Р
Е Ш Е
Н И Е № 261251
гр. Бургас, 30.12.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на пет-надесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 7657 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.92,
ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “Теленор България” ЕАД против И.И.Р. ***.
От Съда се иска да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца сумата от общо 414.81 лв., в това число: 62.70 лв. – неплатени
месечни абонаментни такси за отчетен период от 25.02.2018г. до 24.04.2018г. по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.12.2017г., 77.46 лв.
– неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на абоната, 91.80 лв. – 20
броя неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black от същата дата, и 182.85 лв. – разлика между
цената на устройството без абона-мент и преференциалната обща лизингова цена,
ведно със законната лихва от 03.04.2020г. до окончателното плащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3028/2020г. на РС Б. Претендират
се деловодните разноски.
Р. не взема становище по исковете.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, на-мира за
установено следното:
По заявление на “Теленор България” ЕАД
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.Р. за исковата сума – по ч. гр. дело № 3028/2020г.
на РС Бургас, приложено към
настоящото.
Същата е връчена на ответницата при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя и наличието на правен интерес у ищцовото
дружество от водене на предявените установителни искове.
На 19.12.2017г. между
“Теленор България” ЕАД и И.И.Р. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
абонаментен план Тотал 24.99, със стандартна месечна абонаментна такса от 24.99 лв. + стойността на допълнител-ните
услуги, съобразно приложената Ценова листа, за срок от 24 месеца.
На същата дата те са сключили и договор за лизинг на мобилно
устройство
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black, с обща лизингова цена от 200.57
лв. с ДДС, платима както следва: 95 лв. първоначална вноска и 23 равни месечни
вноски, всяка от по 4.59 лв.
Въз основа на тези писмени доказателства,
следва да се направи извод, че между стра-ните са възникнали и съществували
твърдените в исковата молба облигационни правоот-ношения, основани на Договора за
мобилни услуги от 19.12.2017г., включително
за перио-да 25.02. – 24.04.2018г., и този – за лизинг, от същата дата.
С исковата молба са представени
данъчни фактури, както следва: № **********/23.03. 2018г. за отчетен период 25.02.
– 24.03.2018г., на стойност 39.39 лв., в това число: 34.80 лв. месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, от които, поради извършено от
от-ветницата частично плащане, в настоящото производство се претендират 29.06
лв., и 4.59 лв. лизингова вноска, и № **********/25.04.2018г. за отчетен период
25.03. – 24.04.2018г., на стойност 38.23 лв., включваща: 33.64 лв. месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и 4.59 лв. лизингова вноска. Те не
са оспорени от Р. и следва да се ценят като доказателство, досежно отразените
в тях обстоятелства по предоставянето на услугите.
При нейна доказателствена тежест, ответницата
не е ангажирала доказателства да е за-платила на ищеца дължимите месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по те-зи фактури, поради което предявеният
установителен иск за тях – общо 62.70 лв., е основа-телен и следва да бъде
уважен.
По делото е представена и данъчна
фактура № **********/25.06.2018г., на обща стой-ност 342.93 лв., в това число: 77.46
лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на дого-вора за мобилни услуги,
182.85 лв. – разлика между цената на мобилното
устройство SAM-SUNG Galaxy J3
2016 Black без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена, и 82. 62 лв. – останалите 18 неизплатени вноски, дължими
по договора за лизинг.
При нейна доказателствена тежест, Р. не е
ангажирала доказателства да е заплати-ла на ищеца дължимите двадесет броя вноски
по договора за лизинг, всички с настъпил па-деж. Предявеният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.205 от ЗЗД, досежно
същите – за сума-та 91.80
лв., се явява доказан по основание и размер, и като
такъв следва да бъде уважен.
Безспорно се
установи в хода на настоящото производство, че ответницата не е плати-ла на ищеца
дължимите месечни абонаментни такси за предоставените й в периода от 25. 02. до
24.04.2018г. мобилни услуги, както в срока по
чл.27 от Общите условия на ”Теленор България“ ЕАД – указания във фактурите
такъв, но не по-късно от 18 дни след издаването им, така
и към датата на приключването на устните състезания по делото, като с оглед ви-новното
неизпълнение от страна на Р. на тези
договорни задължения, дружеството на-длежно, едностранно, е прекратило договора
между тях съобразно чл.75, вр. с чл.19б, б.”в” от същите ОУ, считано от датата на двустранното спиране
на обажданията – входящи и из-ходящи.
В чл.11 от договора
за мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочното му прекратяване по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в раз-мер на
сумата от стандартните за съответния план месечни абонаменти до края на срока.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и слу-жи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията,
дадени в т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по т. де-ло № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като тази преценка следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В настоящия казус,
преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестност-та в гражданските
и търговски правоотношения, уговорената неустойка в размер на всички месечни
такси по договора, от датата на едностранното прекратяване от оператора до края
на срока му, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото
задължение и с възможни-те вреди при неизпълнението му от абоната. Същата има
подчертано санкционен характер и би довела до това – без да предоставя ползване
на услугата, доставчикът да получи иму-ществена облага от насрещната страна в
същия размер, като тази, която би реализирал, ако договорът не беше прекратен.
А подобен несправедлив правен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото
създава условия за неоснователно обогатяване на търговеца и води до извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции още към момента на
уговарянето й.
Предвид горното, Съдът
намира, че клаузата за неустойката
нарушава добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
същата е нищожна.
На следващо място – уговорената неустойка е
нищожна и поради противоречието й с разпоредбите на ЗЗП.
Ответницата притежава
качеството ”потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, като
физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни
услуги от ищеца – мо-билен оператор.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е вся-ка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
В т.5 от същата
разпоредба е предвидено, че такава е и тази, която задължава
потреби-теля, при
неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезще-тение
или неустойка.
В случая
неустойката, начислена за периода от датата на
прекратяване на догoвора до края на срока му, е
необосновано висока, съображения за което вече бяха изложени.
Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, ос-вен ако са уговорени
индивидуално, а в ал.2 е предвидено, че не са индивидуално уговоре-ни тези,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал въз-можност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи усло-вия. Тежестта за доказване, съобразно
ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че представеният
по делото договор е бланков и неустоечната клауза не е била предмет на предварително
договаряне между мобилния оператор и абоната.
В крайна сметка въз основа на
нищожната клауза за неустойка за ответницата не е въз-никнало валидно задължение да
заплати на ищеца такава, включително и в размер на пре-тендираните три месечни абонаментни
такси. Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, за сумата 77.46
лв., е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
В Договора за мобилни услуги, във връзка с който е сключен и този за лизинг,
е пред-видено и че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения
срок по инициа-тива или вина на потребителя, последният дължи разликата между
цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа
на оператора и платената така-ва в брой при предоставянето му или общата лизингова
цена.
При негова доказателствена тежест, ищецът не
е ангажирал надлежни доказателства за наличието на разлика в цената на
предоставеното на ответницата мобилно устройство в со-чения по-горе смисъл,
евентуално за нейния размер, поради което искът му по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД – досежно сумата 182.85 лв., претендирана на това основа-ние, следва да се
отхвърли – като неоснователен.
Предвид горното,
Съдът намира, че в хода на настоящото производство ищецът по не-съмнен начин
установи дължимостта на сумата от общо 154.50 лв. главница, за която е из-дадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата по ч. гр. дело № 3028/ 2020г. на РС Бургас. Претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК за същата следва да бъде уваже-на. За
разликата до пълния предявен размер от 414.81
лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се
дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 03.04.2020г., до окончателно-то й изплащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и настоящото произ-водства разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – 55.87 лв. за държавни такси и общо 245.82 лв. – платени адвокатски
възнаграждения.
По изложените
съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата И.И. Р, с ЕГН: **********,***, че същата дължи
на “Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С сумата от общо 154.50
лв., в това чис-ло: 62.70 лв. – неплатени месечни и
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ по Дого-вор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
19.12.2017г., за отчетен пе-риод от 25.02.2018г. до 24.04.2018г., и 91.80 лв. –
20 броя неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black от същата дата, ведно със
законната лихва, считано от 03.04.2020г. до
окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3028/2020г. на РС Б, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 414.81 лв., включваща
суми-те: 77.46 лв. – неустойка за предсрочното
прекратяване на Договора за мобилни услуги по вина на абоната, и 182.85 лв. –
разлика между цената на мобилното устройство без абона-мент и преференциалната
обща лизингова цена, ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.И.Р. да заплати на “Теленор България” ЕАД направе-ните в заповедното и настоящото производства
разноски - общо 55.87 лв. за държавни так-си, както и платени адвокатски
възнаграждения в общ размер от 245.82 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б. – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.