Р Е
Ш Е Н
И Е № 1350
гр. Пловдив, 13.04.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен
състав, в открито съдебно заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря
СОФИЯ ЧАУШЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
14464/2019г. по описа на ПРС, IV-ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искове с правно основание чл. 143
и чл. 149 СК, предявени от И.И.Г.
с ЕГН ********** и В.И.Г. с ЕГН **********,, действащи
поради малолетието си чрез своята майка
и законен представител П.В.С. с ЕГН **********, чрез адв.Н.Г. *** и със
съдебен адрес:*** срещу: И.Г.Г. с ЕГН **********,
Твърди се от ищците, че
ответникът е техен б.. Родителите на
ищците живели заедно до
м.02.2018г. И двете деца постоянно живеели при майка си, която полагала
по-големия обем от грижи за тяхното отглеждане, възпитание и физическо
израстване. Б.та също полагал грижи, макар в значително по-малък обем, като по
време на учебната година е имало малки периоди, през които сутрин ги е вземал и
ги е откарвал с личния си автомобил до училище. Давал им бил и някакви джобни
пари, както и е предоставял на м. за издръжка на всяко от децата, определена от
него самия сума по размер, в зависимост от възможностите му в момента, и
най-вече по личното му осмотрение. Последната не идвала системно и сигурно,
както и никога не се знаело колко ще бъде. Като в същото време доходите на б.та
месечно били над 1000,00 хиляда лева.
М. не препятствала възможността на б.та да общува с децата и да ги
взема в домът си, отново когато той прецени и има възможност за това. В
случаите на боледуване на децата, за тях отново денонощно полагала грижи м..
Децата били ученици и имали потребности, както всички останали деца, от
адекватно отношение към тези им потребности - от дрехи, обувки, съответно често
предвид бързото им израстване, и за всеки сезон. Нуждаели се от учебни пособия,
желаели да посещават извънкласни форми на обучение било то по английски език
или спорт, но всеки път, когато м. била правила опит да коментира това с б.та,
последния бил изразявал становище, за „липса на подобна необходимост и за
получавана в достатъчен обем информация от децата в училище", като е
предоставял месечна сума в рамките на 100-130 лева месечно за всяко дете, което
не било достатъчно, въпреки че м. също работила и влагала всичките си доходи в
отглеждането на децата. Доходите на м.,
обикновено стигали за храна и лекарства, а предвид растежа на децата, те се нуждаели и от витамини и здравословна
храна, както и често посещение при зъболекар, което не винаги било безплатно и
минаващо по Здравна каса.
Децата били твърде будни за възрастта си, общували с връстниците си,
последните посещаващи редовно посочените по-горе занимания по чужд език, спорт,
много често били канени на рождени дни, на които също не биха могли да отидат
без подарък, и на тях им се искало от време на време да отидат на кино, да си
купят книга. Всяка учебна година започвала с немалък разход по всяко дете, за
обезпечаване на учебния процес - за учебни помагала и дрехи за училище, както и
съответно по време на учебната година се организирали екскурзии и зелени
училища, за които отново цялата грижа била на м.. Последната най-често, за да
покрие тези нужди на децата нямала подкрепата на б. им, а търсила пари назаем
от познати и приятели.
М., с реализираните от нея доходи, както и предвид обстоятелството,
че именно тя отглежда и възпитава децата денонощно, упражнява родителските
права спрямо същите, упражнява и труд, намира, че следва да поеме 1/3 една
трета от финансовата тежест, като в останалата й част, същата следва да бъде
поета от б.та. Последният упражнявал труд по ТПО, с редовно изплащано месечно възнаграждение,
нямал други деца, за които да дължи издръжка и можел да дава по-висока от
определената към момента минимална такава за собствените си деца.
Направено е искане съдът да
постанови решение, с което да определи размера на месечната издръжка, изплащана
от б.та И.Г.Г. с ЕГН ********** на малолетните му деца И.И.Г. с ЕГН **********
и В.И.Г. с ЕГН **********, чрез тяхната майка, съответно на 300 триста лева за
И. и на 250 двеста и петдесет лева за В., считано от датата на депозиране на
настоящата молба в съда – 09.09.2019г., както и за една година назад (като
бъдат приспаднати изплащаните за мин.период суми, съгл.приложено банково
удостоверение), до настъпване на причина за нейното изменяване или отменяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и съдът да допусне предварително изпълнение на
крайния съдебен акт на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Претендират се направените по
делото разноски.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като
е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията
са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок,
като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определение
срок ответника И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв.Г.Н.М.,*** е депозирал
такъв.
От зимата на 2018г. с П.С. се разделили, като децата останали да
живеят при майка си. До настоящия момент, въпреки че децата живеят при ищцата,
б.та участвал активно в отглеждането и възпитанието им. Не е съгласен с твърденията в исковата молба, с
които м. на ищците се опитвала да омаловажи ролята му в
отглеждането и издръжката на децата.
На първо място още от момента на раздялата им ежемесечно превеждал
по банкова сметка *** - за издръжка, (към исковата молба било приложено
извлечение от банковата й сметка, което не обхващало целия период, в който б.та
превеждал пари и което било подвеждащо, поради което прилага вносни бележки за
извършени преводи за периода от януари 2018г. до настоящия момент и една
разписка за дадени пари за издръжка на ръка за месец април 2018г.)
Отделно от горното почти всяка седмица, от петък до неделя, децата
били при б. си -в тези случаи изцяло грижите се поемали от него - храна,
разходки навън, ако е необходимо купуване на дрехи и обувки. Наред с това всяка
сутрин взимал от дома на м. децата и ги
водил на училище. На голямата д. давал всеки ден по три лева за джобни, а на
малкия плащал ежемесечно купоните за стол (които били около 2.50 на ден или
около 50 лева на месец). Преди В. да започне училище през есента на 2018г.,
б.та заплащал таксата за детската му градина, която в различните месеци
варирала от 30лв до 40 лева. Имало било немалко случаи, когато б.та бил водил
децата на лекар и ако им били предписани
лекарства, също б.та ги купувал.
Абсолютно невярно било твърдението на м. на ищците, че разходите в началото на учебната
година, както и разходите за подаръци за рождени дни, на които са канени
децата, се поемат изцяло от нея. В началото на учебната 2018г. дал общо 100
лева за учебния процес. Купувал бил и тетрадки. Тази година лично той дал 86 лева за учебни помагала за И.. Купувал бил
и дрехи и обувки за началото на учебната година.
Когато децата ходели на рождени дни на свои приятели, половината от
стойността на подаръка, който носели, се поемала от б.та. Тази година за
организирането на рождения ден на И. дал 100 лева, за рождения ден на В. също
дал пари и отделно заедно с майка му купили общ подарък.
Същевременно
ответникът работил на трудов договор във
фирма „СТАБИЛ ДИ" ЕООД гр.Пловдив, като получавал месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лева. Нямал други доходи.
С оглед на горното заявява, че може да заплаща занапред месечна
издръжка в размер на 150 лева за всяко дете. Винаги се бил стремял нищо да не липсва на децата му,
дори и с цената на лишения. Следвало обаче да се има предвид, че ако съдът
присъди претендираните от ищцата размери на издръжка за всяко от децата, то
б.та трябва да дава общо 550 лева месечно и да живее с остатъка от 10 лева от
заплатата си.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представените по
делото удостоверения за раждане /л.7 и 8
от делото/ се установява, че И. И.Г., ЕГН
********** и В. И.Г. ЕГН ********** са деца на П.В.С., ЕГН ********** и И.Г.Г. ЕГН **********
От приетия по делото социален доклад на ДСП – Пловдив става ясно, че при проведеното социално проучване е
установено, че г-н Г. и г-жа С. имат две деца - И. и В.. По информация на м. и
б.та, нямат сключен граждански брак. И. и В. в момента живеят при м. в
наследствен апартамент от б. й. Родителите информират, че не са водели дела за
упражняване на родителски права. Г-жа С. споделя, че децата се отглеждат в
добра и спокойна среда. По думи и на двамата родители, г-н Г. превежда по
банков път на г-жа С. по 260лв на месец общо за двете деца, но м. счита, че недостигат
да покрият всички нужди на децата. Основни грижи за отглеждането на децата в
момента полага м., която посреща потрбностите на момчето и момичето от храна,
подходящи за сезона дрехи, както и личните, здравните и образователните
потребности на И. и Б.. По думи и на двамата родителите, б.та не се е виждал с
децата около месец и половина. По думи на г-жа С., жилището, в което живеят тя
и децата на ул. Б. **** е наследствено от б. й. Жилището се състои от спалня,
хол, кухня, баня и тоалетна. По информация на м. апартаментът има всички
необходими мебели и електроуреди. В разговор с б.та, той споделя, че работи
като шофьор на бус във фирма за строителни материали с месечно възнаграждение
от около 600-700лв. От разговора с м. стана ясно, че тя работи на длъжността
„о.с.” в **** с месечно възнаграждение от 500лв. По информация на г-жа С.,
децата в момента поддържат контакти с роднини по майчина линия. И. и В. имат
изграден приятелски кръг в училище. По информация на родителите И. в момента е
ученичка в * клас в ****, а В. е ученик във * клас в същото училище. Децата
имат изградена силна емоционална връзка с м.. Момчето споделя, че б. му започва
малко да му липсва, защото не са се виждали от около месец и половина. По думи
на м., родителите поддържат контакт помежду си.
