ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№720./18.11.2019
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 564/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната от ОС - Варна
препирня за подсъдност за определяне на родово компетентния съд относно
произнасяне по предявени от М.В.Д. против Ч.А.М. искове, по които е образувано
гр.д. № 2025/2019г. по описа на ОС - Варна .
За да
се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:
От изложените в исковата молба фактически
твърдения и отправени до съда искания, вкл. и при съобразяване направените по
реда на чл.129 ГПК уточнения, безспорно се налага извода, че предявените от М.Д.
искове са 1/. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 7 480.12
евро, претендирана като заплатена от нея, в качеството й на солидарен длъжник
по по договор за банков кредит от 13.08.2004г. с Банка „ДСК“, 2/. за заплащане
на сумата от 7 800 евро, представляваща платени от нея, в качеството й на
солидарен длъжник погасителни вноски по договор за банков кредит от
29.09.2008г., сключен с Райфайзенбанк, 3/. предявени в условията на
евентуалност спрямо всеки един от първите два иска искове за заплащане на
сумата от 7 480.12 евро, съответно 7 800 евро, претендирани като
суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил и 4/. иск за заплащане на
сумата от 5 500 евро, претендирана като вложени нейни лични средства в
придобиването на апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, жк „Вл. Варненчик“,
бл.302.
Следователно налице са предявени обективно
комулативно съединени искове, два от които с правно основание чл.127 ал.2 ЗЗД и
един, който евентуално би могъл да се квалифицира като такъв по чл.59 ЗЗД
/досежно процесната сума от 5 500 евро/, предвид липсата на конкретни
доводи защо се иска връщане/заплащане на тази сума, както и съединени с първите
два евентуални искове с правно основание чл.59 ЗЗД. Обстоятелството, че
правното основание на претенциите за заплащане на сумата от 7 480.12 евро
и на сумата от 7 800 евро е едно и също, не сочи на извод за една искова
претенция по чл.127 ал.2 ЗЗД – касае се за самостоятелни искове, основани на
самостоятелни фактически основания, от които произтича претендираното от ищцата
извършено плащане по двата договора за кредит и претенцията за заплащане на
съответни суми от другия солидарен длъжник.
Липсват наведени твърдения, които да
обосноват извод за предявен един иск с правно основание чл.155 ал.2 ЗЗД.
Дадената от страната правна квалификация не обвързва съда.
С оглед на горното, следва извода, че цената
на всеки един от обективно съединените искове е под 25 000 лева, поради
което и на основание чл.103 вр. чл.104 т.4 ГПК всичките са родово подсъдни на
Районен съд – Варна.
Наличието на данни за предявени, но
неуточнени и искови претенции по чл.86 ЗЗД /доколкото се претендират и лихви за
период преди завеждането на исковата молба/ не променят горния извод.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОПРЕДЕЛЯ
за компетентен да се произнесе по предявените от М.В.Д. против Ч.А.М. искове
Районен съд – Варна.
ИЗПРАЩА
делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение да
се изпрати на ОС – Варна, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.