РЕШЕНИЕ
№ 1674
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110204106 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-2100017/15.09.2021г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.
Оспорва се фактическата обстановка. Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се поддържат и доразвиват основанията за отмяна на НП, изложени с
жалбата. Иска се съда да отмени наказателното постановление, като си претендират и
разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Св. Д. работел за „Фейм стар“ ЕООД от 09.07.2021г. като „барман“, с установено 4
часово работно време.
Между „Фейм стар“ ЕООД и „Лъки ММ“ ЕООД бил сключен договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 01.08.2021г.
Съобразно заповед от 25.08.2021г. св. Д. бил изпратен в обект- ресторант „Смайл“,
стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД да изпълнява длъжността „барман“ за времето от 14,00
часа до 16,00 часа на 25.08.2021г.
След 13,00 часа св. Д. отишъл в обекта и започнал да отсервира.
На 25.08.2021 г. служители на ДИТ – Варна, св. Д. и св. Б. извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на обекта – ресторант „Фар Смайл“,
1
находящ се в гр. Варна, кк „Златни пясъци“, Етнографски център, стопанисван от „Лъки
ММ“ ЕООД.
В обекта се намирал св. Д., който извършвал трудова дейност като отсервирал.
В попълнена декларация св. Д. декларирал, че работи за „Лъки ММ“ ЕООД от
месец 07.2021г. като „сервитьор“, с работно време от 09,00 до 17,00 часа, с почивен ден
веднъж седмично, почивка от един час в работния ден, при договорено трудово седмично
възнаграждение от 800 лева и при наличието на сключен трудов договор и връчено
уведомление до ТД НАП Варна.
На 10.09.2021г. св. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството. В съдържанието на акта било посочено допускането до работа на св. Д.
в обекта, при определено работно време и договорено месечно трудово възнаграждение, без
да е сключен трудов договор между страните в писмена форма. За дата на извършване на
нарушението била определена датата на проверката – 25.08.2021г.
Акта бил връчен на представляващ дружеството , като в съдържанието му било
вписано наличието на възражения. Други възражения не били депозирани по
административнонаказателната преписка впоследствие.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-2100017/15.09.2021г., възприемайки
изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството
е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – декларация от наетото лице; трудов договор; договор
между „Фейм стар“ ЕООД и „Лъки ММ“ ЕООД ; заповед; идентификационна карта;
протокол от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. Б., св.Д.
и св. Д..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са
безпротиворечиви и взаимно се допълват.
В показанията си св. Д. и св. Б. изясняват, че са възприели престиращото труд лице,
възприели са и попълването на декларацията от св. Д., както и обстоятелството, че лицето
има сключен трудов договор с друго дружество.
Пред съда депозира показания лицето, попълнило декларацията – св. Д..
В показанията си св. Д. сочи, че се е явил на работа в обекта, за да помага в
ресторанта на бащата на своята работодателка, като в декларацията е попълнил , че работи
за това дружество, тъй като проверяващите, на възразеното от него , че не работи там, те
казали, че отсервира и да попълва декларация.
Съдът кредитира показанията на св. Д., тъй като същите са в унисон с всички
останали събрани по делото доказателства - трудов договор с „Фейм стар“ ЕООД от
09.07.2021г.; договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.08.2021г. Между „Фейм
стар“ ЕООД и „Лъки ММ“ ЕООД ; заповед от 25.08.2021г. , с която св. Д. бил изпратен в
обект- ресторант „Смайл“, стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД да изпълнява длъжността
„барман“ за времето от 14,00 часа до 16,00 часа на 25.08.2021г.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление
2
е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са
възприели лицето да престира труд в полза на дружеството, с което по АНП са събрани
доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В
съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация по КТ.
Административно наказващият орган обаче неправилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва
да бъде санкционирано по смисъла на закона.
Както вече беше отбелязано по- горе, по делото е установено, че св. Д. се е явил на
работа в обекта, за да помага в ресторанта на бащата на своята работодателка.
Съдът кредитира показанията на св. Д., тъй като същите са в унисон с всички
останали събрани по делото доказателства - трудов договор с „Фейм стар“ ЕООД от
09.07.2021г.; договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.08.2021г. Между „Фейм
стар“ ЕООД и „Лъки ММ“ ЕООД ; заповед от 25.08.2021г. , с която св. Д. бил изпратен в
обект- ресторант „Смайл“, стопанисван от „Лъки ММ“ ЕООД да изпълнява длъжността
„барман“ за времето от 14,00 часа до 16,00 часа на 25.08.2021г.
Безспорно установен факт по делото обаче е, че св. Д., след 13,00 часа е отишъл в
обекта и е започнал да отсервира, което не съответства на възложеното със заповедта и с
установеното работно време от 14,00 часа с нея.
Така, допускайки св. Д. да извършва дейността на „сервитьор“ извън установеното
работно време със заповедта, на практика формално „Лъки ММ“ ЕООД осъществява състав
на административно нарушение, но същото показва занижена степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид. Липсват данни да е нанесена
вреда на работника; същия се е намирал в трудово-правни отношения с „Фейм стар“ ЕООД
и е бил изпратен да полага труд за „Лъки ММ“ ЕООД с нарочна заповед
/законосъобразността на сключения договор между двете дружества и осъщественото
престиране на работна сила между тях не е предмет на делото и наличието на тези
документи влияе единствено върху степента на обществена опасност на деянието, като я
занижава значително/.
Поради горното се сформира и извод, че в сравнение с обичайните случаи от този
вид деянието показва изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е
налице и хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение и в този
смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното
адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ
№1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-2100017/15.09.2021г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Лъки ММ” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Лъки ММ” ЕООД, че при извършване на друго
3
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна да заплати на „Лъки ММ”
ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в
размер на 350 / триста и петдесет / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4