Решение по дело №17/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260036
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20212180200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                   08 март 2021 г.                      Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На втори март                                   две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 17 по описа на съда за 2021 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от ЕТ „Г.Д.Ф.“ ЕИК *********, против Наказателно постановление, № 538105-F568699 от 13.01.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на ЕТ „Г.Д.Ф.“ ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание, представителя на жалбоподателят моли за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт. Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2020 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги- служители в ТД на НАП, извършили проверка на търговски обект стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че обекта се стопанисва от жалбоподателя и към момента на проверката извършва търговска дейност. В хода на проверката било установено че наличния в обекта КАФП не показва коректно астрономическото време. Констатираните нарушения били отбелязани в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F568699/ 05.09.2020 год. Представител на жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност, с имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служители на НАП, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел в НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за основателни.

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП, не са спазени всички процесуални правила и норми. Така, в АУАН като нарушена норма е посочено, че това е нормата на чл. 25, ал. 1, т. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, докато в атакуваното НП е посочена съвсем друга квалификация, а именно чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ. Това е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място, видно от представените по делото доказателства, в случая се касае за техническа неизправност на въпросното устройство, която е било невъзможно да се предвиди. Видно е също така, че незабавно след проверката, касовия апарат е бил отремонтиран.  

Ето защо, наказателното постановление, следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление, № 538105-F568699 от 13.01.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на ЕТ „Г.Д.Ф.“ ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 12 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :