Определение по дело №22/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 115
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Силвия Яцова Павлова
Дело: 20204500900022
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№115

 

Гр.Русе, 09.03.2020г.

 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско и търговско отделение в закрито заседание на 9 март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

 

Като разгледа докладваното търговско дело №22 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Делото е образувано по искова молба на А.А.М. ***, чрез пълномощник адвокат И.С., САК, против М., ЕИК****. В обстоятелствената част на същата са твърди, че през м.октомври 2017г. имал среща с лицето Ф.С., който му заявил, че му било възложено от ответника да намери автор, който да му изготви рекламен видео-клип и реклама на парфюм, и му предложил  да изготви такива, който след одобряване от ответника, ще бъде промотиран и разпространяван от последния за реклама и продажба на парфюм „Инсомния“ от магазините му в страната, както и он-лайн. Представилият се за посредник Ф.С. го убедил да му предостави готовия рекламен материал, за да го покаже на ответника и след одобрението му, да бъде сключен договор по реда на чл.35 и 36 ЗАПСП. Заснел на 3.12.2017г. рекламен клип и предал същия на 5.12.2017г. на С.. В началото на 2018г. установил, че ответника без предварителното му съгласие и без да е сключен договор, е стартирал рекламна кампания за промотирания от него парфюм „Инсомния“, както в „Инстаграм“, така и чрез рекламни плакати и пана на стопанисвани от него или отдадени на франчайз търговски обекти, на които е изобразен кадър от изготвена от него визуализация в рекламния клип, като това е в нарушение на чл.18 и чл.36 ЗАПСП, тъй като като автор на визуализацията на рекламата на парфюм „Инсомния“ не е давал предварително съгласие за използване на произведението му, без договор за това и без предварително заплащане за промотиране на продавания от него продукт. Твърди, че ответника е използвал заснетия от него видеоклип за рекламиране на продукта си посредством излъчването му он-лайн и поставяне на кадри от клипа на рекламни плакати на витрините на магазините си. Същият бил използван от ответника и при откриване на рекламната му кампания на 16.12.2017г. в „М.в х-л М.в гр.С.. Благодарение на изготвената от него реклама, за 45 дни от ответника е продадена стока, която е запланирана за продажба за цяла година. На 14.12.2018г. опитал да се свърже с ответника и да уредят въпроса по отношение заплащане на авторското му право, но той отказал да приеме изпратената му покана за доброволно уреждане на спора. В исковата молба претендира съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение, представляващо авторско възнаграждение за изготвен и излъчен рекламен клип и рекламни материали, което обезщетение следва да се определи съгласно чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП-от петстотин до сто хиляди лева, като конкретния размер бъде определен по преценка на съда. Претендира разноските по делото. Поради нередовност на исковата молба, с разпореждане №232/28.01.2020г. съдът е оставил същата без движение, като е дал на ищеца подробни указания  за отстраняването им, вкл. и да формулира ясен петитум на исковете, които предявява, както и срок за това. В срок от ищеца е подадена молба вх.№2432/2.03.2020г., с която отново повтаря наведените твърдения в исковата молба, твърди, че създадения от него авторски продукт е ползван от ответника без негово съгласие и без заплащане му, поради което предявява иск за нарушение на авторските права. Не формулира какво е искането му към съда, сочи размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи - 8000лв., обосновава тази претенция с факта, че аудио-визуалната реклама и извадени снимки от нея е излъчвана по „Инстаграм“ за рекламиране продукти на ответника, без да има подписан договор между тях за предоставяне ва правото на ползване на рекламния клип и кадри от него, в който е следвало да има уговорено възнаграждение и по този начин е допуснато нарушение на чл.18 и чл.36 ЗАПСП, в резултат на което му са причинени имуществени вреди, изразяващи се в незаплатено възнаграждение на автора и в материални загуби в резултат на вложени от него лични средства за създаване на аудио-визуалното рекламно произведение /видеоклип и снимки/. Твърди, че с несключването на договор и неполучаването на възнаграждение ответника го увредил. Уточнено е в молбата и че предмета на първоначално образуваното като гр.д.№441/2019г. е идентичен. Направено е искане за освобождаване от такси и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК, тъй като не разполага с достатъчно доходи. Прилага декларация за материално и гражданско състояние.

 Съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба-върната, поради следното:

  На първо място, ищецът не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, за което са му дадени подробни указания и е предупреден за последиците от неизпълнението. В обстоятелствената й част са наведени твърдения, обосноваващи  едновременно претенция за заплащане на авторско възнаграждение по сключен договор за поръчка за изготвяне на рекламен видео-клип и реклама и такава за обезщетение за нарушено авторско право. Въпреки дадените указания, с молбата си вх.№2432/02.03.2020г. ищецът не е формулирал ясно какво искане за защита предявява пред съда-т.е. не е формулирал надлежен петитум, който да очертае предмета на делото и да съответства на наведените фактически твърдения в исковата молба и в молбата-уточнение. Посочването на правно основание на претенцията не съставлява искане към съда по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 ГПК. При това положение, съдът намира, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което тя следва да бъде върната на ищеца, а производството по делото-прекратено.

   Извън това, неотстраняването на нередовностите на исковата молба е пречка съдът да се произнесе доколко е налице идентичност между спора, предмет на делото и този, предмет на гр.д.№2137/2019г. по описа на РРС, образувано след като с определение №77/11.04.2019г. постановено по в.ч.т.д. №94/2019г. по описа на ВТАС, Апелативен съд-Велико Търново е постановил, че компетентен да разгледа иск на настоящия ищец против настоящия ответник за сумата 8000лв., представляваща авторско възнаграждение за изготвен и излъчен рекламен клип и рекламни материали, е Районен съд-Русе. С молбата-уточнение от 02.03.2020г. ищецът твърди, че предмета на това дело е идентичен с този, предмет на настоящето, което налага преценка и доколко искът е допустим, с оглед разпоредбата на чл.126 ГПК. Към този момент такава преценка не може да бъде направена.

                   По тези съображения, Окръжният съд на основание чл.129, ал.3 ГПК

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                                                          

                   ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №22/2020г. по описа на РОС, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба и ВРЪЩА същата на ищеца А.А.М. ***.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

                                                                      

                                                     Окръжен съдия: