Решение по дело №4650/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 1585

                                         гр. Бургас, 17.12.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 4650 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. П., поддържа жалбата и развива съображения за нейната основателност.

Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

С декларация от 03.11.2017г. (на л. 30 от делото) П.С.(като управител на дружеството жалбоподател) декларирал от името на дружеството, че прекъсва дейността. Дейността била възобновена от 07.06.2018г. с подаването на нова декларация (на л. 29 от делото). За целта С. сключил и нов договор за абонаментно обслужване на електронен касов апарат с номер *********, валиден от 03.07.2018г. Договорът бил с предмет техническо обслужване на ЕКАФП в обект риболовен магазин „Трабуко” в гр. Бургас, комплекс „Л.”, бл. **.

На 25.05.2018 г. в 15:30 часа била извършена проверка от служители на НАП на посочения търговски обект, стопанисван от жалбоподателя. Свидетелят Д. извършил контролна покупка на 1 бр. кутийка с „бял червей” на стойност 0,50 лв. и на 1 бр. кутийка с „торен червей” на стойност 1,50 лв. При заплащането не му била издадена ръчна касова бележка от кочан, съдържаща необходимите реквизити за покупката. При проверката се констатирало, че в обекта липсва монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, с КДФО към него, както и кочан за издаване на касови бележки. Тези обстоятелства били документира в протокол за проверка от 25.05.2018г.

За констатираното нарушение бил съставен на 04.06.2018 г. АУАН от М.В. – инспектор по приходите, а впоследствие на 08.11.2018 г. било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и разпитаният като свидетел инспектор по приходите, участвал при проверката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че описаното в НП нарушение се установява от доказателствата по делото. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателката, в който се осъществява дейност по продажба на стоки (рибарски принадлежности), не е монтирано фискално устройство. При това в качеството си на лице, което осъществява продажба на стоки, търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, тъй като не е осигурил монтирането и въвеждането в експлоатация на фискално устройство. Наред с това осъществявайки такава дейност жалбоподателят е бил длъжен да знае нормативните изисквания. Съдът не споделя защитния довод на жалбоподателя, че не е извършвал търговска дейност. От показанията на свидетеля Д. се установява, че е била извършена продажба от жалбоподателя на рибарски принадлежности, за които свидетелят е заплатил продажна цена. Следователно жалбоподателят е извършил търговска дейност. Освен това от фактическа страна по делото се установи, че към 25.05.2018г. в обекта изобщо не е било монтирано надлежно въведено в експлоатация ФУ. Това са установили контролните органи, това са и твърденията на жалбоподателя. Този факт се установява и от представения от него абонаментен договор за обслужване на ФУ с начална дата 03.07.2018г. Както е посочено в чл. 16, ал. 1 от Наредбата при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Т.е. предпоставка за надлежно въвеждане в експлоатация на ФУ е сключването на договор за техническо обслужване, а за процесния обект такъв е бил сключен на 03.07.2018г. – след датата на извършената проверка.

При така установените факти обаче съдът счита, че АНО не е приложил правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Второто изречение на същата алинея гласи, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС, във връзка с  чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи. Ето защо АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС. След като по делото не се установява, че  жалбоподателят не е отразил приходи, пък и подобни твърдения не се излагат от АНО, следва санкцията да се определи при приложението на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал.1 ЗДДС, в която за търговците се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. Допуснатото от АНО нарушение относно неправилното приложение на санкционната норма, не води до отмяна на обжалваното наказателно постановление, а само до неговото изменение в частта за размера на наложеното наказание.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието следва да бъде определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция” и основанието, на което се налага, като размерът се намали от 3000 лв. на 500 лв.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 395316-F387753 от 08.11.2018 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Б.Ф.” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, предл. последно, вр. ал. 1 ЗДДС НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

            Вярно с оригинала: /п/

            КС