Решение по дело №16090/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. №  16 090 по описа за 2017 г. и

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА  „Д.З.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.Г.А.:

- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.04.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 19.09.2017 г. до окончателното изплащане;

- 4 496,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 1 542,50 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на С.А. срещу „Д.З.“ АД за разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 125 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[3] ОСЪЖДА С.А. да заплати на „Д.З.“ АД 127,50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 800,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. Ако ищецът обжалва решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула: 100,00/5 000,00Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА  СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           По исковата молба на ищеца

[6] В искова молба от 11.12.2017 г. С.А. е заявил, че на 15.04.2017 г. е участвал в ПТП, предизвикано от В.Д.. От ПТП С.А. е получил:

- фрактура на неподвижната става на седалищно-срамната кост вляво;

- ламеларно отделяне на страничната кондила на бедрената кост на лявото коляно, усложнено от излив в ставата;

- счупване на напречните процеси на прешлени Л3 и Л4 и двустранна предкоренчова увреда на Л5;

- счупване на предния лък на девето ребро вляво;

- перивезикален хематом;

- хематом вляво от пикочния мехур;

- увреждане на седалищния нерв, нерв фибуларис и нерв перонеус. Той е заболял и от диабет.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на В.Д. е била застрахована при ответника „Д.З.“ АД (Д.). С.А. оценява на 200 000,00 лева болките и страданията, което е претърпял и ще претърпи от описаните увреждания.

 

[8] По време на делото ответникът Д. е изплатил на ищеца 75 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Затова С.А. моли съда да осъди Д. да му заплати още 125 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и законната лихва от 15.04.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 1-6; допълнителната искова молба, л. 108).

 

2.           По писмения отговор на ответника

 

[9] Д.  е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. ищецът е претърпял твърдените от него вреди, но диабетът не е вследствие на ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен, а изплатените 75 000,00 лева са достатъчни да обезщетят ищеца. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 102-104).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че С.А. е бил роден на *** г. и, че към 15.04.2017 г. е работил като шофьор на международен автобус. Той е боледувал от чернодробна стеатоза и захарен диабет тип 2, който е лекувал с метформин (епикризата, л. 75-77).

 

[11] Не се спори, че на 15.04.2017 г., около 12:55 часа, в Италия, на автомагистрала Милано-Генуа С.А. е пътувал като втори водач в автобус с българска регистрация, застрахован при Д.. В.Д. е управлявал автобуса и е предизвикал ПТП с автовоз, който се е движел пред него.

 

[12] Вследствие на удара С.А. е получил:

1. счупване на таза – горен и долен клон на лявата срамна кост – с образуване на превезикален хематом;

2. счупване на латералния епикондил на лявата бедрена кост;

3. разкъсване на задната кръстосана връзка на лявото коляно;

4. счупване на напречните израстъци на прешлени Л3 и Л4 (поясни прешлени);

5. счупване на ляво девето ребро;

6. увреждане на левия общ малкопищялен нерв.

 

[13] С.А. е бил лекуван в болница, където за 30 дни лявата му коленна става е била имобилизирана с туторна шина при 0 градуса флексия на коляното. В амбулаторни условия той е приемал антикоагулант, като вътреставно са му били  поставени пет апликации с хиалуронова киселина.

 

[14] На 06.11.2017 г. ищецът е бил приет в болница за оперативно лечение на задната нестабилност в лявата коленна става.  Лечението е включвало:

- атроскопия, при която е била установена стара руптура на задната кръстна връзка;

- пластика на увредената връзка с трансплантант от м. грацилис и м. семитендинозус от ипсилатералния крак по техниката пул-ъп;

- поставяне на аспирационен дрен и стерилна превръзка.

 

[15] Лечението е продължило:

- шест месеца за тазовата увреда;

- два-три месеца на напречните израстъци на поясните прешлени;

- 45-60 дни на счупеното ребро. Съчетаността на травмата е наложила ограничения при раздвижването, по-дълго ходене с патерици, по-бавно функционално възстановяване. Лечението на счупването в лявото коляно все още продължава. Към настоящия момент двигателните функции на ищеца с левия крак все още не са възстановени напълно (заключение на вещото лице д-р П., л. 173-174, показания на вещото лице д-р П., л. 189-190; заключенията на вещото лице д-р М., л. 175-178 и л. 179; показанията на вещото лице д-р М., л. 190).

 

[16] С.А. е бил временно нетрудоспособен от 15.04.2017 г  до. 11.10.2017 г. (болничните листа, л. 59-64). Нежелателно и опасно е за него да извършва тежък физически труд (заключение на вещото лице д-р М., л. 175-179).

 

[17] От случилото се С.А. е преживял силен стрес. Месеци наред майка му и сестра му са се грижили за него. Той се е притеснявал от възможността да остане без доходи. За кратко ищецът се е върнал на работа, но поради невъзможност да изпълнява трудовите си задължения е подал молба до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение (показанията на свидетелката Ц., л. 153-157; заповедта, л. 111).

 

[18] На 16.06.2017 г. С.А. е поискал от Д. да му заплати обезщетение (претенцията, л. 47). Не се спори, че по време на разглеждането на делото ответникът е заплатил на ищеца 81 721,75 лева – 75 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 6 721,75 лева законна лихва.

 

[19] Ищецът е заплатил: 100,00 лева държавна такса (л. 99); 880,00 лева на вещи лица (л. 121, 161); 6 840,00 адвокатско възнаграждение (л. 124). Ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

2.           Спорни обстоятелства

 

[20] По делото е спорно дали С.А. е получил диабет от процесното ПТП. Съдът приема, че С.А. не е получил диабет от процесното ПТП, защото от експертизата, издадена от италианската болница (л. 75-77), съдът установява, че С.А. е имал вече наличен диабет, за който той самият е съобщил.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

      

[21] С.А. е предявил иск по чл. 432, ал. 1, връзка чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва. Искът е частично основателен.

 

1.           По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[22] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.           ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2.           това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.           ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.           ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди от увреждането;

5.           ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1.           С.А. е участвал в процесното ПТП;

2.           ПТП е причинило увреждания на ищеца;

3.           ПТП е било причинено от В.Д., чиято ГО е била застрахована при ответника Д.;

4.           от ПТП С.А. е претърпял неимуществени и имуществени вреди;

5.           ответникът е заплатил на ищеца 75 000,00 лева обезщетение.

 

[25] Налице са първите четири предпоставки за уважаването на иска. За да прецени дали е налице и последната предпоставка за уважаването на иска, съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[26] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 15.04.2017 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.^[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 15.04.2017 г. С.А. е бил на 47 години. Той е работил като втори шофьор на международен автобус. Вследствие на ПТП той е получил: 1. счупване на таза – горен и долен клон на лявата срамна кост – с образуване на превезикален хематом; 2. счупване на латералния епикондил на лявата бедрена кост; 3. разкъсване на задната кръстосана връзка на лявото коляно; 4. счупване на напречните израстъци на прешлени Л3 и Л4 (поясни прешлени); 5. счупване на ляво девето ребро; 6. увреждане на левия общ малкопищялен нерв.

 

[31] С.А. е бил лекуван в болница, където за 30 дни лявата му коленна става е била имобилизирана с туторна шина при 0 градуса флексия на коляното. В амбулаторни условия той е приемал антикоагулант, като вътреставно са му били  поставени пет апликации с хиалуронова киселина.

 

[32] На 06.11.2017 г. ищецът е бил приет в болница за оперативно лечение на задната нестабилност в лявата коленна става.  Лечението е включвало:

- атроскопия, при която е била установена стара руптура на задната кръстна връзка;

- пластика на увредената връзка с трансплантант от м. грацилис и м. семитендинозус от ипсилатералния крак по техниката пул-ъп;

- поставяне на аспирационен дрен и стерилна превръзка.

 

[33] Лечението е продължило: шест месеца за тазовата увреда; два-три месеца на напречните израстъци на поясните прешлени; 45-60 дни на счупеното ребро. Съчетаността на травмата е наложила ограничения при раздвижването, по-дълго ходене с патерици, по-бавно функционално възстановяване. Лечението на счупването в лявото коляно все още продължава, две години по-късно. Към настоящия момент двигателните функции на ищеца с левия крак все още не са възстановени напълно. С.А. е бил временно нетрудоспособен от 15.04.2017 г. до. 11.10.2017 г. Нежелателно и опасно е за него да извършва тежък физически труд.

 

[34] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[35] Икономическата обстановка в страната през 2017 г. е била добра. Така например минималната работна заплата е била 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[4].

 

[36] Съдът не откри решение на САС или ВКС, чиито предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди от еднакви или близки увреждания. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 115 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от С.А..

 

[37] Ответникът вече е изплатил на ищеца 75 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Следователно искът е основателен за 40 000,00 лева и съдът го уважава за тази сума, като го отхвърля за разликата над 40 000,00 лева до пълния предявен размер от 125 000,00 лева.

 

2.           По разноските

 

[38] С.А. търси разноски. Той е направил такива за 7 820,00 лева и е бил представляван от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на С.А. за 40 000,00 лева при предявен размер от 125 000,00 лева (искът е бил първоначално предявен за 200 000,00 лева, но ищецът го е намалил след като по време на делото ответникът му е заплатил 75 000,00 лева). Затова съдът осъжда Д. да заплати на С.А. 4 496,50 лева разноски по делото (40 000,00+75 000,00/200 000,00х7 820,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Д. да заплати по сметка на СГС 1 542,50 лева държавна такса (1 600,00-(100,00х115 000,00/200 000,00).

 

[40] Ответникът също търси разноски. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за  85 000,00 лева при предявен размер от 125 000,00 лева (искът е бил първоначално предявен за 200 000,00 лева, но ищецът го е намалил след като по време на делото ответникът му е заплатил 75 000,00 лева). Затова съдът осъжда С.А. да заплати на Д. 127,50 лева (300,00х(200 000,00-(40 000,00+75 000,00))/200 000,00) лева при предявен размер от 125 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответника 127,50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съдия: