Р Е Ш Е Н И Е №13
гр.
Русе , 17.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично съдебно заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 753 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена
информация.
Производството
по делото е образувано по жалба на В.Г.Д. ***, чрез пълномощника му адв. Я.П. ***,
срещу мълчалив, в условията на евентуалност изричен отказ на Изпълнителния
директор на лечебно заведение – Многопрофилна болница за активно лечение - „Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол по искане за предоставяне на обществена информация,
изпратено по електронен път на 09.12.2020г. Посочва се, че решението е немотивирано
– правно и фактически. Жалбоподателят счита, че болниците са задължени
субекти по ЗДОИ във връзка с
осъществяваната от тях дейност. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния
орган за произнасяне с указания за предоставяне на достъп до исканата информация.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът – Изпълнителният директор на
лечебно заведение – Многопрофилна болница
за активно лечение -
„Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол, чрез процесуален представител в писмено
становище посочва, че жалбата е неоснователна и счита оспорения акт за
законосъобразен. Сочи се, че информацията, за която е постановен отказ не е
обществена, а се отнася за информация за конкретното състояние на всеки един
пациент, на всеки един от които се прилага специфично за състоянието му лечение,
назначено от лекуващия му лекар. Развити са съображения, че независимо, че
правото за търсене и получаване на информация е законово установено право, то
не е абсолютно. Съобразявайки се с основните приниципи, разписани в чл.6, ал.1
от ЗДОИ, жалблоподателят посочва, че е невъзможност да представи исканата
информация, тъй като проведеното успешно
лечение на един пациент не гарантира, че същото ще бъде успешно при друг
пациент, макар и да се касае за едно и също заболяване, тъй като към всеки един
пациент се подхожда индивидуално,
съобразно неговото състояние, медицински стандарти и добра медицинска практика.
Всичко това, според жалбоподателя, предполага прилагане на голямо
разнообразие от терапии, което прави практически
невъзможно описването им. Прави искане
за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна: Оспорващият В.Г.Д.
***, чрез пълномощника му адв. Я.П. *** е подал до Изпълнителния директор на
лечебно заведение – Многопрофилна болница
за активно лечение -
„Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол заявление за достъп до обществена
информация, като е поискал да му бъде предоставена наличната информация както
следва: Какво лечение се прилага от
страна на медицинските специалисти към постъпилите в лечебното заведение
пациенти, диагностицирани със заболяването Ковид 19. Искането е изпратено по
електронен път на 09.12.2020 г. на
електронния адрес на ответника. На 14.12.2020г., в срока от 14 дни по чл.28,
ал.1 от ЗДОИ Изпълнителният директор на лечебно заведение –
Многопрофилна болница за активно лечение
- „Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол, като
задължен субект по ЗДОИ по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗДОИ , изпраща отговор на електронния адрес на заявителя. В него се
посочва, че, информацията, която е поискана
не е „обществена“ по смисъла на ЗДОИ. В срока и по реда на чл. 40, ал.1,
вр. чл. 145, ал.1 от АПК заявителят обжалва пред съда отказа, който определя
като мълчалив или евентуално изричен. Към жалбата е приложено копие от
съобщение на електронната поща на оспорващия, получено на 14.12.2020 г., за
изпращане на решението за достъп до обществена информация.
Преценката
на установената фактическа обстановка, води до следните правни изводи: Жалбата
е процесуално допустима - подадена е от заявителя в административното
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и в срока, посочен в него. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Издаденото решение
в оспорената му част, с която е отказан достъп до обществена информация по
заявлението на оспорващия, проверено на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и
съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът приема за законосъобразно. Заявителят
като гражданин на Република България /обстоятелство, което не е спорно/ е лице,
което има право на достъп до обществена информация /арг. чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ/.
Същият е сезирал Изпълнителния директор на лечебно заведение – Многопрофилна
болница за активно лечение - „Св.Панталеймон“ АД гр.Ямбол. Последните имат
качеството на задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на
чл. 3, ал. 2, т.1 от ЗДОИ. В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила – изпълнена е
процедурата и са спазени сроковете по раздел ІІ на глава ІІІ на ЗДОИ.
Законосъобразна е и формата на оспорения акт. По аргумент от чл. 34,
респективно чл. 38 от ЗДОИ, компетентният административен орган се произнася по
искане за достъп до обществена информация с акт в писмена форма - решение,
който следва да съдържа определени реквизити. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ в
решението за отказ се сочат правното и фактическо основание за издаването му.
Решението в оспорената му част съдържа изложение на онези отрицателни
материалноправни предпоставки, които според преценката на органа са предвидени
в приложимата норма като пречки за предоставяне на достъп до обществена
информация и представляват фактически основания на издадения отказ, т. е.
оспореният акт е изричен отказ, а не мълчалив отказ, както неоснователно се
сочи в жалбата. Преценен по същество относно приложението на материалния закон,
оспореният отказ е законосъобразен. ЗДОИ урежда обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация. По смисъла на чл. 2, ал.
1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Понятието
"обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази
обществена информация може да се съдържа в документи или други материални
носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
Всяко искане за достъп по ЗДОИ следва да съдържа описание на исканата
обществена информация, предвид чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. По реда на ЗДОИ
може да се иска достъп до информация в очертания по-горе смисъл, но не и само
достъп до документи като материализиран носител на информацията. Документите са
материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание
на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне
на документ, то такава информация не се дължи. Само ако молителят посочи вида
на исканата информация като я опише в смисъла, даден от законодателя, възниква задължение за
предоставянето. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация
съгласно чл. 28 от ЗДОИ, се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране и в този срок органите или
изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което се уведомява
писмено заявителя. Нормата на чл. 38 от ЗДОИ регламентира съдържанието на
решението за отказ, а чл. 39 от същия закон дава указания, как да бъде съобщено
това решение на заявителя. Следователно, единствената призната възможност от
закона за процедиране на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ, какъвто безспорно
е Изпълнителният директор на лечебно заведение – Многопрофилна болница за активно лечение - „Св.Панталеймон“, е да постанови решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, като писмено уведоми заявителя за това свое решение. Съгласно чл.38
ЗДОИ в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на
приемане на решението и редът за неговото обжалване. Правилна е преценката на административния
орган, че исканата информация не е обществена по смисъла на закона. Аргумент за това е разпоредбата на чл.5, ал.2
от ЗДОИ, според която този закон /ЗДОИ/ не се прилага за достъпа до лични данни. В
Закона за защита на личните данни се препраща изрично към Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /
Регламента/. В чл.4, т.1 от Регламента е легалното определение за лични данни :
„лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано
физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект
на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице,
което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;
Специално място в Регламента е отделен за здравното състояние на човека като
част от обема на личните данни. В чл.4, т.15 от Регламента се посочва, че „данни
за здравословното състояние" означава лични данни, свързани с физическото
или психическото здраве на физическо лице, включително предоставянето на
здравни услуги, които дават информация за здравословното му състояние. В този
ред на мисли правилен е отказа на административния орган , тъй като здравният статус и приложеното лечение на пациентите в
болницата представляват обработка на лични данни, които са изключени от
приложното поле на ЗДОИ. Подобна
информация не притежава характера на информация, свързана с обществения живот в
страната, а засяга единствено индивидуално определени физически лица по начин,
който я квалифицира като "лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Информация, съставляващи лични данни, не се
предоставя по реда на ЗДОИ, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ.
Отделно
от посоченото по-горе, само за прецизност следва да се посочи, че дори да се
приеме, че исканата информация представлява служебна информация по смисъла на
чл. 11 от ЗДОИ, като анализ на самото заболяване, тази информация в условията
на протичаща и към момента пандемия не е
категорично анализирана и обобщена нито в национален, нито в световен мащаб. Това
е ноторно известно обстоятелство. В този смисъл основателни са доводите на
ответната страна, изразени в писменото становище, че са в невъзможност да
предоставят информация по така зададения въпрос в заявлението на заявителя, тъй
като индивидуалния подход и индивидуалната терапия на всеки отделен пациент предполага
прилагане на голямо разнообразие от
терапии, което прави практически
невъзможно описването им. При така установеното по делото настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай е била налице хипотезата на чл. 33
от ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация той
уведомява за това заявителя. Следва да се има предвид обаче, че оспореният
отказ на ответника по въпроса от
заявлението, макар и с неправилни мотиви – органът фактически е отказал нещо,
което липсва, вместо на основание чл. 33 от ЗДОИ да информира заявителя, че не
разполага с исканата информация, като краен резултат е законосъобразен.
Липсващата обществена информация не може да бъде предоставена, поради което
отмяната на отказа и връщането на преписката на органа със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, не може да доведе до резултат,
различен от постановения. Горното обезсмисля връщането на преписката на органа
за постановяване на нов акт на основание чл. 33 от ЗДОИ / вж. в този см.
решение № 5732 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2018 г., Vо. /.
Предвид
изложеното съдът намира, че така подадената жалба е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, а по арг. от чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя не се
следват деловодни разноски. С оглед изхода по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по препр. от чл.
144 АПК, в полза на ответника се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв, съобразно представения списък, платими от оспорващия.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 40,
ал. 1 ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЯ жалбата на В.Г.Д. ***, чрез
пълномощника му адв. Я.П. ***, срещу отказа
на Изпълнителния директор на лечебно
заведение – Многопрофилна болница за
активно лечение - „Св.Панталеймон“ АД
гр.Ямбол по искане за предоставяне на
обществена информация, изпратено по електронен път на 09.12.2020г.
ОСЪЖДА В.Г.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение - „Св.Панталеймон“
АД гр.Ямбол сумата от 300/триста/лв,
представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: