РЕШЕНИЕ
№ 5982
гр. София, 25.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110215024 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) № Серия К № 7957940 на СДВР с дата от 15.08.2023г. срещу В. И. И.,
ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4
вр. ал.2, т.2 от ЗДвП.
Инвокират се от жалбоподателя съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесния ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по възведения административно –
наказателен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован след
приложение на чл.61, ал.4 от ЗАНН, не се явява. Не се релевират
доказателствени искания. Не се заявява претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. В писмена защита от представляващия въззиваемата страна се
излага становище за неоснователност на жалбата. Не се заявяват
1
доказателствени искания. Претендират се за разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 06.10.2023г. е депозирана в
законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от
ЗДвП, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, връчен на
28.09.2023г. подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На пътен участък, находящ се в гр.София, бул. „Европа“ при
бензиностанция „Пит Стоп“ с посока от гр.Божурище към „Околовръстен
път“ е било въведено за двете посоки на движение с пътен знак В 26
ограничение на скоростта от 50.00 км/ч. – съгласно справката на АПИ на л.48
от делото.
На 03.01.2023г. е влязъл в сила на ЕФ № 4547106/25.02.2021г. (на този
ЕФ АНО се позовава, за да изведе признака на повторността), с който
жалбоподателят И. е бил наказан по административен ред на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с административно наказание
парична глоба в размер на 50.00 лева.
На 15.08.2023г. в 12:48 часа по пътен участък, находящ се в гр.София,
бул. „Европа“ при бензиностанция „Пит Стоп“ с посока от гр.Божурище към
„Околовръстен път“ при въведеното за двете посоки на движение с пътен
знак В 26 ограничение на скоростта от 50.00 км/ч., жалбоподателят В. И. И.
правоуправлявал товарен автомобил „И. КХ 70“ с рег. № ................ със
скорост на движение от 64.00 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3.00
км/ч или с превишена скорост над разрешената такава от 50.00 км/ч,
въведена с посочения знак В26 за инкриминираното място от 14.00 км/ч.
На жалбоподателя И. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
№ Серия К № 7957940 на СДВР с дата от 15.08.2023г. срещу В. И. И.,
ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание
парична „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на
основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4
вр. ал.2, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които
съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
2
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени.
Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова
разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява
контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически
средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни знаци, да се
оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет страницата на
МВР.
Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова
разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да определи с
наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение.
Трето, с § 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите „техническо
средство“ са заменени с израза "автоматизирано техническо средство или
система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
„електронен фиш“ е добавен изразът „и системи“.
С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова
дефиниция за „автоматизирани технически средства и системи“, според която
те са „уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.“.
По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е издадена
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от
2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и
мобилните автоматизирани технически средства и системи заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–
видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение.
За тях се издават електронни фишове с използване на автоматизирана
3
информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че неправилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на В. И. И.. В обстоятелствената част на
електронния фиш, съдържаща описание на извършеното нарушение е
посочено, че заснетият автомобил е управляван с превишена скорост в град
София, по бул. „Европа” с посока на движение от гр. Божурище към
Околовръстен път и заснет до бензиностанция „Пит стоп”, а малко по-надолу
е описано, че ограничението на скоростта от 50 км./ч е било въведено с пътен
знак В-26 извън населено място и санкцията е наложена на основание чл. 182,
ал.4 вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП наказание за водачите, които превишат
максималната скорост за движение извън населено място. Изложеното
представлява противоречие както във фактическото описание на
нарушението, така и противоречие между фактическото описание на
извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието,
което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже
последният не може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с
превишена скорост извън или в населено място. Така направеното описание
не само нарушава правото на защита на наказаното лице, но и препятства съда
да разбере, каква е била действителната воля на наказващия орган при
индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението – в населено
място или извън населено място. За съда не става ясно, защо тогава в
електронния фиш, след като в началото е отбелязано отчитане на скоростта в
град София, то по-надолу се твърди деянието да е било извършено извън
рамките на населеното място и наказанието е наложено за превишаване на
скоростта извън населено място. Дори чрез евентуално събиране на
допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на
извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него,
то това няма как да санира допуснатата в издадения елекронен фиш неяснота,
касаеща мястото на извършване на нарушението. Дори и да се установи, че
автомобилът е бил заснет извън рамките на град София, то отново остава
твърдението в електронния фиш скоростта да е била превишена в града – в
самия град като населено място. Ако се установи пък, че нарушението е било
извършено в рамките на гр. София тогава пак остава второто твърдение за
превишаване на скоростта извън населеното място и наложената санкция за
превишена скорост извън населено място. Тази вътрешна противоречивост на
атакувания санкционен акт реално прави защитата невъзможна, а
допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода на
съдебното производство и съставлява основание за отмяна на атакувания
4
електронен фиш на формално основание.
АНО неправилно се позовава и на писмени доказателства, които не са
свързани с обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7957940
на СДВР с дата от 15.08.2023г., а с друг такъв – а именно с ЕФ №
4547106/25.02.2021г. (а този ЕФ е по принцип формалният признак на
повторността), с който жалбоподателят И. е бил наказан по административен
ред на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с административно
наказание парична глоба в размер на 50.00 лева за друго административно
нарушение от същия вид. От друга страна, липсва представен влязъл в сила
съдебен акт, по силата на който ЕФ № 4547106/25.02.2021г. да е бил
потвърден от съда. Липсват доказателства за връчването на този ЕФ на
жалбоподателя, за да се прецени дали е влязъл в сила. С писменото
административно отбелязване в ЕФ, на който се позовава АНО, че е „влязъл в
сила на 03.01.2023г.“ при извеждане на повторността, не се доказва, че същия
ЕФ е влязъл в сила. Липсват по делото други доказателства и доказателствени
средства, които да потвърждават изцяло фактическите обстоятелства от ЕФ.
Административно-наказващият орган не ангажира други доказателства и
доказателствени средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”),
лежаща изцяло единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани
от законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере доказателства и
доказателствени средства, тъй като такива липсват. Важно условие за
потвърждаване на административно-наказателното обвинение е да се
установи годен доказателствен източник. По делото такъв липсва.
Съставеният ЕФ не ползва с презумптивна доказателствена сила. То не е
доказателство само по себе си, че е извършено административно нарушение.
Отразените в него фактически и правни обстоятелства, очертаващи на
възведения административно наказателен състав не доказват сами по себе си,
че описаното административно нарушение е осъществено от дееца от
обективна и субективна страна.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на въззиваемата страна са недължими.
Жалбоподателят не доказва да е сторил разноски и такива не му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7957940 на СДВР с дата от
15.08.2023г. срещу В. И. И., ЕГН: **********, с който му е наложено
5
административно наказание парична „глоба” в размер на 100.00 лева за
административно нарушение на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6