РЕШЕНИЕ
№ 260021/13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, II-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Атанасова–Алексова гр. д. № 330/ 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
ОТ: К.К.К. ЕГН - **********, със съдебен
адрес:***
ПРОТИВ: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с
адрес за призоваване: ***
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответника
Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.1
и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 300 000 - триста хиляди лева,
съставляваща обезщетение за причинените му от нея неимуществени вреди, както и
сумата от 10 000 - десет хиляди лева,
съставляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на
воденото срещу него по повдигнато от ответника обвинение наказателно
производство по ПП № 1767/2010 г. по описа на ОП Перник, ДП № 170/2010 г. по
описа на ОД МВР П. и сл. дело № 33/201Зг. по описа на ОСлО при ОП Перник
приключило с Постановление за прекратяване поради недоказаност на вината му от
24.10.2016г., постановено по ПП № 1767/2010г., потвърдено от ПОС и САС и влязло
в сила на 05.05.2017г., от която дата всички повдигнати срещу него обвинения за
извършено престъпление от общ характер били прекратени.
Да бъде осъден ответника да заплати и законната лихва върху исковите
суми, считано от 05.05.2017г. до окончателното им изплащане, както и
направените разноските в настоящото производство.
Съдът намира, че е сезиран иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Ищеца К.К. твърди, че на *** година
в *** с постановление на ОД МВР-П., изготвено по ДП № 170/2010г., бил привлечен
като единствен обвиняем по реда на чл. 115 от НК за това, че на ***г. в ***, в
местността „***“ умишлено бил умъртвил В. Д. В.. На същата дата Окръжна
Прокуратура — Перник внесла искане за постоянното му задържане под стража, по
което било образувано ЧНД № 159/2011г. по описа на Окръжен съд -Перник и на
***г. по отношение на него мярка „задържане под стража“, потвърдено от САС и
влязло в законна сила.
По време на разследването по
досъдебно производство № 170/2010г., Окръжна Прокуратура - Перник изменила
повдигнатото му обвинение в по-тежко наказуемо престъпление по реда на чл.
116,ал.1,т.6,пр. 2-ро и 3-то, във връзка с чл.115 от ИК, за това, че за времето
от ***г. до ***г. в *** умишлено бил умъртвил В. Д. В., като деянието било
извършено от него по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост от
негова страна. На *** г. след близо едногодишно разследване, ОП-Перник внесла
срещу него обвинителен акт в Окръжен съд Перник, с който му било вменено за
извършено от него описаното подробно по горе престъпление по реда на чл.
116,ал.1,т.6,пр. 2 и 3,вр. чл. 115 от НК. По така внесения обвинителен акт
Окръжен съд - Перник образувал НОХД № 76/2012г. Това дело приключи на първа
инстанция с оправдателна присъда № 26, постановена на 03.09.2012г. На тази дата
Окръжният съд Перник го признал за невиновен по така повдигнатото ми обвинение
и изменил мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“.
Така постановената оправдателна присъда
била протестирана от ОП Перник пред Апелативен съд София, пред който било
образувано ВНОХД № 1170/2012г. По това дело САС постановил решение, с което потвърдил
изцяло оправдателната присъда на ПОС. Същото решение било протестираш от
Апелативна Прокуратура София пред ВКС.
С решение № 162 / 14.06,2013. ,
постановено по КНОХД № 388/2012г., BКC отменил решението на САС и върна делото
на този съд за ново разглеждане от друг негов състав, като било прието, че още
при изготвянето на обвинителния акт прокурорът от Окръжна Прокуратура Перник е
допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 246,ал.1 и 2 от НПК. По
новообразуваното ВНДОХ № 602/2013г., било постановено решение № 328 /
03.10.2013г., с което изцяло била отменена първоначалната присъда № 26 /
03.09.2012г. по НОХД № 76/2012г. по описа на ПОС като незаконосъобразна и
делото било върнато на прокурора от ОП Перник за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения още при внасянето на обвинителния акт в съда.
След връщане на делото на прокурора, в изпълнение на дадените указания от САС,
Окръжна Прокуратура Перник с постановление от 16.10.2013г. на основание чл.
194,ал.1,т.4 от НПК възложила досъдебното производство за разследване на
следовател от ОСлО — Перник, по описа на който било образувано следствено дело
№ 33/2013г. На ***г. на основание чл. 245,ал.2 от НПК ОП - Перник възобновила
сл. дело № 33/2013г. по описа на ОСлО-П. и с постановление от 25.11.2014 г. на
ОП Перник наказателното производство водено срещу ищеца К.К. за извършено
престъпление по реда на чл. 116,ал.1, т.6,пр. 3-ро и 3-го,вр. чл. 115 от НК
било прекратено поради недоказаност и съответно спряно срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 11б„ал.1,т.5,вр. чл. 115 от НК. По жалба на
пострадалия АП - София извършила служебна проверка по следственото дело и
потвърдила частичното му прекратяване по отношение на ищеца К.К. с
постановление от 28.01.2015г., постановено. След нова жалба на пострадалия с
постановление от 17.06.2015г. ВКП отменила постановленията на АП-София и
ОП-Перник и върнала делото на ОП-Перник за извършване на допълнително
разследване с подробно указания. С постановление от 11.04.2016г. ОП Перник за
втори пореден път прекратила воденото срещу ищеца К.К. наказателно производство
с обвинение за извършено от него престъпление по чл. 116,ал.1,т.6,пр. 2 и 3
,вр. чл. 115 от НК като недоказано и съответно спряла това наказателно
производство срещу неизвестен извършител за същото престъпление. При
обжалването на това постановление от пострадалия било образувано ЧНД №
150/2016г. по описа на Окръжен съд Перник, който със свое определеше № 164 /
14.06.2016г. отменил постановлението на ОП-Перник и отново върнал делото за изпълнение
на указания за събиране и проверка на доказателства, приемайки, че не са
използваш всички процесуални способи изискуеми се от разпоредбата на чл. 13 от НПК за задължително провеждане на пълно, всестранно и цялостно разкриване на
обективната истина. Така цитираното определение на ПОС било потвърдено от САС с
Определение № 191/11.,07.2016г., постановено по ВЧНД № 704/2016г. и делото
отново било върнато на ОП Перник за изпълнение на новите указания. С
постановление от 24.10.2016г. за трети пореден път ОП Перник отново прекратила
частично по отношение на мен сл. дело № 33/2013г. по описа на ОСлО- Перник,
отменила мярката за неотклонение „подписка“ и спряла дело срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по реда на чл. 116,ал.1,т.6,пр.2 и 3,вр.
чл. 115 от ПК. Това постановление било обжалвано от пострадалия. С определение
№ 75/07.03.2017г. по ЧНД № 75/2017г. по описа на Окръжен съд - Перник,
постановлението за частично прекратяване по отношение на ищеца К.К. и спиране
на наказателното производство на Окръжна прокуратура Перник било потвърдено
изцяло. Това определение след неговото обжалване от страна на пострадалото лице
също беше потвърдено изцяло с протоколно определение от 05.05.2017г.,
постановено по ВЧНД № 392/2017г. по описа на САС, от която дата прекратяването
на воденото срещу ищеца К.К. наказателно производство влязло в законна сила.
В следствие на така повдигнатото
обвинение в тежко умишлено престъпление, на наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и на продължилото повече от шест години наказателно
производство срещу него, ищеца К.К. твърди, че претърпял неблагоприятни
последици от неимуществен характер изразяващи се в неприятни психически и
душевни изживявания породени от страха от осъдителна присъда. Поради взетата му
мярка „задържане под стража“ за срок от 16 месеца и 15 дни твърди, че бил
************************************************. Твърди, че при всяко негово
оплакване до съответните медицински лица, получавах еднотипен отговор - че бил
симулант, вследствие на което и не получил адекватно лечение. Специално за ***
била назначена съдебно -медицинска експертиза, от която неправилно било
установено, че същата може да бъде лекувана с операция в планов порядък, а не
по спешност, което отлагане още повече влошило здравословното му състояхте.
След първоначалното му задържане подавал молби за промяната на най - тежката по
смисъла на НПК мярка за неотклонение задържане под стража“ в по - лека такава,
но всички те били без уважение с влезли в сила определения на Окръжен Съд Перник
съответно от 04.07.2011г. по ЧНД № 258/2011г., потвърдено от САС е определение
по ВЧНД № 694/2011г.; от 03.10.2011г. по ЧНД № 342/20Пг., потвърдено от САС е
определение по ВЧНД №1056/2011 г,- от 22.03.2012г. по НОХД № 76/2012г. и от
28.07.2012г. Мярката за неотклонение била променена с определение, съпътстващо
оправдателната присъда по НОХД № 76/2012г. на ПОС на 03.09.2012г. На ** години
вследствие на описаните по - горе действия на Прокуратурата на Република
България ищеца К.К. твърди, че се е превърнал в развалина. Поради воденото
наказателно производство ищеца К.К. твърди, че е изпитвал притеснение и срам от
семейството си, което преживяло много тежко факта, че е обвинен. Поради
тежестта и на повдиганото обвинение и жестокостта и начина на извършването на
престъплението бил предизвикан голям медиен интерес, в следствие на който ищеца
К.К. твърди, че бил заклеймен от обществото, че е „убиец, садист“ и трябвало да
обяснява на близки и приятели, че не е извършил престъпление. Ищеца К.К.
твърди, че най – голяма болка бил изпитал, в момента в който ответникът бил
поискал да му наложат наказание за максималния срок от 20 г., в който момент
бил взел категоричното решение ако бъде осъден да посегне на живота си. Дори
след освобождаването си продължавал да бъде подтиснат и депресиран. Твърди, че
избягвал близки и познати затворил се в себе си не можел да спи, не знаел какво
да прави. Тази изолация се отразила негативно на семейството му, било поставени
във финансова безизходица, семейният им бизнес бил фалирал и никой работодател
не желаел да го наеме на работа. Повдигнатото обвинение за тежко умишлено
престъпление довело до допълнителни неимуществени вреди изразяващи се в загуба
на предишна работа и невъзможност да си намери нова. Твърди, че за периода от
03.09.2012 до 05.05.2017г. за 4 години и 9 месеца поради това, че бил обвиняем
бил отритнат от обществото, без да имал вина, поради което бил в депресия и
несигурност в бъдещето си. Твърди, че отпечатъкът от действията на ответника ще
продължали да го преследват.
Имуществените вреди в следствие на
действията на ответникът били в размер на 10 000 лв. платени адвокатски
възнаграждения.
Ответникът в срока по
чл. 131 от ГПК оспорва изцяло предявената исковата претенция, като недоказана
по основание и размер. Размера на претендираното обезщетение бил изключително
завишен и не съответствал на претендираните вреди, на икономическия стандарт в
Република България и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди че
ищеца К.К. бил търпял вреди не само и единствено от актовете на прокуратурата.
Липсвали доказателства за медийното разгласяване на случая. Оспорва и исковата
претенция за обезщетение за имуществени вреди, счита че изплатените адвокатски
възнаграждение надхвърлят разумния и обичаен размер, поради което бил прекомерен
с оглед фактическата и правна сложност.
В производството е
прието за съвместно разглеждане направеното от ответната страна - Прокуратурата
на Република България възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираната от ищеца К.К. законна лихва върху обезщетенията за неимуществени
и имуществени вреди а от 05.05.2017г. - датата, на която определението за
потвърждаване на постановлението на ОП-Перник за прекратяване на наказателното
производство, е влязло в сила, която като акцесорна претенция се погасявала с
3-годишна давност, а видно от съобщението - исковата молба била депозирана в
съда на 29.06.2020г. т.е претенциите били неоснователни за периода 05.05.2017г.
- 29.06.2017г.
В съдебно заседание ищеца К.К., чрез процесуалните си представители
подържа депозираната искова претенция, като моли да бъде постановено решение с
което да бъдат присъдени сумите съобразно петитума на исковата молба –
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и направените разноски.
В съдебно заседание ответника Прокуратурата на Република
България, чрез Окръжна прокуратура – Перник и процесуалния си представител
прокурор Любомирова, участващ в производството и в качеството на контролираща
страна по смисъла на чл.10., ал.1 от ЗОДОВ оспорва предявения от ищеца К.К.
иск, като неоснователен и недоказан по изложените съображения в подадения
писмен отговор. Сочи, че в хода на съдебното производство не били ангажирани
доказателства и претендираното обезщетение за тези вреди не съответствало, като
цяло на твърдените от ищеца К.К. претенции. Моли да бъде отхвърлена исковата
претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер, ако съдът
счетял, че са налице предпоставките за обезщетение, то размерът да бъде
определен съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от приобщените, като по делото
писмени доказателства и доказателствения материал по сл. д. № 33/2013г. по
описа на ОСлО П., пр.пр. № 1767/2013г. по описа на ОП – Перник се установява,
че на ***г. ищеца К.К. бил привлечен, като обвиняем по реда на чл. 115 от НК за
това, че на ***г. в ***, в местността „***“ умишлено умъртвил В. Д. В. и по
отношение на него с определение от 27.04.2011г. Окръжен съд Перник била взета
МНО „задържане под стража“ по ЧНД № 159/2011г. по описа на Окръжен съд - Перник
и на 29.04.2011 г, което беше потвърдено от САС и влезе в законна сила.
На 20.02.2012г. е бил внесен обвинителен акт от ОП Перник, по което е
образувано НОХД № 76/20102г. срещу ищеца К.К. в това, че за времето от ***г. до
***г. в *** умишлено умъртвил В. Д. В., като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр. 2-ро и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК.
С присъда № 26/03.09.2012г. по НОХД № 76/2012г. по описа на ОС Перник,
ищеца К.К. бил признат за невиновен в това, че за времето от ***г. до ***г. в
*** умишлено умъртвил В. Д. В., като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.
2-ро и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК, поради което и с протоколно
определение от 03.09.2012г., взетата по отношение на ищеца К.К. по ЧНД №
159/2011г. по описа на Окръжен съд – Перник МНО „задържане под стража“ била
изменена в МНО „подписка“.
С решение № 464/19.012.2012г. по ВНОХД № 1170/2012г. по описа на САС,
образувано по протест на ОП Перник е потвърдена присъда № 26/03.09.2012г. по
НОХД № 76/2012г. по описа на ОС Перник.
С решение № 162 / 14.06.2013., постановено по КНОХД № 388/2012г., ВКС
отменил решение № 464/19.012.2012г. по ВНОХД № 1170/2012г. по описа на САС и
върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като приел, че при
изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение на
чл. 246, ал.1 и 2 от НПК, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт
е описана „фактическа обстановка“, не се сочи нито място, нито време, нито
механизъм на причинените на пострадалия В. В. тежки увреждания.
С решение № 328/03.10.2013г., по ВНОХД № 602/2013г., върнатото за ново
разглеждане дело, била отменена присъда № 26/03.09.2012г. по НОХД № 76 / 2012г.
по описа на ПОС, като незаконосъобразна и делото било върнато на за ново
разглеждане прокурора.
С постановление от 16.10.2013г. на Окръжния прокурор на ОП - Перник, на
основание чл.194, ал.1, т.4 от НПК досъдебното производство е в било възложено
за разследване на следовател от ОСлО – П., заведено под № 33/2013г. по описа на
ОСлО - Перник.
С постановление прокурор в ОП - Перник от 04.11.2013г. било спряно сл.д.
№ 33/2013г. по описа на ОСлО водено срещи ищеца К.К. за чл.116, ал.1, т.6, пр.
2-ро и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК.
С постановление прокурор в ОП - Перник от 09.01.2014г. на основание
чл.245, ал.2 от НПК производство по сл.д. № 33/2013г. било възобновено и след
проведено разследване в изпълнение на дадените указания от прокуратурата,
наказателното производство, в частта му по отношение на обв. К.К. за извършено
престъпление по чл.116,ал.1,т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК било прекратено
поради недоказаност -на основание чл.243, ал.1,т.2 от НПК и спряно срещу НИ за престъпление
по чл.116, ал.1, т.5 от НК
С постановление на прокурор в АП - София от 28.01.2015г. при служебна
проверка е изменена правната квалификация на деянието, такова по
чл.116,ал.1,т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.
С постановление на прокурор от ВКП е отменено постановленията на АП -
София от 28.01.2015г. и ОП - Перник от 09.01.2014г. и делото е върнато на
ОП-Перник за извършване на допълнително разследване с подробни указания.
С постановление на прокурор в ОП - Перник от 11.04.2016г., частично е
прекратено наказателното производство по сл.д. № 33/2013г. по описа на ОСлО-
П., по отношение на К.К.К. за извършено умишлено престъпление по чл.116, ал.1,
т.6, пр. 2 и 3, вр. чл.115 от НК и е спряно производството по сл.д. № 33/2013г.
по описа на ОСлО-П. срещу НИ за престъпление по чл. чл.116, ал.1, т.5 от НК.
С определение № 164/14.06.2016г. по ЧНД № 150/2016г. е отменено изцяло
постановлението на ОП - Перник от 11.04.2016 г. постановено по следствено дело
№ 33/2013 г. по описа на ОСлО П. /водено ДП под № 170/2010 г. по описа на ОД
МВР П./, с което е прекратено частично по отношение на К.К.К. за извършено
умишлено престъпление по чл.116"ал.1 т.б предл.2 и 3 вр.чл.115 от НК и е
спряно срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 116 ал. 1 т.5 от НК, като
делото е върнато на Окръжна прокуратура гр.Перник за изпълнение на указанията
дадени в мотивите на определението.
