Решение по дело №3107/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20237180703107
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1730

Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР П. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА кнахд № 20237180703107 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

ОД МВР – Пловдив, представлявана от директора с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение № 74 от 17.05.2023г., постановено по АНД № 122 по описа за 2023г. на Районен съд – Асеновград, с което е отменен електронен фиш серия К № 6382694 на ОД МВР - Пловдив за наложена на Ч.А.П., ЕГН/ЛНЧ **********,*** – глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 с.з.

Решението е оспорено като неправилно поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба е посочено, че електронният фиш е отменен, тъй като според РС – Асеновград – протоколът за последваща проверка, удостоверяващ годността на използваното техническо средство се отнася за техническо средство, различно от използваното. Според АРС представеният протокол удостоверява годността на техническо средство № 4835, а за констатиране на нарушението е използвано такова с номер 619. Твърди се неправилност на извода на съда, което твърдение се счита за доказано от самия протокол за последваща проверка, в който е посочено, че типът и номерът на техническото средство е TFR-1M № 4853, а идентификационния номер на конкретното техническо средство, чиято годност удостоверява протокола е № 619. Оспорен е и изводът на АРС затова, че не е ясно дали заснетата скорост е след навлизане в обсега на действие на пътния знак или преди него. Поддържа се, че за това, че заснетата скорост е именно след навлизане в обсега на пътния знак за ограничение за скорост, свидетелства протоколът за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015г., чието удостоверително действие обхваща не само мястото на разполагане на АТСС, но и мястото и времето на контрол и начина на осъществяване на контрола. В протокола изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис и саморъчно изписване на имената на удостоверилия го полицейски служител. В тази насока касаторът се позовава и на чл.8 от наредбата. Поискана е отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. При оставяне на жалбата без уважение е заявено възражение за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минималното по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът Ч.П. с пълномощник адв.Ст.М. оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е доказано по категоричен начин, че е използвано годно АТСС. Посочено е, че в случая е представен снимков материал, който е негодно доказателство, тъй като не може да се провери достоверността на източника му. В протокола по чл.10, както и съдът е отбелязал, са въведени констатации, че АТСС е настроено да засича скорост на МПС 50 метра преди то да попада в зоната на действие на пътния знак. Счита се, че липсват категорични доказателства, че за контролираният участък е била въведена максимална скорост от 40 км/ч, без да се посочва наличен ли е бил специален пътен знак. Поискано е решението на АРС да бъде оставено в сила с присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция – лично на адвоката при условията на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за адвокатурата, за което е представен договор пред въззивната инстанция.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Вълев счита жалбата за основателна и предлага решението на АРС да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

1. В жалбата против електронния фиш е заявено, че описанието на нарушението е неясно и от същото не се разбира в какво е обективирано противоправното поведение на адресата на електронния фиш, вкл. твърдяното наличие на квалифициращо обстоятелство. В писмено становище адв.М. поддържа, че спрямо мястото на нарушението не е посочено населено място, община и област и не е посочено в електронния фиш наличен ли е бил специален пътен знак, който регулира максимално допустимата скорост. Отсъствието на тези данни според адв.М. възпрепятства правото на защита, тъй като води до невъзможност за отправяне на запитване до ОПУ или общинска администрация – адресата на електронния фиш не знае към коя институция да се обърне. Заявено е още, че в електронния фиш е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност, за което преписката не съдържа доказателства – липсват доказателства за издаване и влизане в сила на електронен фиш серия К № 5343988. Тези обстоятелства се отразяват на правната квалификация, под която е подведена отговорността на П..

АРС провел едно съдебно заседание и независимо от изявленията на оспорващото лице, е приел делото за изяснено от фактическа и правна страна. Жалбата на П. ***, който прекратил образуваното дело и го изпратил по подсъдност в РС-Асеновград. С изпращане на преписката в РС – Свиленград е посочено, че нарушението е установено на територия, подсъдна на РС-Асеновград и РС-Свиленград посочил в прекратителното определение, че мястото на нарушението е второкласен път № 66, при км. 123+200, които данни определят място в обхвата на района на РС-Асеновград.

В деня на проведеното единствено съдебно заседание и преди часа на същото, е постъпила молба от адв.М. за изпращане на преписката на електронен адрес. АРС не се е поизнесъл по молбата и служебно не е изискал допълнителни доказателства за изясняване на заявените от адв.М. факти и обстоятелства / наличен ли е бил специален пътен знак, който регулира максимално допустимата скорост; електронен фиш серия К № 5343988 влязъл ли е в сила с оглед квалификацията „повторност“/.

Според съдържанието на електронен фиш серия К № 6382694 : на 26.09.2022г. в 10:35ч., в път II 66 км 123.200, посока на движение на контролираните МПС от изток към запад при максимално разрешена скорост на движение, въведена с пътен знак – 40 км, с отчетен приспаднат толеранс минус 3 км в полза на водача, е установено нарушение, извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на „ЕФ К /5467988“, с МПС – Ровър Ленд Ровър, лек автомобил, рег.№ ****. Нарушението за скорост е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – М 619. Собственик, на когото е регистрирано МПС / ползвател е жалбоподателят. При разрешена стойност на скоростта – 40 км/ч, е установена стойност на скорост 75 км/ч, като превишената стойност на скорост е 35 км/ч.

Преписката съдържа : снимков материал към електронния фиш – клип № 33757, радар № 619 от 26.09.2022г. – 10:35ч., измерена скорост 78 км/ч, ограничение 40 км/ч, превишение 38 км/ч, посока – приближаващ, ведно с географски координати на мобилната система за видеоконтрол и рег.номер на заснетия автомобил – ****; справка за собственик на МПС; Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 – М /съдържащо информация за : принцип на действие на видеосистемата за контрол на скоростта; панел – радар контрол, вкл. прозорец „Режим“, в който се задава режима на излъчване на радара, като в режим „Н“ – както е в случая според данните в клипа, радарът излъчва непрекъснато, както и прозорец „Обсег“, в който се определя разстоянието на действие на радара – при активен бутон „М“ – както е в случая по данни от клипа, разстоянието на действие на радара е около 100-120 м. за лек автомобил, вкл. прозорец „Посока“, като в случая според данни от клипа – обозначената стрелка измерва скорост на МПС, движещи се срещу радарния лъч /или посока – приближаващи/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, издадено на 24.02.2010г. със срок на валидност 24.02.2020г. за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, знак за одобрен тип BG 10 4835, по отношение на което се прилага чл.30 ал.5 от Закона за измерванията /намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип – съгласно и според писмо от БИМ/; информация за премината последваща проверка – Протокол № 8-38-22 от 06.07.2022г. със заключение за съответствие с одобрения тип по отношение TFR1М № 4835, идентификационен номер 619 ; протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г., при заснемане с TFR1-М № 619, съдържащ информация за : дата на ползване на АТСС – 26.09.2022г.; място за контрол – РУ Асеновград, път II 66 км 123.200; посока на движение на контролираните МПС от изток към запад; общо ограничение на скоростта – 40 км/ч; разстоянието до пътния знак с въведено ограничение до АТСС в мети – „070“, което попада в обхвата на 100-120м.; режим измерване – стационарен, посока на задействане – приближаващ, номер на служебен автомобил – СА 6419 ММ; период на работа - 08.45ч. до 10.45ч., в обхвата на който е 10.35ч.; текст – АТСС е разположена и настроена съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. АТСС е преминало метрологична проверка с протокол № 8-38-22 и е годно за експлоатация до 06.07.2023г., удостоверено с подпис и име на служител; дневник за отчитане на скоростни режими, заснети с техническо средство TFR1-М № 619, съдържащ номера на клиповете по отношение конкретно контролирания участък – 33731 и сл., в обхвата на които и клип № 33757; справка за нарушител/водач, в която е отразен електронен фиш серия К № 5343988, издаден на 01.12.2021г., връчен на 17.02.2022г., за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДв.П – влязъл в сила.

2. Несъответно на описаните доказателства - АРС приел, че радарът № 619 не е преминал последваща проверка и не се счита от одобрен тип. В тази вр. не е правилен извода, че представлява негодно средство за установяване на нарушения на скорост по ЗДв.П и неговите показатели не могат да бъдат приети за достоверни. По отношение извода на АРС за неяснота относно – заснетата скорост дали е след навлизане в обсега на действие на пътния знак или е преди него, където такова ограничение не е действало, съдът не е съпоставил отразеното разстояние в протокола за използване на АТСС с данните в клипа, заснет от радар № 619, вкл. не е съобразена разпоредбата на чл.8 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г. : „При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.“ В тази вр. се отбелязва, че протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г. не е оспорен. Изводът на АРС за недоказано наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта противоречи на удостовереното в протокола по чл.10 от наредбата – „Наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването.“. АРС е посочил, че „…не е доказано по никакъв начин наличието на такъв пътен знак и неговата правна стойност, предвид с констатирани поставени незаконно такива, с цел събиране на глоби от граждани, на територията на страната, такива случаи“, като с оглед възражението на адв.М. – не е изискал служебно доказателства за наличие на пътен знак за ограничение на скоростта – 40 км/ч на 26.09.2022г. по отношение път II 66 км 123.200 на територията на РУ – Асеновград.

