О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 15.10.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, 8 състав, в закрито
заседание на 15 октомври пред 2020 година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Басарболиева адм. дело
N 550 по описа
за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК вр. чл.10, ал.2 и чл.10, ал.1, т.3
от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/.
След
разделяне на съдебно производство по адм.д. №504/2020 г. по описа на АС-Русе с
определение от закрито съдебно заседание на 01.10.2020 г., предмет на
настоящото адм.д. № 550/2020 г. по описа на АС - Русе е
жалбата на М.М., гражданин на Турция, чрез адв.-пълномощник Г.П.П., против унищожаването на
Разрешението за пребиваване № ********* на чужденеца, констатирано с приложения
по делото Приемо-предавателен протокол от 17.08.2020 г., като се оспорва
административният акт с който е „наложено унищожаването“ /съгласно
молба-уточнение от оспорващия с вх.№3382 от 28.09.2020 г. по описа на съда –
л.15 от делото/.
По повод изискани данни и доказателства
от административния орган – Началник група „Миграция“ при ОД на МВР-Русе с
определение от закрито заседание на 05.10.2020 г. /л.17 от делото/, от него е
постъпило писмо с вх.№3553 от 08.10.2020 г. по описа на съда. В писмото са
развити доводи, че производството е
недопустимо и се иска то да бъде прекратено.
Съдът, въз основа на приложените
доказателства в административната преписка и горецитиранто писмо на Началник
група „Миграция“ при ОД на МВР-Русе намира от фактическа страна, следното:
Жалбоподателят М.М.,
гражданин на Турция, роден на ***
г., ЛНЧ: **********, е имал разрешено продължително пребиваване на основание
чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ със срок до 16.05.2020 г. и издаден по реда на
чл.59, ал.2, т.1 от ЗБЛД български личен документ - разрешение за пребиваване
№*********, със същия срок на валидност – 16.05.2020 г. М. е влязъл в РБългария на 16.08.2020 г. Според
административния орган към тази дата българският му документ за самоличност е
бил с изтекъл срок на валидност и
съгласно §.1,
т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД е нередовен български личен документ.
Според писмото с вх.№3553 от
08.10.2020 г. по описа на АС-Русе на Началник група „Миграция“ при ОД на
МВР-Русе на 17.08.2020 г. М.М. се явил на гишето за административно обслужване
на чужденците в група ,.Миграция" при ОДМВР - Русе и на основание чл. 57,
ал.1 от ЗЧРБ е удостоверил
правото си на пребиваване в страната с нередовния български личен документ-
разрешение за пребиваване №********* с изтекъл срок. Това е било констатирано
на гишето за административно обслужване на група „Миграция" при ОД на МВР-Русе
от системен оператор Ваня Иванова, поради което
документът е бил върнат доброволно от чужденеца на основание чл. 10,
ал.1, т.З от ЗБЛД, във вр. с § 1, т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД и унищожен в автоматизираната
информационна система на МВР, за което е бил и автоматично генериран
приемо-предавателния протокол №5373блд-6 от 17.08.2020 година /приложен по
административната преписка/. Впоследствие документът е унищожен и физически
чрез перфорация, съгласно Инструкция 1з- 59/11.01.2011 г. за реда и условията
за унищожаване на български лични документи, обн. ДВ бр. 8 от 25.01.2011
година.
В депозираното писмо с вх.№3553 от
08.10.2020 г. по описа на съда, административният орган е удостоверил, че не е издаван
нарочен акт, с който да е разпоредено връщането и унищожаването
на българския личен документ на М.М..
При тези данни, съдът прави следните
изводи относно допустимостта на производството:
Унищожаването на Разрешението за
пребиваване № ********* на жалбоподателя, констатирано с приложения по делото
Приемо-предавателен протокол от 17.08.2020 г., е станало при условията на ЗБЛД.
Според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.3 и т.5 от закона българските лични
документи се предават на органа, който ги е издал, при: установяване, че
документът е нередовен и/или изтичане на валидността му. Според чл.10, ал.2 от ЗБЛД - върнатите български
лични документи подлежат на унищожаване, а условията и редът за унищожаването
им се уреждат с инструкция
на съответния орган. По силата на законовата делегация е издадена Инструкция № Iз-59 от 11.01.2011 г. за реда и
условията за унищожаване на българските лични документи от Министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 8 от 25.01.2011 г. /за краткост по-нататък
само „Инструкцията“/. По аргумент на чл.2, ал.1 от нея тя е приложима към всички български лични
документи, издавани от МВР съгласно ЗБЛД и следователно и по отношение на разрешението
за пребиваване №********* на оспорващия, явяващо се такъв документ по смисъла чл.59,
ал.2, т.1 от ЗБЛД. Според чл.3,ал.2 и чл.4,ал.1 от Инструкцията върнатите в звената
„Миграция“ при ОДМВР български лични документи, издадени на чужденци, се
обявяват незабавно за унищожени в НАИФ "НРБЛД" от служителите в
звената "Миграция" при ОДМВР, където са върнати и се перфорират, а
според чл.8, ал.1 - унищожените чрез
перфориране български лични документи подлежат на физическо унищожаване чрез
пълно разрушаване (изгаряне, рязане и други подходящи способи).
Анализът на нормативната
уредба сочи на извода, че унищожаването на българския личен документ на
жалбоподателя е фактическо действие, регламентирано в закона. То не
представлява административен акт по смисъла на чл.21 АПК, нито се предшества от
издаването на такъв, с който „да се налага унищожаването“ /каквито доводи са наведени от жалбоподателя в молбата-уточнение относно предмета на
оспорване/. В този смисъл липсва волеизявление на административен орган, което
да има характеристиките на индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване пред съда и на това основание производство се явява недопустимо.
Приложеният по
преписката Приемо-предавателен протокол от 17.08.2020 г. обективира връщането
на документа и неговото унищожаване като фактическо действие. Принципно защитата
срещу фактически действия е предмет на регламентация в чл.250, ал.1 АПК. Според
цитираната норма всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от
административен орган или длъжностно лице, които не се основават на
административен акт или на закона. Безспорно се приема в съдебната практика, че
защитата, която законодателят предоставя по реда на чл.
250, ал. 1 АПК на лицата с правен интерес, респ. чиито права и законни
интереси са засегнати от посочения в правната норма юридически факт, е срещу
фактически действия. Тези действия следва да са извършвани от административен
орган или длъжностно лице и да не се основават на закона или на административен
акт. Доколкото търсената защита се изразява в безусловното прекратяване на
действията, то е необходимо те да не са преустановени. В случая действията са извършени
въз основа на законово регламентирана процедура т.е. те са осъществени. Жалбоподателят
не претендира преустановяване на
фактическо действие, тъй като то вече е извършено изцяло т.е. приключило е към
момента на направеното оспорване пред съда, което прави недопустима защитата и по реда на
чл.250, ал.1 и следващите от АПК.
В заключение съдът намира, че не е
налице годен предмет на оспорване пред съда и жалбата
не подлежи на разглеждане.
Предвид изложеното и на основание чл.159,
т.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.М., гражданин на Турция, чрез адв.-пълномощник Г.П.П., против унищожаването на
Разрешението за пребиваване № *********, констатирано с приложения по делото
Приемо-предавателен протокол от 17.08.2020 г. и административния акт, с който е
„наложено унищожаването“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №550/2020 г. по описа на
Административен съд - Русе.
Определението
може да се обжалва с
частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: