Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24. 03. 2012 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, Х-ти въззивен
състав в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Албена Арсова, като разгледа докладваното от съдия
Щерева в.н.ч.д. № 96/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат И.Ю.
от САК, в качеството му на повереник на тъжителя Е.Д.М.,
срещу разпореждане на съдията докладчик от СРС, НО, 121 състав, постановено на
11. 11. 2019 г. по н.ч.х.д № 2284/19 г., с което наказателното производство по
делото е прекратено на основание чл. 250, ал. 1 т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
С жалбата се иска това разпореждане да
бъде отменено и делото да се върне на СРС за продължаване на действията. Твърди
се, че наличието или не на функционален имунитет на лицата, срещу които е
насочена тъжбата, е въпрос по съществото на делото, а не по допустимост на
жалбата, доколкото имунитетът подлежи на доказване.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав направи преценка, че за изясняване на обективната истина по
делото не е необходимо да се събират доказателства.
В проведеното публично съдебно заседание
повереникът поддържа аргументите, изложени в частната
си жалба, като намира, че, с оглед редакцията на чл. 250, ал. 1 от НПК, съдията
докладчик не е имал правомощие да прекрати наказателното производство на
посоченото от него основание, следователно е допуснато съществено процесуално нарушение
при постановяването на атакувания акт.
Тъжителят М. намира, че разпореждането
трябва да бъде отменено, тъй като с него той е лишен от ефикасни правни
средства за защита.
Лицата, срещу които е била насочена
тъжбата – съдиите от Специализирания апелативен наказателен съд Р.Г.И., Г.И.Г.
и Д.Б.В., не се явиха в съдебното заседание и изпратиха представители.
Въззивният съд, като обсъди аргументите
на тъжителя и неговия повереник, доказателствата по
делото, както и съдържанието на оспореното разпореждане, намери за установено
следното:
Производството по н.ч.х.д. №2284/19 г.
по описа на СРС, НО, 121 състав, е било образувано по подадена в съда частна
тъжба от Е.Д.М. срещу Р.Г.И., Г.И.Г. и Д.Б.В. – съдии в Специализирания
апелативен наказателен съд. С нея той е претендирал те да бъдат осъдени за
извършени от тях престъпления по чл. 148, ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 2 и. чл.
147, ал. 1 от НК заради това, че са му нанесли обида и клевета. Твърдял е, че в
определение от 18. 01. 2019 г., постановено от трите лица като съдебен състав
по в.н.ч.д. № 2/19 г. по описа на САНС са посочили, че той е осъждан, при
положение, че към тази дата той е бил неосъждан. Поддържа, че това определение
е било разпространено чрез сайта на съда и така е достигнало до неограничен
кръг лица.
С разпореждане от 07. 03. 2019 г.
съдията докладчик не е дал ход на тъжбата, като е изпратил до тъжителя указания
в 7-дневен срок да посочи качеството, в което трите лица, срещу които насочва
тъжбата си са извършили твърдяното престъпление, както и да представи копие от
определението, на което се позовава, вкл. преписи от тъжбата за Г., В. и И..
Впоследствие, по искане на М., съдията
докладчик му е предоставил правна помощ, изразена в участие на повереник в производството и той с допълнителна молба е
изпълнил указанията от 07. 03. 2019 г.
С атакуваното разпореждане от 11. 11.
2019 г. съдията докладчик е прекратил наказателното производство по делото на
основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1, пр. 2 от НПК, като е приел, че действията на лицата, срещу които е насочена
тъжбата, са извършени в рамките на техния функционален имунитет, тъй като са
били служебни действия.
Този извод на съдията от СРС е
законосъобразен и се споделя от въззивния съдебен
състав.
Безспорно е, че в конкретния случай
тъжбата на Е.М. е насочена срещу лица, които заемат длъжността съдия в
Специализирания апелативен наказателен съд. Изразът, чрез който той счита, че е
обиден и оклеветен, се съдържа в съдебен акт – определение от 18. 01. 2019 г.,
постановено от трите лица като съдебен състав по в.н.ч.д. № 2/19 г. по описа на
САНС.
Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията
на РБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите
не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер.
При това положение, за съдържанието на
постановените от съдиите актове по правоприлагането те в нито една хипотеза не
могат да носят наказателна отговорност за престъпления, които се преследват
чрез тъжба на пострадалия. С оглед на това, че наказателна отговорност срещу
съдиите в такава ситуация не може да бъде реализирана, то е и недопустимо
образуването на наказателни производства от частен характер срещу тях, а вече
образуваните – какъвто е случаят – следва бъдат прекратени. Не намира опора в
закона становището на повереника, че въпросът с
наличието на функционален имунитет е такъв по същество, а
не е предпоставка за допустимост на тъжбата. След като този имунитет препятства
наказателно преследване изначално, то съдът е длъжен в първия момент, когато
установи служебното качество на лицата, срещу които е насочена тъжбата, и обстоятелството,
че инкриминираните действия/бездействия са извършени в кръга на служебните им
правомощия, да предприеме прекратяване на производството. В този ред на мисли
съдията докладчик от СРС е направил единствено възможното, за да не допусне
накърняване имунитета на тримата съдии от САНС.
По тези съображения атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на
съдията докладчик от СРС, НО, 121 състав, постановено на 11. 11. 2019 г. по
н.ч.х.д № 2284/19 г., с което наказателното производство по делото е прекратено
на основание чл. 250, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от НПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.