В случая нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол, одобрена и проверена, съгласно Закона за измерванията и събраните чрез нея данни следва да се кредитират като достоверни. Аргумент за извода е и съответствието между идентификационния номер на автоматизираното техническо средство, отразено в електронния фиш, както и отразяване на същия номер в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. /№ 619/.

Фактическата установеност, отразена в електронния фиш се доказва от приложеното в преписката статично изображение, което съгл. чл.16 ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази насока е нормата на чл.189 ал.15 ЗДв.П – „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.”. Съдържанието на снимката/наименувана „клип” не поставя под съмнение, че нарушението на скорост е осъществено с МПС рег.№ ****. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че данните в съставения протокол съответстват на тези в електронния фиш, поради което същият представлява доказателство за това, че нарушението е установено и измерено с АТСС, посочено в електронния фиш и с отразената информация от измерването. Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П. В случая отсъстват съществени нарушения на процесуалните правила, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. – изводът произтича от писмените доказателства /преписката/, описани по-горе по съдържание. Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е с дата на използване – 26.09.2022г., която дата е отразена в електронния фиш за дата на извършване на нарушението. Освен съответствието между дата на установяване на нарушението, посочена в електронния фиш и идентична дата на използване на конкретното АТСС, е налице идентичност и между отразеното в протокола ползвано АТСС и посоченото в снимковия материал, който попада в обхвата на заснетите на 26.09.2022г. статични изображения. Предвид тези данни следва извод за наличие на достатъчно реквизити, установяващи без съмнение обвръзката между данните в протокола по чл.10 от наредбата и данните в електронния фиш, което изключва съмнение в истинността на фактическата установеност. Протоколът съдържа данни за начало и край на работа /08.45 до 10.45/, в който период е осъществено заснемането – 10.35ч. Протоколът по чл.10 ал.1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, каквато в случая е установена. Следва да се има предвид, че мястото на осъществен контрол е различно от мястото на фактическото позициониране на техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана зона. „Контролирана зона“ е не мястото, на което са поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият участък от пътя /обхват/, където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на нарушения.

Независимо от изложеното, предвид възраженията на пълномощника на санкционираното лице, в конкретния случай е необходимо да бъде установено наличието на пътен знак за ограничение на скоростта – 40 км/ч на 26.09.2022г. по отношение път II 66 км 123.200 на територията на РУ – Асеновград, посредством служебно изискване на доказателства за обстоятелството от ОПУ – Пловдив и от община Асеновград. При установяване на разрешена стойност на скорост – 40 км/ч на 26.09.2022г. по отношение път II 66 км 123.200 на територията на РУ – Асеновград, следва да бъдат изискани от ОД МВР – Пловдив доказателства за издаване и връчване на електронен фиш серия К № 5343988, който според данни от справка за нарушител/водач е издаден на 01.12.2021г. и връчен на 17.02.2022г., предвид позоваване в оспорения електронен фиш на повторност на нарушението.

В случай, че не бъдат установени признаците на повторност /§6 т.33 ДР ЗДв.П - 33."Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач./, съдът при липса на съществено изменение на съставомерните факти в електронния фиш на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя електронния фиш /Решение № 737 от 20.04.2023г. по КАД № 220/2023г. на XXVI с-в на АС – Пловдив : ”Противно на твърдяното по касационната жалба, ПРС правилно е осъществил преквалификация на нарушението, тъй като в конкретния случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Безспорно е установено управление на посоченото в ЕФ МПС на посоченото време и място с превишение на допустимата скорост като не се доказва единствено въведеното ограничение с пътен знак на пътя. Както правилно е посочил ПРС, при липса на въведено ограничение с пътен знак, водачът е длъжен да спазва общото правило за поведение, въведено с нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да съобразява скоростта на управляваното от него МПС с въведените законови ограничения.”/; Решение № 2474 от 20.12.2022г. по КАД № 2724/2022г., АС – Пловдив; Решение № 1028/07.06.2022г. по КАНД № 807/2022г., АС - Пловдив и др./.

Според ТР № 8/2021г. - Наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

Жалбата се приема за основателна с последица - връщане на делото в РС – Асеновград за ново разглеждане от друг състав. По исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIV състав

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 74 от 17.05.2023г., постановено по АНД № 122 по описа за 2023г. на Районен съд – Асеновград.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: