РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110108650 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба ищецът *********, със седалище и адрес на управление:
**********, е предявило против ***********, със седалище и адрес на управление:
**************, положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумата от 2928,00 лева, представляваща главница за
незаплатена наемна цена и ремонт на строително оборудване за период от 01.08.2022 г.
до 30.08.2022 г. съгласно фактура № **********/31.08.2022 г. и проформа фактура №
80086623/01.09.2022 г., издадени във връзка с договор за наем на строително
оборудване № ДБЛАГ140000298 от 13.10.2021 г. и допълнително споразумение №
*********/25.03.2022 г. към него, ведно със законна лихва за период от 06.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 174,00лева, представляваща договорна
неустойка за забава за период от 05.09.2022 г. до 05.10.2022 г., за които на 17.10.2022 г.
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №54340/2022г.
Ищецът твърди, че на основание сключен договор за наем на строително
оборудване № ДБЛАГ140000298 от 13.10.2021 г. и допълнително споразумение №
*********/25.03.2022 г. към него, по което предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване свое собствено оборудване- вишка хармоника 12 м. акумулаторна,
за първоначално уговорен период от 6 дни, ползването на което започнало на
29.03.2022 г., като за предаване държането на вещта бил съставен приемо-предавателен
протокол № 14002387 от 29.03.2022 г., срещу месечна наемна цена, платима в срока,
посочен в съответната фактура, съобразно клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от
допълнителното споразумение към договора за наем. Поддържа, че за период от
29.03.2022 г. до 04.04.2022 г. ищецът е издал фактура № **********/29.03.2022 г. за
1
сумата от 840.00 лв. без ДДС, 1008.00 лв. с включен ДДС, за стойността на наемната
цена и транспорт в двете посоки на оборудването, която сума била заплатена от
ответното дружество. След 04.04.2022 г., на която дата изтекъл срокът на наем по
споразумението, ответникът продължил да ползва оборудването със знанието и без
противопоставянето на ищеца, поради което на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
договора за наем, срокът на договора бил продължен за неопределен срок. За периода
на ползване на оборудването от 04.04.2022 г. до предаването му на ищеца на
01.09.2022 г. били издадени 6 бр. фактури, от които 4 бр. били заплатени от ответника.
Претендира стойността на фактура № **********/31.08.2022 г. в размер на сумата от
2088.00 лв. с ДДС за цена за ползваното оборудване в периода 01.08.2022 г. -
30.08.2022 г., които не били заплатени от ответното дружество. Твърди, че на
01.09.2022 г. при предаване обратно на наетото оборудване били констатирани
повреди от служители на ищеца по същото, като същите били отразени в ремонтен
протокол № 33/01.09.2022 г. Поддържа, че съобразно поетото договорно задължение по
чл. 13 от договора за наем, стойността на повредата следвало да бъде заплатена от
ответника, поради което претендира сумата 840.00 лв. с ДДС за ремонт на
оборудването по проформа фактура № 80086623/01.09.2022 г. Наред с това претендира
и неустойка за забавеното плащане за периода на забава от 05.09.2022 г. до 05.10.2022
г. в размер на 174 лв., равняваща се на 59 дни забава съгласно чл. 5, т. 1 от договора за
наем. Моли за уважаване на исковете.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава факта, че между страните е съществувало
облигационно отношение по договор за наем, което имало за предмет предоставяне на
ползването на строителна техника, която му била реално предоставена, за което бил
съставен приемо-предавателен протокол от 29.03.2022 г. Оспорва твърдението, че
оборудването било ползвано от 01.08.2022г. до 30.08.2022г., като се твърди, че в края
на м.07.2022г. било приключено ползването и наемодателят бил поканен да получи
съоръжението. Оспорва получаване на фактури (№ **********/31.08.2022г. и
проформа ф-ра № 80086623/01.09.2022г.) и протокол № *********/01.09.2022г., като се
твърди, че не е бил предявяван, нито е участвал при изготвянето му и не е наясно с
обективирания ремонт в същия, вкл. оспорва получаване на покана № 258/05.09.2022г.
