№ 430
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900091 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 4020/17.02.2022
г., уточнена с молба вх. № 5881/10.03.2022 г. от И. Д. Д., ЕГН **********, с
местожителство в ***** за осъждането на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, при
участието на ЗД „ БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87 като подпомагаща страна,
да заплати сумата 221583.00 лв., от която сумата 220000.00 лв.,
застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от смъртта на С.Н. Д.а, негова майка, настъпила при
ПТП, на 17.05.2018 г., около 13:10 ч., в гр. Варна, на кръстовището на ул.
„Подвис“ с бул. „Хр. Смирненски“, по вина на К.Г.Ж., водач на л.а.
„Фолксваген Пасат“, ДК № ****** и по вина на М.Р.З., водач на л.а. „Тойота
Корола“, ДК № ******, при условията на независимо съпричиняване, ведно
със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. (дата на отправяне на
застрахователна претенция) до изплащането, както и сумата 1583.00 лв.,
имуществени вреди – разходи за погребение, ведно със законната лихва,
считано от 29.01.2020 г. (дата на отправяне на застрахователна претенция) до
изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ. Претендират се
разноски.
1
Ищецът основава претенцията си на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с полица № ******, чийто период на валидност
обхваща и датата на ПТП. Излага, че при настъпване на произшествието,
починалата му майка е била пешеходка и се е намирала на тротоара. Сочи, че
отговорността на виновните за произшествието водачи е ангажирана с влязла
в сила Присъда по нохд № 1463/2018 г., на ВОС, НО.
Твърди, че от малък е останал без баща и е бил отгледан само от своята
майка, поради което между тях е съществувала изключително здрава връзка.
Двамата живеели задружно и сплотено като майка му осмисляла ежедневието
му и помагала на семейството. Отношенията им се отличавали с любов,
разбирателство и хармония, а майка му била добър и трудолюбив човек, била
жизнена и постоянно работела. Сочи, че в резултат на произшествието
изгубил най-скъпия си човек и това сложило край на неговите надежди и
смисъла му на живот. В живота му настъпила огромна празнота и не е в
състояние да преодолее загубата й и към настоящият момент. Изключително
тежко преживявал мисълта, че майка му не успяла на види първородната си
внучка, тъй като съпругата на ищеца била бременна към момента на
настъпване на произшествието. Още излага, че от страна на ответника му е
била изплатено застрахователно обезщетение в размер на 60000.00 лв., което
счита за недостатъчно.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Сочи, че застрахованият водач не носи
изключителна вина за настъпилото произшествие. Не се оспорва отправянето
на застрахователна претенция, по която била образувана щета № ******, по
която било определено и изплатено обезщетение в размер на 60000.00 лв., на
19.05.2020 г., с което счита, че понесените от ищеца вреди са обезщетени в
пълен размер като при определяне на размера било отчетено и участието на
друг застрахован водач. Пояснява, че в изплатената сума била включена и
съответната част от заявената претенция за имуществени вреди. Счита, че
заявеният за разглеждане размер на предявения иск е прекомерен. По
отношение на акцесорните претенции релевира възражение за погасяване по
давност, на осн. чл. 111, ал. 3 ЗЗД. На следващо място, оспорва началните
2
дати на тези претенции, тъй като не счита, че е изпаднал в забава.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения и
оспорва възраженията на ответника, наведени в отговора. Уточнява начален
момент на претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците.
Изразяват становище по доказателствените искания на ответника.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор, в който поддържа всички свои възражения, твърдения
и доводи, репликира доводите изложени в допълнителната искова молба и не
възразява срещу уточнения начален момент на претенциите за законна лихва.
Подпомагащата ответника страна ЗД „Бул Инс“ АД, в писмено
становище счита предявените искове за допустими и оспорва главния иск по
размера. Излага, че претендираната сума за неимуществени вреди е силно
завишена, с оглед датата на настъпване на произшествието – 17.05.2018 г.,
към който момент следвало да се определи справедливо и адекватно
обезщетение. Още сочи, че при определяне на обезщетението следва да бъде
съобразена възрастта на ищеца – 35 г., както и обстоятелството, че същият
има изградено собствено семейство. .
В съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуални
представители, поддържат твърденията и възраженията си, изложени в
исковата молба, допълнителната такава и отговорите. Подпомагащата
страна не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - наличие на валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК №
******, обективирано в полица № ******; - че в резултат на отправена
писмена застрахователна претенция, на 19.05.2020 г. на ищеца е заплатена
сумата 60000.00 лв.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
3
приобщеното нохд № 1463/2018 г., на ВОС, НО, че по силата на влязла в сила
Присъда № 30/05.04.2019 г., изменена с Решение № 260079/20.08.2021 г., по
внохд № 187/2020 г., на ВАпС, НО, изменено с Решение № 60247/04.02.2022
г., по н.д. № 972/2021 г., на ВКС, III НО, подс. М.Р.З., ЕГН ********** е
призната за виновна за това, че на 17.05.2018 г., в гр. Варна, при управление
на МПС – л.а. „Тойота Корола”, ДК № *****, нарушила правилата за
движение по ЗДвП – чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 като по непредпазливост и при
условията на независимо съпричиняване с К.Г.Ж., ЕГН **********,
причинила смъртта на С.Н. Д.а, на 66 г., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
НК.
Със същата Присъда за виновен е признат и подс. К.Г.Ж., ЕГН
**********, за това, че на 17.05.2018 г., в гр. Варна, при управление на МПС
– л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № *****, нарушил правилата за движение по
ЗДвП – чл. 21, ал. 1 като по непредпазливост и при условията на независимо
съпричиняване с М.Р.З., ЕГН **********, причинил смъртта на С.Н. Д.а, на
66 г. като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.
1, б. „в“ НК.
За установяване на твърдяната родствена връзка между ищеца и
починалата Св. Д.а е представено удостоверение за наследници №
27714/27.11.2018 г.
Представено по делото е и писмено доказателство – фактура №
149/28.05.2018 г. и касов бон към нея, за сумата 1583.00 лв., за установяване
на извършени разходи във връзка с погребение.
За установяване на твърдяното доброволно плащане на застрахователно
обезщетение по делото е представено платежно нареждане от 29.05.2020 г., за
сумата 60000.00 лв.
По делото са представени писмени доказателства молба от 08.06.2018 г.
и обратна разписка (л. 35), от които се установява, че ищецът, чрез
пълномощника си, е уведомил ответника за настъпилото ПТП, при което е
починала Д.а, което уведомление е надлежно получено на 11.06.2018 г.
Представена е и писмена застрахователна претенция спрямо ответника от
29.01.2020 г. Видно от представеното от ищеца писмо от 19.09.2020 г. е, че по
претенцията е образувана застрахователна преписка № ****** като с
4
платежен документ от 19.05.2020 г на ищеца е заплатено обезщетение в
размер на 60000.00 лв., за причинените неимуществени вреди.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели на страната на ищеца – В. Н.М., съжителстваща на семейни начала
с ищеца и Н. И. М., без родствени връзки с ищеца. Показанията на
свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на непосредствени и
лични възприятия и не противоречат на приетите за установени факти и
обстоятелства. Показанията на св. М.а се ценят при отчитане на
съпружеското й съжителство с ищеца.
По делото е назначена и съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по
делото и се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че в резултат на преживяната загуба –
внезапната смърт на неговата майка на 17.05.2018 г., ищецът е развил
„реакция на скръб“ или „траурна реакция“. Значително влияние за това са
оказали близката емоционална връзка и внезапността на събитието. Експертът
сочи, че при ищеца са доминирали промените в емоционалната сфера,
изразяващи се в продължителна тревожност и депресивност. Към момента на
освидетелстването реакцията на скръб е в етап на приемане на случилото се
като все още се установява нормалпсихологична тъга при подсещане за
загубата. Експертът сочи, че актуални психични нарушения не се установяват
при ищеца.
