго
основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален
дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. Обещанието за връщане на сума не е
равнозначно на разписка по чл. 77 ЗЗД. Разписката се предоставя от кредитора на длъжника и
доказва изпълнението на задължението съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Предвид реалния характер на
договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването
му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на
заемателя определена парична сума. Обещанието за връща на сума, ако не
съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице, не може да се
цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД. Така и постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 180 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр.дело №4345/2018 г., IV г.о., ГК, Решение № 174 от 23.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 274 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2012 г., IV г. о., ГК.
Заемодателят
трябва да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на
съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума.
Ответникът установява възраженията си срещу това вземане, като последните могат
да бъдат както абсолютни, касаещи формата и/или съдържанието на изпълнителното
основание, така и лични, свързани с конкретните отношения длъжник- кредитор.
Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 119 от
30.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2017 г., IV г. о., ГК. При оспорване на иска с възражение, че средствата са
дадени на друго основание или че е налице връщане на сумата, ответникът следва
да го докаже /вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК решение
по гр. д. № 2169/2016 г. на ІІІ г. о., както и Определение № 101 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3926/2018 г., III
г. о., ГК/.
В процесния случай първият ответник
оспорва въведеното от ищеца каузално правоотношение и поддържа, че не е
получавал процесните суми в заем.
Установените факти за банкови
преводи на процесните суми по сметка на втория ответник, не установяват по
несъмнен начин че между ищеца и първия ответник е налице заемно правоотношение.
Липсват категорични доказателства, които да установяват поемане от страна на
първия ответник задължение да върне на ищеца процесните суми, за да се направи
категоричен извод, че сумите са преведени като заем.
Единственото доказателство за
сключването на договор за заем са показанията на майката ищеца и първия
ответник. По делото е безспорно изключително влошените отношения между нея и
първия ответник, в т.ч. и подаване на жалба от нейна страна срещу първия
ответник до РУ на МВР Ветово /л.131-151/.Ценени по реда на чл. 172 ГПК
показанията и не следва да се кредитират, тъй като са изолирани от доказателствения
материал.
В своите показания свидетеля Р.Б.С.,
сочи че е присъствал на телефонен разговор между ищеца и първия ответник. Ищеца
е поискал връщане на парите, като първия ответник е отговорил, че трябва да
говори със счетоводителката си колко пари има да му връща. Свидетелят сочи, че
не помни точните думи на ищеца с които е поискал връщането на парите.
Съдът намира, че фактът, че ищецът
бил заявил че трябва да говори със счетоводителката си колко пари има да му
връща, при безспорен превода в общ размер на 26 500 лв., без твърдения за
частично връщане, води до извода че не се касае за връщане на заем. В противен
случай ищецът не би имал необходимост да говори със счетоводителя си колко лева
следва да връща, ако е получил в заем сумите от 19 500 лв. и 7 000
лв. Житейски логично е ищецът при такъв отговор да заяви, че е абсурдно
ответникът да пита счетоводителя си колко лева има да му връща. Свидетелят
обаче не сочи на такава реакция от страна на ищеца. Нещо повече – житейски
нелогично е ищецът да изтегли кредит и да предаде сумата в заем на брат си без
последния да му дължи лихви, т.е. разходите по кредита бъдат изцяло за сметка на
ищеца. А според свидетелите Д.З. и Р.С. ищецът предоставил сумата която
изтеглил като кредит на брат си като безлихвен заем за срок от 3 месеца. Друго
противоречие с житейската логика е че въпреки изтичането на „уговорения 3
месечен срок за връщане на заема“ /м. май 2014г/., въпреки че „първия ответник
не е отговарял на телефонните обаждания на ищеца“ /и двамата свидетели сочат, че първия ответник отговорил на телефонно
обаждане от служебния телефон на ищеца, тъй като не вдигал при позвъняване от
личния телефон на ищеца, който ответника знаел/, въпреки конфликта през м.
ноември 2018г., когато първия ответник заявил на ищеца, че „няма да му върне
парите“, ищецът е решил да потърси
правата си по исков ред едва на 30.07.2019г. с процесната искова молба – повече
от 5 години след уговорения срок. Ето защо, съдът не кредитира с доверие
показанията на свидетелите Д.Т.З. и Р.Б.С. относно наличие на сключен договор
за заем между ищеца и първия ответник.
В показанията си свидетеля М.К.,
сочи че е чувал че Р. е теглил кредит и е дал парите на П. относно закупуване
на камион, без да знае друго. Тези му показания не доказват твърдението на
ищеца, че сумата е била дадена като заем.
Както беше отбелязано, договорът за заем включва два
елемента - постигане на съгласие за неговото сключване и предаване на вещта -
предмет на договора. Липсва ли един от тези два кумулативно необходими
елемента, не е налице заем за потребление. От събраните по делото доказателства
не се установи безспорно предадената от ищеца на ответника сума да е била
предадена в изпълнение на договорно задължение на ищеца по сключен неформален
договор за заем с първия ответник. По делото липсват достатъчно доказателства
установяващи конкретните уговорки между страните във връзка с превеждането на
тези суми - дали същите е следвало да бъдат връщани от първия ответника или не.
Събраните по делото доказателства не обезпечават необходимото пълно доказване
на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало от
сключен устен договор за заем. Ищеца носи доказателствената тежест да установи
съществуването на облигационното правоотношение и неговото съдържание. Поради
това, възлагайки неблагоприятните правни последици от неуспешното доказване
върху страната, която носи доказателствена тежест за установяване на подлежащия
на доказване факт, настоящият съдебен състав приема, че между страните не е бил
сключен договор за заем, въз основа на който ищецът е предал на ответника
процесните суми.
Ето защо, не е налице пълно и главно доказване от
страна на ищеца на изложените в исковата молба твърдения.
Предвид изложеното предявеният главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан по основание и следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изложеното, съдът не дължи
произнасяне по евентуалното възражение за изтекла погасителна давност.
2/ Предвид настъпването на вътрешнопроцесуалното
условие, под което е предявени евентуалния иск по чл. 59, ал.1 във вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД срещу втория ответник, съдът
дължи произнасяне по същия.
Евентуален иск е за същата сума и е с правно основание
чл. 59, ал. ЗЗД предявен против втория ответник.
Вземането от неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия
или деликт. Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 56
от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2882/2016 г., IV г. о., ГК.
Така фактическият състав на общия състав
на неоснователното обогатяване включва следните елементи: обедняване на ищеца;
обогатяване на ответника; причинно-следствена връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника и отсъствие на правно основание за
обогатяването. Наличието на първите три предпоставки следва да се докаже от
ищеца, а доказателствената тежест за установяване на правно основание за
преминаването на имуществените блага от патримониума
на ищеца в този на ответника, се носи от последния.
Установено е по делото, че на 17.02.2014 г. ищецът
предал на втория ответник сумата от 7 000 лв., а на 26.02.2014г. още
19 500 лв., като и двете суми са преведени по банков път – общо
26 500 лв. С даване на сумата ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатила
и обогатяването на ответника е обусловено от обедняването на ищеца. Обогатяването
обаче не е без основание. Самият ищец в исковата молба сочи че: „Уговорката ни с брат ми беше баща ни да
работи в неговата фирма като шофьор и да получава трудово възнаграждение“
/л.7/. Няма спор по делото, че за времето от 04.02.2014г. до 07.08.2014г. бащата
на ищеца и на първия ответник действително е работил при втория ответник на
длъжност шофьор на товарен автомобил за
международни превози /л.165/. Т.е. самият ищец признава, че с даването на
процесната сума в общ размер от 26 500 лв. е целял до осигури възможност
на баща си да реализира трудови доходи. Ноторно е, видно от сайтове в интернет
на https://www.zaplata.bg/tag/mezhdunarodni-shofyori/ https://bg.jooble.org/%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%88%D0%BE%D1%84%D1%8C%D0%BE%D1%80-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82/%D0%B3%D1%80.-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F,
че шофьорите на товарни автомобили международни превози получават
изключително високо трудово възнаграждение за стандарта в РБ – достигащо до 4 000
– 5 000 лв. /Вж. Определение № 25 от 18.02.2011 г. по търг. дело № 493/2010
г. на ВКС, І т.о. ТК, за използване на информация от интернет/. Т.е.
предоставената от ищеца сума се явява в размер на около 7 месечни заплати, на неговия
баща.
При така установеното, съдът приема, че в
конкретния случай е налице правно основание за задържане на сумата от 26 500 лева
от втория ответник, а именно постигнатото между страните съгласие бащата на
ищеца да работи на длъжност шофьор при втория ответник.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния
случай не е доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване в
хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният в тази връзка
иск следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изложеното, съдът не дължи
произнасяне по евентуалното възражение за изтекла погасителна давност.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на разноски.
Реализираните от всеки от тях разноски са под формата на платено възнаграждение
на адвокат в размер на 400 лв. общо. Тези разноски с оглед изхода на спора
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.З.П., с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, срещу П.З.П.,
е постоянен адрес:***, ЕГН **********, иск с правна квалификация по чл. 240,
ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника П.З.П. да заплати
на ищеца Р.З.П. сумата от 26
500.00 лева, представляваща подлежаща на връщане заемна сума по сключен
между страните неформален договор за паричен заем от 17.02.2014г., с банкови преводи на 17.02.2014г. в размер на
7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на 19 500 лв., ведно със
законната лихва считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.З.П., с
постоянен адрес:***, ЕГН **********. иск с правна квалификация по чл. 59, ал.1 във
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД срещу „ДАНИ-ТРАНС-13" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление област Разград, община Разград, гр.
Разград 7200, ул. Бели Лом No 51, вх. Б, ет. 2, ап.
31, представлявано от управителя П.З.П., ЕГН **********, за осъждане на
последния да заплати на ищеца от сумата от 26 500.00 лева на основание
неоснователно обогатяване за чужда сметка,
относно получени суми с банкови преводи на 17.02.2014г. в размер на
7 000 лв. и на 26.02.2014г. в размер на 19 500 лв., ведно със
законната лихва считано от подаването на исковата молба – 30.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.З.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на:
-
П.З.П., е постоянен адрес:***, ЕГН **********,
- „ДАНИ-ТРАНС-13"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област Разград,
община Разград, гр. Разград 7200, ул. Бели Лом No 51,
вх. Б, ет. 2, ап. 31, представлявано от управителя П.З.П., ЕГН **********,
общо сумата 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща съдебно деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия:
НР