Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Русе, 19 януари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 17 януари 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №706…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от К. К. У. срещу заповед №
21-3393-000162 от 25.11.2021г., издадена от началник Второ РУ(РУ-02) към ОД на
МВР Русе.
Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС е
наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б.
„а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства“. В случая мярката е наложена за срок от 6 месеца, а причината е
управление на л.а. „Опел Корса“, с *** от лицето С. К., след като е лишен от
това право след издадена заповед за наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“
от ЗДвП на 12.08.2021г.
Жалбата бе нередовна по няколко причини, но след няколкократни указания,
включително и в съдебна зала, бе изяснена волята на жалбоподателката.
Нейните доводи съдът подвежда под съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила - с оглед твърденията за
пропуски на АО при издаване на административния акт, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се, че при липса на съгласие от нейна страна като собственик на лекия автомобил за неговото управление на
процесната дата и час от лицето С. К., заповедта за налагане на ПАМ следва да
бъде отменена или намален срока, за който е прекратена регистрацията на пътното
превозно средство. Излага и причини, свързани с ползването на личния й
автомобил за возене на деца, ходене на работа.
Искането до съда е именно отмяна на обжалваната заповед или намаляне на
срока, за който е прекратена
регистрацията на л.а. „Опел Корса“, с ***. Не се претендират разноски.
В съдебна зала оспорващата страна се явява лично.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-3393-000162 от 25.11.2021г. началник 2 РУ гр. Русе при ОД на МВР Русе е
наложил принудителна административна мярка на К.К.У., в
качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, лишено от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред, като свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1“, като мярката е със срок от 6 месеца.
Правното основание за издаването й, административният орган намерил в
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 24.11.2021г.,
около 21.00 часа, в гр. Русе, по улица „Студентска“, лицето С.Х. К. е управлявал
МПС л.а. „Опел Корса“, с ***, собственост на жалбоподателя У., в нарушение на
ЗДвП, тъй като към него момент е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред с наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП на 12.08.2021г. Това нарушение било установено чрез съставен
АУАН под бл. №105069, на същата дата, от служители към 2 РУ-гр. Русе при ОД на
МВР Русе - Г. Г. и свидетел по акта Н. Н..
Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“
В съставения
АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя в настоящото
производство - К. К. У., по което обстоятелство също няма спор.
По акта липсват
възражения, като изрично е записано от адресата му в тази графа - „НЕ“.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-3393-000162 от 25.11.2021г. от началник 2 РУ при ОД на МВР Русе, с която на
жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за
движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели
с *** и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила -
жалбоподателя в настоящото съдебно производство - К. К. У..
Недоволна от
заповедта, У. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело
пред Административен съд Русе.
По делото основната защита, която предприема К. У. е свързано с житейските
доводи за нуждата от лекия автомобил, тъй като й е необходим за возене на деца,
ходене на работа.
Не се излагат и сочат доказателства в подкрепа на необходимостта от лекия
автомобил.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващите заповеди за нейното изменение. Те са
представени и по делото(л.21-23).
Оспореният административен акт - заповед № 21-3393-000162 от 25.11.2021г. е
издадена от началник 2 РУ Русе при ОД на МВР – Русе , т.е. от компетентен
орган, в рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по
арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, мярката се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на
МПС-то или от лице, за което са налице
същите предпоставки.
И нещо повече. Собствеността на
МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от състава на разпоредбата.
Тук не следва да се преценява и наличието на вина у собственика на автомобила, нито
това, че л.а. „Опел Корса“, с *** е управляван не от собственика, а от С.Х. К.,
лишен от това право по административен ред след издадена заповед за наложена
ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на 12.08.2021г., факт, който не се
оспорва от К. У..
По представената справка за нарушител/водач е видно, че управляващият
МПС-то С. К. е бил наказван нееднократно за управление след употреба на алкохол
- ЗППАМ №15-1085-000404/02.11.2015г., ЗППАМ №21-1085-000601/12.08.2021г./причината
за издаване на оспорената по делото ПАМ/ с лишаване от правоуправление по
административен ред сочи на по-висока обществена опасност на неговото деяние и
оправдава налагането на ПАМ и по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
касаеща пряко ползването на лекия автомобил. Още повече, че това е човекът,
който живее с жалбоподателката на семейни начала, и последното създава повече
опасност и предпоставки и за бъдещи нарушения от К..
Основен момент при мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е на
първо място – установяването на управление на автомобил, а обстоятелствата,
предпоставящи налагането на мярката при това управление са : водачът,
управляващ МПС да не е правоспособен, да не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да е лишен е от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо жалбоподателя К. К. У., касателно притежавания от нея л.а. „Опел Корса“,
с ***.
По делото не се спори, че на 24.11.2021г., около 21.00 часа, в гр. Русе, по
улица „Студентска“, лицето С.Х. К. е управлявал МПС л.а. „Опел Корса“, с ***,
собственост на жалбоподателя, в нарушение на ЗДвП, тъй като към него момент е
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен
ред с наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на 12.08.2021г.
Житейските доводи за ползване на автомобила не могат да бъдат
противопоставени на причината, която е накарала законодателя да издаде такава
норма, защото наложената по реда на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП ПАМ е
свързана със защита на важни обществени отношения - управление на ППС от правоспособни водачи,
не лишени от това право и разбира се и превантивност в тази насока, която би се
постигнала чрез подобна принуда.
Досежно искането за намаляване на срока на наложената ПАМ.
Със заповед № 21-3393-000162 от 25.11.2021г. ПАМ, наложена по реда на чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е за срок от 6 месеца. Това е и минимално
разписания в самата разпоредба срок – „…за срок от 6 месеца до една година“.
Съдът няма право, а и не е разписано и законово основание да се слиза под
минимално определения от законодателя срок.
Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по
реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано
е управление на автомобил от водач, лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред с наложена ПАМ по реда на чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП на 12.08.2021г. Правилно мярката е наложена собственика на
МПС-то, както сочи и самата норма на ЗДвП.
Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
а прекратяването на регистрацията е на минимума, предвиден в разпоредбата-6
месеца.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. заповед №
21-3393-000162 от 25.11.2021г. се явява законосъобразен административен акт и
не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 240
лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан
в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева - възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Предвид разпоредбата на чл.171, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП „Решението на
административния съд не подлежи на обжалване“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.К.У. срещу заповед № 21-3393-000162 от 25.11.2021г., издадена от началник 2 РУ Русе при ОД на МВР
- Русе, с която й е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство - л.а.
„Опел Корса“, с ***, за срок от 6 месеца.
Осъжда К.К.У., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Русе сумата
от 200 (Двеста) лева, разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: