Решение по адм. дело №389/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3, във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл., във вр. с чл.203, ал.1 от АПК.

Производството е образувано по иск, предявен от Д. Р. Ч., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Д. Й. Г. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица], [адрес], против Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес – [населено място], [улица], с правно основание чл.121, ал.1, т.3, във връзка с чл.104, ал.1 от ЗДСл, за присъждане на сумите, поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение на ищцата със Заповед №1842 от 12.08.2024 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, както следва:

- сумата в размер на *** /***/ лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1, предл.1/първо/ от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата;

- сумата в размер на *** /***/ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за периода на незаконното уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата;

- сумата в размер на *** /***/ лева, представляваща обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране/ДМС/, за периода на незаконното уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В исковата молба се сочи, че Заповед №1842 от 12.08.2024 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София е била отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, с окончателно съдебно решение от 20.03.2025 год. на ВАС, с оглед на което, ищцата има право на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, предл.I/първо/ от ЗДСл., т.е. за периода от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год. Твърди се, че през процесния период ищцата е останала без работа и не е постъпвала на работа по служебно или трудово правоотношение и че това обстоятелство се установява от приложената към исковата молба Служебна бележка с изх.№60-09-08-9554/20.04.2025 год., изд. от Дирекция „Бюро по труда” - Кърджали, в която е посочено, че в периода от 13.08.2024 год. до 30.03.2025 год., ищцата Д. Р. Ч. е била безработна.

В исковата молба се сочи също, че предвид даденото разрешение от Съда на ЕС относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение в Решение от 25.06.2020 год., следва да се приеме, че ищцата има право на парично обезщетение и за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение, до изтичането на процесния шестмесечен период, т.е. от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., поради което и същата претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл.61 от ЗДСл, в общ размер на 19 дни, от които: 13 дни за 2024 год. и 6 дни за 2025 год.

На следващо място се твърди, че поради незаконното уволнение, ищцата е била лишена от полагащото й се заплащане, представляващо допълнително материално стимулиране/ДМС/, в размер на една работна заплата на тримесечие или твърди не, че за процесния период на ищцата се дължи обезщетение, в размер на две работни заплати на това основание.

Предвид изложеното ищцата счита, че в процесния случай е осъществен фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, който включва кумулативното наличие на два елемента: отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните и период от време, през което ищцата не е заемала държавна служба, респ. е заемала по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение. В исковата молба Д. Р. Ч. моли да бъде призована на съд и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – [населено място], [улица], да й заплати претендираните обезщетения, посочени по-горе, както и моли да бъде осъден ответника да й заплати направените деловодни разноски.

Ищецът Д. Р. Ч., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], редовно призована за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат Д. Г. от АК – [област], която заявява, че поддържа исковата молба с изложените в нея съображения.

В съдебно заседание на 25.09.2025 год., във връзка с приетото в същото съдебно заседание заключение на вещото лице, моли да бъде допуснато изменение на предявения иск от Д. Р. Ч., по отношение на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като моли същото да бъде намалено от претендирания размер от *** лева, на *** лева. Заявява също, че по отношение на третата сума, в размер на *** лева, представляваща обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране, прави отказ от иска в тази му част. Моли съдът да приеме, че искът е предявен за сумата в размер на *** лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1, предл.І от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на *** лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата, като съдът да допусне изменение на петитума в този смисъл.

Съдът е уважил искането, като с протоколно определение от 25.09.2025 год., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения иск от Д. Р. Ч. по отношение на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като претендираният размер на това обезщетение е намален от *** лева, на *** лева.

Предвид направения отказ от иска по отношение на третата сума, в размер на *** лева, представляваща обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране, с протоколното определение от 25.09.2025 год., съдът е оставил без разглеждане исковата молба на Д. Р. Ч., в частта й относно претендираната сума, в размер на *** лева, представляваща обезщетение за неизплатено допълнително материално стимулиране и е прекратил производството по делото в тази му част.

В хода по същество процесуалният представител на ищцата заявява, че счита предявените искове от доверителката й за основателни и доказани, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че е осъществен фактическия състав на претенцията за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, която включва кумулативно наличие на двата елемента, а именно - отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните и период от време, през който ищцата не е заемала държавна служба, респ. е заемала по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение. Счита, че от заключението на вещото лице се е доказало, че искът е доказан и по размер и по основание. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи претендираните обезщетения, както и да осъди ДФ „Земеделие” – град София да заплати на ищцата и направените по делото разноски.

Ответникът по иска – Държавен фонд „Земеделие“ – град София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. К. С. М., която моли съда да постанови решение, с което да оставите без уважение исковата молба, депозирана от Д. Р. Ч., както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, в полза на ДФ „Земеделие” – град София.

Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със Заповед №1842 от 12.08.2024 год., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – град София/л.12/, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл./, е било прекратено служебното правоотношение с ищцата Д. Р. Ч., [ЕГН], заемала [длъжността], с [ранг], [длъжностно ниво] по Класификатора на длъжностите в администрацията, в Областна дирекция – град Кърджали, [отдел] на Държавен фонд „Земеделие“, считано от 13.08.2024 год., като заповедта е била връчена на ищцата на 12.08.2024 година.

Тази заповед за прекратяване на служебното правоотношение е била обжалвана в срок от ищцата Д. Ч. и е била отменена, като незаконосъобразна, с Решение №1601 от 28.11.2024 год., постановено по административно дело №366/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.8-л.11, л.23-л.26/. Това решение, от своя страна, е било обжалвано от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София с касационна жалба пред ВАС, като същото е оставено в сила с Решение №2948 от 20.03.2025 год., постановено по административно дело №1112/2025 год. по описа на ВАС – Второ отделение/л.6-л.7, л.27-л.28/.

От процесуалния представител на ответника, в съдебно заседание е представено и е прието като доказателство заверено копие от Служебна книжка [Серия] №[номер], издадена на [дата] от Държавен фонд „Земеделие“, на ищцата Д. Р. Ч. - от стр.1 до стр.11 вкл./л.44-л.49/. Видно от извършените в тази служебна книжка вписвания, в същата на стр.9 е вписано прекратяването на служебното правоотношение с ищцата, на датата 13.08.2024 год., след това, на стр.10-стр.11 е вписано назначаването/възстановяването/ й на [длъжността] към ОД – Кърджали на ДФ „Земеделие“, на датата 25.04.2025 год., с основна заплата *** лева и последно, на стр.11 е вписано последващо прекратяване на служебното правоотношение с ищцата, на същата дата – 25.04.2025 год., с посочено основание за прекратяването – чл.107, ал.1, т.4 от ЗДСл., като липсват други последващи вписвания в тази служебна книжка.

По делото е представена и е приета като доказателство Служебна бележка с Изх.№60-09-08-9551/29.04.2025 год., издадена, на основание чл.15, ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, от Дирекция „Бюро по труда“ – град Кърджали, на ищцата Д. Р. Ч./л.5/, в уверение на това, че същата е регистрирана като търсещо работа лице, по постоянен адрес: [област], [община], [населено място], [улица], [адрес], в Дирекция „Бюро по труда“, през периода от 13.08.2024 год. - 30.03.2025 година.

По делото, с протоколно определение от 24.07.2025 год., е била назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице - икономист, което, след като се запознае с материалите по делото, при възможност и с материалите по адм.дело №366/2024 год. по описа на Административен съд – Кърджали, приложено към адм.дело №346/2025 год. по описа на същия съд, както и след като извърши проверка в ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на основното трудово възнаграждение на Д. Р. Ч., към момента на признаване на уволнението за незаконно от съда - към датата 20.03.2025 год.?; 2. Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за оставането без работа, поради незаконното уволнение на Д. Р. Ч., за периода от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., на база основното трудово възнаграждение, установено по т.1 от ССчЕ?; 3. Какъв е размерът на полагаемия платен годишен отпуск на Д. Р. Ч., за периода на незаконно уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., както и размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период? 4. Какъв е размерът на полагащо се на ищцата Д. Р. Ч. допълнително материално стимулиране/ДМС/, за периода на незаконното уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год.?

Вещото лице А. Ш. е представило заключение с Вх.№3466/18.09.2025 год./л.50-л.59/, поддържано и в съдебно заседание, в което заключение е дало отговор на поставените на експертизата въпроси. Вещото лице е посочило, че се запознало с приложените по делото материали и е извършило проверка и в Дирекция „Финансова“ на ДФ „Земеделие“ – град София. По поставения му първи въпрос вещото лице е отговорило, че Д. Р. Ч., с [ЕГН], е възстановена на работа и е издадена заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като в заповедта е вписано, че основното й възнаграждение към 20.03.2025 год. е в размер на *** лева. Тук следва да се упомене, че видно от извършените вписвания в представеното копие от служебната книжка на ищцата – на стр.8-стр.9, същият е бил размерът на основното й възнаграждение - *** лева и към момента на прекратяването на служебното й правоотношение – 13.08.2024 год., с отменената от съда, като незаконосъобразна, Заповед №1842 от 12.08.2024 год., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – град София.

На поставения втори въпрос, в заключението си вещото лице е отговорило, че размерът на претендираното обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за оставането без работа, поради незаконното уволнение на ищцата Д. Ч., за периода без работа - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., т.е. за 6/шест/ месеца, като се вземе предвид основното месечно възнаграждение от *** лева, възлиза в размер на *** лева (*** лева х 6 месеца = *** лева).

На поставения трети въпрос, относно размера на полагаемия платен годишен отпуск на Д. Р. Ч., за периода на незаконно уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год. и относно размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период, в констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е посочило, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение от ДФ „Земеделие“ с Д. Р. Ч., а именно – към 13.08.2024 год., са й изплатени като обезщетение 44 дни неизползван платен годишен отпуск, както следва: 1 ден за 2022 год., 24 дни за 2023 год. и 19 дни за 2024 год. Посочило е, че в исковата молба Д. Р. Ч. претендира за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 год. – за 13 дни и за 2025 год. – за 6 дни. Вещото лице е отразило, че като служител на ДФ „Земеделие“, Д. Р. Ч. има право на 32 дни платен годишен отпуск, като към 13.08.2024 год. й е изплатено обезщетение за неползван отпуск за 2024 год., за 19 дни. Вещото лице е посочило също така, че след възстановяването на на Д. Р. Ч. на работа от съда, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Заповед с №123 от 25.04.2025 год., с която се прекратено служебното й правоотношение и в която заповед е определено обезщетение за 6/шест/ дни неизползван отпуск за 2025 год., т.е. Д. Ч. не е ползвала 13 дни за 2024 год., за периода от 13.08.2024 год. до 31.12.2024 год. При тези установени обстоятелства, в заключението, по поставения му трети въпрос, вещото лице е отговорило, че ищцата може да претендира само за остатък от неизползвания отпуск за 2024 год., т.е. за 13 работни дни, като обезщетението възлиза в размер на *** лева. Вещото лице е дало и изчислението: м. юли 2024 год. е с 23 работни дни; *** лева : 23 работни дни = *** лева средно дневно възнаграждение. За 13 дни неизползван отпуск х *** лева = *** лева.

В заключението, относно този трети въпрос, вещото лице е описало, че обяснението, получено от Дирекция „Човешки ресурси“, на въпроса - защо не е изплатен остатъка от неизползвания платен годишен отпуск за 2024 год. при повторното прекратяване на служебното правоотношение с Д. Р. Ч., а само 6 дни за 2025 год., било, че последната не била доказала пред ДФ „Земеделие“ , че е не имала трудови или служебни правоотношения с друг работодател и дали не е ползвала при предходен работодател полагащият се остатък от платения годишен отпуск за 2024 година.

На поставения му четвърти въпрос, относно размера на полагащото се на ищцата допълнително материално стимулиране/ДМС/за периода на незаконното уволнение - от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., вещото лице е дало отговор, че държавният служител няма право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за времето, през което е бил незаконно уволнен и не е работил и че се получава само обезщетението за основната заплата и се зачита служебния стаж. Според вещото лице, за конкретният иск Д. Р. Ч. не следва, да търси допълнително възнаграждение за постигнати резултати, защото то не е обвързано с реално отработено време или резултати.

В съдебно заседание, във връзка с поставен от съда въпрос относно претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 год., в размер на 6 дни, вещото лице уточнява, че по делото липсват такива данни, но след като посетило Дирекция „Човешки ресурси” при ЦУ на ДФ „Земеделие“ - град София, му била предоставена и се запознало с последваща Заповед №123 от 25.04.2025 год., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Пояснява също, че поискало да му бъде предоставено заверено копие от тази заповед, но това не било позволено. Заявява, че в тази Заповед №123 от 25.04.2025 год., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, изрично е вписано, че на Д. Ч. е определено обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск, за 2025 година.

Така даденото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, е прието като неразделна част от протокола от съдебно заседание от 25.09.2025 год., като освен това, същото не е било оспорено от страните.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе и анализирани писмени доказателства, както и от приетото от съда заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира най-напред, че искът се явява допустим. Ищцата разполага с активна процесуална легитимация за неговото предявяване, тъй като в резултат на отмененото й уволнение, заявява претенция на увредено лице от същото. Ответникът разполага с пасивна процесуална легитимация по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК, тъй като съгласно чл.11, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ и чл.2, ал.1, изр.1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“/Приет с ПМС №151 от 16.07.2012 год./, Държавен фонд „Земеделие“ е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, като съгласно чл.12, ал.1 от същия Устройствен правилник, Фондът е структуриран в Централно управление и в 28 областни дирекции.

Административен съд – Кърджали е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по смисъла на общите правила на чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 и ал.2 от АПК, като следва да се отбележи, че посоченият в чл.125 от ЗДСл. общ исков ред за разглеждане на делото се дерогира от специалното правило на чл.128, ал.1, т.6 от АПК.

Разгледан по същество, искът по чл.104, ал.1, изр.І/първо/ от ЗДСл. е доказан по основание и по размер. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на претенцията за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. включва кумулативното наличие на два елемента: 1. отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или от съда и 2. период от време, през което ищецът не е заемал държавна служба, респ. е заемал по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение.

Първият от тези два елемента е налице - видно от приобщените по делото писмени доказателства, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата Д. Р. Ч., с №1842 от 12.08.2024 год., издадена от изпълнителни директор на ДФ „Земеделие“, е отменена с Решението с №1601 от 28.11.2024 год., постановено по административно дело №366/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №2948 от 20.03.2025 год., постановено по адм.дело №1112/2025 год. на ВАС – Второ отделение. Отмяната е настъпила на 20.03.2025 год., на която дата е постановено посоченото решение на ВАС, т.к. същото е окончателно по смисъла на чл.223 от АПК и не подлежи на обжалване или протестиране.

Вторият елемент от фактическия състав също е налице - от датата на прекратяване на служебното правоотношение, т.е. считано от 13.08.2024 год., до 13.02.2025 год. вкл., в рамките на законовия 6-месечен срок по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ищцата Д. Ч. не е заемала друга държавна служба, видно от представените и приети по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, а не е постъпила на работа и по трудово правоотношение, като тези факти, между впрочем, не се и оспорват от ответника.

Размерът на иска се определя по критериите на чл.104, ал.1 от ЗДСл., а именно - на база основната заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно, т.е. в случая към датата 20.03.2025 год., когато е постановено окончателното съдебно решение по административно дело №1112/2025 год. по описа на ВАС – Второ отделение. Тази основна заплата възлиза на сумата в размер на *** лева месечно, което е видно и от заключението на назначеното по делото вещо лице, което съдът кредитира в пълна степен, а и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, като по този въпрос всъщност, също няма спор между страните. За 6/шест/-месечния период по чл.104, ал.1 от ЗДСл., общата сума на обезщетението по ал.1, изр.І/първо/ от същия текст възлиза в размер на *** /***/ лева (*** лева х 6 мес. = *** лева). Както бе посочено и по-горе, ищцата не е бил назначена на друга държавна служба за исковия период, нито е била в трудово правоотношение и не е получавала възнаграждение за друга работа през това време, поради което в случая безспорно е налице хипотезата на чл.104, ал.1, изр.І/първо/ от ЗДСл. – влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконно уволнение и право на обезщетение в съответен на определения в закона размер и период, което обезщетение, съгласно заключението на вещото лице, е в размера, претендиран от ищцата - *** /***/ лева. С оглед изложеното съдът намира исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1, изр.І/първо/ от ЗДСл. за изцяло основателна и доказана по размер, като в този размер от ***, това обезщетение следва да се присъди в полза на ищцата Д. Р. Ч..

По отношение исковата претенция за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за процесния период, т.е. за периода на незаконното уволнение, която има характер на иск по чл.128, ал.1, т.6 от АПК, във връзка с чл.61 от ЗДСл, съдът намира същата за основателна и доказана по основание и размер. След допуснатото изменение на иска – намаление на същия в частта му относно претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ищцата Ч. претендира такова обезщетение за неползван годишен отпуск, в размер на 13 дни за календарната 2024 год., като на същата, с отменената от съда Заповед №1842 от 12.08.2024 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.61 от ЗДСл, е било изплатено обезщетение само за 19 работни дни неизползван платен годишен отпуск за същата 2024 год. Ищцата Ч. е имала право на 32 работни дни платен годишен отпуск през тази 2024 год., т.е. оставали са й 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск за същата година, за периода от 13.08.2024 год. до 31.12.2024 год., попадащи в процесния шестмесечен период на незаконното уволнение, т.е. периода от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 година.

Ищцата, във връзка с претенцията си за присъждане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, се позовава в исковата молба на Решение на Съда на ЕС от 25.06.2020 год. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно това Решение на Съда на ЕС от 25.06.2020 год., по преюдициално запитване на Pайонен съд – Хасково, относно правото на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволнение, с т.2 от същото, съдът приема, че член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че: не допуска национална съдебна практика, по силата на която, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение – след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа, в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник да няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното му уволнение, до датата на възстановяването му на работа. При така даденото разрешение на този въпрос от Съда на ЕС следва да се приеме, че ищцата Ч. има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение, до изтичането на процесния шестмесечен период, като тук задължително следва да се отбележи, че с издадената последваща заповед за прекратяване на служебното й правоотношение – Заповед №123 от 25.04.2025 год. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, е разпоредено на същата да се изплати такова обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 6/шест/ работни през календарната 2025 год., като в този период попада и останалата част от шестмесечният период на незаконното уволнение, а именно - периодът от 01.01.2025 год. до 13.02.2025 год. и по този въпрос също няма спор между страните.

Предвид горното, съдът намира за основателен предявеният иск в тази му част, както и намира размерът на това обезщетение, след допуснатото намаление на исковата претенция в тази й част, за доказан със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а именно – *** лева, при среднодневно възнаграждение на ищцата за този период – *** лева, за 13 работни дни за календарната 2024 год. С оглед изложеното, съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение за основателна и доказана по размер, като в този размер от *** лева, това обезщетение следва да бъде присъдено на ищцата Д. Р. Ч..

По отношение претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците на обезщетенията, съдът намира следното:

Присъждането на лихва върху дължимото обезщетение не е предмет на регламентация в ЗДСл., поради което следва да бъда приложена общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД. Длъжникът изпада в забава след изтичане на деня, който е определен за изпълнение на задължението, съгласно чл.84 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). В разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. не е определен момент за изпълнение на задължението, поради което, за такъв следва да се приеме този, от който задължението за обезвреда става изискуемо, т.е. законната лихва следва да се дължи от датата на забавата или това е датата на постановяване на окончателното съдебно решение на Върховния административен съд, до пълното заплащане на обезщетението, като в конкретната хипотеза, това е датата 20.03.2025 год., на която е постановено цитираното по-горе окончателно решение на ВАС. За да стигне до този извод, съдът се позовава на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 год. по т.гр.дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС, като приема, че лихвата е дължима от деня, в който решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, влиза в законна сила и по-конкретно, приложима е т.4 от това Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 год. по т.гр.дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС, съгласно която, обезщетение за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай, вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, а в случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна, респ. законна лихва. Ето защо, съдът в настоящия състав намира, че законни лихви върху присъдените главници на двете обезщетения, в случая следва да се дължат от датата 20.03.2025 год., до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията за разноски на ищцата Д. Ч., направена в исковата молба и поддържана в хода по същество от процесуалния й представител, като на същата следва да бъдат присъдени деловодни разноски в пълния им, направен от ищцата и претендиран размер. Така, ищцата е заплатила, в брой, адвокатско възнаграждение, за един адвокат, в размер на 2500.00 лева, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата]/л.4/, ведно с пълномощно към него от същата дата, както и е заплатила възнаграждение на назначеното по делото вещо лице, възлизащо общо в размер на 745.61 лева, съгласно представената разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 31.07.2025 год., транзакция [номер], авторизационен код [номер], терминал [номер], за сумата от 500.00 лева/л.34/ и разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 29.09.2025 год., транзакция [номер], авторизационен код [номер], терминал [номер], за сумата от 245.61 лева/л.65/.

Така, ищцата Д. Р. Ч. от [населено място] е направила деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 3245.61/три хиляди двеста четиридесет и пет лв. и 61 ст./ лева, които следва да й бъдат присъдени в пълния им размер, т.к. предявените искове за обезщетения по чл.104, ал.1, изр.1 от ЗДСл и за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение, се явяват основателни и доказани.

В депозирания от процесуалния представител на ответника отговор на исковата молба, с Вх.№2848/10.07.2025 год., в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се установи такова да е платено. Такова адвокатско възнаграждение безспорно е платено от ищцата в посочения по-горе размер, като съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025 год.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. Съдът намира, че настоящото административно дело е такова с материален интерес и този материален интерес в случая се съизмерява с общия размер на уважените искови претенции за обезщетения, който общ размер възлиза на *** лева. При това положение, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 10000 до 25000 лева, възнаграждението е 1300 лева плюс 9% за горницата над 10000 лева. Изчислен съобразно тази разпоредба, размерът на адвокатското възнаграждение по настоящото дело възлиза на 1959.30 лева, като заплатеното по делото възнаграждение, в размер на 2500 лева, не надвишава значително този размер/надвишава го с 540 лева/. Същевременно, следва да се вземе предвид обема и характера на осъществените от ангажирания адвокат правна защита и съдействие, като в тази връзка следва да се посочи, че същият е изготвил, подписал и депозирал исковата молба в съда, ведно с доказателствата към нея, с които се е снабдил преди това, явил се е и в двете проведени открити съдебни заседания по делото, правил е относими доказателствени искания, изразявал е становища по представени от ответната страна писмени доказателства и по изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и е изложил съображения и доводи в хода по същество, в подкрепа на предявените искове за обезщетения. Предвид това, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 2500 лева, не е прекомерно, а напълно съразмерно и адекватно на осъществените от ангажирания адвокат правна защита и съдействие. По тези съображения, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно и като такова, същото не следва да бъде уважено, а на ищцата Д. Ч. следва да бъде присъден пълния, заплатен от нея в брой и претендиран размер на това адвокатско възнаграждение.

Така, предвид изложеното по-горе, с решението по делото на ищцата следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 3245.61/три хиляди двеста четиридесет и пет лв. и 61 ст./ лева, произхождащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение и от заплатено възнаграждение за назначеното по делото вещо лице – икономист. За сторените от ищцата Д. Ч. деловодни разноски в посочения размер, следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ – град София, който, както бе посочено и по-горе, съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП, е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище - [населено място].

Воден от горните мотиви и на основание чл.121, ал.1, т.3, във връзка с чл.104, ал.1, изр.1 от ЗДСл., Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - София, с адрес - [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Ч., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], [ЕГН], сумата в размер на 15834.00/петнадесет хиляди хиляди осемстотин тридесет и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1, изр.І/първо/ от ЗДСл., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - София, с адрес - [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Ч., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], [ЕГН], сумата в размер на 1491.62/хиляда четиристотин деветдесет и един лв. и 62 ст./ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 год., през периода на незаконното уволнение – от 13.08.2024 год. до 13.02.2025 год., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата 20.03.2025 год., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” - София, с адрес - [населено място], [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Ч., с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], [ЕГН], направените по делото съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 3245.61/три хиляди двеста четиридесет и пет лв. и 61 ст./ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на Република България, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.