Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 5613 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Н. Н. срещу
наказателно постановление № 138 от 28.05.2018 г., издадено от Т.В.И.– зам. кмет
на Община Варна, с което на жалбоподателя Н.Н. Н. на основание чл. 178д ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че на
03.03.2018 г. около 15,00 ч. в гр. Варна, като водач на МПС лек автомобил
„Рено“ с рег. № В 2129 РН при обстоятелства: в гр. Варна на ул. „Мир“ на
паркинга на магазин „Лидъл“ е паркирал на място, определено с хора за трайни
увреждания, без да притежава това право, лек автомобил „Рено“ с рег. № В 2129
РН, с което затруднява останалите участници в движението, с което виновно е
нарушил чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП (Престоят и паркирането са забранени, освен в
случаите по ал. 1 и на места, определени за хора с трайни увреждания).
Жалбоподателят
Н.Н. Н. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се
оплаквания, че в АУАН и НП не е възпроизведено достатъчно ясно конкретното
неправомерно поведение. На следващо място е посочено, че в НП липсват мотиви,
както и че обвинението не е доказано. В условията на евентуалност заявява, че
дори и да е налице административно нарушение, то същото е малозначително,
евентуално маловажно. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Н.Н. Н. поддържа доводите,
изложени в подадената до съда въззивна жалба и поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление. В допълнение посочва, че не е извършил нарушение,
тъй като по отношение на баба му е издадена карта за паркиране на хора с трайни
увреждания.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна се
представлява от юрисконсулт ., която моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като изразява становище, че в хода на производството
не са допуснати процесуални нарушения, а жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. В подкрепа на становището си посочва,
че дори и да е била издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания, то
същата не е била поставена на автомобила и контролният орган няма как да знае,
че в случая жалбоподателят е превозвал своята баба.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Със заповед
№ 4791/25.11.2015 г. кметът на Община Варна И. П.е възложил на Т.В.И.–
заместник – кмет на Община Варна правомощията си на административнонаказващ
орган, да подписва наказателни постановления по актове, съставени за установени
административни нарушения по Закона за движение по пътищата.
Със
заповед № 0122/20.01.2017 г. кметът на Община Варна И. П.е определил за служба
за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП звено (група) „Общинска полиция“, като
изрично е регламентирал правомощията им, включително да контролират спазването
на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства.
На
27.02.2017 г. Ш.А. М.подала заявление за издаване на карта за паркиране на хора
с трайни увреждания, за което й била издадена карта № 203 със срок на валидност
до 31.12.2021 г.
На 03.03.2018
г. въззивникът Н.Н. Н. заедно със св. А.Бирол Н.а (негова съпруга), детето им и
Ш.А. М.(негова баба) отишли да пазаруват в магазин „Лидъл“, находящ се на ул.
„Мир“ в гр. Варна.
Въззивникът
паркирал собствения му лек автомобил „Рено“ с рег. № В 2129 РН на място,
определено за хора с трайни увреждания.
След като
автомобилът на въззивника бил паркиран на посоченото място, същият бил заснет
от А.А.Х., който изпратил една снимка на имейл адрес на Община Варна signali@varna.bg.
На
15.03.2018 г. св. Г.Г. в присъствието на А.Х. (свидетел при извършване на
нарушението) и в отсъствие на нарушителя съставила срещу въззивника акт за
установяване на административно нарушение, за това че на 03.03.2018 г. около
15,00 ч. в гр. Варна на ул. „Мир“ на паркинга на магазин „Лидъл“ е паркирал лек
автомобил „Рено“ с рег. № В 2129 РН на място, определено с хора за трайни
увреждания, без да притежава това право.
На
24.04.2018 г. съставеният АУАН бил връчен на въззивника, който подписал акта с
възражение, че не е съгласен с констатациите.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е депозирано от
въззивника Н. Н. писмено възражение срещу съставения АУАН, в което посочил, че
на процесната дата бил с баба си Ш. А.М., която е инвалид, за което приложил
решение на ТЕЛК, и която притежавала инвалидна карта за паркиране, издадена от
Община Варна. Във възражението въззивникът посочил, че на процесната дата
поставил картата на предното стъкло, за да обозначи, че вози човек с трайно
увреждане.
На
28.05.2018 г. Т.В.И.– заместник – кмет
на Община Варна (оправомощен от кмета на Община Варна като компетентен да издава
наказателни постановления), издал наказателно постановление, в което посочил,
че възраженията по АУАН са обсъдени и не са приети, като наложил на въззивника Н.
