Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260171 25.11.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ нак. състав
На четвърти ноември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Роза Ризова
Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01634 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-003581 от 18.08.2020 г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на И.Р.Д., ЕГН ********** за извършени нарушения на 18.07.2020 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *******са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон;
3. глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
Жалбоподателят И.Р.Д., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Участва лично в съдебното производство. В хода на съдебното следствие посочва, че не оспорва НП по отношение първите две вменени й нарушения, което становище поддържа и при съдебните прения.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Съдът прие, че жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Въпреки изявлението на жалбоподателя, че оттегля жалбата по отношение на първите две вменени му нарушения, съдът намира, че предмет на проверка се явява цялото НП, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 324, ал.1 от НПК това може да бъде сторено до започване на съдебното следствие. В конкретния случай изявление в този смисъл е направено от И.Д. след даване ход на съдебното следствие, поради което същото не поражда правни последици, тъй като нейното право по чл. 324, ал.1 от НПК е преклудирано.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
От фактическа страна:
На 18.07.2020
г. св. Б.М.Б. – полицейски служител при ОД на МВР-Перник, изпълнявал служебни задължения,
свързани с контрол на правилата за движение по пътищата. В 04:00 часа се
намирал на ул. Св.св.Кирил и Методий в гр. Перник, когато видял движещия се в
посока към пътен възел Хумни дол лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *******,
който бил спрян за проверка.Установил, че същият се управлява от И.Р.Д.. От
представените му за проверка документи констатирал, че жалбоподателката не носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство и свидетелство за регистрация
на същото. Била извършена справка в
базата данни на МВР, при която се установило, че водачът има наложени глоби по три
фиша - серия М 809639, серия М 809646 и серия М 264500, които не е заплатил в
законоустановения срок. В присъствието
на жалбоподателката срещу нея бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GА,
№ 246505 от 18.07.2020 г., с който отговорността на И.Д. била ангажирана за
нарушения на чл.100, ал.1, т.1, чл. 100,
ал.1, т.2 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателката
не направила възражения, като не депозирала и писмени такива в 3-дневния срок
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 20-1158-003581 от 18.08.2020 г. В обстоятелствената част на същото административнонаказващият орган (АНО) приел констатациите изложени в АУАН, като за трите нарушения наложил на И.Д. съответни административни наказания, а именно:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон;
3. глоба в размер на 20 лв (двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3 от същия закон.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 25.08.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе
гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид
приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия GА, № 246505 от 18.07.2020 г. и заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, които
кореспондират и със свидетелските показания на Б.М.Б., който разпитан в хода на съдебното следствие, потвърждава
изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
Съдът дава вяра на неговите показания,
тъй като същият е имал непосредствени впечатления за установените факти.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
Съдът констатира, че при описанието на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени и посочването на нарушените законови разпоредби са спазени императивните изисквания съответно на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на пътно превозно средство водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на Б.М.Б., че жалбоподателката не е носила свидетелството си за управление на моторно превозно средство, поради което и законосъобразно е привлечена към административнонаказателна отговорност и наказана за вмененото й нарушение. Обосновани възражения срещу тази констатация И.Д. не е направила, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателката е привлечена към административнонаказателна отговорност за него.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, което изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. При това положение наказващият орган правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на И.Д., поради кооето обжалваното НП в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Съдът приема за доказано, че при
извършената на жалбоподателката полицейска проверка същата не е носела и не е
представила на контролните органи свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство, което е управлявала. Като водач, същата е била
длъжна да носи този документ, съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което и при неизпълнение на това й задължение законосъобразно и обосновано Д. е привлечена
към административнонаказателна отговорност
за нарушение на посочената правна норма.
АНО е наложил на
жалбоподателката за извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер от 10
лева, съобразно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, в която именно е предвидена
санкцията за неизпълнение на визираното законово задължение. Наказанието е определено
от закона в абсолютен размер, поради което съдът не може да извършва преценка
досежно неговия размер, който не може да бъде редуциран, което води до
потвърждаване на НП в тази му част.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че установените нарушения, отнасящи се до потвърдената част на НП в т. 1 и т. 2 не разкриват по ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения, поради което правилно АНО е приел, че по отношения на тях не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК.
По отношение на нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
Съдът намира, че при налагане на административното наказание на И.Д. за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон, което води до отмяна на обжалваното НП в тази му част, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба по своето съдържание не предписва определено поведение на даден правен субект, което да обективира признаците на административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, поради което в този смисъл не може да бъде нарушена от И.Д.. Посочената норма само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането. Именно и поради това систематичното място на посочената за нарушена норма на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е след общия административнонаказателен състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тя не попада в приложното му поле. Незаплащането от водача в посочения срок на наложена му глоба е основание за налагане и на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, респ. т. 2, б. "к" от ЗДвП, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3, вр. чл. 185 от ЗДвП.
Ето защо, съдът намира, че в тази му част процесното НП е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1158-003581 от 18.08.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на И.Р.Д., ЕГН ********** за извършени нарушения на 18.07.2020 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *******са наложени административни наказания както следва:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон и
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.2 от същия закон.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1158-003581 от 18.08.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА с която на И.Р.Д., ЕГН ********** за нарушаване на чл. 190, ал.3 от Закона за движението по пътищата, извършено на 18.07.2020 г. в гр. Перник при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № РК 2394, й е наложено на основание чл. 185 от същия закон административно на казание глоба в размер на 20 (двадесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