Определение по дело №99/2021 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

24.02.2021 г., в състав:

 

          Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

                АНА АНГЕЛОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 99 по описа

за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Грейнстор БГ" ЕООД, гр.София против Определение № 260492/17.11.2020 г. по ч.гр.дело № 188/2020 г. на Районен съд-Враца, с което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед за изпълнение на парично задължение № 73/28.01.2020г. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че този съдебен акт е постановен въз основа на недопустими указания на ОС-Враца, дадени с Определение № 260115/21.10.2020г. по в.ч.гр.дело № 480/2020 г. Според жалбоподателя, случаите, при които издадената заповед за изпълнение може да бъде обезсилена, са изрично регламентирани в разпоредбата на чл.415, ал.5 ГПК, която не може да се тълкува разширително. Поддържа се също, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът е бил правосубектно юридическо лице, което може да бъде надлежна страна в съдебните производства, а липсата на надлежно вписани управителни органи не засяга правосубектността.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Кооперация "Трудово производителна земеделска кооперация "Импулс", гр. ***.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по заявление на "Грейнстор БГ" ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“-гр.***. Заявлението е подадено на 23.01.2020 г.

Видно от приложената справка от Търговския регистър за актуално състояние на кооперацията-длъжник, като председател на кооперацията е вписан М. Е. М.. Вписани са също общо шестима членове на управителния съвет, както и трима членове на контролния съвет.

Въз основа на така подаденото заявление, на 28.01.2020г. РС-Враца издал Заповед № 73 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника ТПЗК "Импулс", гр. ***, за сумата от 24 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2020г. до окончателното й изплащане.

Издадената заповед за изпълнение е изпратена на адреса на длъжника, където на 10.02.2020г. е връчена на Е. А.-домакин. На 05.03.2020г. от Б. С. М.-член на УС на кооперацията и К. П. К.-член на КС, са постъпили възражения по чл.414 от ГПК, с приложени към тях копия от протокол от заседание на управителния и на контролния съвет на кооперацията от 05.03.2020г., от които се установява, че председателят на кооперацията М. Е. М., както и двама от членовете на УС са починали, но новоизбраният на 02.02.2020г. председател не е вписан в търговския регистър, тъй като регистърното производство е спряно с определение на ОС-Враца по т.д.№ 20/2020г.

Предвид постъпилите възражения, РС-Враца е указал на заявителя и настоящ жалбоподател, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, както и че ако не представи доказателства за предявяване на иска, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на заявителя на 18.03.2020 г. Заявителят е представил възражение вх.№ 5076/16.03.2020г., с което е оспорил подадените по реда на чл.414 от ГПК възражения, застъпвайки становището, че те не са подадени от председателя на кооперацията, а от лица, които не могат надлежно да представляват същата. С оглед на тези доводи е поискано на длъжника да бъдат дадени указания по отстраняване нередовностите на  възраженията по чл.414 от ГПК. На длъжника е връчено копие от възражението на заявителя като му е указано да ангажира становище и да посочи кое лице представлява кооперацията. Такова становище не е подадено от ТПЗК "Импулс", гр.***. На 24.06.2020 г. заявителят "Грейнстор БГ" ЕООД, гр.София е депозирал в РС-Враца искова молба, с която предявява иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С Определение № 1155/24.06.2020г. РС-Враца е констатирал, че сочените от заявителя нередовности на постъпилите възражения по чл.414 от ГПК не могат да бъдат отстранени, тъй като вписаният председател на кооперацията е починал, а регистърното производство за вписване на новоизбрания председател е спряно до приключване на производството по гр.дело № 538/2020г. по описа на РС-Враца. По тази причина и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК районният съд е спрял заповедното производство по ч.гр.дело № 188/2020г. Определението за спиране е отменено с Определение  № 260115/21.10.2020 г. по в.ч.гр.дело № 480/2020г.на Окръжен съд-Враца, в мотивите на което е посочено, че разпоредбата на чл.229 от ГПК не е приложима в заповедното производство, но издаването и влизането в сила на заповедта за изпълнение са поставени в зависимост от възможността за развитие на производството по съобщаване на заповедта на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Освен на специалните правила, уредени в Глава тридесет и седма на ГПК, заповедното производство е подчинено и на общите правила на Глава първа и в частност – на разпоредбите на чл.26 и сл. от ГПК. Съгласно чл.27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като страна може да бъде само правоспособно физическо или юридическо лице. По отношение на юридическите лица, каквото е ТПЗК"Импулс", с императивни правни  норми е уреден начина, по който същите придобиват права и задължения, и начина, по който извършват валидни процесуални действия.

         Съгласно чл.131 от ЗЛС юридическите лица придобиват права и задължения чрез своите органи, а съгласно чл.30 от ГПК представителството на юридическите лица пред съдилищата се осъществява от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Следователно юридическите лица извършват валидни процесуални действия чрез своите представителни органи, участват чрез тях в съдебните производства и само спрямо тях могат да се предприемат валидни процесуални действия.

         Съгласно чл.15 и сл. от ЗК органи на кооперацията са общото събрание, управителният съвет, контролният съвет и председателят на кооперацията, като в закона са уредени ясно правата и задълженията, с които всеки от тези органи разполага и упражняването на които обвързва кооперацията по силата на чл.131 от ЗЛС. Съгласно чл.26, ал.1, т.1 от ЗК кооперацията се представлява от председателя, който на основание чл.30, ал.1 от ГПК осъществява нейното процесуално представителство. Изключение от правилото за представителство на кооперацията по съдебни спорове дава единствено разпоредбата на чл.25 от ЗК, ограничавайки го до случаите, при които съдебният спор е между кооперацията и член на управителния съвет или между кооперацията и нейния председател. Тъй като разглежданият случай не попада в изключението по чл.25 от ЗК, то следва, че и надлежното участие на ТПЗК „Импулс“-гр. *** би могло да се осъществява единствено чрез нейния председател.

         По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и към датата на нейното връчване на длъжника председателят на кооперацията е бил починал и на негово място не е вписан нов председател. Новоизбраният от общото събрание председател не е вписан, тъй като регистърното производство по вписване на промени е спряно с акт на Окръжен съд-Враца, предвид наличието на висящ спор по предявен от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.58 от ЗК. Следователно както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на нейното връчване кооперацията е била без органно представителство, при което заповедното производство изначално не е могло да се развие.

         Една от целите на заповедното производство е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е безспорно. За постигането на тази цел с разпоредбите на чл.411, ал.3, чл.414 и чл.416 от ГПК са въведени изисквания заповедта да може да достигне до знанието на длъжника, който да има възможност да заяви оспорва или не оспорва вземането. Когато обаче длъжникът е юридическо лице, такова обвързващо волеизявление може да бъде направено само от законния му представител. Следователно, при липсата на избран и вписан законен представител обвързващо кооперацията изявление обективно не може да бъде направено и по аргумент от чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. На още по-силно основание  това и важи и в случаи като разглеждания, когато още при връчване на заповедта юридическото лице е нямало органен представител и лицето, приело съобщението за връчване, не е разполагало с възможност да изпълни задължението си да предаде съобщението на законен представител на  кооперацията.

         Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че в конкретната хипотеза е липсвала изначално правна възможност заповедно производство да бъде развито, доколкото поради факултативния му характер и целта на закона то е подчинено на специални правила, субсидиарно приложение спрямо които разпоредбите на общия исков процес, в т.ч. тази на чл.229 от ГПК, не намират. По тези именно причини при липсата на органен представител на юридическото лице заповедното производство не може да бъде спряно, а подлежи на прекратяване поради невъзможност развитието му да продължи и издадената заповед да влезе в сила. Липсата на законно представителство не е пречка за образуване и развитие на исков процес, в който разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е на общо основание приложима, и производството би подлежало на спиране до приключване на спора по избор на нов председател и вписването му в ТРРЮЛНЦ.

     Изложеното дотук дава основание на въззивния съд да приеме, че доколкото заповедта за изпълнение не е съдебен акт от кръга на неоттегляемите /арг. от чл.246 от ГПК/, в случаите, в които същата не може да влезе в сила, следва да бъде обезсилена, а заповедното производство - прекратено, като за кредитора остава открита възможността да докаже паричното си притезание в общ исков процес.

         В заключение следва да се отбележи, че доколкото исковият процес по предявения от частния жалбоподател иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение е продължение на заповедното производство /арг. чл.422, ал.1 от ГПК/, въззивният съд не намира основание да промени убеждението си за правилност на обжалвания прекратителен акт на заповедния съд.

         Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

                 О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260492/17.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 188/2020г. на Районен съд-Враца

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                  2..........