Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на първи
април година
две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Галина Георгиева
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №478 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на И.К.С.,
против Решение № 260172/05.02.2021 г., постановено по НАХД № 5182/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Варна, с което е потвърдено НП № 23-0001006/2020 год.
на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Варна, с което на И.К.С. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДП.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно установена фактическа обстановка. Касатора
твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован
извод, че от една страна нарушението е извършено, а от друга страна това да е
сторено виновно от него. Навеждат се твърдения за нарушаване на начините за
установяване на извършиеното нарушение, като се твърди, че само технически
спциалист и то само в лицензиран пункт за извършване на ГТП е компетентен да
установи процесното нарушение. Молбата към съда е за отмяна на въззивното
решение и за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се и
разноските по делото.
В съдебно заседание касатора редовно, не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че на 25.08.2020г. служители на ОО КД“ДАИ” Варна, сред които св. К.,
извършвали проверки на товарни автомобили на пътен възел „Летище Варна“ ,
движещи се в посока към гр. Варна. При
това, около 11,40 часа спрели за
проверка и автомобил- влекач „Ман“ с рег. №***** , категория N 3, с
прикачено полуремарке кат. №4, с рег. №*****, собственост на „Ив Транс“ ООД,
управляван от въззивника С.. По време на проверката служителите на АА
установили, че автомобила е технически неизправен- гумата от лявата страна на
на първа ос била с различен размер от гумата от дясната страна, като разликата
била значителна. Лявата гума била с размер 385/65/22,5, а дясната гума била с
размер 315/08/22,5.
За
констатираната техническа неизправност на превозното средство св. К. съставил
на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта св.
К. описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото. В графата
за възражения въззивинкът вписал, че няма възражения. АУАН бил предявен на
въззивника и той го подписал.
По преписката бил изготвен и приложен снимков
материал.
На 22.05.2020г. било издадено НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.139
ал.1 т.1 от ЗДП вр. чл.101 ал.4 вр. Приложение №5, част І, т.5.2.3 , б. «б» от
Наредба №32/16.12.2011г. и въззивникът бил санкциониран на осн. чл. 179 ал.6
т.2 от ЗДП.
За
да потвърди атакуваното пред него постановление, въззивния съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от
настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Не се споделя възражението изведено в касационната
жалба за липса на категорична установеност относно съставомерността на
нарушението, както от обективна така и от субективна страна.
Разпоредбите, на които се позовава касатора в жалбата
си, действително касаят изискванията към пунктовете за технически преглед и как
и от кого се извършва ГТП на МПС. Никъде в закона обаче не е посочено, че
техническата неизправност на автомобилите може да се установява само и
единствено в пункт за ГТП и то съответният специалист. Напротив съгласно
чл.165, ал.1 т.1 от ЗДП определени от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, между които определено са и служителитте на ИА“АА“ контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата
изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат
проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. Не са
необходими специални знания за да се установи, че лявата гума на проверяваното
МПС е била със съществено различни размери от дясната, както по ширина, така и
по височина, при положение, че видно и от снимковия материал размера на гумата
е изписан фабрично върху страничният й борд. Съгласно т.5.2.3, буква „Б“ на
Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС такава
разлика се оценява като „значителна“ техническа неизправност.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдяните в жалбата касационни основания.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260172/05.02.2021 г., постановено по НАХД №
5182/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.