№ 191
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20221001000812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №45666/18.07.2022 година от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Витоша“,№89Б срещу решение №716/13.06.2022
година, постановено по т.д.2714/2021 година по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-3 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* сума в размер на 39949 лева
/тридесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет лева/,
представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено
по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №20-
0304/394/5000059 за вреди на л.а.АУДИ КЮ 5 с рег. № ********, причинени
в резултат на ПТП от дата 27.01.2021 година, в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на л.а. „Рено клио“ с рег. №********-Т.
Н. М., застраховано по застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1875,38 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 28.06.2021 година до
13.12.2021 година както и сумата от 4117,24 лева разноски по компенсация.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.411 КЗ за разликата над 39949 лева до предявения
размер от 41345 лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1875,38
лева до размера от 1941,07 лева.
1
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, противоречие със събраните по делото
доказателства, както и поради допуснати нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че с писмения отговор е оспорено получаването на щетите
по описания механизъм, като в тази връзка е оспорен и приложения Протокол
за ПТП относно механизма на събитието.В тази си част протоколът за ПТП не
съставлява официален документ. Контролният орган, съставил протокола не е
посетил местопроизшествието и не е възприел конкретните обстоятелства,
довели до злополуката. В съдебно заседание на 18.04.2022 година е оспорена
изготвената САТЕ и е поискано назначаването на повторна такава, което
искане е оставено от съда без уважение. Като е оставил това искане без
уважение съдът е допуснал процесуално нарушение и е ограничил правото на
защита на страната като я е лишил от възможността да докаже, че
уврежданията не могат да се получат по заявения от увредената Р. П. В.
механизъм. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд
и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени, както и присъждане на съдебно-деловодните
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД е депозирала писмен
отговор, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд
и се присъдят направените разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД излага в исковата си молба от
13.12.2021 година, че между него и Р. П. В. е налице застрахователно
правоотношение по договор за застраховка имущество „Каско“, обективиран
в застрахователна полица № 20-0304/394/5000059, по силата на който
заплатил на застрахования сумата от 41 330 лева. Застраховката е със срок на
действие от 00.00 часа на 01.12.2020 година до 24.00 часа на 17.10.2021
година с предмет лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю5“ с рег.
№********, покритие по клауза „А“ /пълно каско/ съгласно Общите условия
за застраховка „Каско“ на МПС при договорена застрахователна сума в
размер на 55 000 лева. В срока на застраховката –на 27.01.2021 година около
17,45 часа на път В-811 е настъпило пътно-транспортно произшествие с
участие на застрахования автомобил, за което е съставен Протокол за ПТП
№1692467/27.01.2021 година. От протокола за ПТП е видно, че на път В-811 в
района на Община Костинброд, при 17,200 км., автомобил Рено Клио с рег.
№********, управляван от Т. Н. М. не пропуска движещия се по път с
предимство застрахован от ищеца автомобил Ауди, управляван от Р. В. и го
удря от дясната страна. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек
автомобил „Рено Клио“, който има застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към датата на ПТП при ответното дружество. Твърди, че поради
плащането е възникнало регресното му право да получи плащането на сумата
от ответника – „ДЗИ –Общо застраховане“ АД, като е отправил покана за
плащане, но плащане не е направено. Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да заплати сумата от 41345 лева, заплатено
2
застрахователно обезщетение, ведно със сумата от 1941,07 лева, обезщетение
за забава върху главницата за периода от 28.06.2021 година до 13.12.2021
година, както и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в
който оспорва исковете. Твърди, че описаните вреди не са в причинна връзка
с ПТП от 27.01.2021 година, както и оспорва механизма на ПТП. Оспорва
вината на Т. Н. М.. Намира определеното и изплатено обезщетение за
завишено. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените
искове.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.
Наведеното оплакване във въззивната жалба е относно спорният
въпрос какъв е механизма на ПТП и дали причинените вреди са вследствие
поведението на водача на л.а. „Рено клио“. Предвид липсата на оплаквания
относно останалите факти въззивният съд възприема следната фактическа
обстановка, установена от първоинстанционния съд, а именно следната:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка имущество „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
20-0304/394/5000059 със срок на действие от 00.00 часа на 01.12.2020 година
до 24.00 часа на 17.10.2021 година с предмет лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю5“ с рег. №********, покритие по клауза „А“ /пълно каско/, като
горното се установява от представената застрахователна полица /л.6/;
заплащане на сумата от 41 300 лева; валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между „ДЗИ –
общо застраховане“ ЕАД и Т. Н. М. за л.а. „Рено клио“ с рег. №********.
От приложената административна преписка и съставеният протокол за
ПТП се установява настъпването на застрахователното събитие. В тази си
част протокола за ПТП съставлява официален свидетелствуващ документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила, че по това време и място
се е състояло произшествието, както и участниците в него. Тежестта за
опровергаване на доказателствената сила е на ответника. Протокола за ПТП
не съставлява доказателство за механизма на произшествието, поради което
ищцовата страна следва да установи същия, при условията на пълно и главно
доказване.
