Р Е Ш Е Н И Е
№ 260213
гр. Пловдив 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4281/2020 г. по описа на РС Пловдив ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
Серия К № 2991141 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на Т.Т.Г. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП.
Жалбоподателят Т.Т.Г. не се явява в съдебно заседание. Явява се
упълномощеният му процесуален представител адв. Д., който прави искане пред съда
за отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административното производство по издаването на електронния фиш. Претендират
се разноски за процесуално представителство за адвокат.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска от съда да
потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски – за юрисконсултско възнаграждение, сторено е и възражение за
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на жалбоподателя.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Т.Т.Г. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 2013 г. с придобити категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“, като до м.
септември 2019 г. спрямо него са били издадени две наказателни постановления и
дванадесет фиша за извършени от него като водач на пътни превозни средства
нарушения на правилата за движение.
На 01.09.2019 г. в 15:26 ч. на път в населено място – в гр. Пловдив на бул.
„Цариградско шосе“ до № 26, с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, вписана
в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към
Български институт по метрология под № 5126, било заснето движение в посока запад-изток
на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *** със скорост от 77 км./ч. – над
предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място
максимална скорост от 50 км./ч.
За нарушаване на забраната въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП –
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно
превозно средство от категория В в населено място – 50 км./ч.”, за движение в
населеното място със скорост над максимално допустимата – от 50 км./ч., бил
издаден електронен фиш Серия К № 2991141, с който на Т.Т.Г. била наложена глоба
в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП.
Административната отговорност спрямо Г. била ангажирана спрямо него чрез
издадения електронен фиш Серия К № 2991141 на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП –
като физическо лице собственик на заснетото моторно превозно средство. В
електронния фиш установената скорост на движение на автомобила „Опел Вектра” с
рег. № *** било вписано, че е 74 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 77
км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна
грешка от 3% като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
Електронният фиш Серия К № 2991141 бил връчен на жалбоподателя Т.Т.Г. на
08.06.2020 г., като от страна на нарушителя Г. не била подадена декларация с
данни по чл.189 ал.5 от ЗДВП за евентуално друго лице, което да е управлявало
автомобилът с рег. № **** към датата на нарушението 01.09.2019 г.
На 10.10.2019 г. в гр. Пловдив бил сключен между Т.Т.Г. като продавач и
Г. К. С. от гр. Пловдив като купувач договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство по отношение на лекият автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***,
който автомобил бил регистриран в Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив на
01.11.2019 г. вече като собствен на лицето С. – по подадено заявление за
промяна на регистрация № 191030082211/01.11.2019 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: фотоизображение, копие на удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и приложение към него, справки за регистрация на моторно превозно
средство, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, снимка на разположението на АТСС, справки за нарушител/водач,
справка, копие на заявление за промяна на регистрация, копие от свидетелство за
регистрация на МПС част І и част ІІ, копие на договор за покупко-продажба на
МПС.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е
налице осъществен на 01.09.2019 г. състав на административно нарушение по см. на
чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателя Т.Т.Г. като водач на лек
автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***, тъй като същият се е движел в населено
място – в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ до № 26, в посока запад-изток,
в 15:26 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място
50 км./ч., а именно със 74 км./ч.
Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице
нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на
нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.
Лекият автомобил „Опел Вектра” с рег. № **** е бил собственост на жалбоподателя
Т.Т.Г. към датата на заснемането на процесното административно нарушение по
чл.21 ал.1 от ЗДВП – 01.09.2019 г., и правилно административно-наказателната
отговорност е насочена спрямо собственика Г. съгласно чл.188 ал.1 от ЗДВП,
който собственик не се е възползвал от възможността да подаде декларация с
данни по чл.189 ал.5 от ЗДВП за евентуално друго лице, което да е било водач на
същия автомобил към момента на нарушението.
Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фотоизображението на
заснемането движението на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № *** на 01.09.2019
г. в 15:26 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ до № 26, посока на движение запад-изток – изготвено с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване към Български институт по метрология
под № 5126, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, както и писменото становище на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Пловдив, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че
административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата
скорост за движение в населено място в конкретния пътен участък, е извършено от
водача на заснетия автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и
място.
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4
от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – гр. Пловдив на бул. „Цариградско
шосе“ до № 26, датата – 01.09.2019 г., точният час на извършване на нарушението
– 15:26 ч., регистрационният номер на моторното превозно средство – ****,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателя Т.Т.Г.,
описание на нарушението – превишена скорост, нарушената разпоредба – чл.21 ал.1
от ЗДВП, размерът на глобата – 100 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното
й заплащане. Откъм форма обжалвания електронен фиш отговаря според съда на
изискванията на Закона – на чл.189 ал.4 от ЗДВП.
От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 се установява по безспорен начин годността на
техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабр. № 11743СА, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване към Български институт по метрология под № 5126, с което
е била измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В
съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДВП и с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата законосъобразно на нарушителя е
бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съгласно действащата към процесния момент Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДВП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно АТСС.
Надлежно е съставен и попълнен
Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който
представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ мястото, времето и
начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Спазено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. разполагането на
АТСС да е документирано със снимка. В този случай изготвянето на такава не
само, че е отбелязано в протокола по чл.10 от Наредбата, но и същата е
приложена по преписката.
По отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно
определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ал.1 т.3
от ЗДВП – 100 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш. Г. е заснет
да управлява автомобила с рег. № **** със скорост в населеното място от 77
км./ч., но в електронния фиш е отчетен толеранс от 3 км./ч. /като възможна
грешка за АТСС от ±3 км./ч./ за водача и е вписана и наказуемата скорост от 74
км./ч. При такава скорост на движение в населено място – с 24 км./ч. над
максимално разрешената от 50 км./ч., полагащата се за дееца нарушител глоба
следва да бъде в размер на правилно изчислената и наложена с обжалвания фиш 100
лв.
Съдът прие за неоснователни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство процесуални
нарушения – при издаването на електронния фиш и окомплектоването на
административната преписка, които да са засегнали съществено правото на защита
на наказаното лице. Съдебната инстанция в производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН не е лишена от
възможността да събира относими с оглед на предмета на делото доказателства –
било то по инициатива на страна по делото или служебно инициирано от съда, като
в процесът по събиране и приобщаване на доказателства правото на защита в
конкретния случай на лицето жалбоподател не се явява ограничено, доколкото то
лично или чрез своя си упълномощен процесуален представител е имало възможност
за активното си участие. Както се посочи и по – горе и доказателствата по
делото са достатъчни, за да се изгради несъмнен и категоричен извод, че наказаното
лице Г. е извършител на процесното административно нарушение по чл.21 ал.1 от
ЗДВП, и обжалваният електронен фиш откъм форма и съдържание е съставен така, че
субектът на административно-наказателната отговорност да е наясно за какво е
подведен под такава отговорност – да е наясно и с всички обстоятелства от
състава на вмененото за извършено административно нарушение.
По изложените съображения съдът прие да потвърди електронен фиш Серия К
№ 2991141.
Относно направеното искане в писмено становище на въззиваемата страна за
присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по делото с оглед
така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакувания
електронен фиш, то същото искане се явява според съда основателно и следва да
бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на
МВР Пловдив в производството по делото, сведено до изготвяне на писмено
становище с развити доводи по същество на делото, е осъществено от нарочно
упълномощен юрисконсулт – в лицето на главен юрисконсулт И. И. П. – с
пълномощно рег.№ 317000-9931/05.08.2019 г. Доколкото от въззиваемата страна не
са ангажирани доказателства за конкретен размер на възнаграждение за
процесуално представителство, то съдът следва да се води при определяне на
размера им от разпоредбата на чл.27Е от Наредбата за заплащане на правната
помощ /НЗПП/ – „Възнагражденията за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.“. Предвид
потвърждаването на обжалвания електронен фиш, разноските за въззиваемата страна
за процесуално представителство следва съобразно горното и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.27Е от НЗПП да се възложат в тежест
на жалбоподателя Т.Т.Г., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде
в размер на 80 лв. – минимално предвидения в чл.27Е от НЗПП – съобразено със
сложността от фактология и право в конкретния казус, определящо и личното
участие на процесуалния представител.
С оглед на преценената виновност на жалбоподателя Г. по извършване на
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДВП и следващото се потвърждаване на електронния
фиш като правилен и законосъобразен искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова не
следва да се уважава.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия
К № 2991141 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на Т.Т.Г. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Т.Т.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив – с
адрес гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ № 7, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.