№ 326
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500579 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод три жалби, както следва:
1/ жалба с вх. № 20270/02.12.2022г., подадена от А. Г. Г. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски от 10.10.2022г.;
2/ жалба с вх. № 02203/27.01.2023г., подадена от А. Г. Г. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски от 20.12.2022г., с което е
изменено постановлението за разноски от 10.10.2022г. и
3/ жалба с вх. № 03639/17.02.2023г. подадена от Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски т 20.12.2022г.,
всички по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този
на ВОС по изп.д. № 20197180400396.
И в трите жалби са наведени идентични оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на определената с постановлението от 10.10.2022г. такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, поради това, че с изрична молба по делото взискателят е поискал прекратяване на
изп.д. поради погасяване на дълга, както и поради това, че разноските по изпълнението и
юрисконсултското възнаграждение са погасени. С обжалваното постановление е определена
такса и за събиране на сумата по ИЛ, което е в противоречие с относимите правни норми на
Тарифата. Съгласно последните пропорционални такси се събират само върху събраната от
ЧСИ сума, каквато в конкретния случай не е налице, тъй като по делото не са извършени
каквито и да е действия по принудително събиране на дълга, поради което и начисляването
на пропорционална такса е незаконосъобразно. Поддържа се евентуален довод, че
1
определената в случая такса е в разрез и с т. 27а от Тарифата, предвиждаща, че
минималният размер на пропорционалните такси не може да надвишава 1/10 от вземането,
като в случая е много по-малка от определената от ЧСИ. Определените разноски в този
смисъл поради това са недължими, като е отправено искане обжалваните постановления да
се отменят в цялост.
В срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят „Първа Инвестиционна
Банка“ АД е депозирал писмени възражения по жалбите, в които изразява становище за
неоснователност на същите по съображения, че разноските и таксите в обжалваните
постановления са определени законосъобразно от ЧСИ.
ЧСИ изложил мотиви по обжалваните действия, като посочил, че всички разноски и
дължими такси в обжалваните две постановления са законосъобразно определени и
дължими от длъжниците по изпълнението.
Депозираните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК /съобщението за първото постановление за разноски е връчено на длъжника на
16.11.2022г., като и първата жалба е депозирана по пощата с клеймо от 30.11.2022г.;
съобщението за второто постановление е връчено на длъжника на 16.01.2023г., а жалбата
депозирана на 27.01.2023г., а съобщението за същото постановление е връчено на втория
длъжник на 06.02.2023г. и жалбата е депозирана от същия на 17.02.2023г./, от процесуално
легитимирани страни - длъжници в изпълнителния процес, срещу актове подлежащи на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановления за разноски и
удовлетворяват изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД от 25.06.2019г. въз основа на Изпълнителен лист 26.09.2017г., издаден по ч.гр.д.
№ 14311/2017г. по описа на ВРС, удостоверяващ правото на принудително събиране на
дължимите суми по ИЛ в полза на банката срещу солидарно задължените длъжници А. Г. Г.
и Ц. Т. Ц..
По молба на взискателя от същата дата изпълнителното производство било спряно
до възобновяването му на 01.06.2022г. Извършено е пълно проучване на имуществото на
длъжниците, наложени са обезпечителни мерки спрямо установеното имущество за
обезпечаване вземането на взискателя.
ПДИ са редовно връчени на длъжниците съответно на 22.07.2022г. и на
17.08.2022г.
С молба от 29.09.2022г. взискателят заявил, че е извършено пълно плащане на
дължимите по ИЛ суми, поради което поискал да бъдат заличени наложените по делото
обезпечителни мерки, след изплащане на дължимите такси в изп. производство съгласно
2
ТТРЗЧСИ.
С оглед предстоящото приключване на изпълнението, с обжалваното
постановление от 10.10.2022г. ЧСИ определил начислените и дължими в производството
разноски, както следва:
По т. 5 – 48 лв. с ДДС – 1 бр. х 24 лв. – за изготвяне и връчване от СИ на
уведомление за прекратено дело;
По т. 10 – 18 лв. с ДДС – 1 бр. х 18 лв. – за искане до съдията по вписванията за
заличаване на възбрана;
По т. 31 – 11 лв. – държавна такса АВп – за заличаване на възбрана, както и
По т. 26 – 7196.32 лв. с ДДС – пропорционална такса върху вземането на
взискателя или
Общо дължимите такси и разноски са определени като възлизащи на 7273.32 лв.
На 02.12.2022г. с молба взискателят уточнил плащанията, които са извършени в
негова полза. От съдържанието на същата се установява, че направените плащания след
образуване на изп.д. на 25.06.2019г. възлизат на 107 172.77 лв.
По този повод ЧСИ е направил преизчисление на определените разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ, като с последващо постановление от 20.12.2022г. редуцирал размера на
определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР от 7273.22 лв. до размера на 5538.94 лв.
с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
делото се прекрати на основание по чл. 433 от ГПК, но не и поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство – чл. 79 от ГПК. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си
след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред СИ. Когато ИЛ е предявен пред
ЧСИ, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно
изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените
необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл.
79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26
от ТТР винаги е за сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е
платило на СИ, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са
3
внесли по сметка на СИ предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на
СИ, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на
кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума,
доколкото СИ е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност /Р № 266 от
19.12.2013г. по гр.д. № 1427/2012г. на ВКС, IV ГО/.
Установено е в конкретния случай от данните по изпълнителното дело и няма спор
между страните, че по изпълнителното дело е постъпило плащане, задължението е било
изпълнено и взискателя е бил удовлетворен след предявяване на ИЛ пред ЧСИ и в хода на
висящото изпълнителното производство, по споразумение между взискателя и длъжниците,
на части, чрез извършване на плащания в различни моменти, направени пряко по сметка на
кредитора. Вследствие удовлетворяване на цялото вземане на взискателя, ЧСИ пристъпил
към приключване на изпълнителното дело. С обжалваното постановление са определени
разноски, дължими по повод приключване на изпълнението и задълженията на ЧСИ
произтичащи от чл. 433, ал. 3 от ГПК за служебно вдигане на наложените обезпечителни
мерки.
Определените в тази връзка разноски за изготвяне и връчване от СИ на уведомление
за прекратено дело, за искане до съдията по вписванията за заличаване на възбрана,
държавна такса АВп – за заличаване на възбрана по т. 5, т. 10 и т. 31 от ТТРЗЧСИ са
законосъобразно определени и дължими от длъжника на основание общото правило на чл.
79, ал. 1 от ГПК.
Със същото постановление е определена и дължимата от длъжниците
пропорционална такса върху вземането по т. 26 от ТТР в размер на 7196.32 лв. с ДДС,
редуцирана с изменителното постановление до 5538.94 лв. с ДДС.
Неоснователни са поддържаните в жалбите оплаквания, обосноваващи
незаконосъобразност на начислената пропорционална такса с доводи за недължимост, тъй
като по делото не са извършени каквито и да е действия по принудително събиране на
дълга, както и поради накърняване на правилото на т. 27а от Тарифата за ненадвишаване с
1/10 на вземането. Както съдът посочи, длъжниците по изп.д. дължат на ЧСИ
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било
удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на
изпълнителни действия, в т.ч. налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на
длъжниците. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ЧСИ е
възбранил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.2526.1860.1.19 в
гр. Варна на длъжника Ц. Ц.. Постигнатото между взискателя и длъжниците споразумение,
в изпълнение на което длъжниците са погасили задължението си пряко на взискателя е след
иницииране на изпълнителното производство, поради което до размера на събраната сума
таксата по т. 26 от ТТР е дължима именно от длъжниците.
Същата, изчислена по регламента на б. „е“ от ТТРЗЧСИ възлиза на 5363.46 лв., а с
включен ДДС – на 6436.15 лв. В обжалваното постановление от 20.12.2022г. дължимата
пропорционална такса е определена в размер на 5538.94 лв. с ДДС, която е в границите на
4
нормативно определената такса съгласно разпоредбите на ТТРЗЧСИ и не е прекомерна.
Същата, в определения от ЧСИ не надвишава и с 1/10 вземането /107172.77/10 = 10117.28/,
поради което е спазено и правилото на т. 27а от ТТР.
По тези съображения, постановленията за разноски от 10.10.2022г. и от 20.12.2022г.
са законосъобразно постановени и не страдат от пороците визирани в жалбите. Същите като
неоснователни следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
1/ жалба с вх. № 20270/02.12.2022г., подадена от А. Г. Г. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски от 10.10.2022г.;
2/ жалба с вх. № 02203/27.01.2023г., подадена от А. Г. Г. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски от 20.12.2022г., с което е
изменено постановлението за разноски от 10.10.2022г. и
3/ жалба с вх. № 03639/17.02.2023г. подадена от Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** –
длъжник по изпълнението – срещу Постановление за разноски т 20.12.2022г.,
всички по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и с район на действие, този
на ВОС по изп.д. № 20197180400396.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5