Н. на основание разпоредбата на чл. 178д ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите Г.Д.Г. (частично) и А.Бирол Н.а; писмени
доказателства: заповед № 4791 от 25.11.2015 г. за възлагане на Т.В.И.-
заместник – кмет на Община Варна, на правомощия на административнонаказващ
орган по ЗДвП; заповед № 0122/20.01.2017 г. за определяне на служби за контрол
по чл.167, ал.2 от ЗДвП; писмо от Община Варна, дирекция „Здравеопазване“ с
рег. № РД18023449ВН_004ВН от
26.02.2019 г.; извлечение от имейл, изпратен от ant_hristov@abv.bg до signali@varna.bg; експертно решение
№ 1425 от 17.04.2006 г. на МБАЛ „Св. Анна“ - Варна и веществено доказателство:
снимка.
Паркирането
на автомобила от въззивника на посочените в АУАН и НП време и място се
установява от свидетелските показания на св. А.Н.а. От показанията на св. Н.а
се установява още и обстоятелството, че автомобилът е използван за превозването
на бабата на въззивника, в полза на която е издадена карта за паркиране на хора
с трайни увреждания.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. Н., въпреки нейната заинтересованост от
изхода на делото като съпруга на жалбоподателя, тъй като показанията й са
последователни, логични и съответстват на събраните по делото писмени
доказателства и по-конкретно писмо от Община Варна за издадени в полза на Ш.А.
М.карти за паркиране на хора с трайни увреждания и експертно решение № 1425 от
17.04.2006 г. на МБАЛ „Св. Анна“ – Варна.
От
представеното по делото експертно решение на ТЕЛК се установява, че Ш.А. М.е с
деветдесет и четири процента трудова неработоспособност поради общо заболяване
гонартроза.
От
представеното по делото писмо от Община Варна от 26.02.2019 г. се установява,
че на процесната дата Ш.А. М.е притежавала валидна карта за паркиране на хора с
трайни увреждания.
Съдът не кредитира
показанията на св. Г.Г. в частта, в която посочва, че от снимките, направени от
свидетеля по акта, се е виждало че в автомобила няма поставен инвалиден стикер
на видно място и по-конкретно на предното стъкло, доколкото от представеното по
делото извлечение от имейл се установява, че е изпратена една единствена снимка
на автомобила, която отразява само задната му част.
Съдът
намира, че следва да бъде изключена и презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН, която би следвало същият да има по арг. от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, доколкото при съставянето му е допуснато нарушение чл. 42, ал. т. 7 ЗАНН,
като не е посочено ЕГН на свидетеля А.Х., т.е. същият не е индивидуализиран по
начин, обуславящ редовното му призоваване пред съда. Горното представлява
съществено процесуално нарушение, което възпрепятства съда, въпреки положените
усилия, да призове и разпита в качеството на свидетел А.Х..
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства и веществено доказателство
(снимка) като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях и на свидетелските показания в кредитираните
части изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, но не съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, поради което е и налице
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Същото се изразява в липса
на индивидуализация на свидетеля А.А.Х. чрез посочване на неговото ЕГН, каквото
е изискването на чл. 42, т. 7 ЗАНН, което съставлява неотстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съдът обективно е възпрепятстван
да призове свидетеля, респективно да събере необходимите по делото
доказателства.
На следващо място съдът
намира, че дори и да не беше допуснато посоченото процесуално нарушение, то
наказателното постановление е издадено и в противоречие с материалния закон,
тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението. На посочените в НП и АУАН
дата и място въззивникът е превозвал своята баба, която е разполагала с карта
за паркиране на хора с трайни увреждания. Следователно въззивникът е имал право
да паркира на място, предназначено за хора с трайни увреждания.
Обстоятелството дали картата
е била поставена на предното стъкло на автомобила е без значение, тъй като
въззивникът Н. е наказан за това, че паркирал на място, определено за хора с
трайни увреждания, без да притежава това право, а не за това, че не е поставил
картата на мястото, определено с нормативен акт, какъвто е Наредбата за организация на движението на
територията на община Варна.
В Закона за движение по пътищата
не се съдържа правило за поведение, което да задължава водачите на МПС да
поставят картата за паркиране на хора с трайни увреждания на определено място,
нито конкретно посочената разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП създава такова
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП
паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В
конкретния случай се установи, че въззивникът Н. Н. е имал правото да паркира
на място, определено за хора с трайни увреждания, тъй като е превозвал своята
баба Ш. А.М., която на 03.03.2018 г. е притежавала карта за паркиране на хора с
трайни увреждания, издадена по образец съгласно изискванията на чл. 99а ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 138 от 28.05.2018 г., издадено от Т.В.И.– зам. кмет на Община
Варна, с което на Н.Н. Н., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 178д ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по
чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: