№ 565
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.А
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело №
20244400500640 по описа за 2024 година
С решение № 192/15.06.2024 г. по гр.д.№ 20234440100340 по описа за
2023 година на ЧбРС е осъдено ЗД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД със
седалище гр.София да заплати на М. Е. Г. на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано
на *** г. по вина на водача на л.а. марка „Субаро Форестър“ с ДК № ***, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.Осъдено е ЗД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД
със седалище гр.София да заплати на адв. П. Й. В. от САК на основание чл.38,
ал.2 от ЗА сумата 3 000 лв. с ДДС– адвокатско възнаграждение.Осъдено е ЗД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД със седалище гр. София да заплати по сметка
на Районен съд Червен бряг, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1 000 лв. –
държавна такса.Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника К. Б. Й..
За въззиваемата страна – М. Е. Г. процесуалният представител изразява
становище да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди
1
изцяло обжалваното решение на ЧбРС, което счита за правилно, обосновано и
законосъобразно, като се претендират и разноски.
Третото лице помагач К. Б. Й., редовно призован, не изразява становище
във въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Относно доводите, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че съдът е приложил
неправилно материалния закон -чл.52 ЗЗД, като е присъдил обезщетение в
значително завишен размер.Твърди, че сумата от 25 000 лв. е прекомерно
завишена и не кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични
случаи, дори и по - тежки за процесния период с оглед релевантните критерии,
запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52
ЗЗД, а от друга страна на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от въззиваемия и това, че той се е възстановил
бързо в обичайния за това срок.
На следващо място във възивната жалба се сочи, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на икономическата
конюнктура в страната към момента на причиняване на вредата.В много
страни, където съществуват и лимити за обезщетенията, се прилага принципът
за обективна оценка на размера на евентуалния (пропуснат) остатъчен
икономически принос на пострадалия/загиналия.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд не е отчел, че обезщетението за претърпяното ПТП
трябва да има някакъв разумен таван, тъй като застрахователите са
натоварени със социалната функция да разходват събраните застрахователни
премии за всички настъпили застрахователни събития, по които имат
2
задължение да компенсират и много други пострадали лица.Прави се и искане
да се отчете, че финансовият ресурс на застрахователя не е неограничена
величина и не следва да бъде несправедливо разходван.
Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
впредвид от съда при определяне на размера на заместващото обезщетение,
като се съобразят и тълкувателните постановки в ППВС № 4/68 г., където са
определени общите критерии и се преценят специфичните по делото
обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на чл.52 ЗЗД -
възрастта на пострадалия и неговото здравословно състояние преди пътния
инцидент; характера и степента на причинените увреждания;
продължителността и интензитета на търпените болки и страдания;
възстановителният период; негативното отражение на инцидента върху
живота на въззиваемия и неговата психика.
При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент.Установените лимити на отговорност на
застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени
като израз на икономическите условия към релевантния момент – момента на
настъпване на увреждането, а на практиката на съдилищата при определяне на
обезщетения за сходни случаи не се придава значение на отделен критерий за
определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди.Лимитът на отговорност (размерът на минималната
застрахователна сума) е посочен в чл.492 КЗ.Застрахователното покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
обективирана в чл.493 КЗ, като в посочените случаи застрахователят покрива
и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане.
Преценката на съда за размера на справедливия паричен еквивалент на
претърпяните от въззиваемия неимуществени вреди не е абстрактна, а се
базира на установените по делото обстоятелства и техния съвкупен анализ.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички
неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент
3
на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и
здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай
конкретно.Пострадалото лице следва да бъде обезщетено в пълен размер и той
е различен за всеки отделен случай.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че присъденият размер
на обезщетението не кореспондира с приноса на пострадалия М. Г. за
настъпване на ПТП и вредоносните последици, който с поведението си също
така е станал причина за настъпване и увеличаване на вредите.
Неоснователно е възражението за причиняване на вредоносния резултат
поради допуснато нарушение от въззиваемия на чл.137а от ЗДвП.
От показанията на свидетеля Г. Г., брат на въззиваемия, е видно, че се е
оплаквал от болки от колана долу ниско в коремната част и раменната лява
част.
От заключението на САТЕ, изготвена от ВЛ И., което съдът възприема като
обективно и компетентно, е видно, че съобразно наличните данни от
нанесените телесни увреждания и начина на движение на тялото спрямо
надлъжната ос на МПС от техническа гледна точка водачът на автомобил
Форд с рег.№*** е бил с поставен предпазен колан.
