Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 21.03.2017 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Е.Д. и прокурора
…...……………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 252 по описа на съда
за 2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Н.Х. депозирана против наказателно постановление №
222241/01.11.2016г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП Варна, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 16, ал. 2 ЗСч.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, поради това, че
дружеството не осъществява дейност и жалбоподателят не е в състояние да заплати
глобата, тъй като е безработен.
В
съдебно заседание жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното
постановление по изложените в жалбата съображения. Допълнително излага доводи,
за липса на финансови средства, за публикуване на ГФО.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 01.08.2016г. проверка на дружеството от служители на Офис Русе към
ТД на НАП - Варна, по повод предоставена информация от Агенция по вписванията –
Търговски регистър, която проверка била обективирана в Протокол № 2367-18/09.08.2016г.,
било установено, че жалбоподателят, в качеството му на ръководител на „Ники 92“
ЕООД, не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 2 от Закона за
счетоводството, да публикува в законоустановения срок до 30.06.2016г. в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет на
дружеството за 2015г., чрез подаване на Заявление за вписване и представяне за
обявяване.
Във
връзка с така установеното е била изготвена покана до жалбоподателя изх. № 2367-18/01.08.2016г.
за публикуване на финансовия за 2015г. и за явяване, за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, която покана била връчена на лицето
на 09.08.2016г.
Във
връзка с така установените обстоятелства на жалбоподателя, в качеството му на
ръководител на предприятие с наименование „Ники 92“ ЕООД бил съставен АУАН №
F230599/09.08.2016г.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 222241/01.11.2016г., с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези посочени в АУАН и на жалбоподателя,
на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 16, ал. 2 ЗСч.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на нарушителя.
От установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбоподателя и едновременно с
това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото,
безспорно се установява, че същият е осъществил състава на нарушението по чл. 16,
ал. 2 ЗСч, както от обективна така и от субективна страна.
Към
30.06.2016г., жалбоподателят е бил управител на дружество, регистрирано в
Търговския регистър, с фирма „Ники 92“ ЕООД, поради и което същият адресат на
задължението по чл. 16, ал. 2
ЗСч, съгласно която правна норма ръководителят на предприятието отговаря
за съставянето и публикуването на годишните финансови отчети, в съответствие с
изискванията на този закон и съобразно правомощията им по Търговския закон. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Не са били
налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 ЗСч.
Правилно
е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал. 1
от ЗСч е предвидено налагане на административно наказание за
задължено лице, което не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38,
каквото е налице в случая. Отговорността на физическото лице е различна и
независима от отговорността на дружеството, поради и което правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на адресат на
задължението по чл. 16, ал. 2 ЗСч.
Правилно
е бил определен и размера на наложената на наказаното лице административно
наказание, като е наложено минималното предвидено в санкционната норма
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
Съдът
намира за неоснователни релевираните от страна жалбоподателя доводи, касаещи
причините за неизпълнение на това неговото задължение. Както бе посочено
по-горе в мотивите, дружеството на което жалбоподателят е управител е
регистрирано като търговец в Търговския регистър, поради и което същото е
следвало да заяви за вписване годишния финансов отчет. Изложените от
жалбоподателя причини за неизпълнение на това негово задължение, а именно
липсата на финансови средства, не са от категорията обстоятелства, изключващи
отговорността на санкционираното лице.
Не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 222241/01.11.2016г., издадено от Зам. директор на ТД на НАП
Варна, с което на М.Н.Х., ЕГН: **********,***, на основание чл. 74, ал.
1 ЗСч е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева (двеста
лева), за нарушение по чл. 16, ал. 2 ЗСч.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: