№ 16909
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № ************ по описа за 2023 година
От Е. С. Е., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. И.
Б. срещу ***, ЕИК ****, е предявен, по реда на чл. 422 ГПК, положителен
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество *** дължи в полза на ищеца сумата от 73,00
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023
г., върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от *** без
основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху
имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното производство по
изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **, за която сума е
постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав, за която сума на 22.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 170726/15.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ***, ЕИК **** за суми, както следва:
сумата от 73,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021
г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща
получена от *** без основание сума, разпределена му в резултат от принудително
изпълнение върху имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното
1
производство по изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **, за
която сума е постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав. На 22.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в закоустановения срок е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Предвид горното ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
25.07.2023 г. Исковата молба е подадена на 18.08.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
Ищецът твърди, че с решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. №
33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено, че ***
дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева – главница, представляваща част
от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително
изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. №
**** по описа на ******, рег. № *** на ** (цялата в размер на 1567,03 лева), ведно
със законната лихва от 27.01.2021 г. до окончателното плащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4991/2021 г., по описа на СРС, 71 състав. Поддържа, че с решение №
4812/28.03.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71
състав, по реда на 247 ГПК, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав като частта „ведно със законната лихва от
27.01.2021г. до изплащане на вземането“ да се счита неписана и да не чете.
Твърди, че решение № 746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав и решение № 4812/28.03.2023г., постановено по гр.д.
№ 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, са влезли в законна сила.
Поддържа, че до 21.05.2023 г. ответникът „****“ ЕАД все още не е заплатил
сумата на присъдената главница от 317,03 лева, поради което дължи законна
лихва за забава в размер на 73,00 лева за периода от 27.01.2021г. до 21.05.2023 г.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Излагат се
подробни съображения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на
предявения иск поради липса на процесуална легитимация за ищеца по
предявения за разглеждане в настоящото производство иск. Поддържа се
становище за неоснователност на предявения иск. Прави се възражение за
погасяване по давност на вземането, предмет на претенцията на ищеца. При
2
условията на евентуалност се поддържа, че в случай, че искът бъде уважен, то не
следва да бъде присъден претендираният размер, доколкото ищецът не доказва
основание да търси законна лихва от посочената от него начална дата. В тази
връзка се сочи, че с депозираната молба за допускане на ОФГ, във връзка с която е
постановено решение № 4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на
СРС, 71 с-в, ищцата е заявила ясно и недвусмислено, че не претендира законна
лихва. Считам, че с оглед изложените обстоятелства е налице явна злоупотреба с
право, целяща генериране на допълнителни разноски за ответното дружество.
Посочва се, че ищецът претендира законна лихва в изчислен от него конкретен
размер, т.е. в парично изражение за посочен от него период, а именно - 27.01.2023
г. до 21.05.2023 г. В тази връзка се поддържа, че след като ищецът не е упражнил
правото си да претендира процесната лихва, то задължението за главница следва
да се третира като неолихвяемо. Противното би означавало по заобиколен ред да
се стигне до допълване по чл. 250 ГПК на влязло в сила решение, срокът за което,
очевидно е изтекъл. В случай, че ищецът е искал да упражни правото си да му
бъде присъдена законна лихва, то е следвало да го направи своевременно. С оглед
обстоятелството, че законната лихва, в случай че е поискана, се явява последица
от уважаването на главната претенция и същата се присъжда от съда, разглеждащ
делото, без да е необходимо да се доказва тази претенция, то се поддържа, че
липсва самостоятелно материалноправно отношение между страните, от което да
е възникнало задължението за заплащането й, предвид, че не е налице влязъл в
сила съдебен акт, който да установи това задължение, с оглед изхода от спора. В
случай, че законната лихва се претендира като обезщетение за забава по смисъла
на чл. 86 ЗЗД, претенцията отново се явявала неоснователна и недоказана, както
по основание, така и по размер доколкото за присъждането на такова обезщетение
се изисквало длъжникът да е изпаднал в забава, което обстоятелство не се
доказвало от представените от ищеца доказателства.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен искове, по реда на чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
3
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Наличието на главен дълг се установява от събраните по делото
доказателства, като същевременно и не се оспорва от ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение №
746/17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71
състав, е признато за установено, че *** дължи в полза на Е. С. Е. сумата от
317,03 лева – главница, представляваща част от платена без основание в полза на
„****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото
имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. №
*** на **.
Следователно възникването и наличието на главен дълг се установи в
настоящото производство от събраните по делото доказателства.
Основателността на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД се
предпоставя от безспорната установеност на съществуването и изискуемостта на
главното задължение и настъпване на последиците на забавата. Фактическият
състав на забавата на длъжника включва изискуемост на задължението, покана за
изпълнение и виновно неизпълнение в определения срок. Изключенията от
изискването за покана са предвидени в чл.84 от ЗЗД по отношение единствено на
срочните задължения и при задълженията за деликт. Задълженията за връщане на
получено без правно основание стават изискуемо от момента на получаване на
сумата, а за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, тъй като с оглед
извъндоговорния характер на източника на облигационното правоотношение
задължението е без определен срок.
От събраните по делото доказателства се установява, че гр.д. №
33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е образувано по предявен
положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, с който се иска да бъде
признато за установено, че *** дължи в полза на Е. С. Е. сумата от 317,03 лева –
главница, представляваща част от платена без основание в полза на „****“ ЕАД
сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и
вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **, за
която сума на 22.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71
състав. Следователно ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за
4
изпълнение на парично задължение, въз основа на което е образувано
производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, като
препис от заповедта е връчен на ***, което дружество е имало възможност в
едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК да подаде възражение срещу издадената
заповед /в случай, че оспорва дължимостта на претендираното вземане/,
респективно, да заплати доброволно сумата, предмет на издадената заповед за
изпълнение /в случай, че не оспорва дължимостта на претендираното вземане/.
Следователно се налага извод, че с получаване на препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът *** е поканен
от ищеца Е. С. Е. да му заплати сумата от 317,03 лева, представляваща част от
платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително
изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. №
**** по описа на ******, рег. № *** на **.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът
*** е поканено да заплати главницата от 317,03 лева, представляваща част от
платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително
изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. №
**** по описа на ******, рег. № *** на **, с получаване на препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
При извършена справка в деловодната система на Софийски районен съд
се установява, че препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 71 състав заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, е връчена на *** на 09.03.2021 г.
Следователно ответникът дължи лихва за забава за периода от 09.03.2021
г. – 21.05.2023 г.
Не може да се приеме извод, че депозирането на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява
покана до ответника за заплащане на сумата от 317,03 лева, представляваща част
от платена без основание в полза на „****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително
изпълнение върху движимото имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. №
**** по описа на ******, рег. № *** на **, доколкото препис от заявлението не се
връчва на длъжника в заповедното производство. Едва с връчването на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, може да се приеме
5
извод, че ищецът е поканил ответникът да му заплати процесната сума от 317,03
лева, респективно едва от този момент следва да се приеме, че длъжникът е
изпаднал в забава по отношение изпълнение задължението си за заплащане на
главното вземане.
Действително в случай, че ищецът би претендирал законна лихва в
производството по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав и
развилото се във връзка с него исково производство по гр.д. № 33160/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав, би имал възможност в негова полза да се присъди
такава от датата на депозиране на заявлението в съда /по аргумент от разпоредбата
на чл. 422 ГПК/, но ищецът не се е възползвал от тази си възможност.
Следователно, за да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение изпълнение на задължението си към ищеца, то следва да е налице
покана от последния отправена до ответника, за да се приеме, че последният е
поставен в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане на
сумата от 317,03 лева, представляваща част от платена без основание в полза на
„****“ ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото
имущество и вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. №
*** на **.
Действително по делото са събрани доказателства, че вземането за сумата
от 317,03 лева, представляваща част от платена без основание в полза на „****“
ЕАД сума, събрана чрез принудително изпълнение върху движимото имущество и
вземанията на Е. С. Е. по изп.д. № **** по описа на ******, рег. № *** на **, е
прехвърлена от Е. С. Е. в полза на Фърст Сърв Мастър ЕООД на 22.05.2023 г. по
силата на сключен между Е. С. Е. и Фърст Сърв Мастър ЕООД договор за цесия
от 22.05.2023 г. Същевременно, обаче, съгласно чл. 2 от горепосочения договор за
цесия е уговорено между страните, че вземането прЕ.нава в патримониума на
цесионера в пълен размер, но „без принадлежностите“, т.е. без акцесорните
вземания, каквато уговорка е в унисон с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане прЕ.нава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. Доколкото в чл. 2 от горепосочения
договор за цесия от 22.05.2023 г. е уговорено, че прехвърленото вземане прЕ.нава
в патримониума на цесионера без принадлежностите, включително изтекли лихви,
то следва да извод, че цесионерът не е придобил и акцесорното вземане за лихва
за забава и същото е останало в патримониума на цедента.
Следователно ответникът дължи лихва за забава за периода от 09.03.2021
6
г. до 21.05.2023 г., която съдът определя в размер на 72,57 лева /изчислена по реда
на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
Възраженията на ответника, че щом ищецът не е претендирал законна
лихва върху главницата в производството по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав, то следва извод, че вземането за главницата следва да се
третира като неолихвяемо, са неоснователни. Действително законната лихва е
последица от уважаването на претенцията за главница и не представлява
самостоятелен иск, но от друга страна не е налице пречка, в случай че законна
лихва не е претендирана при разглеждане на претенцията за главница, иск за
законна лихва за забава да бъде предявен и в отделно производство. Самото
обстоятелство, че законна лихва върху главницата не е претендирана при
разглеждане на претенцията за главница не превръща вземането за главница в
неолихвяемо и не освобождава длъжника от неговата забава по отношение
изпълнение задължението за заплащане на главницата.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 72,57 лева и за периода от 09.03.2021 г. – 21.05.2023 г., като
за разликата над горепосочения размер от 72,57 лева до пълния предявен размер
от 73,00 лева и за периода 27.01.2021 г. – 08.03.2021 г., искът следва да се
отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в исковото и заповедното производство, като са представени и
доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лева в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав и за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева в
исковото производство по гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
7
ал. 1 ГПК ответникът ***, ЕИК ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Е. С. Е., ЕГН **********, сумата от 24,85 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от иска.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът ***, ЕИК ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Е. С. Е., ЕГН **********, сумата от 24,85 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от иска.
От името на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство
по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и в исковото
производство по гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 06.06.2023 г., сключен между Е. С. Е., ЕГН ********** и адвокат ***, за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 11.08.2023 г., сключен между Е. С. Е., ЕГН ********** и адвокат К. И. Б., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца и процесуалните
му представители в настоящите исково и заповедно производства не следва да се
определя, респективно присъжда адвокатско възнаграждение.
Както се посочи по-горе, настоящото производство е образувано по
предявен от Е. С. Е. срещу ***, по реда на чл. 422 ГПК, положителен
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
8
установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 73,00 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г.,
върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от *** без
основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху
имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното производство по
изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **, за която сума е
постановено решение № 746/17.01.2023 г. по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав, и за която сума на 22.06.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Същевременно по делото се
установи, че за сумата за главница първоначално е образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 4991/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, а
впоследствие и исково производство по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС,
ГО, 71 състав, като и в двете производства не е претендирана законна лихва върху
претендираната главница. Независимо от това с решение № 746/17.01.2023г.,
постановено по гр.д. № 33160/2021 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав съдът е
присъдил законна лихва върху претендираната главница, но във връзка с подадена
от ищеца молба с искане по чл. 247 ГПК е постановено и решение №
4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
746 от 17.01.2023г., постановено по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в,
както и в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.02.2021г. по ч.гр.д. № 4991/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, като частта „ведно
със законната лихва от 27.01.2021г. до изплащане на вземането“ да се счита
неписана и да не чете.
Решение № 4812/28.03.2023г. по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71
с-в е влязло в законна сила на 19.04.2023 г., като по-малко от два месеца след това
е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх.
№ 170726/15.06.2023 г., послужило за образуване на ч.гр.д. № ***/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, предмет на което е процесната сума от 73,00 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.01.2021 г. - 21.05.2023 г.,
върху главница в размер от 317,03 лева, представляваща получена от *** без
основание сума, разпределена му в резултат от принудително изпълнение върху
имуществото на Е. С. Е., осъществено в изпълнителното производство по
изпълнително дело **** по описа на ******, рег. № *** в **. Тоест с молба
депозирана на 31.01.2023 г. пред съда в исковото производство по гр.д. №
9
33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, ищецът е заявил, че не е претендирал
законна лихва върху претенцията си за главница и съдът неправилно му е
присъдил такава с решението си, а само няколко месеца по-късно е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което е поискал
образуване на отделно заповедно /а впоследствие и исково/ производство за сума,
представляваща лихва за забава върху същото главно вземане.
Съгласно чл. 3, изр. 1 ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на
добросъвестност при упражняване на процесуални права, участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност
за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В настоящия случай и от установените в производство обстоятелства се
налага извод, че главната цел преследвана с образуването на процесните
заповедно и исково производства не е защита на накърнени права и законни
интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Това е така, тъй като както се посочи по-горе, ако ищецът беше претендирал
законна лихва /представляваща законна последица от уважаване на претенцията за
главница/, то би получил по-голяма защита на правата си, отколкото чрез
избрания начин за защита, а именно чрез предявяване на претенцията за
обезщетение за забава в отделно заповедно и исково производство. В тази връзка
вече се посочи, че като законна последица от уважаване на претенцията за
главница и по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК, ако ищецът беше
претендирал законна лихва върху претенцията си за главница в исковото
производство по гр.д. № 33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, то същият би
получил законна лихва за забава за периода от 27.01.2021 г. /датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда по аргумент от разпоредбата на чл. 422
ГПК/ до окончателното изплащане на вземането. При предявяване на претенцията
за обезщетение за забава в отделно производство и предвид характера на
вземането за главница, то за да бъде поставен длъжникът в забава, следва
кредиторът да е отправил покана до него с искане за изпълнение. Доколкото
такава покана не може да се приеме, че представлява самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /тъй като същото не се връчва
на длъжника/, то винаги при предявяване на претенцията за обезщетение за забава
в отделно производство ищецът би получил по-малка защита на правата си,
доколкото би могъл да претендира обезщетение за забава за по-кратък период,
отколкото ако бе претендирал законна лихва върху главницата в производството,
10
в което е разглеждана претенцията за главница.
Предвид горното се налага извод, че с образуването на процесните
заповедно и исково производства главната цел на страната не е било получаване
на защита на правото си да получи обезщетение за забавата на ответника по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 317,03 лева,
представляваща получена от *** без основание сума, разпределена му в резултат
от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е., осъществено в
изпълнителното производство по изпълнително дело **** по описа на ******,
рег. № *** в ** /доколкото ако беше претендирала законна лихва в
производствата по ч.гр.д. № 4991/2021г. по описа на СРС, 71 с-в и по гр.д. №
33160/2021г. по описа на СРС, 71 с-в, щеше да получи законна лихва за забава за
по-дълъг период и в по-голям размер/, а генериране на допълнителни разноски за
адвокатски възнаграждения. В подкрепа на горния извод е и поведението на
ищеца при сключване на договор за цесия от 22.05.2023 г. /тоест сключен преди
образуването на заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав/, в който главното вземане е прехвърлено в полза на трето
лице, но без принадлежностите, т.е. без акцесорното вземане за лихва, което по-
малко от месец след сключването на договора за цесия е предявено в
производството по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и
образуваното във връзка с него настоящо исково производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че е налице
нарушение на принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права,
залегнал в разпоредбата на чл. 3, изр. 1 ГПК, поради което и в тежест на
ответника не следва да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение в
производствата по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и по
гр.д. № ***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът Е. С. Е., ЕГН **********, следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника ***, ЕИК ****, сумата от 0,59 лева, представляваща разноски
11
за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № ***/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. С. Е., ЕГН
**********, с адрес: ******, ******** срещу ***, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: **** установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ***, ЕИК **** дължи на Е. С. Е., ЕГН
********** сумата от 72,57 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 09.03.2021 г. - 21.05.2023 г., върху главница в размер от 317,03 лева,
представляваща получена от *** без основание сума, разпределена му в резултат
от принудително изпълнение върху имуществото на Е. С. Е., осъществено в
изпълнителното производство по изпълнително дело **** по описа на ******,
рег. № *** в **, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2023 г. в производството по ч.гр.д. №
***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
72,57 лева до пълния предявен размер от 73,00 лева и за периода 27.01.2021 г. –
08.03.2021 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати в полза на Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ******, ********, сумата от
24,85 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати в полза на Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ******, ********, сумата от
24,85 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
***/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ******, ******** да заплати
в полза на ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,59 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № ***/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
12
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13