В с.з. експертът уточнява, че медикаментозно лечение при ищеца не се
налага. Преживяната от ищеца реакция се определя от вещото лице като
нормална, но би могло да се приеме като по-интензивна от обичайната,
доколкото загубата е била внезапна и неочаквана. Сочи, че в етапа на
приемане човек възприема случилото се, спира да се гневи, приема загубата и
продължава напред. Сочи, че тъгата от подобни загуби остава през целия
живот, но тя вече не е директно провокирана.
При така възприетото по фактите, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
5
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност
обстоятелствата, че към датата на произшествието – 17.05.2018 г., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК №
*****, обективирано в полица № ****** и, че в резултат на отправена
писмена застрахователна претенция на 19.05.2020 г., на ищеца е заплатена
сумата 60000.00 лв., не са били предмет на спор между страните.
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е застрахователно събитие, което се
явява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1
КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Между страните не е било предмет на спор, а и се установява от
възприетата фактическа установеност, че починалата С. Д.а е била майка на
ищеца И. Д..
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, е
6
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните
последици от деянието. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината.
Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Както бе посочено във възприетото по фактите, по задължителен за
страните, а и за съда, начин посредством влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е установена вината на водача К.Ж. за настъпване на
произшествието, при което е била причинена смъртта на С. Д.а – майка на
ищеца. Също по задължителен за страните и за съда начин е установено, че
вина за настъпване на произшествието носи и водачът М.З.. Двамата водачи
са признати за виновни при условията на независимо съпричиняване. В тази
насока е и отправеното от страна на ответника възражение, че застрахования
при него водач, не носи изключителна вина за настъпване на произшествието
и за настъпване на съставомерните последици от него, който факт бил отчетен
при определяне на размера на доброволно изплатеното обезщетение. Това
възражение се преценява като неоснователно, тъй като не би могло да доведе
нито до редуциране, нито до освобождаване от отговорност на ответника.
Това е така, защото по силата на чл. 53 ЗЗД, отговорността на двамата
съизвършители е солидарна и пострадалият може да търси пълна обезвреда,
както едновременно от двамата солидарни длъжници, така и от всеки един от
тях поотделно. В случая, ищецът е предявил пряк иск срещу застрахователя
на единия от двамата деликвенти и тъй като отговорността на застрахователя
към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и
съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, то
застрахователят дължи на увредения това, което би му дължал деликвента по
правилата на деликтната и солидарната отговорност. Затова при
съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един
от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него деликвент, поради което дължимото обезщетение за
обезвреда на причинените вреди не следва да се редуцира (така Р №
7
121/18.09.2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Ищецът е низходящ от първа степен на починалата при произшествието
Св. Д.а, предвид което притежава активна материалноправна легитимация да
претендира репариране на причинените му, вследствие смъртта на неговата
майка, вреди. Същият е от кръга близки родственици, посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г., на Пленума на ВС, което е запазило силата
си и настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Понесените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в болки и
страдания от загубата на родител, безспорно представляват пряка и
непосредствена последица от деянието и като такава последица подлежат на
обезщетяване. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и
специални знания, категорично се установява, че ищеца е бил разтърсен
дълбоко емоционално и психически от смъртта на неговата майка.
Установяват се и изключително близки и топли отношения и връзка между
ищеца и неговата майка, която е била единствената му помощ и опора,
поради настъпилата в по-ранен момент смърт на неговия баща. Починалата
била здрава и активна за възрастта си и смъртта й била неочаквана. Ищецът
бил подкрепян от починалата в образованието и работата му, помагала и на
8
семейството му при нужда. Неочакваната смърт се отразила на ищеца и при
упражняването на професията му като музикант във флотски оркестър и
учител по обой. Било му изключително трудно да свири. Установява се от
доказателствата и, че мъката и болката, които ищецът е изпитал от загубата са
били засилени, предвид внезапността на загубата. Към настоящият момент
ищецът е във фаза на приемането на загубата на своята майка, а тъгата макар
и съществуваща – не така директно провокирана.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
непрежалимата за ищеца загуба; възрастта му към момента на
произшествието – на 31 г. и със самостоятелно семейство, и при съобразяване
с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012
г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. №
60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът счита иска за
причинените неимуществени вреди за доказан до размера на 130000.00 лв.
Този размер следва да бъде редуциран със заплатеното доброволно от страна
на ответника обезщетение в размер на 60000.00 лв., поради което предявеният
иск се явява основателен и доказан до размера на сумата 70000.00 лв.
Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие и
настъпилата при него смърт на майката на ищеца, е съпътствано от
извършване на разходи за погребението й. От коментираното във
фактическата обстановка писмено доказателство – фактура, касов бон към нея
и посоченото основание за издаването й, се установява причинно-
следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. По
изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за
претърпяни имуществени вреди, представляващи разходи за погребение, в
размер на сумата 1583.00 лв., за основателна, поради което подлежи на
9
уважаване. От страна на ответника не са представени доказателства тези
направени от ищеца разходи да са били възмездени.
По лихвата: Върху уважената претенция – за неимуществени и
имуществени вреди, ищецът претендира заплащане на законната лихва. При
произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ,
предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. (в същия смисъл и Р № 128/04.02.2020 г., по т.д. №
2466/2018 г., на ВКС, ТК, I-во отд.)
В случая претенцията на ищеца е с начална дата 29.01.2020 г. като се
твърди, че това е датата на отправяне на застрахователна претенция от страна
на ищеца, в каквато насока са представени доказателства. От страна на
ответника датата на достигане на застрахователната претенция не е оспорена,
поради което и ще следва да бъде уважена.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане,
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства, на ищеца се следват
направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Претендираното за възмездяване възлиза на сумата 4700.00 лв. В тази връзка
от страна на ответника е релевирано възражение за прекомерност, което ще
следва да бъде разгледано. При извършване на проверка, съдът установи, че
съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 5961.66 лв., поради което
заплатеният в размер на 4700.00 лв., не се явява прекомерен. Така,
съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 1518.35
лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане, разноски се
следват и на ответника като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 360.00 лв., на осн. Чл. 78, ал. 3, вр.
Ал. 8 ГПК, вр. Чл. 25, ал. 1 НЗПП. Така, съразмерно с отхвърлената част от
иска, на ответника се следва сумата 243.70 лв.
10
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
окръжен съд, дължимата държавна такса върху уважената част от иска на
ищеца, а именно сумата 2863.32 лв., сумата 300.00 лв., възнаграждение за
вещо лице, както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
На подпомагащата страна разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********, с местожителство в *****, сумата 71583.00 лв. (седемдесет
и една хиляди петстотин осемдесет и три лева), от която сумата 70000.00
лв., застрахователно обезщетение, за претърпяни неимуществени вреди –
болки и страдания, в резултат от смъртта на С.Н. Д.а, негова майка,
настъпила при ПТП, на 17.05.2018 г., около 13:10 ч., в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „Подвис“ с бул. „Хр. Смирненски“, по вина на К.Г.Ж.,
водач на л.а. „Фолксваген Пасат“, ДК № ****** и по вина на М.Р.З., водач на
л.а. „Тойота Корола“, ДК № ******, при условията на независимо
съпричиняване, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020 г. (дата на
отправяне на застрахователна претенция) до изплащането, както и сумата
1583.00 лв., имуществени вреди – разходи за погребение, ведно със законната
лихва, считано от 29.01.2020 г. (дата на отправяне на застрахователна
претенция) до изплащането й, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над
присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди 70000.00 лв. до
претендирания размер 220000.00 лв. (двеста и двадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********, с местожителство в *****, сумата 1518.35 лв. (хиляда
петстотин и осемнадесет лева и 35 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в ***** ДА
11
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, сумата 243.70 лв. (двеста
четирдесет и три лева 70 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал.
8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 2863.32 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и три лева и 32 ст.),
дължима държавна такса, сумата 300.00 лв. (триста лева), възнаграждение на
вещо лице, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на подпомагаща
ответника страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Дж. Баучер“, № 87.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12