Определение по дело №9081/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16636
Дата: 17 април 2024 г.
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20241110109081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16636
гр. София, 17.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110109081 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
След като се запозна с изложеното в постъпилата поправена искова
молба , с вх. № 103124/28.03.2024г. и с приложените доказателства, и след
проверка на редовността й, в съответствие с чл.129 от ГПК, съдът намира, че
ищецът отново е предявил иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС по отношение процесните
имоти , както и иск на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се постанови решение с
което да се отмени нотариален акт № 104, том II, per. № 4144, дело № 193 от
29.03.2023 г., Нотариус Р.......... Р......, вписана в регистъра на Нотариалната
камара под № 203, с район на действие Софийски районен съд.
Настоящият състав не възприема аргументите изложени от ищеца за
допустимост на разглеждане в едно производство по иск за собственост с
иска по чл. 32 ал.2 от ЗС .
Безспорно съгласно ТР № 13/2012г. на ОСГК на ВКС се приема, че в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС са допустими всички оспорвания на
правото на собственост, с изключение на тези с които се предявяват
потестативни права. Следва да се отбележи , че в случаят не е налице висящо
производство в което спрямо ищеца е допустимо да бъдат разгледани
оспорвания и възражения на съществуване на правото на собственост,
сторени от ответната страна, съгласно разписаното в посоченото ТР.
Предявен е самостоятелен ревандикационен иск за защита, както на идеални
части от спорното право на собственост , така и по пътя на
обективноевентуално съединяване и на реални части от спорното право,
което производство подлежи на разглеждане по общия предвиден исков ред в
ГПК , а производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС е спорна съдебна администрация
, и съдът намира , че не подлежат на разглеждане двата иска в едно съдебно
производство, поради което намира искът по чл. 32 ал.2 от ЗС за
разпределение правото на ползване на подпокривното пространство в
двуетажната сграда, макар и предявен при условията на евентуалност за
1
недопустим за съвместно разглеждане с иска по чл. 108 ЗС .
По отношение иска да се постанови решение с което да се отмени
нотариален акт № 104, том II, per. № 4144, дело № 193 от 29.03.2023 г.,
Нотариус Р.......... Р......, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
203, с район на действие Софийски районен съд, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, настоящият състав намира , че този въпрос е безпротиворечиво
разрешен в съдебната практика с постановените указания в Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК,
докладчик съдията Велислав Павков, съгласно което на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. Нотариалният акт, с който се удостоверява
извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти, е с
различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни
правни последици. Общото между двата нотариални акта е, че и двата се
издават в охранителното нотариално производство. В производството по
издаване на т. н. конститутивен нотариален акт, се удостоверяват
волеизявления на лица, насочени към сключването на сделка, целящи
прехвърляне на права, докато при издаването на констативен нотариален акт,
с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на правото.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право.
Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на
сделката, поради което и правата на трети лица/в случая ищеца / не се засягат
от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни
/само между страните по сделката/- по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката,
обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните така,
както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на
права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е
произвел транслативен ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален
акт би останала писмената форма на договора, но не и изискващата се от
закона форма за действителност. На това основание отмяната на този акт по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът



2

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на Ц. Г. А., ЕГН
**********, съдебен адрес : чрез адвокат В. Ц., САК, адвокатски №
**********, с адрес на практика : град София, ул. „....” № 73, мобилен
телефон ********** срещу Д. Ж. П., ЕГН **********, съдебен адрес : град
София, ул. „....“№ 64, ет. 2, съдът да постанови решение с което на основание
чл. 32, ал. 2, вр. с чл. 40 ЗС да разпределите ползването на подпокривно
пространство /таван/ на двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
град София, Район „..........“, улица „....“ № 64, като осъдите ответницата Д. Ж.
П. да ми предаде владението върху ЛА идеална част от разпределените
помещения, обособени на подпокривното пространство /таван/ и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт № 104, том II, per.
№ 4144, дело № 193 от 29.03.2023 г., Нотариус Р.......... Р......, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под № 203, с район на действие Софийски
районен съд, поради недопустимост на тези две претенции.

Прекратява в тази част производството по гр. дело № 9081/2024г. по
описа на СРС.

Определението подлежи обжалване с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3