Касателно
доходите на м. на децата, видно от приложеното и прието по делото като писмено
доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Пловдив става
ясно, че за м. на децата П.В.С., ЕГН **********:Няма регистрация като ЕТ, няма
регистрация като самоосигурявашо се лице, няма участие в търговски дружества;
Няма данни за подадена годишна данъчна декларация /ГДЦ/ по чл. 50 от ЗДЦФЛ за
отчетни 2017 г. и 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки
по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДЦФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от
фирми през 2017г. и 2018г. Видно от
справката е, че м. на децата получава месечно трудово възнаграждение в
размер на около 660 лева. Притежава по наследство апартамент в който живее заедно с децата си.
Относно
б.та на децата и ответник в производството И.Г.Г., ЕГН **********, видно от
справката НАП – Пловдив е, че за лицето: Няма регистрация като ЕТ, няма
регистрация като самоосигурявашо се лице, няма участие в търговски дружества;
Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДЦФЛ за отчетни 2017 г. и 2018 г.; По
информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017 г. и 2018 г.;
Няма декларирано движимо и недвижимо имущество /по данни на Общините/. Получава
трудово възнаграждение около 560 лева месечно.
М. НА ИЩЦИТЕ на основание чл. 176 от ГПК твърди, че б.та е заплащал
през 2018г. стола на детето В., 2019г. - не. Столът, когато В. е бил в първи
клас е плащан постоянно, 2017 – 2018г., но
и м. и б.та го заплащали. За
учебната 2019-2020 г. Б.та бил заплатил единствено за месец септември стола
на В.. Б.та не давал всеки ден по 3 лв.
джобни пари на И.. Б.та не давал пари за
децата за рождени дни. Давал бил пари за организирането на рождените дни и след
това си ги удържал от месечната издръжка. Спирал ги от месечната издръжка,
която си е определил сам. За учебни пособия на едното дете бил платил той, на
другото дете плащала м.. 100 лв. била сумата тази година за д.та, защото била в
пети клас, 85 лв. било за малкото дете, което е втори клас. Това били
допълнителни учебни помагала в училище. 100 лв. Б.та дал тази година за учебни
помагала за д.та. 2018г., пак бил дал за едното дете и купил някакви учебни
материали, тетрадки и химикали, за едното дете.
От събраните по делото гласни доказателства, посредством разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна Р.В.Д., без родство със
страните става ясно, че познава страните
от 10-11 години. Нейната д. и И. били наборки. Познавала и малкия им с. Неведнъж били заедно на екскурзии, по
къщите, по рождени дни. От миналата година родителите на ищците били разделени и не живеели заедно.
Пролетно време, февруари-март някъде 2018г., се разделили. Децата останали да
живеят при м.. В първи клас, когато бил малкия В., б.та карал децата сутрин на
училище по искане на м. и вечер м. си ги взимала. Сега не знае дали ги кара
всяка сутрин на училище. Информацията свидетелката получавала от
децата, понеже се било налагало вечер в тежки дни, примерно с валежи и
сняг, свидетелката да ги взима от училище вечер и да ги карам при м.. Твърди да
знае от децата, че б.та не ги кара сега
на училище. Децата искали от м. пари, за
б.та не може да каже, защото не е била
свидетелка. Подаръци за децата не зна да е правил б.та, не й били казвали
абсолютно нищо децата. Доколкото зна за рождени дни превеждал определени пари, след
което на другия месец превеждал по-малко пари, защото е дал за рождените дни на
децата. Б.та бил определил, че 260 лева може
да дава в момента за издръжка на децата.
И. ходила на очен лекар,
понеже имала проблем с очите и носила очила. Ходила с м. да подават документи
за ортопедични обувки за стъпалото. На децата се правели специални стелки и
специални обувки, което искало да се минат определени доктори, през социалните,
за да се установи дали имат нужда от това. Децата ходели на айкидо от миналата
година. По 80 лв. на месец се заплащало за всяко дете, отделно се плащали
състезания и т.н. В „Б.М.“ учели децата. Имали столово хранене. Миналата година
купонът струвал 2,80 лв. на ден. Последно видяла м. да им дава пари, за б.та не
знае. Знае, че той работи във фирма в „К.“. Преди когато били заедно, ответникът казвал на свидетелката, че получава като
трудово възнаграждение 800-1000 лв. Не знае дали сега работи при съшия
работодател и не знае колко взима в момента. Обикновено м. водила децата по
лекари, зъболекари, когато се налагало. За очния преглед б.та завел д. си. Няма
сведение б.та да е давал пари за настоящата учебна година. В. споделил със
свидетелката, че б. му му е купил
маратонки. М. взимала минималната заплата. Без да ѝ помагат нейните
родители не можела да се справи. Б.та
и д.то на децата помагали на
семейството, но понякога м.
търсила пари в заем и от свидетелката. Давала ѝ на заем от 50
до 100 лв. Обикновено в зимните месеци се налагало това. М. учила за медицинска сестра в момента. Майка ѝ й
плащала семестрите, за да учи. От два до три пъти в седмицата се виждали. Б.та
не била виждала откакто били разделени. Доколкото знае децата през седмица,
през две са при б. си, както се разберат родителите.
От разпита на свидетеля на
ответната страна И.Я.К., без
родство със страните става ясно, че познава
страните и децата им. Познава ги от 7-8 години. С И. в една фирма започнахли
работа заедно, до преди едва-две години, но свидетелят вече не работил там,
както и ответника, но си поддържали контакт. От около година м. и б.та на децата не живеели заедно. Мисли, че
ответникът обикновено в събота и неделя взима децата, горе-долу в месеца
веднъж. Доколкото бил споделял със
свидетеля бил давал издръжка за децата, откакто не живеел при тях. Според
свидетеля б.та се грижил за тях, записал
ги на разни извън учебни програми. Не
знае да ги е водил на лекар. За училище не знае, но винаги по парковете им давал
пари да си купят нещо или им купувал той. Някой път и 2 лв., някой път и 5 лв.,
по 6 лв. им давал да си купят нещо. За през седмицата не знае дали им дава
пари. Доколкото знае И. имал дископатия, болки в кръста при напрягане, при
вдигане на тежко.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Д. и
И. К. при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите споделят
непосредствените си възприятия досежно отношенията между страните, показанията
им допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
При така установените факти от значение за спора,
съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка на малолетните
си понастоящем деца в
определен размер следва да се установи, че ответника е б. на децата, като
следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на децата
с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите
на детето И., както и с оглед социално – икономическите условия в страната,
съдът приема, че детето И. има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 320,00 лева - за
храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за
задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за
училищни пособия, за екскурзии от
училище; за разходи за равлечения
и естествени за
възрастта на детето забавления. При разпределяне на тази издръжка следва
да се има предвид, че детето живее при м. и същата полага ежедневни грижи за
него. Същата се грижи и за
още едно малолетно дете. Настоящият съдебен състав намира, че б.та
следва да осигурява по 200,00 лева месечна издръжка за детето си И., а
останалите 120,00 лева следва да се
поемат от м., която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е
млад и в трудоспособна възраст. В същото време той има задължение и към други малолетни лица - другият ищец в процеса. Съдът намира ответника и б. на
ищците за млад, здрав и в трудоспособна
възраст и като
такъв е в състояние да реализира месечен доход в размер доста над
средния за страната такъв, още повече,
че към настоящия момент работи и полага труд. Похвално е поведението на б.та за
това, че участва в грижите за децата и в
частност за детето И., както и това, че участва финансово в отглеждането и
възпитанието на детето И.. Предвид
изложеното съдът намира, че на
настоящия етап предвид възрастта на детето и неговите нужди
от издръжка, предвид
доходите на родителите му искът
следва да бъде уважен до размера на 200 лева
за детето И.. За разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 300
лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Ето защо искът за присъждане
на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв месечно
за детето И., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019г.
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
Относно искането за издръжка
на детето И. за периода от 09.09.2018г. до датата на завеждане на исковата молба -09.09.2019г. съдът намира, че
същото е основателно и следва да се уважи до размер на месечната издръжка от 180 лева.
Установи се в хода на
производството, че ответника не е живял с детето си, но е полагал грижил за него в процесния период.
Давал е пари на детето И., но в размер, който той е
преценил. Не е давал пари за детето като подаръци за рожден ден и други, тъй като
доколкото е правил подаръци на детето за рожден ден в следващия месец е плащал по-малко пари на м. на детето,
заради удържаните пари за подарък и за честване на рожден ден. Ето защо издръжка за минал период
следва да бъде присъдена. Следва да се
има предвид, че за периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г. социално-икономическите
условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че
детето И. е имало нужда от издръжка в този период от
около 300 лева месечно. По горните съображения съдът счита, че издръжката за
минал период от време, дължима от ответника следва да се определи в размер на
180 лева на месец за детето И.. Издръжка в посочените размери за посочения
период, макар да би представлявала известно затруднение за ответника, предвид
факта, че ще се дължи наведнъж, то
водещи при определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на
детето, което определено е било в
затруднено положение предвид факта, че
б.та не му е давал достатъчна издръжка в този период. Поради
гореизложените съображения съдът намира, че искът за присъждане на издръжка за
периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г.
следва да се уважи за сумата в размер на 180 лв. месечно за детето И..
За сумата над
180 лева месечно до пълния
претендиран размер от 300 лева месечно,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното за
доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите
на детето В., както и с оглед социално – икономическите условия в страната,
съдът приема, че детето В. има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 300,00 лева - за
храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за
задоволяване на здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства,
за училищни пособия, за транспортни
разходи, за разходи за забавления на дете
на неговата възраст. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при м.
и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че
б.та следва да осигурява по 180,00 лева месечна издръжка за детето си В., а
останалите 120,00 лева следва да се
поемат от м., която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е
млад, здрав и в трудоспособна възраст. В същото време той има задължение и към друго малолетно дете - другият ищец в процеса. Съдът намира ответника и б. на
ищците за млад и в трудоспособна
възраст и като
такъв е в състояние да реализира месечен доход в размер доста над
средния за страната такъв. Похвално е поведението на б.та за това, че участва в грижите за децата и в частност за
детето В., както и това, че участва финансово в отглеждането и
възпитанието на детето В.. Предвид изложеното
съдът намира, че на настоящия етап
предвид възрастта на детето и
неговите нужди от
издръжка, предвид доходите на родителите му искът следва да бъде уважен до размера на 180 лева
за детето В.. За разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 250
лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Ето защо искът за присъждане
на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 180 лв месечно
за детето В., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019г.
до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
Относно искането за издръжка
на детето В. за периода от 09.09.2018г. до датата на завеждане на исковата молба -09.09.2019г. съдът намира, че
същото е основателно и следва да се уважи до размер на месечната издръжка от 160 лева.
Установи се в хода на
производството, че ответника не е живял с детето си , но е полагал грижил за него в процесния период.
Давал е пари на детето В., но в размер, който той е
преценил. Не е давал пари за детето като подаръци за рожден ден и други, тъй като
доколкото е правил подаръци на детето за рожден ден в следващия
месец е
плащал по-малко пари на м. на детето, заради удържаните пари за подарък и за честване на рожден ден. Ето защо издръжка за минал период
следва да бъде присъдена. Следва да се
има предвид, че за периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г. социално-икономическите
условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че детето В. е
имало нужда от издръжка в този период от около 280 лева месечно. По
горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време,
дължима от ответника следва да се определи в размер на 160 лева на месец за
детето В.. Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би
представлявала известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при
определяне на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което
определено е било в затруднено положение
предвид факта, че б.та не му е давал
достатъчна издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът
намира, че искът за присъждане на издръжка за периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г. следва да се уважи за сумата
в размер на 160 лв. месечно за детето В..
