РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Ямбол, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242300600296 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на РП Ямбол срещу
Присъда № 97/20.06.2024 г., постановена по НОХД № 254/2024 г. по описа на
Районен съд Ямбол в частта й досежно наложеното наказание и по-конкретно
в частта й, с която районният съд не е наложил на подсъдимия А. Д. Д. от
гр.***** с ЕГН ********** наказанието по чл.343 г от НК – лишаване от
право да управлява МПС.
С присъдата, подс.Д. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК, за това, че на **.**.**** г., около
16:27 часа в гр. *****, в ж.к. **** *****, до бл.*, пред вх.* управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил „**** ****“ с peг. № ** ****
**, собственост на „*****“ ЕООД, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № **-****-******/**.**.**** г. на Н. М. - ** *******
в сектор ПП при ОДМВР - Ямбол, влязла в законна сила на **.**.**** г., с
която временно е било отнето СУМПС на водача, поради което и на основание
1
чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Протестът е бланкетен. В него се твърди неправилност на
постановената присъда в протестираната й част. Претендира се изменение на
присъдата в частта досежно наложеното на подс.А. Д. наказание, като към
вече наложеното му административно наказание глоба да му бъде наложено и
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца,
при условията на чл.343г от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
гр.Ямбол поддържа протеста и моли същият да бъде уважен.
В съдебно заседание въззиваемият – подс.А. Д. участва лично и с
упълномощен защитник – адвокат от АК-Ямбол. Последните оспорват
основателността на протеста и молят да не бъде уважен. Считат, че
протестираната присъда е правилна, обоснована и справедлива и настояват
същата да бъде потвърдена.
При дадената му от въззивния съд последна дума, подсъдимият моли
присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е процесуално допустим като подаден от лице имащо право
на протест и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледан по същество се
преценя като неоснователен, поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се
оспорва от прокурора, подсъдимия и неговия защитник и е в съответствие и се
подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и
проведеното по делото съдебно следствие гласни и писмени доказателства,
поради което проверяващия съд намира за ненужно да я преповтаря. При
установяването й районният съд е обсъдил кои доказателства кредитира и кои
не, като е изложил и подробни аргументи в тази посока. Правилно и
обосновано първата инстанция приема и кредитира както показанията на
разпитания по делото свидетел Т. К., така и събраните в хода на
производството писмени доказателства, които са в синхрон и се подкрепят
2
помежду си.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на
събраните по делото доказателства решаващият съд е достигнал до
законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззиваемият-
подсъдим А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК, т.к. на **.**.**** г., около 16:27 часа в
гр. *****, в ж.к. **** *****, до бл.*, пред вх.* управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил „**** ****“ с peг. № ********, собственост на
„*****“ ЕООД, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС,
наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № **-****-******/**.**.**** г. на Н. М. - ** ******* в сектор ПП при
ОДМВР - Ямбол, влязла в законна сила на **.**.**** г., с която временно е
било отнето СУМПС на водача. Районният съд е направил пълен правен
анализ на извършеното от подсъдимия деяние, който се споделя от въззивната
инстанция и поради липса на обжалване и протестиране в тази насока е
ненужно да се преповтаря.
Относно вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание:
Правилно РС-Ямбол е преценил, че в случая са налице предпоставките
за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като законосъобразно и
обосновано е освободил подс.Д. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание – глоба. При определяне размера на наложеното
на подсъдимия административно наказание за извършеното от него
престъпление, предходната съдебна инстанция е съобразила всички
обстоятелства, имащи значение за правилното му определяне съобразно
принципа за индивидуализация на същото. Районният съд е наложил глоба в
размер на 1 000 лева, с която преценка настоящият въззивен състав се
солидаризира, като намира, че сравнително невисоката степен на
обществената опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност
на личността на извършителя, който е с чисто съдебно минало, са основание за
налагане на наказание в предвидения в закона минимум, както и че
последното ще постигне целите, предвидени в закона.
Претенцията, съдържаща се в подаденият протест за приложение на
разпоредбата на чл.78а, ал.4 вр.чл.343г от НПК по отношение на наложеното
3
наказание, въззивната инстанция намира за неоснователна.
Съгласно чл.78а, ал.4 от НК съдът, който налага глобата по чл.78а, ал.1
от НК може да наложи и административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. В този
смисъл правилно районният съд не е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.4
вр. чл.343г от НК и не е наложил на подсъдимия Д. административно
наказание лишаване от право да управлява МПС, като е приел, че за
извършено престъпление по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК не се дължи и
налагането на кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване
от право да се управлява МПС, т.е. последното не е предвидено за
съответното престъпление. Това е така, понеже в разпоредбата на чл.343г от
НК лимитативно са посочени престъпленията, за които може да бъде
наложено наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като сред тях не фигурира
престъплението по чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК. Тълкувайки нормата на чл.343
г от НК се извежда извод, че когато се касае за съставите на престъпление по
чл.343в НК, единственият такъв, в който законът допуска налагане на
кумулативно наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, е съставът на чл.343в, ал. 1
НК, но не и този на чл.343в, ал.3 от НК.
Така също, разпоредбата на чл.343в, ал.3 от НК препраща към алинея
първа на същата разпоредба единствено касателно вида и размера на
приложимите санкции за това деяние. В този аспект законодателя не е
предвидил възможност на извършителите на престъпления по чл.343в, ал. 3 от
НК да бъде налагано наказание "лишаване от право да управлява МПС".
Волята на законодателя да не се налага наказание "лишаване от право да
управлява МПС" на извършителите на престъпления по чл.343в, ал.3 от НК,
не може да се тълкува в обратния смисъл, с оглед препращането на самата
разпоредба в санкционната й част към първата алинея. При формиране на
становището си, първият съд е взел предвид и правното положение, че
наказателния закон не може да се тълкува разширително или по аналогия.
За правна прецизност въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
дори и да бъде прието обратното на изложеното по-горе становище, то
изводът на РС Ямбол, че в конкретиката на случая и с оглед целите на
наказанието по чл.36 от НК, не следва да се приложи чл.78а, ал.4 вр.чл.37,
4
ал.1, т.7 от НК е правилен и обоснован, предвид сравнително ниската степен
на обществена опасност на извършеното и ниската степен на обществена
опасност на извършителя подс.Д.. Налагане на допълнителното наказание
лишаване от право да се управлява МПС е предоставена от закона в чл.78а,
ал.4 от НК възможност, а не е императивно изискване и следва да се приложи
само когато целите на наказанието и условията за неговото приложение са
налице – случаи различни от настоящия такъв.
С оглед на изложеното въззивният съд прецени, че така наложеното
наказание е правилно определено, справедливо и напълно съответства на
степента на обществената опасност на деянието и на личността на
извършителя, поради което не са налице основания за неговото изменение.
Водим от горното и след като на осн.чл.314, ал.1 от НПК провери
правилността на присъдата изцяло, въззивният съд намира, че същата следва
да бъде потвърдена като правилна, обоснована, справедлива и постановена
при спазване на процесуалните правила.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97/20.06.2024 г., постановена по НОХД
№ 254/2024 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5