РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Кюстендил, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
А. К. М., с ЕГН – ********** от гр. К. обжалва наказателно
постановление № 42-0001020/26.04.2022г., издадено от Директора на
РД“Автомобилна администрация“ гр. София, с което на осн. чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на
100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушенията.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
1
На 16.02.2022г. служител на РД“АА“ гр. София, - св. К. Р., в
присъствието на св. К. М. е съставил АУАН бл.317225, с който е привлечен
към административно-наказателна отговорност А. К. М. за извършено
нарушение по чл. 103, пр.2от ЗДвП. Според обстоятелствената част на АУАН
, на 16.02.2022 г. М. е управлявал МПС марка „ Форд“, модел „Фокус“, с рег.
№ ******** по ул. „Петър Диков“ . Именно на тази улица е подаден ясен
сигнал със стоп-палка от служител на РД“АА“ гр. София - св. М., на която
сигнал водачът не е реагирал, респ. не е спрял за извършване на проверка.
Контролните органи подали сигнал на тел.112 , за да поискат съдействие за
установяване самоличността на собственика на автомобила. Осъществена е
връзка с А. М., който се е явил на указаното от служителите на РД“АА“ гр.
София място, където и му е съставен АУАН.
АУАН е съставен в присъствие на соченото за нарушител лице и е
връчен именно на него. В графата отредена за възражения нарушителят
посочил, че в АУАН не е посочен час на извършване на нарушението.
Въз основа на съставения и връчен на нарушителя АУАН, на
26.04.2022 г. директорът на РД“АА“ гр.София издал атакуваното НП, в което
са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Правната квалификация на нарушението според
административнонаказващия орган е идентична с посочената в акта - чл. 103,
пр.2 от ЗДвП. За това нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от
ПРАВНА СТРАНА
Въз основа заповед №РД-08-30/24.02.2020 г. се изяснява
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното НП.
Компетентността на актосъставителя по съставяне на АУАН следва
по силата на закона, предвид качеството му на длъжностно лице - контролен
орган по смисъла на чл. 91 вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвПр. Предвид това събирането
2
на допълнителни доказателства относно последната не е необходимо.
Жалбата е подадена в предвидения в ЗАНН срок , от лице имащо
процесуална легитимация, което прави същата допустима. Разгледана по
същество се явява и основателна.
На първо място , съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което обуславя
извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Установи се по делото , че в съставения на място на проверката и
връчен на жалбоподателя АУАН не е бил изписан час на извършване на
нарушението. В приложеното по делото копие на АУАН е видно, че часът е
изписан допълнително / вероятно след като проверяваното лице е отразило
възражение, че в АУАН не е посочен час на извършване на проверката/.
Отделно от това , според отразеното както в АУАН, така и в НП
нарушението е извършено в гр. Кюстендил, на ул. „Петър Диков“. Факт е,
че в гр. Кюстендил такава улица не съществува, което и прави описанието на
мястото на извършване на нарушението неясно. Изпълнителното деяние на
нарушението предполага много прецизно описание на мястото и часа на
извършването му, той като се каса е за неизпълнение на разпореждане на
контролен орган, което е дадено на конкретно място.
Неяснотата , която актосъставителя, а в последствие и АНО, е създал
при допускане на горните пороци прави започнатото срещу М.
административнонаказателно производство незаконосъобразно изначално.
Мястото на извършване е основен обективен елемент на нарушението и респ.
липсата му в НП създава неяснота относно обективната страна на
административното нарушение. НП следва да отговаря на всички изисквания,
които законът поставя към него и най - вече относно реквизитите на
съдържанието му. Само с изискуемото от закона съдържание, НП би могло да
бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира
административнонаказателната отговорност на субекта, без да ограничава
процесуалните му права.
На второ място , съдът намира , че наказателното постановление е
незаконосъобразно и поради неяснота на предявеното обвинение и
3
несъответствие на същото с приложената санкционна разпоредба. Горните
изводи се основават на анализ изцяло на съдържанието на АУАН и на НП.
Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН съответно в АУАН и
в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да
бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са нарушени. В този смисъл е необходимо да е
налице правно единство между словесното описание и цифровата
квалификация на нарушението, посочени в акта и в наказателното
постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде поставен в
невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на
административнонаказателното производство, както и конкретната законова
разпоредба, която се твърди, че е нарушил.
В случая в АУАН и в издаденото въз основа на него НП липсва
пълно, точно и адекватно на предявеното обвинение описание на
релевираното административно нарушение със съставомерните му признаци,
както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е, че на
процесната дата и място/ за което вече бе посочено, че реално е
несъществуващо/ , нарушителят М. не е спрял на ясно подаден със стоп-
палка от св. М. сигнал и продължил движението си, с което е нарушил чл.
103, пр.2 от ЗДвП. От една страна, изложеното в обстоятелствената част на
АУАН и НП не кореспондира с фактическия състав на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Според същата, при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. В случая изпълнителното деяние е посочено като „ не
спира на подаден сигнал със сто-палка, като по този начин осуетява
извършването на проверка от контролния орган“, с което е приета за
нарушена разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, като нарушителя е санкциониран
на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест
месеца и с глоба от 50. 00 до 200. 00 лева водач, който откаже да предаде
документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети
извършването на проверка от органите за контрол. Налице е едно непрецизно
4
описание на нарушението, некореспондиращо в пълнота на посочената като
нарушена норма, от което не става ясно дали на М. е вменено във вина
отказът да изпълни полицейско разпореждане или санкционирането му е за
осуетяването на проверката, както и дали осуетяването на извършването на
проверка от органите за контрол е идентично по фактически състав с
неизпълнение на указания на контролните органи, какъвто е текстът на чл.
103 от ЗДП.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното
постановление - да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200, 00 лв. за процесуално представителство,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В случая
възнаграждението е под минимума, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и съдът ще уважи искането за
пирсъждане на на разноски в пълен размер .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №42-0001020/26.04.2022г. издадено от Директора на
РД“АА“, гр.София, с което за извършено административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП на А. К. М., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 100 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на сн. чл. 175, ал.1, т.3
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –гр.
5
София да заплати на А. К. М., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил, сумата
от 200, 00 /двеста / лева, представляваща съдебни разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Кюстендил .
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6