С постановление на прокурор в ОП – Перник от 24.10.2016г. е прекратено
частично наказателното производство по сл.д. № 33/2013г. по описа на ОСлО – П.,
по отношение на К.К.К. за извършено умишлено престъпление по чл.116. ал.1, т.6,
пр. 2 и 3, вр. чл.115 от НК и е отменена МН ”Подписка” по отношение на К.К.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, като е спряно наказателното производство по
сл.д. № 33/2013г, по описа на ОСлО-П. срещу НИ за престъпление по чл. чл.116,
ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.
С определение № 75/07.03.2017г. по ЧНД 75/2017г. по описа на ОС Перник е
потвърдено постановление на прокурор в ОП – Перник от 24.10.2016г., с което е
прекратено частично наказателното производство по сл.д. № 33/2013г. по описа на
ОСлО – П., по отношение на К.К.К. за извършено умишлено престъпление по чл.116.
ал.1, т.6, пр. 2 и 3, вр. чл.115 от НК и е спряно същото срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, вр. чл.115 от НК.
С окончателно протоколно определение от 05.05.2017г. по ВНЧД № 392/
2017г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено изцяло определение №
75/07.03.2017г. по ЧНД 75/2017г. по описа на ОС Перник.
От представеното по делото свидетелство за съдимост на ищеца К.К. се
установява, че същият е бил реабилитиран по право по чл. 86 от НК на ***г.
От свидетелските показания на св. В. К. – майка на ищеца К.К. се
установява, че през ***г. синът й бил задържан за убийство на момче намерено в
района на *** – убито зверски. Първоначално бил задържан в следствения отдел
там стоял 6 и.и 7 месеца след това в затвора в ***. Докато се водели делата не
го пускали, а той страдал от астма и „постоянно му викали лекар“, защото му се
влошавало здравословното състояние. След като бил оправдан психически не се
чувствал никак добре, не можел да започне работа заради миналото си, тя го
издържала. Преди да го задържат синът й К. работил в цеха на баща си за ***,
като ги разкарвал и си имал приятелка, като имал сериозни намерения за
обвързване. След задържането връзката непросъществувала. След пускането му не
бил имал връзка с жена, срещал се с някоя приятелка но не в постоянна връзка.
По време на задържането св. К. ходела редовно на свиждания със синът си и
виждала, че не е добре – усещала че е нервен. При подсещанията си синът й бил
споделял, че „не му се живее“, тя му давала кураж и ходела редовно на
свижданията. След разговор с лекар в затвора разбрала, че я викали защото синът
й не бил добре и въпреки че му носели инхалатори, правените инхалации не бил
добре и му били правени инжекции. В болницата в затвора било установено, че
синът и има ***, които заболявания и сега му пречели, защото носел колан, но не
можел да се оперира, защото нямали средства. Въпреки, че се ползвала с
авторитет в града и селото което живеела и работела, св. К. разбирала, че по
неин адрес хората шушукали, отправяли й подмятания, казвали й че „синът й е
убиец“. В работата си имала проблеми – следили я кога ходи на работа, тъй като
изпащала пенсиите на майката и бащата на убитото момче, те при срещите си с нея
я заплашвали. Преди да бъде задържан синът й имал много приятели, сега му били
останали един – двама. В момента си седял в къщи и тя се грижела за него и го
издържала. Синът и бил станал друг човек – изключително нервен и неспокоен,
забравял много от нещата, които му казвала да направи, преди това не бил такъв.
Защото бил много общителен имал много приятели и за това работата му вървяла.
Сега не можел да си намери постоянна работа. Синът й К. от дете страдал от ***
на 10–12 годишна възраст му била открита, като не бил имал периоди на ремисия,
след дълго лечение – престанал да получава пристъпи. След като бил задържан
купувала за един месец по два три броя *** и сега продължавала да купува ***,
като есента и пролетта зачестявали пристъпите по два три броя *** на месец
купувала. Преди задържането лекуващия му лекар Б. му изписвал и други лекарства
с рецептура книжка, но след като бил освободен не можели да продължат
лечението, понеже нямал здравни осигуровки. Сега купували само помпите, за
другите лекарства нямали средства. По времето на задържането на синът й във
вестниците пишело, че той е убиец и когато разберели името му разбира ли че
това е нейния син. Във вестник Съперник пишело че той е убиец. Имало хора които
й казвали какво другите коментирали „ на *** синът й е убиец“. Не може да каже
след освобождаването му някой да му бил казвал, че е убиец, синът й не бил
споделял нищо в тази връзка.
От свидетелските показания на св. К. Д. – близка на майка на ищеца К.К. ,
се установява, че с майката на ищеца К.К.К. от години се познават и са много
близки и знае за събитията който преживели. Знае, че през ***г., К. би обвинен
в убийство, за което не бил виновен, като все повтарял, че не бил виновен и не
е убиец, но много трудно се стигнало до оправдаването му. Осемте месеца през
които бил задържан, от майка му знаела, че психически бил много зле, като тя им
помагала финансово с неголеми суми, колкото можела. Познавала майката на К.,
която работела в *** в ***, където й тя живеела от над 25г. К., като бил кротко
дете, с нейните деца бил набор и приятели и от там го знаела. Бил добро дете
всеотдайно услужливо, всеотдайно, помагал на родителите си, работел в цеха после
във фирмата на семейството. След всичко случило се започвал работа, но делото,
осъждането му пречели – „трудно преглъщаше срама, той видя как хората почнаха
да го избягват“. След като бил освободен К., като го видяла той бил „затворен в
себе си, сринат, имаше болнав вид, блед, жълт, не можеше спокойно да работи,
възбудено нервно говореше. Отговаряше рязко, аз усещах, че е много нервен“. За
по следно свидетелката видяла К. преди година и не може да каже, че се бил
подобрил, можела да каже, че е по–зле. Знаела, че в затвора работел тежка
работа и получил ***, а сега заради това не можел тежка физическа работа да
работи. Във вестника „Съперник“ пишели зловещи неща за убийството, а по селото
говорели как се било случило. Първоначално не знаели кой го извършил, но после
говорели, че на В. от *** сина го бил направил. Били зловещи неща. Останало
петно върху семейството.
От свидетелските показания на св. В. Г. се установява, че познава ищеца
К.К.К. откакто се помни, били израснали заедно, тъй като живеели на две съседни
улици. Познава го като добро нормално дете. През ***г. разбрал, че са го били
обвинили в убийство, което било „изключително голям шок“. По това време с
майката на К. подържал връзка и от нея знаел, че не се чувствал добре
психически. След година и нещо му било отпаднало обвинението и те се виждали да
разхождат кучетата. Не бил същия човек, който бил преди – „усмихнат, весел,
услужлив“. След обвинението станал затворен в себе си. Личало, че имал
психическа травма от цялата история. Когато разхождали кучета му споделял, че
като чул присъдата „е имал намерение да сложи край на живота си, да се обеси
или нещо друго“, като не говорел на шега и бил убедителен. След случилото се
общувал с много тесен кръг от хора. Имало приятели, който се били отдръпнали от
К., най – вероятно според св. Г. заради обвинението. К. общувал с него и техен
общ приятел М. – Д. Д.. Знаел, че от дете има ***, ходел с ***. След като
излязъл бил изнемощял отслабнал и му бил споменал, че е не му е добро
физическото състояние. Преди обвинението работел в семейния бизнес, разкарвал
***. След това започнали да не го взимат на работа, като му видели
свидетелството за съдимост. По време на инцидента си спомня, че пишело във
вестник, че К. е убиец. Преди да го задържат К. имал приятелка. В момента с
това момиче не подържал отношения. Като разбрал за обвинението не повярвал.
Съдът кредитира показанията свидетелката В. К. майката на ищеца К.К. ,
съобразявайки близката им родствена връзка и възможността същата да се явява
заинтересована от изхода на делото, като даде такива показания, въз основа на
които да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, тъй като
дадените непосредствено пред настоящи съдебен състав показания – са пълни,
логични и житейски убедителни – детето най често споделя с майката си за себе
си, кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал –
потвърждаващи се в разпита на другите двама свидетели възпрели думите й и
пресъздавайки го в собствените си свидетелски показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Д. и В. Г., тъй като
същите възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, логични са,
непротиворечиви и обективни.
От приетата, като неоспорена от страните по делото съдебно – психологична
експертиза изготвена от клиничен психолог при МБАЛ „Р. А.“ АД – П. след
подробно психологично изследване се установява, че ищеца К.К.К. не страда от
психиатрично заболяване, същият е бил е в реактивно стресово състояние, кое е
отшумяло и не е налице нарушение в умствената и психичната му дейност.
Проявяват висока годност на активно внимание, запазени възможности за
непосредствено и отсрочено възпроизвеждане на паметовите следи,
абстрактно-логично мислене и съхранени интелектуални възможности. Не се
наблюдават психопатологични нарушения на когнитивните процеси.
Тревожно-депресивна симптоматика в периода на интервю и диагностиката не се
наблюдава и отчита. С показател за добър баланс между себеразкриване и
себезащитност при диагностика на личностовите особености. Оценява социалните
ситуации правилно. Добре изградена самооценка, способен е да намери адекватен
начин за справяне с проблемите си. Не се наблюдава последваща промяна в
психичното състояние и поведение. Продължава да живее и води социалните си
контакти адекватно и не се отчита патология в настоящия етап на развитие
включващ времето на стресогенния фактор до настоящия момент.
Престоят в петенциарно заведение е изиграло роля на катализатор за
обостряне на психотравматизираща среда и е предразположило волева лабилност.
Налице били затруднена ориентация в обстановката, изкривено възприемане на
протичащите събитие поради тревожност, което предизвиква ситуитивна реакция,
като не е бил в състояние да избере просоциални алтернативи на поведение /
водещите мотиви за действие / което затруднява селекцията на подходяща
алтернатива на поведение. Блокирайки изграждането на приемлив образ за себе си.
Визирана самооценка е неадекватна и вътрешно дисбалансирана. Тя стимулира
натрупването на психически дискомфорт и усложнява вътрешните конфликти, които
са могат да се проявят в следните форми: Затваряне в себе си вследствие на
формираното чувство за непълноценност, социална неадекватност и затруднена
идентификация със социалната среда. Потъването в кръга на малоценностните
преживявания е резултат от деструктивния Аз-образ и ригидно функциониране.
Малоценностова характерова структура определя и емоционалната неустойчивост на
личността. По този начин хипертрофира всяка проява на недобронамереност от
околните и интензивно проектира върху тях собствената си тревожност. Наблюдава
се стесняване на възможностите за рационализиране на ситуациите. Засилени
фиксации върху негативните преживявания. Състояния обусловени от депривацията
на базисни потребности, проявяващи се в преживяните чувства на непълноценност,
обреченост, социална отчужденост, обида, несправедливост от своето положение в
обществото или от отношение към самия себе си на социалното обкръжение, загуба
на определеност на положението си в обществото и на положителните жизнени
переспективи, тревога в резултат на очакваните уязвяващи въздействия от страна
на социалната среда. В настоящия случай Осв. лице – ищеца К.К. бил преживял,
остро стресово разстройство. Има нарушения на нервно – вегетативната система –
изпитване на главоболие, отпадналост, нежелание за извършване на дадени
дейности, занемареност, депресивност. Пред вещото лице при ищеца К.К. не бил
споменавал да е искал да сложи край на живота си, но не е виждал смисъл,
единственото което е останало от липсата на перспектива била възможността той
да се реализира. Вещото лице не констатира да са били налице данни за периода
за агресивно състояние или нараняване. Сравнително бързо ищеца К.К. бил
преодолял стресогенния фактор – с помощта на семейство и близки с подкрепата,
която са му дали, лицето е стабилизирало своето състояние. След излизането,
успокояването, оневиняването, подкрепата от близките острото състояние
отшумява. Към момента на освидетелстването ищеца К.К. няма наличие на нервно –
вегетативно разстройство.Ищеца К.К. няма дефицит в поведението, но самия
престой в петенциарно заведение, обвинението, после оневиняването и целия ход
на делата смъкват самочувствието и самооценката на ищеца К.К. , което в
последствие куца в реализиране на професионален маршрут. Това състояние се
подава на психологично лечение. Осв. лице – ищеца К.К. дава данни за все още
остатъчни отшумяващи стресови реакции за отшумяващи стресови реакции на
вегетативната система – бързо изпотяване, нежелание да излиза на вън, трудно
излизане с часовников механизъм, не обича да е сред много хора.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно –
психологичната експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната област и въз
основа на него формира фактическите си изводи за психическото състояние на
ищеца К.К. .
От приетите, като неоспорена от страните по делото съдебно – медицински
експертизи изготвени от вещото лица д–р Н.А. и д–р Ж.Т. се установява, че към
***г. лицето К.К. е страдал от бронхиална астма лицето алергична компонента,з а
която провежда регистрирано лечение в последващ период - м. ***г. Посочените
две допълнителни соматични страдания /по медицински документи/ са с
регистрация-***година. В последващия период липсват медицински данни за
проследяване на състоянието. Понастоящем лицето няма обективни клинични данни
за страдание на гръбначни междупрешленни пространства с радикулопатия.
Регистрираната ингвинална херния /хирургично заболяване/ в дясно е без
обостряне.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица изготвили съдебно –
медицинската експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено
от лица, притежаващи специални знания в съответната област и въз основа на него
формира фактическите си изводи за физическото състояние на ищеца К.К. .
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ (предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43
от 2008 г., доп., бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.). Съгласно
законовата разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило
с прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е
извършено от лицето.
Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
С оглед задължителната практика на Върховен касационен съд постановена по
реда на чл. 290 от ГПК и обективирана в Решение № 267 / 21.04.2020 г. по гр.д.
№ 4587 / 2018 г. на IV г.о.
Отговорността на държавата по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – възниква не
по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни
действия и възникнали по повод на тях между страните в производството
отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на
държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно
обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в
закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено, като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи
на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са
налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с
окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били
неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап
от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение
е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили
съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл.
2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания
за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило производството, а в случая той е прекратяване на
наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Законът не е предвидил, като изискване за възникване на отговорността, освен
прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от
страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона
гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други
такива, които не са предвидени в нормата.
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ са
необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило поради това, че деянието не
е извършено от лицето.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига
и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и
установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност
лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е
осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на
прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по
чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на
пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно
отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поради това
прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ,
установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с
който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязъл в сила акт
за прекратяване на наказателното производство. Именно с него се констатира незаконосъобразността
на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за
търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху
лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително
стресиращи фактори.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае
определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната
отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към
извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от
закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за
вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на
отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от
прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността
на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на
нейните действия.
Касателно настоящия случай са налице и двете посочени предпоставки за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за
претърпените от К.К.К. – имуществени и неимуществени вреди по смисъла на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, в следствие на повдигналото срещу него обвинение,
за това, че за времето от ***г. до ***г. в *** умишлено умъртвил В. Д. В., като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост
– престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2-ро и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК и образуваното наказателното производство е прекратено поради това, че
липсват доказателства деянието да е извършено от лицето.
За да бъде ангажирана предвидената в закона отговорност на държавата за
вреди причинени от действията на нейните органи, с оглед разпредената
доказателствена тежест по силата на чл. 154 от ГПК, ищеца К.К. следва да докаже
наличието на причинно–следствена между вредите и действията, съгласно
разпоредбата и на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, извън случаите, когато се
претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца К.К. по силата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК.
В решение № 480/23.04.2013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година
по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението
–съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане
в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради
незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и
незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено
главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при
наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът може да присъди
обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
възникване на отговорността. В този
смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012
година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Същевременно в решение № 542/15.01.2013 година, постановено по гр.д. № 1
568/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което в случая е
станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание.
В този случай в тежест на пострадалия е да докаже всяко свое негативно
изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по
справедливост, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния касационен
съд.
При преценката на този размер в настоящия случай, съдът отчита на първо
място тежестта на повдигнатото обвинение, а именно за „тежко умишлено
престъпление“, причинено по особено мъчителен за жертвата начин, което се
наказва с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна.
На следващо била спрямо К.К. е била взета мярка за неотклонение -
задържане под стража за периода от ***г. до ***г. за период от 1 г., 4 м. и 7
дни – реално търпяна в местата за лишаване от свобода – „следствен арест“ и
Затвора в ***, изменена впоследствие в „подписка“ – отменена с прекратяването
на наказателното производство на 05.05.2017г. До момента на задържането му във
връзка с процесното обвинение ищецът К.К. е бил с чисто съдебно минало, не е
бил осъждан и спрямо него не са се водили други наказателни производства,
поради което при него е било по-силно от обичайното безпокойството и
притеснението от възможността да бъде предаден на съд и да му бъде наложено тежко
наказание. Към момента на задържането е бил на ** години и по отношение на него
са предприети процесуални действия в рамките на разследването, засегнали
неприкосновеността на дома и личните му вещи. Както при всеки човек,
задържането под стража и обвинението е дало неблагоприятно отражение върху
самочувствието и психиката на ищеца К.К.. Бил е притеснен, изнервен и отслабнал
(св. Д., св. Г..), като по делото се установяват и специфични здравословни
проблеми от психическо или физическо естество, обусловени от конкретното
разследване – остри симптоми на бронхиалната астма, от която е страдал преди
задържането, остро стресово разстройство, нарушение на вегетативната нервна
система – отпадналост, нежелание да извършва определени дейности, занемареност
депресивност, „не виждане на смисъл“. По делото се установи, че ищеца К.К. е
загубил работата си именно поради него – след обвинението „семейния бизнес“,
където работел фалирал. От показанията на свидетелите се установява и загубата
на социален или професионален статус, както и възможност за трудова и социална
реализация – „започнали да не го взимат на работа“. Засегнати са били защитени
от Конституцията на РБ основни човешки права и ценности. В общественото
злепоставяне обвинението в престъпление „убийство“ също има принос, като следва да се отчете, че както преди
повдигането на това обвинение, така и след прекратяването на производството,
няма данни ищецът е извършвал незаконни действия.
Наказателното производство Производството е продължило повече от 6 години,
през който период същото извършвани редица процесуални действия в който ищеца
К.К. е участвал, като следва да се отчете, че продължителността е била
обусловена от това, че са отстранявани съществени процесуални нарушения
допуснати в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и че през
цялото време на продължилото наказателно производството ищеца К.К. е търпял
мярка за неотклонение, която макар и с най – ниския интензитет е ограничавала
неговите основни човешки права.
От събраните гласни доказателства се установява, че наказателното
производство е било медийно отразено, което е дало негативно отражение върху
емоционалното състояние на ищеца К.К. установено от св. показания на К. Д. –
„когато се случило това във вестник „Съперник“ пишели зловещи неща, говорели за
убийството, по селото хората говорели, как се е случило…, като първоначално не
знаеха от кого е извършено, после казаха, че на В. сина от *** го бил
направил.. като на цялото семейство, стои петно“. Знае, че през ***г., К. би
обвинен в убийство, за което не бил виновен, като все повтарял, че не бил
виновен и не е убиец, но много трудно се стигнало до оправдаването му“ и от
свидетелските показания на В. Г. – „ по време на инцидента, мисля, че във
вестник беше писано за К., че е убиец… Не е същия човек, който беше преди –
„усмихнат, весел, услужлив“. След обвинението стана затворен в себе си. Личи
си, че има психическа травма от цялата история“.
Наказателното производство е дало отражение върху психологическото и
психическото състояние на К.К. видно от приетата като неоспорена от страните
психологическата експертиза – в настоящия случай Осв.лице – ищеца К.К. бил
преживял, остро стресово разстройство. Има нарушения на нервно – вегетативната
система – изпитване на главоболие, отпадналост, нежелание за извършване на
дадени дейности, занемареност, депресивност. Пред вещото лице при ищеца К.К. не
бил споменавал да е искал да сложи край на живота си, но не бил виждал смисъл.
Единственото което било останало от липсата на перспектива била възможността
той да се реализира. Вещото лице не констатира да са били налице данни за
периода за агресивно състояние или нараняване. Сравнително бързо ищеца К.К. бил
преодолял стресогенния фактор – с помощта на семейство и близки с подкрепата ,
която са му дали, лицето е стабилизирало своето състояние. След излизането,
успокояването, оневиняването, подкрепата от близките острото състояние
отшумяло. Към момента на освидетелстването ищеца К.К. нямал наличие на нервно –
вегетативно разстройство. Ищеца К.К. нямал дефицит в поведението, но самия
престой в петенциарно заведение, обвинението, после оневиняването и целия ход
на делата смъквали самочувствието и самооценката на ищеца К.К., което в
последствие куцало в реализиране на професионален маршрут. Това състояние се подава
на психологично лечение. Осв. лице – ищеца К.К. дало данни за все още остатъчни
отшумяващи стресови реакции на вегетативната система – бързо изпотяване,
нежелание да излиза на вън, трудно излизане с часовников механизъм, не обича да
е сред много хора. Престоят в петенциарно заведение бил изиграло роля на
катализатор за обостряне на психотравматизираща среда и е предразположило
волева лабилност. Налице били затруднена ориентация в обстановката, изкривено
възприемане на протичащите събитие поради тревожност, което предизвиквало
ситуативна реакция, като не бил в състояние да избере просоциални алтернативи
на поведение / водещите мотиви за действие/ което затруднявало селекцията на
подходяща алтернатива на поведение. Блокирайки изграждането на приемлив образ за
себе си, визирана самооценка била неадекватна и вътрешно дисбалансирана.
Наблюдавало се стесняване на възможностите за рационализиране на ситуациите.
Били засилени фиксации върху негативните преживявания.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че
към *** г. ищеца К.К.К. К. е страдал от бронхиална астма с алергична компонента
за което е проведено регистрирано лечение в последващ период – м.***г. През
***г. са регистрирани две соматични страдания, като по настоящем няма обективни
клинични данни за страдания от гръбначни междупрешленни пространства с
радикулопатия, а регистрираната ингвинална херния в дясно била без обостряне.
С оглед изложеното и след като взе предвид всички тези обстоятелства,
преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във
връзка с § 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав, счита че за обезщетяване на
претърпените от ищеца К.К. неимуществени вреди е необходима сумата от 100 000
лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
е основателен и доказан и като такива следва да бъде уважен, като ответника
бъде осъден да ги заплати, а за разликата до пълния предявен размер от 300 000
лева, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Относно определяне на началният момент от който започва да тече лихва,
съдът намира, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на акт с който е
прекратено наказателното производство поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление – а именно от
05.05.2017г., датата на постановеното протоколно определение по ВНЧД № 392/
2017г. по описа на Софийски апелативен съд от този момент държавните органи
изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и
започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на
държавата.
В настоящото производство, с отговора на исковата молба е направеното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната от
ищеца К.К. законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди от 05.05.2017г. - датата, на която определението за потвърждаване на
постановлението на ОП-Перник за прекратяване на наказателното производство, е
влязло в сила, която като акцесорна претенция се погасявала с 3-годишна
давност, а видно от съобщението - исковата молба била депозирана в съда на
29.06.2020г. т.е . претенциите били неоснователни за периода 05.05.2017г. -
29.06.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД давността за
погасяване на вземането за обезщетение за забава е тригодишна и няма основание
да се приеме, че по отношение на вземането за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД,
касаеща всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като при неизпълнение на паричното задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата / чл. 86,ал.1,
изр.1-во ЗЗД /. Становището, че вземането за лихва има също обезщетителен
характер, поради което по отношение на него е приложима общата петгодишна
давност не може да бъде споделено. Става въпрос за вземания от различен
характер като предмет на обезщетението по чл.52 ЗЗД е обезвреда на
неимуществените вреди, които пострадалият от деликта е претърпял, а предмет на
обезщетителната лихва са вредите, които същият е претърпял от забавата в обезщетяването
на неимуществените вреди. В този смисъл е и -
Решение № 230 / 19.12.2014 г. по гр.д.№ 1425/2014 год. на III г.о. на ВКС. С искът по чл. 2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ е
предявен на 29.06.2020год., с което давността е прекъсната. Доколкото
давностния срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази
част от вземането, възникнала преди 29.06.2017г. год. е погасена по давност.
Следователно лихва не се дължи за периода от 05.05.2017 г. до 29.06.2017 год. и
се дължи такава за периода от три години от 29.06.2017 год. до датата на
исковата молба 29.06.2020 год. и до окончателното изплащане на главницата, за
който период вземането не е погасено по давност. Поради което възражението се
явява основано и следва да бъде уважено, като на ищеца К.К. бъде присъдена
законна лихва върху главницата считано от 29.06.2017г. до окончателното плащане
на вземането.
Несъмнено в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пред.2 от ЗОДОВ разходите за
адвокатска защита в наказателния процес представляват имуществени вреди от незаконното
наказателно преследване, които подлежат на обезщетяване /чл.4 от ЗОДОВ/.
Правото на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на прекратяването
на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето
за реално претърпени вреди. В този смисъл в тежест на увредения е да установи
реалното извършване във връзка с наказателното преследване на разходи за
адвокатско възнаграждение. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенция за разноски в наказателния процес и решаването на този въпрос едва в
граждански процес във връзка с отговорността за вреди от незаконно наказателно
преследване, не рефлектира върху необходимостта от такова установяване.
От събраните доказателства по делото се установява, че в наказателното
производство К.К. е бил представляван от адв. Г.М. и С.Д., черпещи
представителна власт от пълномощно от ***г. в обикновена писмена форма /л.32 от
НОХД№76/2012г./. с инкорпориран договор за предоставяне на адвокатска услуга с
отбелязано в него договорено възнаграждение в размер на 2 000.00 лв.,
видно от който същата сума е изплатена изцяло и в брой от ищеца К.К. на
упълномощените от него адвокати.
Предявеният иск за репариране на имуществени вреди под формата на сторени
разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство следва да
бъде уважен до размера на сумата от 2000.00 лева и отхвърлен за горницата до претендираните 10 000.00
лева.
Върху размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди, се дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увредата – от
момента на влизане в сила на акт с който е прекратено наказателното
производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление – а именно от 05.05.2017г., датата на
постановеното протоколно определение по ВНЧД № 392/ 2017г. по описа на Софийски
апелативен съд от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата.
По изложените по горе съображения
на направеното възражение за погасяване по давност на част от претендирана
законна лихва на ищеца К.К. и за обезщетението за имуществени вреди следва бъде
присъдена законна лихва върху главницата считано от 29.06.2017г. до
окончателното плащане на вземането.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на
исковата претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца К.К. внесената
държавна такса и възнаграждение за един адвокат. В случая са налице
доказателства, за внесена от ищеца К.К. държавна такса в размер на 10 лева,
поради което същата следва да бъде възстановена от ответника на ищеца К.К. .
Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ и съдействие в
случаите на чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, като възнаграждението се определя от съда и
то е в размер, не по-нисък от предвидения минимален размер в Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай ищецът е представляван по делото от адв. Г. М. и адв.
С. Д., като и двамата са представили Договори за правна защита и съдействие бл.
№ ***г., в които е отбелязано че договорената правна помощ се осъществява
безплатно при условията на чл.38 от ЗА. С оглед материалния интерес и на
основание чл. 7, ал.2,т. 4 от Наредба № 1/2004год. за минималния размер на
адвокатското възнаграждение минималният размер на дължимото се адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 7 530.00 лева, при което по
съразмерност, с оглед уважената част от исковата претенция, следва да бъде
присъдена сума в размер на 2 510.00 лв. Доколкото по аналогия на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на иска се дължи едно адвокатско възнаграждение,
то предвид участието и на двамата адвокати, упълномощени от ищеца К.К. в
производството по делото, това адвокатско възнаграждение следва да бъде
поделено и на всеки от тях да бъде присъдена равна част, възлизаща на
1 255.00 лева.
Водим
от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: *** на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на
К.К.К. ЕГН - **********, със съдебен адрес:***, сумата от 100 000 лева / сто хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на наказателно производство,
водено по сл. д. № 33 / 2013г. по описа на ОСлО П., пр.пр. №1767 / 2013г. по
описа на ОП – Перник, за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2-ро
и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК, ведно със законната лихва, считано от
29.06.2017год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 000.00 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие
на наказателно производство, водено по сл.д. № 33/2013г. по описа на ОСлО П.,
пр.пр. № 1767/2013г. по описа на ОП – Перник, за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.6, пр. 2-ро и 3-то, във връзка с чл. 115 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2017год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен
размер на иска за неимуществени вреди или за сумата от 200 000.00 лева и
до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди или за сумата от
8 000.00 лева, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
05.05.2017год. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: *** на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ ДА ЗАПЛАТИ на
К.К.К. ЕГН - **********, със съдебен адрес:*** сумата от 10.00 лева
представляваща разноски по делото – заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г.М. от АК П. сумата от 1 255.00 лв. / хиляда десета петдесет и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес за призоваване: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Д. от АК П. сумата от 1 255.00 лв. / хиляда двеста петдесет и пет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: