РЕШЕНИЕ
№ 1766
гр. Варна, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20233110204898 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. В.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Поморие,ул.“Ивайло”№8А против
Наказателно постановление № 23-0442-000005 от 17.01.2023г., издадено от Началник
сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на К. е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС „за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи, че деянието не е осъществено от субективна
страна, като се цитира и съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание възз. не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за
присъждане на разноски в минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 22.11.2022г., около 12:28ч., в гр.Бяла, възз. В.К. управлявал лек автомобил „
Тойота Рав 4“ с рег.№ А 8452 НТ, собственост на майка й Т.К.. При движение по ул.
„Тр.Милушев“, тя била спряна за проверка от полицейски служители при Четвърто
РУ-Варна. В хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от
възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При проверката в
информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е собственост на Т.К. и
че е с прекратена регистрация, считано от 25.10.2022г. на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП.
За констатираното срещу възз. бил съставил АУАН с бл. № 542751, в който били
посочени горните факти, квалифицирани като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът
бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възз. не депозирал възражения.
По случая била извършена и проверка ЗМ №4050/2022г. по описа на Четвърто РУ
при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
В хода на проверката била приобщена информация, че автомобилът е собственост
на Т.К. и регистрацията му е била служебно прекратена на 25.10.2022г. Била
приобщена полица за сключена застраховка ГО на автомобилистите за процесния
автомобил, видно от която същата била сключена на 22.11.22г. в 12:24ч.
В хода на проверката, на 22.11.2022г. от В.К. на автомобила били снети писмени
сведения, в които тя заявила, че не е получавала уведомление за прекратяване на
регистрацията на автомобила, както и че възз. не е знаела, че за МПС застраховка ГО е
сключена на вноски. Изявила готовност да сключи незабавно такава застраховка.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за образуване на ДП срещу въззивника, с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка във ВРП била образувана пр.пр.№17093/2022г., която
приключила с постановление от 09.01.2023г. за отказ от образуване на ДП за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват
достатъчно данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна
страна. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Четвърто РУ при ОД
на МВР –Варна с оглед преценка реализиране на административнонаказателна
отговорност на въззивника.
След постъпване на прокурорския акт, на 17.01.2023г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В хода на въззивното следствие, съдът приобщи справка от интернет сайта на
Гаранционния фонд, общодостъпен за всички, от която е видно, че за лек автомобил „
Тойота Рав 4“ с рег.№ А 8452 НТ е била сключена застраховка гражданска
2
отговорност на автомобилистите на 22.11.22г. в 12:24ч.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно : преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.
№17093/2022г.на ВРП, полици за сключена застраховка, справка от Гаранционен
фонд, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на РУ
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на
вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С
оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно
делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на
вътрешните работи лице. АУАН също е издаден от компетентното длъжностно лице-
мл.автоконтрольор оправомощен със същата заповед
НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна
3
на административно - наказващия орган на изискването на, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено. Спорни и неизяснени обстоятелства не е
имало в хода на проверката, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва
разследване на спорни обстоятелства.
С НП на въззивницата е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд, общодостъпен за всички в интернет
пространството, за процесния автомобил към посочената в НП дата и час, а именно
22.11.22г. около 12:28ч. е имал валидно сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност". Същата е била сключена четири минути преди описаното в
НП нарушение, а именно в 12:24ч. на 22.11.22г.. От посоченото в НП , а и от
материалите по АНП и тези служебно изискани от съда е видно, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 25.10.22г.,
като в тази връзка по преписката е приложена докладна записка от полицейски орган.
Макар от наказващия орган да не са ангажирани доказателства в тази връзка, фактът на
служебно прекратената регистрация не се оспорва от въззивника.
Видно от писмените доказателства по АНП към датата посочена в НП автомобилът е
бил регистриран в сектор ПП –Варна на името на Т.К.К.-майка на възз.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на постановлението на ВРП, справки от масивите
на МВР за нарушител-водач и относно собствеността на МПС, което наложи съдът да
изиска служебно редица писмени доказателства в това число и такива касателно
служебно прекратената регистрация на процесния автомобил.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
4
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно
от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 25.10.2022г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е налице и
уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната
норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Липсват доказателства
собственикът да е уведомен, а от там и възз., като нейна дъщеря, напротив налични са
доказателства в обратния смисъл. Необорени по никакъв начин са твърденията в
жалбата, че възз.не е бил уведомена за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-
Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от посоченото в АУАН и
НП, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да
било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на
жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същата да е била информирана
към момента, в който е спрян да управлява автомобила на 22.11.2022г.. Поради което
няма как да се приеме, че от субективна страна въззз. е осъществила състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от
ЗДвП. В този смисъл изобилства практиката на Адм. съд –Варна по сходни казуси.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивницата виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че тя изобщо не е знаела, че автомобилът е бил служебно
5
дерегистриран. Вината в административнонаказателния процес не следва да се
презюмира, както приема АНО, а подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Върховният съд на България е последователен в това свое
разбиране. В тази връзка следва да се посочи, че още с ТР № 1 от 7 юни 2016 г. ВКС
приема, че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административнонаказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.
Нещо повече, с Тълкувателно постановление № 2 / 05.04.2023 г. върховните съдилища
в Р България са приели, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното
прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е
несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос върховният съд приема , че
следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Сочи, че узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение,
включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
Доказателства, обаче, че възз. е знаела , че управлява МПС е с прекратена регистрация
по делото на са събрани нито в досъдебната, нито в съдебната фаза.
Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаела
или не, че няма сключен такъв договор. Тя е санкционирана , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Съдът намира, че в случая не се касае за форма на вината непредпазливост под
формата на небрежност, каквито са мотивите на АНО за издаване на НП, при която не
е изключена административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2
ЗАНН деянието е съставомерно и наказуемо. Съжденията в НП, които прочие
представляват развити теоретични постановки относно непредпазливата форма на
вина, относно извършването на неправомерно деяние от възз.. в условията на
непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
6
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл. 11, ал. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретния казус
обаче по делото не е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи
подобно задължение. В случая е установено, че собствеността върху процесното ППС
е на друго лице, а не на възз. Освен горното, не може да се изисква от собственика
или ползвателя на автомобила преди да започне управление да се увери, че
автомобилът е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им, както и
при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски нелогично, преди
предприемане на управление да телефонира например в сектор ПП-Варна, за да
провери дали автомобилът е регистриран.
За прецизност следва да се посочи и че, видно от приложените писмени доказателства
към часа на проверката , посочен изрично в НП, за процесния автомобил е имало
сключена валидна застраховка ГО за автомобилистите. Както бе споменато по-горе
същата е сключена в 12:24ч. на 22.11.22г, а вмененото от страна на АНО нарушение се
твърди, че е извършено в 12:28ч. на 22.11.22г. , т.е. 4 минути след сключване на
договора. Горното идва да покаже, че към момента на твърдяното нарушение за
административните полицейски органи е отпаднало основанието за дерегистрация на
автомобила.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Относно искането за присъждане на разноски
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
7
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче
предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.
От въззивницата не се претендират разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.ал. 1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0442-000005 от 17.01.2023г., издадено
от Началник сектор в ОД на МВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на В. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Поморие,ул.“Ивайло”№8А е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8