Решение по дело №65/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по жалба от Е.И.Ч., ЕГН **********, в качеството му на ** на община Стралджа чрез адв.С.В. ***, против Решение №89/04.05.2023г. по АНД №20232330200267 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление №Я-1-1/15.02.2023г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с което на касатора е наложена глоба в размер 1000лв. за нарушение на чл.148, ал.9, т.1, предл. първо от Закона за устройство на територията(ЗУТ) за това, че в издадено от него Разрешение за строеж №105/10.10.2022г. не е вписал общата инсталирана мощност на фотоволтаичната инсталация.

Съдебният акт се счита за неправилен поради нарушение на материалния закон.Излагат се съображения по приложението на закона, конкретно на разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, в която законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1MW, към съществуващи сгради, в т.ч. върху покривните и фасадните конструкции и в прилежащите им поземлени имоти.за тези строежи се представят проектни решения на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер по топлотехника с чертежи, с изчисления и указания за изпълнението им и проектно решение, с което са определени условията за присъединяване към разпределителната мрежа.Съдът неправилно е формирал извод, че щом мощността на производствения обект не е посочена в разрешението за строеж, това не позволява да се извърши преценка за съответствието му с представените по преписката документи по част електрическа.Към издаденото разрешение за строеж, като неразделна част от същото е част “електрическа“, одобрена на 10.10.2022г. от главния архитект на община Стралджа, към същата в обяснителна записка е посочена мощността на фотоволтаичната централа – 199.65 кW, приложен е предварителен договор с ЕРЮГ EVN с посочена мощност 200 кW, посочена е категорията на строежа – шеста, съгласно ЗУТ чл.147, ал.1, т.14.Счита се, че разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ не визира изрично вписване на мощността на обекта в издаденото разрешение за строеж, а само определя общата инсталирана мощност, която е предмет на предварителен договор с EVN и част “електрическа“, която е неразделна част от издаденото разделение за строеж.Иска се отмяна на решението на ЯРС, отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски.Към касационната жалба се представя и последващо издадено разрешение за строеж №122/14.11.2022г., в което описанието на обекта включва и инсталирана мощност 200 кW.

По жалбата е постъпил отговор от Началника на РДНСК-Ямбол чрез процесуален представител М.В. със становище, че обжалваното съдебно решение е правилно. Счита се, че липсата на вписана в разрешението за строеж обща инсталирана мощност на разрешената фотоволтаична инсталация е пречка да се определи категорията на строежа, а оттам и съответните правила за разрешаването му, дали се касае за обект от първа до трета категория или като строеж шеста категория.Общата инсталирана мощност на фотоволтаичната инсталация е част от фактическите и правни основания, свързани с издаването на разрешението за строеж.Иска се решението на ЯРС да бъде оставено в сила, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответникът по касацията се представлява от гл.юрисконсулт М.В., която счита, че първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички доводи на касатора, свързани с вписване на обща инсталирана мощност в разрешението за строеж на фотоволтаична инсталация, като строеж от VІ категория. Счита, че липсва основен реквизит, което води до невъзможност да се определи правилно категорията на строежа.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол намира касационната жалба за неоснователна, оспореното с нея решение за правилно и нестарадащо от наведените касационни отменителни основания и като такова моли съдът да го остави в сила.

При проверката по реда на чл.63в от ЗАНН вр. с глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, съдът установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Решението на Районен съд Ямбол е постановено при неправилно приложение на закона.

С разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 MW включително към съществуващите сгради, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти, като отклонение от общия ред за изграждане на инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността, както в урбанизирани територии, така и извън тях - строежи от първа до трета категория по чл.137, ал.1, т.1, б. „з“, т.2, б. „ж“ и т.3, б. „д“ от ЗУТ, за които е необходимо одобряване на инвестиционен проект. Верен е изводът на съда, че едно от условията да се приложи по-лекият разрешителен режим по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ е общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 1 MW включително.В тази връзка съдът е счел, че общата инсталирана мощност следва да бъде посочена в разрешението за строеж, защото тя е част от фактическите и правни основания свързани с издаването му, респективно с условията по изпълнението на строежа по силата на чл. 148, ал.9 от ЗУТ и в този смисъл тя обвързва възложителя.Според ЯРС липсата на този реквизит в разрешението за строеж е пречка да се определи категорията на строежа , а от там и съответните правила за разрешаването му- дали се касае за обект за производство на ел. енергия от първа до трета категория или като строеж ФВИ от шеста категория. Този довод не може да бъде споделен.

По делото са представени писмени доказателства за това, че Разрешение за строеж №105/10.10.2022г. на главния архитект на община Стралджа е издадено за строителство на обект “Фотоволтаична инсталация в УПИ №ІV-040018,040019,040020,040024, кв.70, с идентификатор 30898.40.28 по КК на с.Зимница, община Стралджа, съгласно съгласувани проекти на същата дата 10.10.2022г. от главния архитект. Непосочването на мощността на фотоволтаичната инсталация в разрешението за строеж не води до неяснота за категорията на строежа, тъй като одобрените проекти са част от издаденото разрешение за строеж и от същите се установява както инсталираната мощност на обекта, така и категорията на строежа. Налична е част електрическа, съгласувана от инженер-конструктор, видно от обяснителната записка към нея мощността на инсталацията е 195.65 кW, строежът е шеста категория съгласно чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ. Част електрическа е изготвена въз основа на предварителен договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа н „Електроразпределение Юг“ЕАД с вписани технически параметри и условия за присъединяване – обща инсталирана пикова мощност на централата 200 кWр и максимална активна мощност отдавана към мрежата 200кW. Предвид това Разрешение за строеж №105/10.10.2022г. правилно е издадено на основание чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ.По смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, строежите по чл.147 от същия закон са шеста категория.

Дори да се възприемат за правилни доводите на съда и на наказващия орган, че вписването на мощността на инсталацията следва да е задължителен реквизит от разрешението за строеж, следва да се има предвид и друго. Разрешение за строеж №105/10.10.2022г. на главния архитект на община Стралджа е било отменено със Заповед №ДК-11-Я-003/01.11.2022г. на Началника на РДНСК-Ямбол на същото основание – поради невписана мощност на инсталацията в разрешението за строеж.След тази отмяна главният архитект е издал друго Разрешение за строеж №122/14.11.2022г. за същия обект, въз основа на същите одобрени проекти от 10.10.2022г.Единствената разлика в описанието на строежа в двете разрешения се състои в добавяне на мощността на инсталацията 200кW във второто.Видно от отбелязването върху него, Разрешение за строеж №122/14.11.2022г. е влязло в сила на 09.12.2022г., т.е. Акт №Я-1/20.01.2023г. за констатираното нарушение на архитекта е съставен при вече отстранено нарушение, поради което не се следва налагане на административно наказание.

Поради изложеното съдът счита, че обжалваното решение на ЯРС следва да се отмени като се отмени и Наказателно постановление №Я-1-1/15.02.2023г. на Началника на РДНСК-Ямбол.Изходът на спора обуславя основателност на претенцията за разноски на касатора – за платено адвокатско възнаграждение в размер 600(шестстотин) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №89/04.05.2023г. по АНД №20232330200267 по описа за 2023г. на Районен съд Ямбол.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Я-1-1/15.02.2023г. на Началника на РДНСК-Ямбол.

ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен контрол да заплати на Е.И.Ч., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600(шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1.      /п/ не се чете 2.      /п/ не се чете