за доброволно изпълнение – нито чрез куриерска поща, нито по ел.поща, както
конкретно се оспорва получаване на имейл. Релевира съображения за неоснователност
на заявената претенция за неустойка с довод, че от ищеца до ответника не е отправяна
покана за заплащане на претендираните в настоящото производство суми.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 54340/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление от 06.10.2022г. е издадена заповед № 29559 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2022г., с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумите: 2928.00лв., представляваща
дължим наем за периода от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. и обезщетение за ремонт на
повреди/щети по наето оборудване по договор за наем на строително оборудване от
13.10.2021г., ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до изплащане на вземането,
както и неустойка в размер на 174лв. за периода от 05.09.2022г. до 05.10.2022г. по
чл.19, т.4 от договора за наем, както и разноски по делото в размер на д.т. в размер на
62.04лв. и адв.възнаграждение в размер на 540лв.
2
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за наем на
строително оборудване № ДБЛАГ140000298 от 13.10.2021 г. и допълнително
споразумение № ********* от 25.03.2022 г. към него, по което ищецът е предоставил
на ответника за временно и възмездно ползване свое собствено оборудване- вишка
хармоника 12 м. акумулаторна, което му била реално предоставено на 29.03.2022 г.
Приет по делото е договор за наем № ДБЛАГ140000298/13.10.2021г., по силата на
който между страните бил сключен договор за временно и възмездно ползване на
строително оборудване, по силата на който наемателят се задължава след прекратяване
на договора да върне оборудването в добро техническо състояние и без повреди,
почистено, в т.ч. без остатъци от бетон, мазилка, кал и др., така и да съхранява
оборудването с грижата, необходима за запазването му в състоянието, в което го е
получил. Връщане на оборудването е договорено чрез предаване в склад на
наемодателя от 8.30 до 16.00ч, при възможност се допуска приемане и извън
посоченото време с доплащане. По заявка на наемателя и при възможност от
наемодателя последният може да организира и/или извърши до обект на наемателя, на
който ще се ползва, за което се фактурира и заплаща от наемателя. В чл.13 е
договорено, че ако при връщане на оборудването се установи, че същото е повредено,
наемателят се задължава да плати на наемодателя обезщетение за ремонта в посочен от
наемодателя срок и размер. Ако при връщане на оборудването същото не е почистено,
наемодателят определял за плащане от наемателя почистване на оборудването по
ценоразпис. Отговорността за дефект или повреда на оборудването е уредена в чл.17,
като съгласно ал.5 – единствено наемодателят или оторизирано от него лице има право
да ремонтира повреденото оборудване. Съгласно чл.18 наемателят отговаря за всички
преки и косвени вреди, причинени от и на оборудването през периода от предаване до
връщането му.
В чл.19 е уредена зачетна неустойка, както следва: при невръщане на
оборудването след прекратяване на договора – неустойка равна на трикратния размер
на дневния наем за всеки просрочен ден; при липса или погиване на оборудването или
част от него – неустойка в размер на 120% от стойността на липсващото / погинало
оборудване; при повреждане на оборудването или част от него поради неправилна
експлоатация, ненадлежно съхранение, или друга вина на наемателя или на лице, на
което е възложил работа – обезщетение неустойка в размер, определен по експертна
оценка на вещо лице от списъка на който и да е било съд в Република България,
посочен от Наемодателя, съобразен с обичайните търговски обичаи за ремонт и
разходите за снабдяване с резервни части и времето за възстановяване на
Оборудването в изправно състояние; при забава в плащането – наемателят дължи
неустойка в размер на 0.2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки
просрочен ден до окончателното плащане, но размерът не може да надхвърля 150%от
стойността на неплатената сума.
Съгласно допълнително споразумение от 25.03.2022г. ищецът е предал на
ответника за временно и възмездно ползване оборудване – вишка хармоника 12м.
самоходна, акумулаторна, за 6 дни с наемна цена на ден 60лв. и наем за периода –
360лв., единична стойност на продукта – 43903.90лв. (при стандартна наемна цена
75лв. на ден и ТО % - 20, съответно наемна цена след ТО на ден – 60лв.). Съгласно
чл.1, ал.2 посоченият период в таблицата бил минимален, а ако наемателят продължи
ползването след изтичане на минимални период, наемът автоматично се продължавал
за неопределен срок при същите условия. Съгласно ал.3 – клиентът винаги бил
3
отговорен за връщане на оборудването. Ако бил предплатен транспорт, връщането
трябвало да бъде заявено към наемодателя поне 1 раб.ден предварително, а за по-
големи количества – 3раб.дни. Наемателят се задължавал да заплаща уговорената
наемна цена в срока, посочен в съответната фактура. Наемодателят можел да изплаща
ел.фактура на посочения в допълнителното споразумение адрес (в т.I – адресът на
ищеца е : **********). Описано е, че оборудването на наемодателя ще се ползва на
адрес: ****** зад селския басейн срещу хотел ******. В т.5.2 е описано, че
транспортите от и до обекта и склада на Наемодателя са за сметка и отговорност на
наемателя, а в т.5.3, че при връщане на оборудването в склад на ищеца, наемателят не
заплащал ако то може да бъде разтоварено с мотокар и без ръчен труд, а при
използване на ръчен труд – наемодателят начислявал допълнително товаро-
разтоварителни разходи съгласно фирмените му часови ставки. Прието е пълномощно
от името на представител на ответника, с който упълномощава лица
(**********************) да наемат, приемат и предават оборудване, машини, като за
целта да подписват договори, допълнителни споразумения, приемо-предавателни
протоколи.
Приет е приемо-предавателен протокол от 29.03.2022г., съгласно който ищецът
предал на ответника описаното оборудване за срок от 29.03.2022г. до 04.04.2022г.
(6дни, наем за периода 360лв.), като стойността на наемната цена е без ДДС, което е
дължимо и се начислява с издаване на фактура за плащане.
Приети по делото са: фактура № **********/29.03.2022г. с доставчик ищеца и
получател – ответника, за сумата от 1008лв. с ДДС с основание 1бр.наем на вишка
хармоника за 6дни, стойност 360лв., и външен транспорт на 2бр. вишки за сумата от
480лв.; фактура № **********/29.04.2022г. с доставчик ищеца и получател –
ответника, за сумата от 1944лв. с ДДС с основание: 1бр.наем на вишка хармоника за
27дни, стойност 1620лв.; фактура № **********/31.05.2022г. с доставчик ищеца и
получател – ответника, за сумата от 2232лв. с ДДС с основание: 1бр.наем на вишка
хармоника за 31дни, стойност 1860лв.; фактура № **********/30.06.2022г. с доставчик
ищеца и получател – ответника, за сумата от 2160лв. с ДДС с основание: 1бр.наем на
вишка хармоника за 30дни, стойност 1800лв.; фактура № **********/29.07.2022г. с
доставчик ищеца и получател – ответника, за сумата от 2232лв. с ДДС с основание:
1бр.наем на вишка хармоника за 31дни, стойност 1860лв.; фактура №
**********/31.08.2022г. с доставчик ищеца и получател – ответника, за сумата от
2088лв. с ДДС с основание: 1бр.наем на вишка хармоника за 29дни, стойност 1740лв.;
всички фактури не са подписани от получателя, като ответникът оспорва получаването
им и счетоводното им отразяване в счетоводството си.
Приет е ремонтен протокол № **********/01.09.2022г. от Сервиз вишки и едра
механика – ******, съгласно който Вишка Хармоника 12м. акумулаторна, самоходна с
Марка JLG-3246ES, сериен номер № 7288, е била пребоядисана и бил сменен парапет
за обща стойност 700лв. Приета е проформа фактура от 01.09.2022г. за описаните
дейности по ремонтния протокол за сумата от 840лв. с ДДС, с доставчик ищеца и
посочен получател – ответника.
Приета е покана за доброволно изпълнение изх.№ 258/05.09.2022г. от ищеца до
ответника, в която последният се кани да заплати сумата от общо 3519.36л.в, от които
230.40лв. по фактура от 27.04.2022г., 238.08лв. по фактура от 27.05.2022г., 122.88лв. по
фактура от 17.06.2022г., 2088лв. по фактура от 31.08.2022г. и 840лв. по фактура от
01.09.2022г.. Прието по делото е писмо със съдържание изпращане на покана за
4
доброволно изпълнение .pdf формат изх.№ 258/05.09.2022г., изпратена на
имейл:******** . Приета е имейл кореспонденция (л.42-47) между подател: *********
и получател ************ , съгласно която се изпращат на 16.05.2023г. фактура (л.42,
л.47), ремонтен протокол за щета по оборудване 12002-19, като е описано, че ще бъде
издадена фактура за извършен ремонт, изготвени документи за прехвърляне на
хим.тоалетна от 01.04.2022г., така и отговор от***** . Приетата кореспонденция е
оспорена от ответника, конкретно по отношение на получаването ; уточнява се, че
********* бил упълномощен за определени оперативни действия, които не включват
получаване на данъчни фактури, а кореспонденцията от 01.04.2022г. до 28.03.2022г. се
оспорва относимостта към предмета на делото.
Прието е становище за работа на машина по данни на GPS системата
********** изх.№ 123/07.06.2023г. от ********, съгласно което от 00:00:00часа на
01.08.2022г. машина с рег.№ 120002-19 JLG 3246ES в с*****, в близост до гранд хотел
*******, работното състояние на машината е отчетено за общо 06:12:40ч, като
машината била включвана 22 дни в този период, с приложена справка на датчик
работното състояние за периода от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. и приложени
изображения за местоположение на машината за период от 01.08.2022г. до 30.08.2022г.
в *******, както и изображение за пристигане на машината в базата на фирма********
в ******** в 13:44:24ч на 30.08.2022г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в
режим на довеждане на страната на ищеца – ********, служител при ищеца, чиито
показания съдът цени по чл.172 ГПК с оглед останалия доказателствен материал. В
същите ******** дава показания, че работи като складов работник в **********,
дейността е свързана с отдаване и поддръжка на оборудване, свидетелства, че между
страните имало взаимоотношения по отдаване под наем на строително оборудване,
като последното взаимоотношение било по повод вишка, която била върната в лошо
състояние, имало строителни материали по вишката и засъхнал бетон, което налагало
почистване и боядисване. Изяснява, че управител на фирмата ******** му се обадил и
казал, че приключил работа с вишката и можели да си я вземат, а същата била ******.
В рамките на деня бил организиран външен транспорт, от който получил обаждане за
състоянието на вишката, след което ******* осъществил контакт с ***** за
състоянието на оборудването, който поискал снимки, след което вишката била
докарана в склада и ******** му пратил снимки по „вайбър“. След прибиране на
вишката била издадена фактура за периода на ползване, снимките били изпратени на
сервиз, който се занимавал с ремонт на вишки, който сервиз бил в централния склад на
ищеца в гр.София, след което бил изпратен констативен протокол на имейла на*****.
Комуникацията била само с въпросния **********, но след връщане на вишката не
бил подписан приемо-предавателен протокол, защото ******не се явил да го подпише.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно. Вещото лице изяснява, че е
изследвал софтуера, който отговарял със серийни номера, който софтуер е от трето
лице, което поддържа и разработва услугата и е на разположение само на това трето
лице, не и на страните, съответно не може да се манипулира, а страната имала само
възможност за справочна дейност. В заключението си вещото лице установява, че на
вишка модел GLG №3246, № 12002-19 имало монтиран „GPS” проследяващо
устройство, което функционирало с предаване на информация за активност към
система за проследяване във връзка с локализиране на техниката, на която е поставен и
функционирането на същата. Предаваните данни били на определен период от 5дни и
5
съдържали статус на захранването на GPS системата, качество на връзката с мобилен
GSM оператор, локация в гео-координатни числа. В периода от 01.08.2022г. до
30.08.2022г. GPS към система ******** с рег.сериен № 22075587 е функционирало на
вишката, като в отразените данни в периода от 00:00:00ч на 01.08.2022г. до 08:41:09ч
на 30.08.2022г. процесната вишка се е намирала на територията на *******, след което
в 13:26:42ч. на 30.08.2022г. е имало събитие „загуба на GPS коорданити“, като в
23:54:56ч. на 30.08.2022г. е локализирана на територията на **********. Вещото лице
дава заключение, че съгласно анализа на системата на ********* за процесната
машина е изготвен доклад за периода от 01.08.2022г. до 30.08.2022г., съгласно който
общо за период в режим „включено състояние“ вишката е работила с продължителност
от общо 6ч, 12мин, 40сек.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.286, ал.1
ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е разпределено
да докаже пълно и главно наличие на договорно отношение между него и ответника по
договор за наем и изпълнение на договора за наем. Конкретно ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главни доказване, че след изтичане срока на договора за наем
за претендирания период от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. ответникът е ползвал
предоставеното оборудване, в който случай в тежест на ответника е да докаже плащане
на наемната цена. По иска с правно основание чл.233 ЗЗД в тежест на ищеца е
разпределено да докаже пълно и главно, че ответникът е причинил вреди на
оборудването предмет на наемния договор през време на ползването му, съответно
размера им. По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е
разпределено да докаже пълно и главно наличие на неустоечна клауза, уговореният
размер на неустойката и обстоятелства, обуславящи наличие на неизпълнение,
определено в договора като основание за заплащане на неустойката.
Първо, не е спорно по делото, че между страните е съществувало облигационно
отношение по договор за наем на строително оборудване № ДБЛАГ140000298 от
13.10.2021 г. и допълнително споразумение № ********* от 25.03.2022 г. към него.
Видно от клаузите на допълнително споразумение от 25.03.2022г. наемната цена за
възмездното ползване е 60лв. на ден, като съгласно чл.1, ал.2 е договорено, че ако
наемателят продължи ползването след изтичане на минимални период, наемът
автоматично се продължавал за неопределен срок при същите условия. По делото не е
представен приемо-предавателен протокол за връщане на оборудването съгласно чл.11
от договора за наем от 13.10.2021г., но съвкупно от събраните по делото доказателства,
съдът приема, че ищецът е доказал, че ответникът е ползвал предоставеното
оборудване в процесния период от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. Този извод базира на
приетите и оспорени от ответника по делото писмени доказателства: становище за
работа на машина по данни на GPS системата ************* изх.№ 123/07.06.2023г. от
*********, съвкупно със заключението на вещото лице по кредитираната СТЕ,
конкретно в частта, в която вещото лице е изследвало софтуера на *********, което
поддържа и разработва услугата и е на разположение само на това трето лице, не и на
страните, съответно не може да се манипулира, а страната имала само възможност за
справочна дейност, съответно вещото лице дава заключение, че в периода от
6
01.08.2022г. до 30.08.2022г. процесното оборудване е функционирало на територията
на ********, където е и определеното местоположение на първоначално договореното
и измененото с допълнителното споразумение място на ползване на оборудването.
Наред с това, съдът цени в тази част и показанията на *********, чиито показания
съдът цени по чл.172 ГПК с оглед останалия доказателствен материал, а именно
същите са в унисон със заключението на вещото лице и не се оборват от други
доказателства по делото, поради което съдът няма причина да не ги кредитира. В този
смисъл съдът приема, че в периода от 01.08.2022г. до 30.08.2022г. ответникът е ползвал
предоставеното оборудване, съответно има право на договореното възнаграждение,
което е в размер на 2088лв. с ДДС (29дни х 72лв. с ДДС), поради което искът по
чл.232, ал.2 ЗЗД се явява изцяло основателен.
Второ, в чл.13 е договорено, че ако при връщане на оборудването се установи, че
същото е повредено, наемателят се задължава да плати на наемодателя обезщетение за
ремонта в посочен от наемодателя срок и размер. Ако при връщане на оборудването
същото не е почистено, наемодателят определял за плащане от наемателя почистване
на оборудването по ценоразпис. Отговорността за дефект или повреда на оборудването
е уредена в чл.17, като съгласно ал.5 – единствено наемодателят или оторизирано от
него лице има право да ремонтира повреденото оборудване. Съгласно чл.18 наемателят
отговаря за всички преки и косвени вреди, причинени от и на оборудването през
периода от предаване до връщането му. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже, че ответникът е причинил вреди на оборудването предмет на наемния договор
през време на ползването му. Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът
приема, че ищецът е доказал наличие на вреди при връщане на оборудването. Изводът
се базира на съвкупния анализ на следните доказателства: първо, от показанията на
********** се установява наличие на щети. Както бе споменато по-горе съдът няма
основание да не кредитира показанията на свидетеля, доколкото ценейки същите по
чл.172 ГПК с оглед останалия доказателствен материал, същите не са оборват от други
събрани по делото доказателства. Същите кореспондират с приетата по делото
електронна кореспонденция (л.42-43). Съгласно практиката на ВКС
„Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание“
(Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на Върховен касационен съд).
По делото е оспорено получаването , така и пасивната представителна власт на
********* за получаване на кореспонденция, така и относимостта към предмета на
делото. Както е посочено в Определение № 169 / 06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672 / 2017
г., ТК, І т.о. на ВКС, „независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, то не
е „правно нищо“, не е тъждествено на пълна липса на волеизявление“. Съдът,
анализирайки клаузите на допълнителното споразумение от 25.03.2022г., конкретно в
частта, в която е договорено, че наемодателят можел да изплаща ел.фактура на
посочения в допълнителното споразумение адрес (в т.I – адресът на ищеца е :
********; на ответника т. II – ********* ), така и предходната кореспонденция между
страните, приема, че ищецът своевременно е уведомил ответника за констатирани към
момента на връщане на оборудването вреди, съответно отстраняването им в
съответствие с договореното в чл.13 и сл. от договора, в претендирания размер от
840лв. с ДДС.
7
Трето, по отношение на неустойката, същата е договорена в чл.19, съдът приема
за доказано наличие на основание за начисляването , а именно забавено изпълнение
по заплащане на парично задължение, с оглед установеното по-горе, съответно приема
за доказан размера на неустойката (0.2% върху стойността на дължимата неплатена
сума за просрочен ден, т.е. сумата от общо 2088лв., съответно 840лв.), по чл.162 ГПК в
размер на 174лв. за периода от 05.09.2022г. до 05.10.2022г.
Обстоятелството, че процесните фактури не са осчетоводени при ответника не
лишава от основание исковете, защото отразяването на фактурата в счетоводството
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, но неотразяване на фактурата в счетоводството е равнозначно на
непризнаване на задължението, съответно подлежи на доказване по основание и
размер, но не води до неоснователност на претенцията, когато същата произтича от
други доказателства по делото, както е в процесния случай.
По разноските:
С право на разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски по
ч.гр.д. № 54340/2022г. в общ размер на 602,04лв. (с оглед т.12 ТР4/2013г. ОСГКТ на
ВКС), а в настоящото производство в общ размер на 400лв. депозит за САТЕ, 62.04лв.
за д.т. и 960лв. за адв. възнаграждение , което съдът приема, че не е в прекомерен
размер с оглед броя главни претенции, съответно фактическата и правна сложност на
делото и проведени съдебни заседание, поради което следва да му се присъдят
разноски в общ размер на 2024,08лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че *****************, дължи на *************,
сумата от общо: 2928.00лв., включваща главница за неизплатен наем за периода от
01.08.2022г. до 30.08.2022г. в размер на 2088лв. с ДДС, така и обезщетение за ремонт
на повреди/щети по наето оборудване по договор за наем на строително оборудване от
13.10.2021г. в размер на 840лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до
изплащане на вземането, както и неустойка за забава в размер на 174.00лв. за периода
от 05.09.2022г. до 05.10.2022г., за които суми има издадена заповед № 29559 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.10.2022г. по ч.гр.д. №
54340/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ************ да плати на
*************,, разноски по делото в размер на 2024,08лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8