По делото са изслушани две заключения, по които вещите лица дават
3
едно и също заключение относно механизма на ПТП и настъпилите вреди, а
именно: На 27.01.2021 година около 17,45 ч. по второкласен път II-81 Лом-
София се движи лек автомобил „Ауди Ку5“ , управляван от Р. В. в посока
гр.София със скорост от 80 км/ч, при заснежено пътно платно, а по същото
време по третокласен път III-811, обозначен като второстепенен път на
кръстовището се е движил л.а.“Рено Клио“, управляван от Т. М. в посока
гр.Годеч със скорост от порядъка на 40 км/ч. При достигане на кръстовището
на двата пътя водачът М. не спира на пътен знак „Стоп“ и навлиза в него с
ляв завой, при което настъпва сблъсък с движещия се направо по път II-81
л.а.“Ауди“. Ударът за л.а. „Рено клио“ е челен кос, реализиран с предната му
броня, преимуществено вдясно и зоната на десния фар, а за л.а. „Ауди“-
страничен кос, реализиран по предната му дясна част в зоната на преден десен
фар и предна броня вдясно. След удара л.а. „Рено“ с предния си десен
застръгва частите по десния габарит на л.а. „Ауди“, който частично ротира в
посока обратна на часовниковата стрелка и насочен наляво преминава през
пътното платно и достига до затревена крайпътна отводнителна канавка.
Вещите лица заключават, че ПТП е настъпило вследствие на действията на
водача на л.а. „Рено Клио“, който при предприемане на маневра завой на ляво
на кръстовище не пропуска и отнема предимството на движещия се направо и
по път с предимство автомобил, който е имал възможност своевременно да
възприеме и пропусне. Вещите лица заключават, че уврежданията, които са
получени по л.а. „Ауди Ку5“ отговарят на механизма на ПТП от 27.01.2021
година, тъй като са в зоната на удара, както и на последващите удари по
преминаване по обраслия с храсти и нискостеблена растителност канавка
вляво от пътното платно, в която се е отклонил и навлязъл автомобила.
Вещото лице по първата експертиза заключава, че при предприета от водача
на л.а. Ауди маневра вляво, с цел избягване на удара е възможно
отклонението от пътя и излизането извън него, както е отразено на протокола
за ПТП, което от своя страна е довело до допълнителни /освен тези от
прякото съприкосновение/ щети по застрахованото при ищеца МПС. Вещото
лице по повторната експертиза заключава, че излизането от пътя е вследствие
на ротирането на автомобила при удара, който с непогасена кинетична
енергия насочен наляво преминава през пътното платно и достига до
канавката. Вещите лица са категорични, че описаните щети са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.Успешното провеждане на
осъдителния иск се обуславя от кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно следните: наличие на валиден договор за застраховка имущество
между ищеца и пострадалото лице по отношение на увреденото имущество,
настъпило застрахователно събитие и извършено плащане на застрахователно
обезщетение, валиден към датата на събитието договор с ответното
застрахователно дружество за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, покриващ отговорността на виновния водач за причинените с
управляваното от него МПС щети, размерът и вида на вредите.
4
По делото са безспорни всички факти с изключение механизма на
произшествието и противоправността на деянието на водача на л.а. „Рено
клио“, както и е оспорена причнно-следствената връзка между събитието и
настъпилите вреди и техният размер. От заключенията на вещите лица се
установи механизма на произшествието, както и, че причина за същото е
виновното поведение на водача на лекия автомобил "Рено Клио ", който е
отнел предимството и не е пропуснал движещото се по път с предимство
МПС, с което е нарушил нормите на чл. 50, ал. 1, вр. чл. 47 от Закона за
движение по пътищата. Горното е в пряка причинна връзка с настъпилото
събитие и вредите на л.а. Ауди, които като вид са описани в протокола и
описа на застрахователя като всички описани от застрахователя вреди са
настъпили в пряка причинна връзка от произшествието. Предвид
установените факти, се налага извод, че за ищеца по сключения договор за
имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на
застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение,
което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на
събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. От
заключението на вещото лице Д. се установява, че средната пазарна стойност
на автомобила е 51954 лева, а стойността на ремонтните дейности е 40870,46
лева, поради което е налице тотална щета. При тотална щета застрахователят
дължи обезщетение в размер на пазарната стойност на автомобила, която не
може да надхвърля застрахователната сума, която, видно от договора е 55 000
лева. От средната пазарна стойност на автомобила в размер на 51954 лева
следва да се приспадне стойността на запазените части, поради което искът се
явява основателен до размера от 39949 лева. По делото е безспорно
извършеното плащане, поради което застрахователя встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинилия
виновно вредата до размера на изплатеното обезщетение. Предвид така
изложеното съдът приема, че искът следва да бъде уважен, както и се присъди
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаването на главния иск основателен се явява и
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава, като съгласно
правилото на чл.412 КЗ ответникът изпада в забава 30 дни след поканата,
която в случая е получена на 03.04.2021 година, поради което ответникът е
изпаднал в забава за периода от 04.05.2021 година до датата на депозиране на
исковата молба, като размерът на обезщетението за забава е 1875,38 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят сторените разноски, както
следва: адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №716/13.06.2022 година, постановено по
т.д.2714/2021 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, В
ЧАСТТА, с която „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Витоша“,№89Б е осъдено да
заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* сума в размер
на 39949 лева /тридесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и девет
лева/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение,
изплатено по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица №20-
0304/394/5000059 за вреди на л.а.АУДИ КЮ 5 с рег. № ********, причинени
в резултат на ПТП от дата 27.01.2021 година, в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на л.а. „Рено клио“ с рег. №********-Т.
Н. М., застраховано по застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1875,38 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 28.06.2021 година до
13.12.2021 година както и сумата от 4117,24 лева разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Витоша“,№89Б да заплати на
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Сребърна“, 16, представлявано от
П. П. и А. А. сумата от 2160 /две хиляди сто и шестдесет /лева, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6