За сумата над
160 лева месечно до пълния
претендиран размер от 250 лева месечно,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Сумата, която б.та е заплатил като издръжка за двете деца, в периода 09.09.2018г. -09.09.2019г. е в размер на
2 900 лева. /видно от представените
писмени доказателства по делото/ Т.е.
за 12 месеца ответникът е заплатил
сумата от 2 900 лева общо
издръжка за двете деца. Съдът намира, че ответникът е плащал по равна сума за всяко от
децата си, т.е. за всяко
едно от децата е заплатена сумата от по
1 450 лева за процесния преиод
от дванадесет месеца. Така издръжката за минал период от време
за детето И. според съдът следва да е в размер на 12х180 лева =2 160 лева, от
която сума е заплатена сумата от
1 450 лева, т.е. ответникът
дължи издръжка за И.
за минал период от време в общ размер на 710 лева. Издръжката за минал период от време за детето В.
се определя в размер на 12х160 лв
= 1 920 лв, от която сума е заплатена сумата от 1 450 лева, т.е. ответникът дължи издръжка
за минал период от време за
детето В. в общ размер на 470 лева.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника –
съразмерно с отхвърлената част. Ищците
са представили доказателства за
реално направени разноски, представен е и списък с разноски
съобразно чл. 80 ГПК, така, че съдът
намира, че разноски на ищците се дължат.
Направените от ищците
разноски за делото са в размер на 400 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Съобразно с уважената
част от
исковете на същите от ответника се дължат разноски в размер на 276 лева. На ответника се дължат разноски съобразно с отхвърлената част на иска.
Същите има доказателства
да са в размер на 300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Така ищците следва да заплатят на ответника разноски съобразно с отхвърлената част на иска
или в размер на 93 лева.
Пак с оглед изхода на спора,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който
се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса по сметка на ПдРС в размер на 547.20 лв. (петстотин,
четиридесет и седем лева и двадесет
стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на присъдената
издръжка за двете деца [(380 лв. х 36
месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред, както и сумата
от 47.20 лева /четиридесет и
седем лева и двадесет стотинки/ - за присъдената издръжка за минал период от време за
двете деца /1 180 лв. х 4%/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете И. И.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П.В.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста лева), считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.09.2019г., до настъпването на законоустановена
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 200 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете И. И.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител П.В.С., ЕГН ********** издръжка
за минал период от време, а именно за периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/ месечно, или в
общ размер на 710 лева /седемстотин и десет лева/, считано от датата на влизане на настоящето
решение в сила до окончателното изплащане на сумата, ведно със законната
лихва за забава, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 180 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете В. И.Г. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител П.В.С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева), считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.09.2019г., до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 180 лева месечно до пълния предявен размер от 250 лева месечно.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете В. И.Г. ЕГН **********, чрез неговата майка П.В.С.,
ЕГН ********** издръжка за минал период от време, а именно за периода от 09.09.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 160 лева /сто и
шестдесет лева/ месечно, или в общ размер
на 470 лева /четиристотин и седемдесет
лева/, считано от датата на влизане
на настоящето решение в сила до
окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва за забава, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 160 лева месечно до пълния предявен размер от 250
лева месечно.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС
сумата 594.40 лева (петстотин,
деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки), представляваща държавна такса за настоящото производство
относно определената издръжка занапред и за минал период от време.
ОСЪЖДА И.Г.Г. ЕГН ********** да заплати на
ищците И. И.Г., ЕГН ********** и В.
И.Г. ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител П.В.С., ЕГН **********
сумата от 276.00 лева (двеста, седемдесет и шест лева),
представляваща направени разноски от
ищците съобразно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И. И.Г., ЕГН ********** и В.
И.Г. ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител П.В.С., ЕГН **********
да заплатят на ответника И.Г.Г. ЕГН ********** сумата 93.00 лева (деветдесет и три лева), представляваща направени разноски
от ответника съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