От заключението на СМЕ, изготвена от ВЛ д-р Т., което съдът възприема
като обективно и компетентно, се установява, че охлузната рана, оток,
насиняване в областта на лява горна половина на гръдния кош - областта на
ключицата, може да се получи при ПТП с поставен колан, като същият е
причинил тази находка.Травмите на дясната ръка -длан нямат връзка с това
дали е имало или не колан.
Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос,
без който не би се стигнало до увреждането.За да приложи чл.51, ал.2 ЗЗД
съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се
изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие,
както и каква е конкретната степен на съпричиняване.
В процесния случай такъв принос на М. Г. липсва.Произшествието се
състои в сблъскване на двете процесни МПС, което е станало по следния
механизъм: движение на автомобил „Субару Форестър“ от полагащата му се
към насрещната пътна лента, челен - кос удар с насрещно движещия се
4
автомобил „Форд Куриер“ и закъснително движение на двата автомобила след
удара до установяване на покой.
Едната от горепосочените травми, както се установява и от становището на
ВЛ в с.з. на 16.11.2023 г., е характерна травма при използването на
обезопасителен колан.
Неоснователно въззивникът счита, че по делото е безспорно доказано
наличие на съпричиняване на вредоносните последици от минимум още 50%
(1/2) от страна на въззиваемия, който ако е бил с поставен предпазен колан е
нямало да получи и претендираните увреждания.
Правилно първоинстанционият съд е отхвърлил възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът е допуснал
нарушение на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.Съдът не е съобразил,
че М. Г. е получил фрактура на горен крайник, която противоречи на
медицинските документи и констатациите на служителите на МВР на мястото
на ПТП.Счита, че съдът, позовавайки се на вещото лице не е установил
правилно настъпилите телесни увреждания.Счита също така, че
първоинстанционният съд не е следвало да приема САТЕ и СМЕ, защото те са
очевидно неправилни и необосновани.
На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд не е отчел, че по-
голямата част от травматичните увреждания на възизваемия се характеризират
като леки, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Неоснователно въззивникът счита, че размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с реално понесените от въззиваемия
болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от
процесното ПТП.
От доказателствата по делото се установява, че на въззиваемия са причинени
следните увреди: а/ счупване (ротационно) в областта на тялото на IV дланна
кост на дясната длан и на главичката на III дланна кост; б/ охлузна рана, в
областта на лявата горна половина на гръдния кош - областта на ключицата.
Проведеното лечение и обездвижване на дясната ръка - длан, китка - пръсти
е за 30 дни и медикаментозно.
5
Непосредствено след инцидента болките и страданията са били изразени с
постепенно затихване.Времето е не по - малко от 2 месеца.
Също така счупванията на кости са съпроводени дълго време с болка на
счупеното място при промяна на времето.
От показанията на свидетелката Н. Д.а, която живее заедно с въззиваемия,
се установява, че той след катастрофата е бил стреснат.Дълго време не е
управлявал кола, като не се е возил в автомобил.Сега и да прави нещо винаги
щади ръката си.Помагала му е при нормалните нужди.Извършвал е тежка
физическа работа -занимавал се е със строителство преди ПТП.
От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че е бил стреснат много
след катастрофата.Минала е половин година и тогава се е качил на кола.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни
съгласно чл.172 ГПК тъй като имат непосредствено впечатление от
здравословното състояние и трудовата заетост на въззиваемия преди ПТП и
настъпилите промени след него.
Във въззивната жалба са изложени и доводи, че фрактура на горен крайник
се установява за първи път на 10.07.2020 г., което е 4 дни след настъпване на
ПТП.
В процесния случай са представени два протокола - протокол за ПТП от
*** г. и констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 16.07.2020 г.
В заключението на СМЕ са анализирани медицинските документи,
представени по делото: фиш от *** г.; амбулаторен лист от 07.07.2020 г.;
амбулаторен лист от 10.07.2020 г.; медицинско свидетелство за съд от
10.07.2020 г.; амбулаторен лист от 10.07.2020 г. за имобилизация с гипсова
превръзка, аналгетици.
Посочено е в заключението, че описаните увреждания могат да се получат
по време и начин, както се съобщава - водач на лек автомобил, пострадал при
ПТП - сблъсък с друго МПС на *** г.
Лечението е било забавено с няколко дни поради неясноти в началната
диагноза, както негативните рентгенови снимки, което може да се дължи на
неправилно центриране на ръката при снимките.
Съгласно чл.125-126 от ЗДвП службите за контрол на МВР издават
протокол за посещението по чл.125 на мястото на ПТП.
6
Констативният протокол, съставен от органите на МВР в кръга на тяхната
служба и функции, съставлява официален свидетелстващ документ относно
пряко възприетите при огледа на местопроизшествието от длъжностното лице
факти, като местоположение на МПС спрямо пътя и едно спрямо друго,
участници, характер, вид на щети, следи по пътя, пътна маркировка.Тогава
протоколът като официален свидетелстващ документ има обвързващ съда
материална доказателствена сила Когато протоколът не удостоверява всички
релевантни факти, тогава следва пострадалият да установи механизма на ПТП
чрез други доказателства, като по този начин установи наличието на
противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях - разпит на
свидетели, назначаване на ВЛ (при необходимост от специални знания).
Първоинстанционният съд не е основал изводите си относно механизма на
произшествието единствено и само на констатациите в протокола, взети са
впредвид и останалите събрани по делото доказателства, които имат значение
за установяване в пълнота на релевантните за настъпване на произшествието
факти съобразно показанията на свидетелите, САТЕ и СМЕ.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в нарушение на
материалния и процесуалния закон първоинстанционният съд се позова на
АНП, в което не е изследвано поведението на другия водач.
В процесния случай е съставен акт за установяване на административно
нарушение на *** г., въз основа на който е издадено наказателно
постановление на 03.08.2020 г., в което на К. Й. е наложено административно
наказание -глоба в посочения размер поради допуснато нарушение на чл.150
от ЗДвП.
Горепосочените актове нямат характер на влязла в сила присъда на
наказателния съд съгласно чл.300 ГПК.Наказателното постановление има за
предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение и то
не обвързва по силата на чл.300 ГПК гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Влязлото в сила наказателно постановление има значение с оглед на чл.500,
ал.2 от КЗ, тъй като съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 16.07.2020 г. водачът на л.а. марка „Субару“ К. Й. е неправоспособен водач
към датата на произшествието.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че присъденото
7
обезщетение не е съобразено с реално понесените от въззиваемия болки и
страдания в резултат на причинените телесни увреди от процесното ПТП и
надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите
обезщетение.
Относно доводите във въззивната жалба, че в заключението на САТЕ са
изведени правни изводи за поведението на страните в процеса, което е
недопустимо, то заключението на ВЛ, както всяко доказателствено средство,
трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е
длъжен да възприеме заключението на ВЛ, дори и когато страната не е
направила възражения срещу него - чл.202 ГПК, а да прецени
доказателствената му сила съобразно обосноваността му.Заключението се
преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота и
обоснованост, а то притежава тези белези.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че е допуснато от
първоинстанционния съд и съществено процесуално нарушение във връзка с
конституирането като трето лице помагач на страната на ответника другия
участник в процесното ПТП К. Б. Й., който не е призован своевременно, не му
е осигурена и възможността да участва активно в процеса.
При привличането третото лице подобно на ответника получава качеството
на подпомагаща страна независимо от неговата воля и даже въпреки волята
му.Но и да не вземе участие в делото, привлеченото лице ще бъде обвързано
то мотивите на решението (чл.223, ал.2 ГПК).Макар и да не е взело участие в
първоинстанционното производство, привлеченото лице може да обжалва
решението, тъй като е станало страна по пътя на привличането, но в
процесния случай това не е сторено от К. Й..
Въззивният съд следва да съобрази изцяло правомощията си на втора първа
инстанция, която е длъжна да извърши собствена преценка на събраните от
нея и от първоинстанционния съд доказателства и след обсъждане на
доводите и възраженията на страните да постанови свое решение.
В хода на производството по делото, в който не е взел участие К. Й., не са
представени доказателства, че е бил правоспособен водач.
Изхождайки от гореизложеното съдът счита, че справедливото заместващо
обезщетение възлиза на сумата от 25 000 лв., както правилно е определено от
първоинстанционния съд.
8
Не са налице основания за отмяна на решението и в обжалваната му част, в
която е присъдена и законната лихва върху главницата от 23.10.2020 г. (датата
на отказа на застрахователя) до окончателното изплащане.
В процесния случай липсват доказателства за датата на уведомяване на
застрахователя от въззиваемия по втората щета, образувана при въззивника,
поради което правилно е присъдена законната лихва от датата на отказ на
застрахователя да изплати обезщетение.
Следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и
същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на
адв.В. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемия във
въззивното производство в размер на 2 800 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/15.06.2024 г. по гр.д.№ 20234440100340 по
описа за 2023 година на Районен съд - Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивника ЗД „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София
п.к.1172, бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на адв. П. Й. В. от САК, с личен №
********** със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г.С.Раковски“ № 111, ет.4,
офис 20, сумата 2 800 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемия М.
Е. Г. във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10