Решение по дело №18415/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1504
Дата: 26 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110118415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110118415 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Е. В. П., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Е. В. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 258,79
лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.
"Дървеница", бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 4, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 41,59 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; сумата 30,13 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 20.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 06,10 лева -
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №56950/2022
г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е сключвал
договор за доставка на топлинна енергия, липсва валиден договор между ЕС и "Т.С." ЕООД,
а представените от ищеца документи не установяват релевантните факти; не приема ОУ на
ищеца; не е извършена доставка на стойност в размер на предявените искове за главница.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца поддържа основателност
на исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за дарение №72/05.08.1991 г. по нот. дело №10***/1991 г. на I
Нотариус при II РС, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху
недвижимия имот в ***********. Потвърждава се и от нот. акт за учредяване на договорна
ипотека от 23.10.2008 г. по нот. дело №223/2008 г. по описа на Нотариус с рег. №*** на НК,
в който в пункт 2 ответникът признава писмено, че притежава имота, доколкото договорът е
подписан от него, съдът в тази част цени при условията на чл. 180 от ГПК, и приема, че се
ползва с формална и законна доказателствена сила.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и
отговарят за неплатените суми към ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и предложил
специални условия, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на
Европейския съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено от съда по реда на чл. 202
от ГПК, се установява, че за периода 01.05.2019-30.04.2021 г. реално потребеното
количество топлинна енергия за имота е на стойност сумата 258,80 лв., в нея не са включени
лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани технологичните
разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че е начислявана само топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация, тъй като са демонтирани радиаторите през
периода, а разход за БГВ не е определян (показанията на водомера за топла вода са
занулени). Съдът счита, че констатацията на вещото лице, че редовната метрологична
проверка на общия топломер на абонатната станция след 2018 г. е проведена вместо 2020 г.
през 2022 г. не внася съмнение за реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период, защото в конкретния случай следва да се държи сметка за това, че вещото
лице е установило, че няма данни за подмяна, а през 2018 г. е извършена проверка и
2
поставен изправен топломер с марка и фабричен номер, идентичен на проверения през 2022
г., което еднозначно сочи, че не са установени отклонения в измервателния уред, монтиран
по-рано. При това положение следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото на
парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия по отношение на
ответната страна за сумата 258,79 лв. и искът се явява основателен в предявения размер. В
допълнение следва да се отбележи, че неоснователно е възражението, че сумите за топлинна
енергия са определени въз основа на отменена методика. Това е така, тъй като съгласно чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение - занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2020-05.10.2022 г. в размер на сумата 41,59 лв., определен
съобразно заключението на ССчЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства от третото лице-помагач
главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени
услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи
на уважение по основание и размер. Неоснователни са доводите на ответника, че
претенцията е недоказана. Приети са договор от 22.06.2017 г. и от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата, които обхващат процесните отчетни периоди.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.10.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, всяка страна има право на съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство. На ищцовото дружество по правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, се следва общо сумата 785,50 лева за платени държавни такси,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26
от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника, съразмерно
отхвърлената част от исковете, сумата 9,06 лв. за настоящото и заповедно производство за
3
платено адвокатско възнаграждение. По компенсация в полза на ищеца следва да се присъди
сумата 776,44 лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. В. П., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 258,79 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в ***********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 41,59 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 05.10.2022 г.; сумата 30,13 лева - главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 20.10.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр. дело №56950/2022 г. по описа на СРС; като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата 06,10 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 05.10.2022 г.,
начислена върху 30,13 лева за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. В. П., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата 776,44 лева – съдебни разноски по компенсация по ч.гр.дело
№56950/2022 г. и гр.дело №18415/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4