№ 225
гр. гр. Добрич, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20223200500377 по описа за 2022 година
Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”,
раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския
процесуален кодекс.
Въззивно гражданско дело № 377/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич е образувано по жалба рег. вх. № 3252/10.06.2022 г., подадена от Р.Н.
Р. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. С., общ. Добричка, област Добрич
срещу Разпореждане от 31.01.2022 г. на частен съдебен изпълнител Л.Т., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. №
2010***0401120.
С атакувания акт, частният съдебен изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника Р.Н. Р. за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и
на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на
частния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата
отмяна.
Взискателят изразява становище за правилност и законосъобразност на
атакувания акт на частния съдебен изпълнител.
1
Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните
действия съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК,
като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в
изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на
държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. С оглед горните
констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
В процесния казус е установено, че на 17.07.2018 г. е постъпило ново
искане от взискателя за налагане на запор върху трудовото правоотношение
на длъжника, а на 06.07.2021 г. е наложен поредният запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. В периода от 21.09.2021 г. до настоящия
момент за постъпили суми от запорираното трудово възнаграждение на
длъжника.
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на
предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 –
ОСГТК.
За прекратяване на изпълнителното дело е ирелевантно дали по делото
са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията
за извършване на изпълнителни действия пречат делото да бъде перемирано
съгласно изричната и ясна норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Условие за
2
ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата
на закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на
изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на
ТР – 2 – 2015 -ОСГТК. За хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно
релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършването на
конкретно изпълнително действие.
Запорът на трудовото възнаграждение е специфичен изпълнителен
способ. При изпълнение върху периодични парични вземания на длъжника
срокът на перемиране се прекъсва с искането за налагане на запор,
разпореждане за налагане, връчване на запорното съобщение на третото лице-
работодател и с всяка постъпила сума в изпълнение на запора. Всяка вноска
на запора представлява реализиране на способ и прекъсва срока за настъпване
на перемцията.
Двугодишният срок за перемпция започва да тебе от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение, в т. ч. и доброволно, т.е.
осъществяването на всички способи е приключило успешно или не – р. № 37-
2021-ВКС.
В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното и с оглед
доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на
изпълнителното производство не се установи по-дълъг от две години период,
в който да не е осъществено изпълнение.
Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата
за неоснователна и като такава да я остави без уважение.
С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 437 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. вх. № 3252/10.06.2022 г., подадена
от Р.Н. Р. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. С., общ. Добричка, област
Добрич срещу Разпореждане от 31.01.2022 г. на частен съдебен изпълнител
Л.Т., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. №
2010***0401120.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4